Днес във фокуса ни е апарат за електродиагностика и електролечение на над половин век!

Полистатът е универсален уред за електродиагностика и електролечение с постоянен ток и правоъгълни токови импулси с регули­руема повторяемост и продължителност.

Галваничният (постоянният) ток се получава от двупътен лампов изправител (лампа 5Ц4С) и изглаждащ филтър (фиг. 1), който нама­лява пулсациите под 1 %. Напрежението на пациентните клеми се регулира плавно в два обхвата: 0 -4- 10 и 0 – 100 V. Максималната сила на пациентния ток е 100 ма и се измерва с милиамперметъра с два превключваеми обхвата — 10 и 100 mA.

Импулсните токове с правоъгълна форма се получават от чакащ мултивибратор, възбуждан от блокинг-генератор и се усилват в крайното стъпало с лампа 6ПЗС. Устройството работи, както следва: Блокинг-генераторът е построен върху първата лампа 6Н8. Левият й триод работи като гене­ратор, в чиято анодна верига е включен блокинг-трансформаторът (9). Другата намотка на последния е включена във веригата на решетка­та на триода през прехвърлящия кондензатор. Между нея и катода се превключват утечни съпротивления (5), с които се регулира често­тата на повторение на генерираните импулси. От решетката на блокинг-генератора импул­сите се подават на мултивибратора през изпра­вител, който отрязва отрицателната им част. За изправител на апарата за електролечение Полистат се използва десният триод на първата лампа.

Мултивибраторът е построен върху втората лампа 6Н8. Между анодите и решетките на двата триода, които образуват мултивибратора, са включени постоянни капацитети. Към решет­ката на левия триод могат да се превключат различни утечни съпротивления (6), чрез които се регулира продължителността на импулсите. Лампата 6ПЗС образува усилвателно стъпало, което осигурява потребното напрежение и мощ­ност на изхода. Честотата на повторение и про­дължителността на импулсите се регулират чрез двата многостъпални ключа (5) и (6) незави­симо една от друга с по 12 стъпала в грани­ците 0,5-1500 Hz и 0,02-100 милисекунди. Амплиту­дата на импулсите се регулира плавно с изход­ния потенциометър (2) в два обхвата — 0-200 V и 0-20 V. Максималният пациентен ток достига 20 mA.

Когато се премине към режим на постоянен (галваничен) ток, с ключа (/) се прекъсва ото­плението на трите лампи на импулсния генера­тор, анодното напрежение на токоизправителната лампа се превключва на по-ниска стойност, а входът — от изглаждащия филтър — на общия изходен потенциометър (2).

Фиг. 2 . 1 — главен ключ и превключвател за режимите; 2 — регулатор за пациентния ток ; 3 — превключвател за обхватите на милиамперметъра и поляритета на пациентките клеми (4) ; 5 —- превключвател за честотата на импулсите ; 6 — също за тяхната продължителност ; 7 — мрежов трансформатор ; 8 — изглаждащ филтър ; 9 — блокинг-трансформатор

Апаратът за електродиагностика и електролечение е оформен панелообразно (фиг. 2) на шаси с лицева плоча и отделен метален кожух. На лицевата плоча освен командните и контролни органи е поместена и таблица за от­читане на продължителността на паузите между импулсите. Полистатът може да се превключва за стандартните мрежови напреже­ния— 110, 127, 150 и 220 V; консумацията му от мрежата е ~ 35 W. Габаритните размери на апарата са 300 X 210 X 185 мм, а теглото – ~ 9 кг.

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.