Вече и ТУУ-1 е на линия в Сандъците – Sandacite!

Продължаваме със серията статии, посветени на българските радиотранслационни уредби. Днес на ред е ТУУ-1, произвеждана в завод Електроакустика Монтана вероятно след 1965 г. Единственото, за което се извиняваме, е, че поне за момента не можем да ви покажем нейни снимки, понеже не разполагаме с такива. Но пък, в случай че си я имате, можете да прочетете подробното й техническо описание, та да знаете какво да бъзикате по Вашата, ако сметнете, че не пее добре. :)

1. ОБЩО ОПИСАНИЕ И БЛОКОВА СХЕМА

Уредбата има следните качествени по­казатели :

• номинална изходна мощност 1200 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа от 0,775 до 1,5 V;
• честотен обхват от 40 до 12000 Hz при неравномерност ± 2 dB;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 2,5%;
• ниво на собствените шумове, с -60 dB по-ниско от номинал­ното изходно напрежение;
• промишлен к. п. д. 35-40%.

Тази уредба превъзхожда разгледаните уредбите ТУУ-100 и ТУУ-600 както по отношение на качествените показатели, така и по отношение на експлоатацион­ните възможности.

ТУУ-1 е в станочно оформление с две врати, заключващи се със секретна брава. В станока има шарнирно закре­пена отваряща се рамка, на която са монтирани отделните стъпала. Шаситата на стъпалата са оформени на шини за вертикален монтаж. Електрическите връзки между отделните шасита се осъществяват по­средством ножови съединители. На задната вертикална стена на станока върху две площадки са монтирани изходният трансформатор, кондензаторите от филтърнита група на изправителя за високо напре­жение и кондензаторите от ферорезонансния стабилизатор. На задната стена на станока са закрепени още електромагнитните контактори и отоплителните трансформатори за крайните лампи. В долната част на станока върху шейни са монтирани ферорезонансният стабилизатор (вляво), изправителят за високото напрежение (в средата) и филтър­ната група на изправителя за високо напрежение (вдясно).

В горната част на станока е монтирано командно-измервателното табло. Лицевата плоча с измервателните уреди е шарнирно закрепена и се отваря.

На крака на станока са монтирани клемите за всички външни връзки на уредбата.

Отварянето на която и да е от двете врати задейства блоки­ровка, която изключва уредбата от мрежовото напрежение.

Новата уредба не съдържа радиоприемник, грамофон, предусилвател-смесител, и т.н.. Предвижда се тя да се комплектува със спе­циален смесителен пулт, който съдържа всички тези апарати и чието производство е предстоящо. Междувременно уредбата може да се комплектува с командния станок, познат от уредбата ТУУ-600.

За осигуряване на редовна работа при нестабилно напрежение на електрическата мрежа в уредбата има вграден ферорезонансен стаби­лизатор, който захранва отоплението на всички лампи и изправителя за преднапрежението на крайните лампи.

Сигналът от командния пулт, станок или линия постъпва в ампли­туден ограничител, който ограничава евентуалните свръхнапрежения, превъзбуждащи входа, като същевременно не допуска нарастване на нелинейните изкривявания, които са неизбежни при премодулиране на входа. След това следва тристъпален предусилвател, чиято задача е да осигури необходимата амплитуда за задействане на крайното стъ­пало. Това стъпало работи в режим В₂. Цялата усилвателна уредба е обхваната от отрицателна обратна връзка с дълбочина 20 dB, която осигурява стабилност на изходното напрежение при вариации на товар­ното съпротивление от номиналната стойност до безкрайност.

Включването на уредбата става с една команда, след която в про­дължение на няколко минути при едновременно действуващ визуален контрол от лампички се задействуват всички части в правилна после­дователност, която се осигурява от специална вътрешна автоматика. Независимо от това съществува възможност за ръчно включване на ви­сокото напрежение. Ако обаче поради някаква причина на крайните лампи не се подаде необходимото преднапрежение, включването на високото напрежение се блокира. Въпреки всички тези мерки крайното стъпало има още една защита посредством максималнотоково реле и диференциално реле, изключоащи автоматично цялата уредба при се­риозни нарушения в нейния режим, които са с продължителност над 2 s.

Цялата усилвателна уредба е с двутактна схема със симетричен вход и изход. Симетрията между рамената на двутактната схема се осъществява посредством едновременно действаща положителна и отрицателна обратна връзка. Освен това съществува възможност за ръчно статично и динамично симетриране на рамената на крайното стъ­пало, което обстоятелство позволява използването на двойка крайни лампи със значителни отклонения на параметрите им. Динамичното симетриране от своя страна осигурява стабилна работа при пълна мощ­ност при честоти под 50 Hz.

В усилвателната уредба има вградена измервателна система, с по­мощта на която може да се извършва контрол на всички стъпала и през време на работа на уредбата. Това става с помощта на един кому­татор и един измервателен уред с цветен маркировъчен знак. По този начин може бързо да се открие повреденото стъпало. Освен това съще­ствува възможност за измерване на анодния ток на крайното стъпало поотделно във всяко рамо или общо. Има възможност и за регулиране на преднапрежението на всяко рамо на крайното стъпало при едновре­менно отчитане на анодните токове, както и за регулирането на всички анодни напрежения едновременно.

Блоковата схема на уредбата ТУУ-1 е показана на горната фиг. 1. От схемата се вижда, че всички звена на уредбата могат да се групи­рат в четири основни групи: усилвателна част, силова част, измерва­телен блок е командно поле и автоматика.

2. УСИЛВАТЕЛНА ЧАСТ

Усилвателната част се състои от амплитуден ограничител, предусилвател токозахранване на предусилвателя, крайно стъпало и защита на крайното стъпало.

АМПЛИТУДЕН ОГРАНИЧИТЕЛ

Амплитудният ограничител е за­щитно устройство, ограничаващо увеличението на нелинейните изкри­вявания при превъзбуждане на входа на усилвателната уредба. По такъв начин се предпазва, от една страна, самата уредба от свръхна­прежения, а от друга страна, се предотвратяват авариите в изхода на уредбата вследствие на претоварването му.

Амплитудният ограничител работи като автоматичен регулатор, задействащ се от променливо напрежение, взето от изхода на драйверното стъпало. Той се състои от управляваща част и регулиращо стъпало (фиг. 2). При повишение на променливото напрежение на изхода на драйверното стъпало към основното преднапрежение на упра­вляващото стъпало се подава допълнително преднапрежение. По такъв начин коефициентът на усилване на управляващото стъпало намалява и напрежението на изхода остава постоянно независимо от превъзбуждането на входа.

Входът на амплитудния ограничител е симетричен и има чувстви­телност от 0,775 до 1,5 V. Регулирането на чувствителността се из­вършва с потенциометър 1500 ома, чиято ос е с шлиц. Преводното от­ношение на входния трансформатор е 13:1.

Управляващата част е двустъпална. В първото стъпало са използу­вани две лампи ЕСН81, имащи експоненциална характеристика, до­пускаща изменение на стръмността на лампата в големи граници чрез изменение на преднапрежението на управляващата решетка. Основното си преднапрежение стъпалото получава автоматично чрез общото катодно съпротивление 100 ома. (На схемата е означено още едно последователно свързано съпротивление R_изм, което не оказва влияние на преднапреже­нието, тъй като има стойност под 1 ом и служи за измерване на тока на стъпалото.) Допълнителното преднапрежение за регулиране на кое­фициента на усилване се подава последователно на основното посред­ством RС-групата 1 МΩ— 0,47 µF. Тази RС-група същевременно фил­трира изправеното напрежение, което постъпва от регулиращото стъ­пало и определя времето на възстановяване на ограничителя, което е приблизително равно на 1,5 s.

Когато ограничителят се задейства и преднапрежението на лам­пата ЕСН81 се увеличи, токът на екранната й решетка се намалява. Това от своя страна предизвиква нарастване на напрежението на самата екранна решетка и тенденция да не се намалява коефициентът на усилване на стъпалото. По такъв начин степента на ограничение се на­малява значително. За избягване на този недостатък напрежението на екранните решетки на двете лампи е стабилизирано чрез стабилизаторната лампа StR 85/10 и баластното съпротивление 10 kΩ.

Отоплението на лампите от първото стъпало е постояннотоково, което се постига с помощта на германиевите диоди ДГЦ-22 и филтри­ращите кондензатори по 1000 µF. Постояннотоковото отопление се на­лага с оглед намаляването на нивото на бръмчене на лампите ЕСН81, което е доста високо, тъй като изолационното им съпротивление между отоплителната жичка и катода е малко (тези лампи са високочестотни). Пак за ограничаване на бръмченето входният трансформатор е екра­ниран магнитно.

От анодната верига на първото стъпало сигналът постъпва във второто стъпало, което е катоден повторител с лампи ECC81. Това стъпало има за задача да трансформира високоомното вътрешно съпро­тивление на предното стъпало. Напрежението на изходните клеми се подава чрез контактите на закъснителното реле А и оттук на първич­ната намотка на входния трансформатор на предусилвателя. Катодният повторител получава своето преднапрежение автоматично чрез двете съпротивления по 100 ома в катода на всяко рамо плюс активното съ­противление на съответните половини на първичната намотка на вход­ния трансформатор, чиято среда е заземена. Когато релето А не е за­действувано още, за да бъде запазен режимът на катодния повторител, активното съпротивление на половините на първичната наметка на входния трансформатор е заменено с две съпротивления по 100 ома, които същевременно служат като товар на катодния повторител.

Релето А се задейства след включване на високото напрежение на крайните лампи. По такъв начин се избягват силните токови удари в анодната верига на крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение, ако същевременно на крайното стъпало е подаден сигнал. Времеконстантата на закъснение на релето А се обуславя от RС-групата 390 ома — 1000 µF.

Пак с цел да бъдат избягнати токови удари в крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение чрез веригата на отрицателната обратна връзка, релето А включва със за­къснение чрез контакта си и анодното напрежение на първото стъпало на предусилвателя. Съпротивлението 33 kΩ е изкуствен товар за токозахранването, еквивалентен на натоварването, което създава първото стъпало на предусилвателя. Този изкуствен товар не позволява изменения на захранващите напрежения преди и след задействането на релето А.

На входа на амплитудния ограничител чрез комутатора на пър­вичната намотка на входния трансформатор може да се подаде мре­жово напрежение (50 Hz) от порядъка на 1 V, необходимо при настрой­ване на прага на задействане на ограничителя.

Регулиращото стъпало доставя регулиращото допълнително преднапрежение на управляващото стъпало. Регулиращото стъпало пред­ставлява двупътен изправител с двоен триод ЕСС81, свързан като диод. Напрежението за изправяне се взема от изхода на драйверното стъпало. Изправеното напрежение се получава в съпротивлението 1 MΩ и се филтрира от кондензатора 0,47 µF. Комутаторът К₂ дава възможност да се изключи регулиращото напрежение.

Нормално изправителната лампа е запушена с напрежение, което се взема от анода на стабилизаторната лампа и се дозира с потенциометъра Р₃. Докато амплитудата на сигнала, подаван на катодите на лампата — двупътен изправител, не е надхвърлила стойността на запушващото напрежение, в съпротивлението 1 МΩ не се получава напрежение. Когато обаче амплитудата на този сигнал надхвърли стой­ността на запушващото напрежение, изправителната лампа се отпушва, през нея протича ток и в съпротивлението 1 MΩ се получава напре­жение.

Амплитудният ограничител пропуска честотна лента от 30 до 18 000 Hz при неравномерност, по-малка от 1 dB. Напрежението на собствените му шумове е 0,15 mV (—80 dB). При нормална работа (без да работи като ограничител) коефициентът на усилване е 1,2. Намалението на коефициента на усилване е до 7 -8 пъти.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 3).

Предусилвателят е тристъпален и има предназначение да усили сигнала, подаден от амплитудния ограничител до степен, достатъчна за задействане на крайното стъпало. Общият коефициент на усилване на предусилвателя е 66 dB (2000).

Входният трансформатор е навит върху магнитопровод от пермалой, за да има малки размери, тъй като се намира в силното разсеяно поле на ферорезонансния стабилизатор. Двете половини на неговата вторична намотка са свързани последователно със съпротивленията по 22 kΩ, на които се подава напрежението на отрицателната обратна връзка. Пара­лелно на тези половини са включени съпротивлението 10 kΩ и конден­заторът 510 pF, които служат за корекция на фазовата и честотната характеристика на пред­усилвателя.

Първото стъпало е двутактен RC-усилвател с лампа ЕСС81. В неговия катод е включен дросел, който силно задълбочава от­рицателната обратна връзка по ток за четните хармо­нични.

Между първото и второто стъпало са включени ограничители на ниските и на високите чеcтоти.

Второто стъпало е с две лампи EL34 с индук­тивен товар в анода. Тук анодният дросел е поставен с цел да се получи по-голяма амплитуда на сигнала, която е необходима за за­действане на следващото стъпало драйвера). Дросе­лът е шунтиран от съпро­тивленията по 47 kΩ за подобряване на фазовата характеристика.

Третото стъпало е катоден повторител с индуктивен товар с лампи EL 34. За компенсиране на променливото напрежение на екранните ре­шетки на лампите на двете рамена постоянното напрежение за тези решетки се подава през специални намотки на катодния трансформатор. Индуктивността на разсейване между намотките на трансформатора се шунтира от кондензатор 0,1 µF. Съпротивленията в анодите на лампите служат за получаване на контролни напрежения за измервателния блок, контролиращ режима на всяко рамо.

КРАЙНО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Това стъпало е с две лампи VRS-331, които имат директно отопляван катод от ториран волфрам. То работи в режим В₂. В анодната верига на всяко рамо е включено тампонно съпротивление от няколко ома с цел да се предпази стъпалото от въз­никване на УКВ генерация, към каквато са склонни крайните лампи поради голямата си стръмност (14mA/V)

Отоплителната верига на всяка лампа се захранва от отделен трансформатор, монтиран до самата лампа и захранван от своя страна от ферорезонансния стабилизатор.

Напрежението за отрицателната обратна връзка се взима от де­лители, включени в анодите на всяка лампа и компенсирани честотно с кондензатори. Делителят е със стойности 1 kΩ и 550 kΩ, а компен­сиращите кондензатори— съответно с капацитет 0,05 µF и 75 pF. Самият делител е за голяма мощност, съставен от последователна и паралелна комбинация на няколко елемента. Това се налага поради високото на­прежение, което се получава в тази точка — 2400 V постоянно напре­жение и 2100V променливо напрежение.

В катода на крайните лампи е включено последователно по едно съпротивление със стойност 10 Ω, а след него още едно със същата стойност. Напрежението, получено в тези съпротивления от анодния ток на лампите, захранва максималнотоковата и диференциалната релейна защита на крайното стъпало. Освен това тези напрежения служат като контролни за измервателния блок, като с тяхна помощ се измерват общият аноден ток на стъпалото и токът във всяко рамо поотделно.

Режимът на работа на крайното стъпало се определя със след­ните данни:

• постоянно анодно напрежение — статично 2500 V, динамично 2400 V;
• амплитуда на променливата съставяща 2100 V;
• преднапрежение от —235 до —245 V;
• аноден ток без сигнал 2 x 100 mA;
• аноден ток при сигнал 2 по 450 mА;
• максимална анодна загубна мощност на рамо в номинален режим 480 W;
• к. п. д. на анодната верига 58 %

Прави впечатление, че загубната анодна мощност в номинален режим превишава максимално допустимата мощност, която е 450 W. Това превишение се отнася за условия в импулсен режим. За кратките интервали, през които трае претоварването, анодът е инертен и в него се установява една средна температура, отговаряща на по-малка раз­сеяна мощност. Това зависи, разбира се, и от околната температура и охлаждането на лампите.

Номиналното напрежение на изхода на трансформатора е 240 V Номиналният товар е 48 Ω, а номиналният ток —5 А.

ЗАЩИТА НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Защитата на край­ното стъпало има предназначението да предпази неговите лампи от претоварване и разрушение. Тя се състои от две релета, монтирани в стъпалото „Релейна защита и автоматика“, и захранване с напрежение, което се получава в съпротивленията по 10 Q, включени последователно в катодната верига на лампите. Релетата са шунтирани от електролитни кондензатори със стойност по 1000 pF за пропускане на променливо­токовата съставяща. Релето ДД’ извършва диференциалната защита. Неговите две еднакви намотки са навити противопосочно и при еднакви катодни токове релето не се задействува. При асиметрия на двата тока релето се задейства и по този начин предпазва от претоварване едната лампа, която е поела напълно или отчасти товара на другата поради нарушен режим, повреден елемент или друга причина. Котвата на релето има настройващ винт, който позволява регулирането на прага на задействане в зависимост от допусканата асиметрия. Нор­мално релето е настроено да реагира при асиметрия 50 %.

Релето С извършва максималнотоковата защита. То е включено в общата катодна верига на двете лампи. При нарастване на общия ток над определена стойност то се задейства. Неговата котва също има регулиращ винт. Нормално релето се задейства при ток от 1,5 до 1,6 А.

След задействането си релетата затварят със своите контакти токовата верига на аварийното реле (І), което от своя страна поема защитните функции. Аварийното реле се задейства от импулси с продължителност от 1,5 до 2 s, т. е. закъснително. Закъснителното дей­ствие не позволява изключването на уредбата от случайни кратки им­пулси. При по-кратки импулси, следващи един след друг, системата действа интегриращо и ако първоизточникът за появата на импул­сите не изчезне, уредбата се изключва.

ТОКОЗАХРАНВАЩА ГРУПА ЗА ПРЕДУСИЛВАТЕЛЯ (фиг. 5).

Токозахранващата група за предусилвателя съдържа изправител за преднапрежението на крайното стъпало и изправител за захранване на анодните вериги на предусилвателя и амплитудния ограничител.

Изправителят, доставящ преднапрежението на крайното стъпало, е с кенотрона GZ 34 и трансформатор, който от своя страна се захранва от ферорезонансния стабилизатор. С това се постига стабилност на преднапрежението на крайното стъпало. Изправителят е натоварен капацитивно с електролитен кондензатор 32 pF през съпротивление 50 Ω. Следва LС-филтър и товарен делител, направен от съпротивление 2650 Ω и два паралелни потенциометъра по 1500 Ω. Делителят обуславя про­тичането на значителен ток, тъй като с оглед на стабилизацията на преднапрежението трябва да се запази нискоомността на решетъчната верига на крайните лампи. Преднапреженията за двете рамена се вземат от два потенциометъра с цел да се осигури възможност за отделното им регулиране. Кондензаторите по 16 µF, включени между плъзгачите на тези потенциометри и катодите на крайните лампи, имат за задача да свържат променливотоково тези катоди с катодите на драйверните лампи.

Пускането на изправителя в действие се сигнализира от глимлампа, монтирана на командно-измервателното табло.

Вторият изправител е двоен и е също с кенотрони GZ 34. Едната от тези лампи доставя изправено напрежение, което, сумирано с на­прежението на изправителя за преднапрежение на крайните лампи, за­хранва анодната верига на драйверното стъпало. Това сумиране на на­преженията от двата изправителя е резултат на галваничната връзка между изхода на драйверното и входа на крайното стъпало. Изправи­телят е натоварен капацитивно, след което следва ТС-филтърна група. Другата изправителна лампа осигурява постоянно напрежение за анодните вериги на лампите на амплитудния ограничител и предусилвателя. Това напрежение е значително по-високо. Този изправител има за товар Г-образен ТС-филтър с индуктивен вход. Следват още два LC и два RC Г-образни филтъра. От отделните филтри се вземат необходимите из­правени и филтрирани напрежения.

Първичната намотка на трансформатора е с повече изводи и по­зволява ръчното регулиране на напрежението в зависимост от напре­жението на електрическата мрежа. Комутаторът е разположен на лице­вата плоча на командно-измервателния блок и е свързан с комутатора, регулиращ напрежението в първичната намотка на трансформатора за високото напрежение на крайните лампи. Специален волтметър служи за контрола на напрежението.

Отоплителните напрежения за всички лампи от амплитудния огра­ничител, предусилвателя и двата кенотрона GZ 34 се доставят от транс­форматор, захранван от ферорезонансния стабилизатор. Включването на този трансформатор към мрежовото напрежение се сигнализира от лампичка, разположена на командно-измервателния блок.

3. СИЛОВА ЧАСТ

Силовата част се състои от: главен предпазител, блокировка, пусково устройство, ферорезонансен стабилизатор, електронно релейно устройство, изправител за високото напрежение.

ГЛАВЕН ПРЕДПАЗИТЕЛ

Той има за задача да изключи уредбата от мрежата при продължително претоварване. Предпазителят предста­
влява двоен комбиниран електромагнитен и термичен предпазител. Тер­мичното изключване настъпва при ток 25 А.

Главният предпазител е монтиран в командно-измервателния блок.

БЛОКИРОВКА

Блокировката обезопасява уредбата съгласно из- искванията за охраната на труда. Тя се cъстои от две малки ключета, свързани последователно във веригата на бобината на главния магни­тен контактор. Към всяка врата на уредбата е монтиран по един пре­включвател и при отваряне на коя да е от вратите се прекъсва веригата на бобината на главния магнитен контактор и цялата уредба се изключва.

Когато се налага работа при отворени врати (ремонт или измерване), блокиров­ката може да бъде изключена чрез шунтиране на превключвателите. Гнездата, в които се поставя шунтът, са монтирани под ко­мандно-измервателния блок. Към шунта е прикрепена голяма предупредителна плоча с надпис. Вратите може да се затварят само при изключена деблокировка (изва­дена предупредителна плоча).

ПУСКОВО УСТРОЙСТВО

Пусково­то устройство се състои от главен магни­тен контактор, бутон „Вкл. отопление“ и бутон „Изкл.“. С включването на главния магнитен контактор от мрежата се подава напрежение на ферорезонансния стабили­затор, на електронното реле за закъсни- телно включване на високото напрежение, на изправителя за анодните вериги на амплитудния ограничител и предусилвателя и на допълнителния магнитен контактор за включване на изправителя за високото напрежение.                        ‘

Изключването на уредбата става чрез натискане на бутона „Изкл.“.

ФЕРОРЕЗОНАНСЕН СТАБИЛИЗАТОР

Ферорезонансният стабилизатор служи за захранване със стабилно напрежение на всички отоплителни трансформатори. Той се състои от автотрансформатор Др_х и паралелно включена кондензаторна група, образуваща с автотрансформатора резонансен кръг. Към този автотрансформатор се подава само част от входното напрежение поради падението на напре­жение, което се получава в намотката w_s на дросела Др₁. Това паде­ние се компенсира с помощта на автотрансформаторното изпълнение. Автютрансформаторът Др₁ работи в наситен режим, а дроселът Др₂ има немагнитен процеп и работи в ненаситен режим. Дро­селът Др₂ е компенсиращ елемент. Той се състои от две намотки — основна (w₈) и компенсационна с няколко извода. Действието на стабилизатора е следното. На входа се подава мрежово напреже­ние. Една част от това напрежение се пада на основната намотка на Др₂, а останалата част — на намотката w₉ на Др₁. Протеклият ток създава в Др₁ наситен магнитен поток. Чрез компенсационната намотка на Др₂ напрежението се подава на изхода на консумато­рите. При повишение на напрежението на мрежата се увеличава то­кът през w₈ на Др₂ и w₉ на Др₁. Увеличението на магнитния поток, създадено от намотката w₉ на Др₁ не може да се затвори през магнитопровода поради неговата наситеност и се затваря през въздуха. По този начин напрежението в автотрансформаторните изводи се изменя незначително. Независимо от това незначителното нарастване на напре­жението се компенсира в компенсационната намотка на Др₂, която има противоположна фаза. Малкият прираст на изходното напрежение, който все пак се получава, увеличава тока в компенсационната намотка на Др₂ и тъй като тя е в противофаза с основната намотка, в резултат се получава още едно компенсиращо действие чрез w₈. Подобно е положението и при понижение на напрежението на мрежата. Магнит­ният поток в Др₁ намалява, но състоянието на наситеност се поддържа от резонансния кръг, настроен на честотата на мрежата.

Изходното напрежение може да се регулира чрез автотрансфор­маторните изводи на Др₁. Чрез изводите на компенсационната намотка на Др₂ се регулира степента на стабилизацията.

Мощността на стабилизатора е около 700 VA.

ЕЛЕКТРОННО РЕЛЕЙНО УСТРОЙСТВО (фиг. 7)

Електронно релейно устройство (фиг. 7). Електрон­ното релейно устройство служи за автоматично включване на високото напрежение на крайните лампи със закъснение, което е необходимо за загряването на газотронните лампи. То е конструирано на принципа на зареждането на кондензатор през съпротивление, като тази RC-група има определена времеконстанта. При подаване на напрежение на първич­ната страна на трансформатора последователно свързаните съпроти­вления от по 3  kΩ и релето Е на вторичната страна се получава из­правено от диода D напрежение. Релето Е се задейства и затваря двойния си контакт, чиято предпазна роля ще бъде разгледана допъл­нително. Напрежението върху релето Е и едно от съпротивленията 3 kΩ се подава през паралелно свързаните съпротивления по 68 kΩ на кондензатора с капацитет 2 µF, който се зарежда. Решетката на вто­рата половина на двойния триод ЕСС82 получава отрицателен потен­циал спрямо катода и лампата се запушва. Анодното си напрежение този триод получава от изправителя за преднапрежение на крайното стъпало. Тъй като напрежението е отрицателно, то се подава на катода на триода, а анодът е заземен. Междувременно първата половина на лампата, свързана като диод, зарежда кондензатора с капацитет 10 µF през съпротивлението със стойност 10 МΩ. Напреженията върху двата кондензатора 2 µF и 10µF са в противофаза и в момента, когато се изравнят, триодът се отпушва и от протеклия ток се задейства ре­лето Е. Неговият контакт затваря веригата на изпълнителното реле Н, което получава напрежение + 24 V от специален изправител, намиращ се в стъпалото за релейна защита и автоматика. Релето Н има няколко контакта. С един от тях то се самозадържа. С втори контакт се за­тваря веригата на мрежовото напрежение към трансформатора за висо­кото напрежение, а трети (спокоен) контакт изключва от мрежата първичната намотка на трансформатора на електронното релейно устройство.

Зареждането на кондензатора 10 µF е бавно, тъй като се извършва в течение на единия полупериод на мрежовото напрежение през едно- пътния изправител с лампа ¹/₂ ЕСС82. През другия полупериод този кондензатор се разрежда частично през двете съпротивления по 10 MΩ. По такъв начин се получава голяма времеконстанта на RС-групата, състояща се от елементи, които нямат големи стойности.

Зареждането на кондензатора 2 µF е също забавено от паралелно свързаните съпротивления 2 x 68 kΩ. Това е направено с цел напре­жението върху кондензатора да бъде пропорционално на ефективната стойност на напрежението на мрежата, а не на амплитудната му стой­ност. По такъв начин се осигурява нормална работа на електронното релейно устройство при захранването му с несинусоидално напрежение, каквото може да се получи при претоварен трафопост или при захран­ване от ферорезонансен стабилизатор.

При включване на мрежовото напрежение релето F не се задей­ства, тъй като в първия момент то е шунтирано от спокойния кон­такт на релето G. Релето G се захранва от изправителя за преднапре­жение на крайните лампи. При евентуална повреда на този изправител и липса на преднапрежение, при което положение не трябва да се по­дава високо напрежение на крайните лампи, релето G не се задейства и със своя двоен контакт не включва веригата, подаваща мрежово напрежение на бобината на контактора; следователно контакторът не включва трансформатора за високото напрежение. Също така са взети мерки да не се допусне включване на високото напрежение при повреда в електронното релейно устройство. За тази цел служи релето Е, което при повреда в диода Д или в някое от съпротивленията на вторичната страна на трансформатора чрез предпазния си двоен контакт осуетява включването на изпълнителното реле Н.

За осигуряване на едно и също време на включване конденза­торите 2 µF и 10 µF са херметично затворени. Времето за задействане на електронното релейно устройство е 1,5 мин ± 30 сек. Съществува въз­можност това време да бъде увеличено до няколко минути чрез пре­местване на делителния отвод, свързан с кондензатора 2 µF, в друга точка на делителя от съпротивленията по 3 kΩ на вторичната страна на трансформатора.

ИЗПРАВИТЕЛ ЗА ВИСОКОТО НАПРЕЖЕНИЕ (фиг. 8)

Изпра­вителят за високото напрежение захранва анодната верига на мощното крайно стъпало. Изправянето е двупътно. Първичната намотка на транс­форматора за високото напрежение е изпълнена автотрансформаторно, което позволява регулирането на напрежението в значителни граници с помощта на комутатора, монтиран на лицевата плоча на измервател­ното табло. На същата плоча е монтиран волтметър за контролиране на напрежението. Магнитопроводът, както и размерите и материалите на трансформатора са еднакви с тези на изходния трансформатор. Отделна намотка на трансформатора захранва лампичка с означение „ВН“, монти­рана на измервателното табло, като по този начин се сигнализира, че високото напрежение е включено.

Като вентили са използвани газотроните G 10/4 d, чиито отопли­телни вериги се захранват от отделен, специално предвиден отопли­телен трансформатор. Този трансформатор се захранва със стабилно напрежение от ферорезонансния стабилизатор. Освен това отоплител­ното напрежение може да се регулира чрез първичната намотка на отоплителния трансформатор. Това позволява допълнително използване на газотроните с още 500-600 часа чрез отопляването им с пови­шено напрежение.

Филтърната група е с индуктивен вход, въпреки че индуктивно­стта е включена в точка в нисък постоянен потенциал. Изходът на изправителя е шунтиран от разрядна съпротивителна верига, образувана от 10 съпротивления в паралелно-серийна комбинация с резултантно съпротивление 550 kΩ.

Високоволтовият изправител осигурява номинален ток 0,9 А при напрежение 2500 V, вариращо при разтоварване със 100 V. Той е по­местен долу в станока върху плъзгаща се рамка-шейна. Вдясно, също върху рамка-шейна са поместени двата дросела на филтър­ната група, а кондензаторите са монтирани на площадката зад въртя­щата се рамка. Разрядната съпротивителна верига е монтирана върху задната страна на станока зад въртящата се рамка.

4. ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК С КОМАНДНО ПОЛЕ

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок служи за контро­лиране на режима на всички усилвателни стъпала, както и на всички токоизточнипи, подаващи различни напрежения. Към него спадат кому­таторът за контрол на режима, поместен в средата на лицевата плоча, измервателната система и комутаторът, който се използва при измер­ване на анодния ток на крайното стъпало.

С помощта на комутатора с надпис „Контрол на режима“ се включва измервателният уред в различните точки, подлежащи на контрол. При положения от 1 до 6 на комутатора контролът се провежда посредством измерване на токовете на съответните вериги. Уредът е амперметър с шунтове, монтирани на съответните места. Комутаторът превключва амперметъра към съответните шунтове. Шун- товете са оразмерени така, че да се получава едно и също отклонение на стрелката на амперметъра независимо от стойността на измервания ток. Това отклонение е маркирано с жълто поле, в чиито граници се до­пуска вариране на съответното показание. По този начин се осигурява бързото локализиране на повреди в усилвателния тракт или токозахранването на уредбата. Измерванията могат да се провеждат и през време на редовната работа на уредбата. Положенията на комутатора от 7 до 12 позволяват измерване на напрежението в различни контролни точки, като към системата се превключват различни предсъпротивле- ния. Тук отклоненията са различни и Са маркирани с различни цветни знаци.

За предпазване на лагерите на измервателния уред от разбиване, особено при използуването му за индикация на изходното напрежение, времеконстантата на подвижната система е увеличена изкуствено чрез шунтиране с кондензатор.

Различните измервания, които могат да се извършат с превключ­ването на комутатора, са следните:

Положение 1. Измерва се катодният ток на първото стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 2. Измерва се катодният ток на второто стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 3. Измерва се катодният ток на първото стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 4. Измерва се катодният ток на второто стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 5. Измерва се катодният ток на едното рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 6. Измерва се катодният ток на другото рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 7. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за преднапрежение.

Положение 8. Измерва се напрежението, получавано от изправи­теля за анодно напрежение на драйвера.

Положение 9. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за анодно напрежение на предусилвателя.

Положение 10. Измерва се напрежението, получавано от ферорезонансния стабилизатор.

Положение 11. Измерва се изходното напрежение.

Положение 12. Измерва се режимът на крайното стъпало. При това са възможни повече отчитания, понеже се осъществяват измер­вания при липса на сигнал и със сигнал. За целта се използва и до­пълнителният комутатор с надпис „Аноден ток на мощно стъпало“. Този комутатор има три положения. При липса на сигнал и поло­жение I на този комутатор се измерва анодният ток на покой на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е червен триъгълен знак, съответстващ на ток на покой 90 mА. При липса на сигнал и приложение II на комутатора се измерва анодният ток на покой на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При сигнал и поло­жение I на комутатора се измерва анодният ток на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е бяла точка, съответстваща на 500 mА. При сигнал и положение II на комутатора се измерва анодният ток на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При положение I + II на комутатора се измерва общият ток на двете рамена. Маркировката е със зелен цвят.

Всички тези данни за измервания са дадени в таблица, поместена на вътрешната страна на лявата врата на уредбата.

КОМАНДНО ПОЛЕ

Това поле съдържа всички командни съоръже­ния и контролни сигнали, поместени на лицевата плоча на измерва­телния блок, както следва:

Главен автоматичен предпазител с термично и електромагнитно действие.

Бутон за ръчно включване на високото напрежение.

Комутатор, означен с надписа „Мрежа — изправител ВН“, който служи за поддържане на високото напрежение при мрежово напреже­ние, вариращо в границите от 190 до 240 V.

Измервателна система с волтметър за контролиране на високото напрежение по косвен начин. Волтметърът е включен на първичната страна на високоволтовия трансформатор. Номиналната стойност на на­прежението е маркирана на скалата с червен знак.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Отопление“, който сигна­лизира при включено отопление на всички лампи.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Авт. вкл. ВН“, който сигнализира за предстоящо автоматично включване на високото на­прежение. При несветещ сигнал високото напрежение се включва ръчно, което трябва да стане със закъснение от 2-3 мин посредством бутона, означен с надписа „Ръчно вкл. ВН“. Автоматичното или ръчното включгане на високото напрежение се определя предварително посред­ством ключ, монтиран в стъпалото за релейна зашита и автоматика.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „ВН“, сигнализиращ влючването на високото напрежение.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Изход“, сигнализиращ включването на изходните линии към изхода на уредбата.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „Авария“, сигнализи­ращ в случай на авария.

Светлинен сигнал от глимлампа, означен с надписа „Преднапрежение“, сигнализираш наличието на преднапрежение на крайните лампи.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надписа „Вкл. отопление“, служещ за включване на уредбата.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надпис „Изкл.“, служещ за изключване на уредбата. До включването на уредбата нейното състояние на готовност за работа се сигнализира от този светлинен сигнал, който изгасва след включването.

4. АВТОМАТИКА

Автоматиката е предназначена да изключи цялата уредба при ава­рия в крайното стъпало или в част от захранването и при желание да включи автоматично втори резервен усилвател от същия тип. Освен това с нейна помощ уредбата може да се командва дистанционно с постояннотокови импулси.

Автоматиката е монтирана в стъпалото, в което е поместена и защитата на крайното стъпало. Тя се състои от аварийно реле, изключ­ващо уредбата, респ. включващо резервната уредба.;

Ето и едно по-обзорно историческо четиво по темата за българските НЧ усилватели:

Български нискочестотни усилватели до 1983 г.

---

Литература:

Bълчeв, Ивaн Й.. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Учeбниĸ зa ІІ, ІІІ и ІV ĸypc нa тexниĸyмитe пo cлaбoтoĸoвa eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Hиcĸoчecтoтнa тexниĸa / Coфия : Texниĸa, 1966. 500 c., 1 л. чepт. :

Гaнчeв, Ивaн Πoпoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Зa cтyдeнтитe oт Maшиннo-eлeĸтpoтexничecĸи инcтитyт / 3. пpepaб. и дoп. изд. Coфия : Texниĸa, 1965. 443 c. :

Koвaчeв, Гeopги Ивaнoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли / Coфия : Texниĸa, 1961. 128 c., 4 л. чepт. :