Вижте в Sandacite.BG статия за БУНАВАД – първата българска авиокомпания! :)

Чували ли сте името БУНАВАД? Наскоро в едно тв състезание беше зададен въпрос на кого принадлежи то и участникът не можa да отговори. А правилният отговор беше – на първата българска авиокомпания.

Още около 1925 г. Дирекцията на въздухоплаването на Царство България прави първите опити да превозва със самолети пощенска кореспонденция между разл. градове. През септември 1926 г. Дирекцията на пощите, телеграфите и телефоните, съвместно с тази за въздухоплаване, започва пробно пренасяне на обикновените писма и вестниците между София и Варна по въздух. Използвани са 2 германски самолета Юнкерс F-13, които правят всеки ден по един пълен курс – отиване и връщане. Полетът в една посока трае 2 или 2,5 ч.

Малко по-късно, на 22.ΧΙ.1926 г., с договор между Царство България и германския авиационен концерн Юнкерс & Кo е създадено дружеството БУНАВАД като смесено българо-германско дружество за въздушен транспорт. ,,БУНАВАД“ означава ,,Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество“. Предвидено е въздушните съобщения да се осъществяват с едномоторни, 6-местни самолети Юнкерс F-13, като според договора България е длъжна да даде изгодни заеми за закупуване на самолети и да отпусне средства, необходими за откриването на редовните полети.

На 25.I.1927 г. БУНАВАД получава нужната концесия за въздушни полети. Трябва да се открият 3 линии: Видин-Русе-Варна, София-Русе-Варна и София-Бургас. Предвидено е дружеството да получи от държавата 3 млн. лв безлихвен заем за закупуване на самолети и по 2 млн. лв за всяка една от линиите.

Директор на БУНАВАД става икономистът д-р Димитър Точков. Доставени са от Германия 2 бр. самолети Юнкерс F-13, които получават сиглите B-BUNA и Β-BUNB. В означава България, BUN – БУНАВАД, а А и В са поредните буквени означения на 2-та самолета.

През 20-те години на ХХ век самолетите Юнкерс F-13 са хит – превозват до 50 % от всички ,,въздушни“ пътници в света. Машината може да побере до 4-ма пътници при изключително луксозни условия. В задната част на пътническата кабина има широко меко канапе, а пред него са разположени 2 отделни кресла – не по-малко широки и удобни. Всеки пътник може изцяло да се излегне, а не да седи свит на едно място.

За разлика от пътническата, пилотската кабина е пределно ,,спартанска“ и дори няма вътрешна облицовка. В нея са разположени 2 най-обикновени седалки – едната за пилота, а другата за намиращия се вдясно от него механик, наричан тогава ,,машинист“. Пред главата на всекиго от летците се намира голям кръгъл отвор с малка стъклена плочка в долната част. Ако моторът на самолета се повреди по време на полет, ,,машинистът“ изпълзява по корем през един от двата отвора и се опитва да отстрани повредата, докато лежи върху мотора – постижение, достойно за добър цирков артист! Откритата кабина изисква да се носят и специални ,,авиаторски“ очила.

БУНАВАД предлага превоз на пътници, поща, колети и търговски стоки. Първият официален полет на българската гражданска авиация е извършен на 25.Х.1927 г. на летище Божурище. Там се провежда голяма церемония, на която присъстват германският въздушен ас изпитател Фриц Хорн, кметът на София ген. Владимир Вазов, транспортният министър Кимон Георгиев и други важни лица. Първите 2 самолета са тържествено кръстени Ластовица и Сокол. Следват демонстрационни полети, а после 1 самолет заминава по линията София-Русе-Варна с трима пътници журналисти.

Дейността на БУНАВАД дава тласък на строежа на авиационна инфраструктура в България. Освен ремонтни помещения, на летище Божурище е открит малък терминал за пътници и пощенските пратки, летища заработват също и във Варна и Бургас. БУНАВАД наема централа на главния софийски булевард Дондуков и има ,,агентства“ (за билети и стоки)  на 2 места в София и по 1 във всеки обслужван град.

Рекламната листовка на БУНАВАД, която виждате, ни дава подробна потребителска информация. Компанията предлага пътнически и пощенско-товарни превози. Извършват се 2 полета седмично в 2-те линии, с 4-месечно зимно прекъсване (от 1 декември до 31 март вкл.). От София самолетите излитат във вторник и събота, а от Варна – в понеделник и петък. Разстоянието София-Русе е взимано за 2 часа, а Русе-Варна – за 1 ч. и 20 мин. Тарифите са, както следва: София-Варна или обратно 2600 лв, София-Русе или обратно 1600 лв, Русе-Варна или обратно 1000 лв. На всеки пътник се разрешава личен багаж до 10 кг, а за допълнителен багаж се заплаща на всеки започнат килограм. Платена услуга е също превозът на пътниците от градовете до съответните летища и обратно – за София 120 лв, за Русе и Варна по 100 лв.

Първите български марки за въздушна поща влизат в продажба именно за пратките, пренасяни от БУНАВАД. Отпечатани са специални издания „Въздушна поща“ – върху съществуващи марки се прави цветна надпечатка на самолетно силуетче.

Обаче в края на 1929 г. концернът Юнкерс се оттегля от договора поради кризисните последици от Голямата депресия. БУНАВАД продължава да работи. Но за съжаление падащите печалби и последващата липса на рентабилност стават причина в края на 1930 г. компанията да бъде закрита, а полетите ѝ – прекратени. Договорът на дружеството с българската държава е заличен с ΙΧ постановление на Министерския съвет от 8.XII.1930 г. Така се слага край на една страница от българската авиационна история, започнала с много надежди.

А ето тук още из историята на българската авиация:

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!