Sandacite.BG имаме ново откритие за най-старите български радиофабрики – вижте го тук сега! :)

Вчера, разгръщайки първата българска книга за телевизия ,,Радиотехника и далечно виждане“ от 1934, попаднахме на рекламите, които заемат последните няколко страници. Оттам ни гледаше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като поредната стара радиореклама, но всъщност се оказа, че носи доста по-ценна информация… Загледайте се в каренцето по-горе!

Досега добре известно е и години наред повтаряме наизуст, че първата българска радиофабрика е бургаската Тулан на инж. Светозар Пренеров, зарегистрирана като Електротехническо бюро Електрон още през 1925 г. За следващ производител, специализиран само в радиоприемниците, броим софийската ВЕВО от 1927. И изведнъж обаче попадаме на нещо, което претендира на размести тази хронология и да претендира ако не за най-старата, то поне за един от двата най-стари български радиопроизводителя! Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два. И Тулан, и столичният Електрон пишат за себе си, че са ,,първи“, обаче това не значи нещо кой знае какво, защото в онази епоха думата ,,пръв“ в този контекст често се използва и само в смисъл на ,,най-добър“. А и още не знаем (и само ще се опитаме да намерим – без надежда за успех) датите на регистрация на двата производителя. Това евентуално може да посочи една от двете фирми като ,,първа“, защото примерно е по-стара с три месеца.

Софийският ,,Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис (Георги е създателят на предавателя, положил началото на Радио София), а тази реклама от 1934 засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 г. фирмата се слива с тази на вносителя на радиочасти Николай Джебаров.

Карето изброява доста разнообразна продукция, от която обаче досега не сме намирали нищо, което не значи, че софийският Електрон не съществува и трябва да го отписваме! Вижте само колко много неща правят:

,,Съвремени концертни радиоапарати, радиопредавателни и приемателни уредби за търговски, параходни, аеропланни, полицейски, пресови и други служби.

Всякакви части за предаватели и приематели, като: кондензатори, трансформатори, самоиндукции, комутатори, високоговорители, дросели, апаратни, шасита, светящи скали и други. Високоговорителни инсталации за кина, болници, салони, градини и пр(очие).

Изравнители за пълнене аккумулатори. Медицин. апарати за диатермия, галванизация, каустика и пр(очие)“.

Последното изречение показва, че столичният Електрон се занимава и с електромедицински апарати, подобно на фабриката Електротерма (1934) на бъдещия проф. Иван Попов.

Ето как едно случайно наддзъртане из архивите може да размести хронологията на нещо толкова важно като началото на българската радиопромишленост! Затова и в такива случаи се правят преработени издания на цели трудове, а и трябва да кажем, че откриването на нови факти е най-голямата тръпка в историческите изследвания – в която  и да било област. Ако някой има още материали за този Електрон, ще смме благодарни да ни ги продаде или поне скенира и изпрати, за да видят бял свят тук.

А ето тук можете да разберете повече пък за радиофабриката ВЕВО от 1927 г.:

Българска радиофабрика ВЕВО – 1927 г.