1937 – вижте тайните на радиопредавателя във Вакарел!
Вижте в Sandacite.BG уникален репортаж от радиопредавателя във Вакарел!
С днешната си публикация продължаваме стремглавото си гмуркане в дълбините на българската радиоистория.
Сигурни сме, че всички редовни читатели на нашия сайт и насън да ги бутнеш, ще знаят историята на легендарния радиопредавател край с. Вакарел, известен и като София-5. Пусната в експлоатация за пръв път на 17.ХІ-1937 г., до 31.ХІІ.2014 г., тази радиопредавателна станция (РПС) е душата и сърцето на българското радио – откакто РПС Вакарел започва да излъчва, из Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 KCs с мощност 100 kW.
Антената на този предавател, тип Blaw-Knox, е чудо на техниката на своето време. Тя има ромбоидна форма, висока е 215 ми тежи 130 тона. Укрепена е с четири железни обтегача. От този тип в България има още една антена и за нея наскоро Ви разказахме. Тя се намира в Стара Загора и е построена също през 1936 г., но от унгарската фирма Standart. В Европа са останали само още две такива антени – по една в Англия и Унгария.
Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател: „През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа … Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен”, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Станислав Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов”.
Талантливият електронен инженер и преподавател Станислав Мартулков дава подробно описание на обекта през 1938 г. в Годишника на БИАД: „Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания – около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел … Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената”.
Инж. Григор Узунов пък описва антената на РПС Вакарел: „Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман”, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата ѝ заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник”.
Инж. К. Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, са по 67 тона единият”.
През своето близо 80-годиншо съществуване националният радиопредавател край Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие – земетръс или ураган. През Втората световна е пощаден от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци.
След 1944 г. предавателят започва да се нарича „Предавател Христо Ботев”, също като известната комунистическа станция „Христо Ботев”. Поради липса на електронни лампи и други резервни части, предавателят работи с едва около 40 – 50 kW мощност. Затова през 1950 г. Главната дирекция на радиоразпръсквантое сключва договор с унгарската фирма „Standard” за ремонтиране на изпосталялото съоръжение. На 24 февруари 1954 г. обновеният Вакарел е пуснат в експлоатация с възобновена мощност от 100 kW.
РПС Вакарел е сред последните дълговълнови предаватели в света. Излъчените оттук програми са се чували много добре в цялата страна и голяма част от Европа, преди да бъде изключен на 31.ХІІ.2014 г., в 22:00 ч. централно координирано време (24:00 българско време).
Именно за това ще си поговорим днес. Тази обширна статия от списание Наука за всички г. VІ (1937), бр. 4 е изцяло посветена на откриването на най-мощния тогава български радиопредавател – Вакарелският – съществувал и изпълнявал вярно службата си до края на 2014 година. Тя е изключително подробна – цялата конструкция на предавателя е разгледана стъпало по стъпало и е обърнато внимание и на непознати подробности, които са крайно любопитни! Има и снимки, които показват тайни места от самата вътрешност на РПС-то, където сега човешки крак едва ли ще влезе да фотографира. С радост я изровихме за Вac. :)
Нека се пренесем назад във времето:
,,Новият радиопредавател се намира при с. Вакарел, на 36 клм. от София, и е свързан с подземен специален кабел с студиото в София. По този кабел се провеждат говорните електрически токове, произведени от микрофона и усилени в студиото. Поради затихването по кабела, тези токове се усилват още веднаж в предавателната станция, след което модулират носящия високофреквентен ток (носящата вълна) на предавателя. Носящият модулиран ток се усилва в предавателните стъпала до крайната мощ и се отвежда към антената, за да бъде излъчен от нея във форма на електромагнитни вълни в пространството. Така, самият радиопредавател има за задача да произведе носящия ток с висока честота (висока фреквенция), да съчетае низкофреквентните говорни токове с носящите такива, т. е. да ги модулира, да ги усили и най-после да ги излъчи чрез предавателната антена:
Всички тези процеси, с изключение на излъчването, се извършват от предавателните радиолампи в смислено съчетание с индукционни макари, кондензатори и омови съпротивления. Самият предавател образува 6 стъпала. Първото стъпало се състои от една радиолампа, в която се поражда променливият носящ ток с 850 000 колебания (трептения) в секунда или, както се казва, с 850 000 херца. Колебанията на този ток определят дължината на вълната, равна на 252,9 м.
Първото предавателно стъпало произвежда съвсем малка електрическа енергия, само колкото е нужна да възбужда, да управлява следващото стъпало, затова се казва още и управляваща стъпало или осцилатор. Главната заддча, която се поставя на управляващето стъпало, е то да произвежда постоянни колебания на носящата вълна, т. е. броят на колебанията на променливия ток да не се изменя с тежнение на времето – било от външни, било пък от зараждащи се вжтре в самата уредба причини. Броят на клебанията на всяка осцилаторна уредба се определя, както е известно, от елелектрическите стойности на индукционната макара и кондензатора, свързани в тъй наречения резонансов кръг.
Изискванията, обаче, за постоянството на вълната на един радиопредавател днес са тъй големи, че резонансовият кръг в този си вид поради чувствителностьта му към температурни промени, се явява неподходящ. Затова в решетковия кръг на осцилаторното стжпало е включен един кварцов кристал във форма на крг, който има свойството да поддържа едно голямо постоянство на електричните колебания. Броят на последните в секунда се определя от размерите на кварцовия кристал и главно от дебелината на кръга. Затова от голямо значение е точното шлифоване на кристала, така че той да отговаря на искания брой колебания на тока на носящата вълна.
За още по-голямо постоянство на вълната, кварцовият кристал е встроен в един стъклен балон, подобно на радиоприемателна лампа, в вътрешността на който автоматично се поддържа една постоянна температура. По този начин определящите броя на колебанията размери на кварцовия кристал са независими от температурните разлики на предавателната зала.
Електрическите колебания от анодния кръг на осцилаторната лампа се предават по индуктивен път последователно на решетката на второто и третото стъпало. Тук колебанията само се усилват, без да претърпяват каквито и да било видоизменения, и тяхната амплитуда остава постоянна.
Едва в четвъртото, модулационното стъпало, освен усилване на електрическите колебания, става изменение още и на големината на техната амплитуда в такт с говора и музиката. Този процес, чрез който низкофреквентните токове видоизменят носящите високофреквентни токове, за да могат те да бъдат пренесени безжично на големи разстояния, наричаме модулация. Електрически модулацията се извършва, като пристигналите и усилени в предавателната станция низкофреквенти токове се въвеждат през един трансформатор в решетъчния кръг на четвъртото стъпало. От взаимното въздействие на високофр. и низкофр. ток върху решетката на лампата се получава именно модулираното колебание, което носи вече с себе си звука.
Този начин на модулиране, който се използва от предавателя във Вакарел, се казва модулация на решетковото напрежение и се прилага с успех при всички мощни предаватели.
Така модулираните вече колебания се предават по индуктивен начин от анодния кръг на IV стъпало на решетката на V стъпало, за да бъдат усилени и по същия начин проведени към последното стъпало.
Петото предпоследно стъпало се състои от шест предавателни лампи, две от които в резерва, а четири могат да се включват по избор 2 по 2 в противотактна схема. По този начин, в случай на повреда на някоя от предавателните лампи в това стъпало, изключването на повредената и включването на нейно място на една от готово монтираните резервни лампи може да стане бързо и удобно, само с заврътване на един ключ. Петото стъпало усилва мощността на модулираните колебания на 25 киловата и ги предава на VI, крайно стъпало, или както се казва още, мощно стжпало, понеже то е, което повишава мощностьта на 100 киловата.
Последното стъпало се състои от 4 големи предадавателни лампи, 2 от които запасни и могат също да се превключат в случай на повреда на лампите, които са в действие.
Както винаги, тъй и тук, за намаляване на хармоничните, лампите в последното стъпало са съединени в противотакт. В последното стъпало, както в всички предшестващи предавателни стъпала, анодният кръг на лампите е свързан с един трептящ кръг от паралелно свързани кондензатор и индукционна макара. Настройването на отделните трептящи кръгове в резонанс с произведеното от осцилатора колебание става чрез изменение на индукцията с един вариометър. Скопчването на трептящия аноден кръг с решетъчния на следващите стжпала става индуктивно.
Всяко предавателно стъпало, разглеждано по отношение на трансформирането на електрическата енергия, представлява един преобръщач на правотокова в високофреквентна енергия — от една страна захранваме лампата с право отоплително, анодно и решетъчно напрежения, а от друга — получаваме високофреквентни колебания.
И тук, както при всяко друго преминаване на един вид енергия в друг, това е свързано със загуба на енергия, която се проявява във вид на топлина. При предавателните лампи с по-малка мощност топлината се излъчва нормално в околното пространство. При V и IV стъпала, обаче, гдето преработената електрическа енергия е голяма, топлинните загуби са извънредно големи (около 300 киловата) и за да не разрушат лампите, образуваната топлина трябва да се отведе по изкуствен начин, напр., чрез водноохлаждане.
Съответно на този начин на охлаждане, конструкцията на лампите от V и VI стъпало е по-особена от тази на въздушноохлажданите лампи. Анодът на лампата е двустенен, за да може охладителната вода да циркулира и отнема от него топлината – този анод е плътно споен с стъклото и съставлява една част от външната обвивка на лампата. Охлаждането става с дестилирана вода, която под натиска на една помпа се намира в постоянно краговръщение. След преминаването й през лампите, гдето се нагрява макс. до 50° Целзий, дестилираната вода се охлажда в един цилиндричен меден котел с надлъжни тржби, като протича от единия към другия край на котела. Отнемането на топлината става от обикновена вода, която протича през тръбите на котела в обратна посока на дестилираната вода. Кръгът на обикновената вода е съвсем отделенъ; тя се намира сжщо в постоянно кръговръщение чрез една помпа и, като се стопли, се охлажда чрез оросяване в един каминен охладителю. Охладителната инсталация, заедно с предвидените монтирани резервни помпени агрегати и охладителя, заемат едно цяло помещение.
Температурата и количеството на протичащата охладителна вода се контролира във всеки отделен кръг чрез съответни апарати от едно централно место — предавателна маса (пултъ).
Анодният трептящ кръг на последното стъпало е скопчан индуктивно с тъй наречения вторичен крг, който има за задача да пречистя основното (носящето) колебание от хармоничните. За същата цел този кръг е скопчан капацитивно за хранителния проводник на антената.
За да се избегне обратното влияние на антената върху предавателя, същата е построена на 100 м. вън от предавателя. Високофреквентната енергия се провежда до нея по две концентрични тръби, от които външната е заземена. Този хранителен концентричен проводник е лишен от способността да излъчва енергията – това трябва да се извършва изключително от антената. За да не става рефлектиране на другия край на проводника, последният е свързан с антената по особен начин чрез кондензатор и индукционни макари, които служат същевремено за настройване на антената в резонанс.
Мачтата на антената има вретенообразна форма; висока е 215 м., тежка 130 тона и се крепи върху един стеатитов изолатор от четири обтегнати въжета. Тази конструкция на антена има свойство да излъчва повече енергия в хоризонтална посока, отколкото нагоре в пространството, вследствие на което свободната от фединг зона се увеличава значително.
Захранването на радиопредавателната станция Вакарел с електрическа енергия става от централата в Мала Църква при Самоков по един далекопровод за 15,000 волта. В станцията това напрежение се трансформира на 12,000 волта за желязно-живачните изправители за анодно напрежение, и на 220/380 волта за захранване на всички електромотори, осветление, отопление на последното стъпало и др. помощни кръгове.
Предавателните стъпала са преградени от стъклена стена и врати. Когато те се отворят, предавателят автоматично спира да работи, за да не стават нещастия
Отоплението на всички предавателни стъпала, с изключение на второто и последното, става с прав ток, произвеждан от една моторно-генераторна група за 20 волта прав ток. Към същата група е куплирано и едно динамо за 220 волта за възбуждане другите динама, за решетъчно напрежение на VI стъпало, за релета и др.
Металният канал между предавателя и антената е поставен върху малки колелца на релси върху отделни колони за да селдва промените в температурата
Отоплението на VI стъпало става с обикновен променлив ток, който се регулира автоматически на едно постоянно напрежение и се трансформира за всяка лампа поотделно на 17 волта и 2,000 ампера. Поради този силен ток вторичните трансформаторни намотки са от тръба, през която тече охладителна вода. За да се избегнат грамадните токови удари, при включване на отоплението в VI стъпало последното се включва постепенно по автоматически път.
Решетъчните напрежения на IV и VI стъпало се вземат от машини, a V получава решетъчното си напрежение от лампов изправител с живачни пари. Първото, второто и третото предавателни стъпала получават анодните си напрежения от 11 000 волта от желязно-живачен изправител със специално и твърде сложно устройство. Този вид изправители имат свойството, че при късо съединение (прескачане на искра), в някоя от предавателните лампи, високото напрежение в същия миг автоматически спада на нула и след изчезване на искрата (която трае само един миг), напрежението автоматически се покачва на нормалната си височина. По този начин скъпите предавателни лампи се предпазват от повреда и не става нужда да се изключват главните прекъсвачи и да се прекъсва предаването. Пускането и спирането на предавателя става чрез натискане на копчета от едно централно място – предавателния пулт, в който са съсредоточени и по-важните инструменти за наблюдения.
При отваряне на капаците или вратите на кутиите и кабините, в които се намират апарати под високо напрежение, то автоматически се изключва, така че не съществува никаква опасност за обслужващия персонал. Освен това, ако се появи нередовност в някои от предавателните кръгове, с което се застрашава здравината на лампите или няко друг апарат, предавателят не може да се включи, докато нередовността не се открие и отстрани.
Първите три предавателни стъпала, заедно с низкофреквентните усилватели и някои контролни апарати, са монтирани на високи стойки в предавателното помещение. По-голямата част от това помещение, обаче, се заема от последните три предавателни стъпала, които са разположени и монтирани открито. В предавателното помещение, гдето се преработва близу 600 конски сили енергия, няма никакви движещи се машини; всичко е тихо и спокойно. Човек, изправен пред тези мъртви апарати, едва подозира за грамадната енергия, която се крие в в техъ. Само когато природните закони, които управляват тяхното действие, бъдат смутени, когато се яви някое препятствие в правилния ход на протичащата енергия и когато тя избуи с своята опустошителна сила, ние узнаваме какви огромни сили се крият в тази наглед кротка система“.
Автор: инж. Иван Ганчев
Ако желаете да изтеглите цялата статия в DjVu ето линк – rps-vakarel
Comments (3)
Прочетох с огромен интерес сканираната книжка на инж. Иван Ганчев. Макар и да се интересувам от история на радиото, предимно морското радио, не знаех никакви подробности за този уникален радиопредавател.
Особено се впечатлих, че през 1937 г. са работили с мощни усилватели на модулирани трептения – нещо, което никога не е било тривиална задача. Също така ми беше много интересно, че резервните мощни радиолампи са се превключвали само с един ключ (е, разбира се вероятно с много лампова електроника и електромеханични уреди – но все пак). Използването на коаксиален кабел за захранване на антената също е много модерно тогавашно решение. Хубавата снимка, която показва изолатора на антенате е безценна. Поздравления за изследователската работа по отношение на историята на радиото.
Израснах покрай предавателя в годините от 1950 до 1956 г.!
Винаги когато минавам около района на РПС Вакарел,обръщам поглед към антената и къщичките. Гледам и се радвам.Жалко,много жалко,че това уникално съоръжение строено от легендарната фирма Телефункен вече го няма.