Изследвайте култовата радиоточка Тонмайстор и схемата ѝ в Sandacite.BG!

Едва ли има в България човек на над 35 години, който да не е виждал на стената в някоя стая това легендарно нещо! Радиоточки нашата страна е произвеждала серийно няколко модела и то още от средата на 50-те, но мислим, че нито един от тях не достига тиражите на тази. Производството ѝ започва през втората половина на 70-те г. в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград, а кутията е от Завода за пластмасови детайли в Белица.

А всъщност това устройство знаете ли за какво е? През 1947 в България навлиза ерата на т.н. радиоточки – говорител в кутия, свързан чрез жица с радиоусилвателна уредба, за да може бързо да се радиофицират обществени сгради и малки населени места, в които домакинствата нямат възможност да закупят собствен радиоприемник. Каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки – слушателят няма възможност за избор.  Затова този начин на радиофикация е силно предпочитан от властта преди 1990 г. в България. Съвкупността от радиоусилвателната уредба и навързаните по нея радиоточки се нарича радиовъзел. Такива точки Тонмайстор са използвани както за битови, така и за служебни помещения.

За тези устройства се носят легенди, особено в съветския фолклор. Радиоапаратите са скъпи, а и не надеждни по онова време… коя станция ще се слуша… затова решението е радиоточка. Чуваш по нея това, което е ,,правилно“ за слушане. Даже в някои книги на политическа тема пише, че хората са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

В България тези устройства тогава служат напр. да си свериш на обяд часовника, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Идеята e и да може хората от населено място да се информират бързо за местните новини и съобщения. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска. Това последното е много удобно, особено за пчеларите.  Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :)

Официалното название на радиоточките е ,,абонатен високоговорител“, т.е. само възпроизвеждащо звука устройство, предназначено за един абонат. Единствената му възможност да влияе върху нея е шестстепенният регулатор на звука, разположен долу отляво на кутията:

Неговите степени отговарят на следните децибели: 0, 6, 12, 20, 32 и накрая изкл. 0. Всъщност при това положение на превключвателя се и изключва апаратчето.

Говорителят е елиптичен, от електродинамичен тип. Мощността му е 0,3 вата, като на по-старите български радиоточки. Възпроизвеждащият честотен обхват е между 150 и 13 000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е </= 14 децибела.

Ето и схемата на марионетния радиоприемник:

Тъй като радиоточката работи на 30 волта напрежение, в нея е предвиден и трансформатор. Към радиотранслационната мрежа се включва чрез специален щепсел с два щифта – в по-старите сгради още могат да се видят такива радиоточкови контакти. А щепселът и контактът са със специален размер на щифтовете и отворите за тях, за да не може да се включат погрешка в контактите за 220 волта. Обикновено контактите се намират по-високо от обикновените, защото радиоточките висяха отгоре (нерядко и над врат) – да озвучават по-добре. :)

Размерите на уредчето са 300 х 196 х 123 мм, а тежи 1,6 кг. Ето и негова оригинална реклама от едно време:

Интересно е да отбележим и че това е един от първите ми експонати в колекцията, който на около десетгодишна възраст задигнах от един двор на циганска къща и после бягах като невидял. :)