В Сандъците – Sandacite разясняваме какво представлява строителният метод пакетно повдигани плочи.

Строителната система пакетно повдигани плочи (ППП) е разработена в Научноизследователския строителен институт – София през 1962-65 г. от колектив с ръководител инж. Хр. Греченлиев, инж. Г. Димитров, инж. Г. Костов, арх. П. Софиянски, инж. Ат. Радев, технолог В. Йоцев. Една от известните сгради в София, строени по този начин, е тази на КНСБ (на горната снимка я виждате в период на строеж – 1977 г.).

Фиг. 2

Методът пакетно-повдигани плочи е скелетно-безгредова система, при която всички междуетажни стоманбетонни плочи се от­ливат на терена, непосредст­вено една върху друга в па­кет. Предварително монолит­но се изпълнява нулевият ци­къл и се издигат стълбищни- те клетки по метода на пълзя­щия кофраж. След това с по­мощта на повдигателна инста­лация пакетът се издига на проектната височина на ета­жа, като се подпира с колони, които имат в горната си част хоризонтален призматичен от­вор (ухо). В тези „уши“ на колоните се вкарват къси сто­манени греди, на които се опи­рат повдигателните механиз­ми, когато отлепват пакета от долната плоча. Тази операция се повтаря на всеки етаж, от­долу нагоре (фиг. 2 и 3). Възможни са ва­рианти на метода пакетно повдигани плочи , при които пакетът се повдига отначало най-горе, а след това последо­вателно слиза надолу, като горните плочи се отлепват и остават на етажите.

Фиг. 2

Предимство на метода пакетно повдигани плочи е го­лямата икономия на кофраж и скеле. Чувствително се на­маляват разходите за труд, материали и енергия, което съкращава сроковете на строително-монтажните работи. Всъщност този метод съз­дава условия за индустриали­зирано строителство на самия обект. В статическо отношение конструкцията е безгредова. Връзката между колони и пло­чи е чрез стави или еластично запъване.

При строителния метод пакетно повдигани плочи хоризонталните товари от вятър и земетръс се поемат от монолитно изграде­ните кули (асансьорните и стълбищните клетки) и от противоземетръсните стома­нобетонни стени (шайби), кои­то увеличават общата недеформируемост на сградата. Методът дава възможност за съвременни обемно-простран­ствени решения и използува­не на ефективни материали и изделия. Преградните, стени са от тухлена зидария или па­нели. По тази система се из­граждат жилищни, админи­стративни и обществени сгра­ди до 12 етажа. За производствени сгради методът пакетно повдигани плочи е неподходящ.

На долната фигура виждате сграда с пакетно повдигани плочи в строеж:

Един ком­плект повдигателна инстала­ция се състои от 36 механиз­ма. Те могат да бъдат повече или по-малко, но винаги са кратни на 12, като на един механизъм не трябва да се окача товар, по-голям от 60т. Осовото разстояние между ко­лоните зависи от етажността на сградата. При двуетажни сгради се проектират оси 6,00/9,00, 9,00/9,00 и 9,00/12,00 м. Когато етажите са до пет, осите са 4,50/5,10, 4,50. 6,00 и 5,10—5,10 т. При осеметажни сгради осовите разстоя­ния се намаляват — 3,60/5,10, 4,20/5,10 м, при дванадесететажни сгради стават 3,60 3,60 и 3,00//3,90 т. Системата, може да се използва без за­труднения и при наклонени и стръмни терени.

На снимката долу виждате общ вид на спомагателната инсталация, използвана при строителство по пакетно повдигани плочи. Монтира се върху фундаментите на бъдещите колони. Предназначена е да фиксира гирляндите в отделните плочи и да образува технологичните отвори, необходими за монтажа на повдигателната инсталация и за връзките на колоните.

Пакетно повдиганите плочи започват да се прилагат в България през 1965 г.  Първата експериментална сграда е изпълнена в гр. Сливен през 1966 г.:

 Става дума за пететажна едносекционна жилищна сграда с три жилища на етаж, проектирана от арх. Софиянски, инж. Димитров и инж. Костов. След построяването й е построен жилищен комплекс с повторение на същото здание. За тази система са разработени безгредовите подови конструкции, намерили широко приложение в строителството след 1990 г. За първи път се използват и коркови плочи за изпълнение на плаващи подови настилки.

Тази сграда се използва като образец за първоначално внедряване на системата пакетно повдигани плочи в различни градове на България. Първата експериментална жилищна сграда в София е трисекционна, също пететажна, построена през 1969 г. През 70-те години на ХХ век 30 % от жилищното строителство в България се изпълнява по описания в статията метод.

В наши дни в България също понякога се строи с пакетно повдигани плочи:

А ето и нещо друго любопитно, пак на строителна тематика:

https://www.sandacite.bg/1970-първият-епк-блок-в-софия/

---

Литература:

Греченлиев, Христо Ив.,  Димитров, Георги С.. Наръчник за изпълнение на строителство по метода пакетно повдигани плочи /. София :, Техника,, 1976, 152 с. :

Коев, Димитър Савов,  Ничев, Тодор Димов. Сградостроителство :Ч. 1.. , 1981.

Рангелов, Владимир П.,  Тодоров, Марко А.. Единна пулсираща отворена система за жилищно и обществено строителство :. Анализ на експериментално строителство /. София :, Техника,, 1987, 268 с. :