Пантограф на стар български трамвай

Вижте пантографите на старите български трамваи

Вижте малко инфо за пантографите на старите български трамваи в Sandacite.BG.

Пантограф на стар български трамвай
Пантограф на стар български трамвай

Трамваите, както е известно, се задвижват от електродвигател, който работи с електроенергия. Но откъде черпи той тази енергия? За да се вземе тя от контактната мрежа, е необходима една част (елемент) да направи това. Тази част се нарича токовземател, токоснемател или токоотнемател (думата ,,токоприемник“, освен че и тя е русизъм, според нас не изразява достатъчно добре работата, която върши този елемент). Токовземателят е монтиран на покрива на мотрисата и горната част на този елемент е в постоянен допир с контактната мрежа. Непрекъснатият контакт между вземателя и жиците е най-важното условие за добрия токовземател, за да няма прекъсване на електрозахранването и да не спре трамваят (или локомотивът).

Един от най-употребяваните видове токовзематели е пантографът. Той представлява  подвижна рамка от метал, която е еластична и е във форма на паралелограм. Снабдена е с алуминиев плъзгач отгоре или с две токосъбирателни пла­стини — обикновено стоманени ленти с медни накладки. Именно плъзгачът е работната повърхност – той прави контакта с проводника и оттам протича токът. За колко парички ще се качите горе да се наберете на него? :)

Пантограф на стар български трамвай
Пантограф на стар български трамвай

За да се движи както трябва трамваят, налягането на плъзгача върху проводника трябва да бъде постоянно. Обаче в хода на пътя разстоянията не са напълно еднакви и това между покрива и проводника може да се измени. Тоест, за да бъде добър контактът, трябва горната част на пантографа (с плъзгача) да се допира с натиск върху жиците и този натиск (налягане) да бъде почти постоянно. За тази цел отдолу на пантографа действа система от лостове и пружини, която притиска плъзгача към проводника и контактът е осигурен.

Добре конструираният и поддържан пантограф работи добре:

  1. Приема тока без искрене при големи скорости;
  2. Може да работи и при обратен ход на мотрисата;
  3. Налягането на пантографа върху работния проводник остава неизменно, независимо от височината на окачването на контактния проводник.

При старите български трамваи за токовземател е използван именно пантограф, с изключение, мислим, на първите серии ДТО от 30-те г., които са с друг токовземател – тип ,,лира“. Една български трамвай с пантограф виждате на първата снимка в текста – този вляво е София`70, нали? :)

А този знаете ли го?

https://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D1%82-4-54/

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *