Ново чудо – българско ремарке за мотор!
Вижте това БГ ремарке за мотор в Sandacite.BG!
Знаете ли какво е това чудо горе сред тази тучна зеленя полянка? Честно казано, признаваме си, че тази джаджа, на която се натъкнахме наскоро, много ни удиви!
Когато става дума за ремаркета в България, известен беше заводът в град Елена за туристически и багажни ремаркета. Оказа се обаче, че у нас са произвеждани и друг вид багажни прикачни устройства от този тип, но предназначени за теглене от мотоциклет! В тази публикация ще се заемем, така да се каже, с мозаична работа, излвличайки оттук-оттам редките фактологически данни.
Поначало тези ремаркета възникват, защото се търси как да се увеличат товароносимостта и обемът на багажа, превозван от един мотоциклет, примерно до 100 кг, колкото обикновено е и максималната товароносимост на тези ремаркета. Те обаче са годни да превозват и хора! :)
В България мотоциклетни ремаркета са произвеждани серийно от Завода за тръбна мебел в Ловеч и вероятно в малка опитна серия – от Велосипедния и мотоциклетен завод ,,Балкан“ в Ловеч, а и в единични серии от любители – напр. от мотоциклетния състезател Станко Боянов. На въпроса за местопроизводството на тези ремаркета ще се върнем и по-нататък в статията.
През 1968 г. в първото предприятие вече се произвеждат прикачни устройства с едно колело и товароносимост 50 кг. Вероятно обаче те са били произведени в много малка серия – няколко десетки броя. За това аргумент е липсата на каквато и да е табелка със заводски сериен номер, завод производител и т.н. По-горе виждате снимка на такова ремарке за мотор, поместена в легендарния вестник ,,Авто-мото“.
Каква е конструкцията? Действащият тогава в България ,,Правилник за регистриране и условия за пускане в движение на МПС и ремаркета“ (1969) определя ограничения за тези ремаркета. Те представляват открита стоманена платформа с дължина между 660 и 1000 мм и полезна товароносимост между 50 и 100 кг. Максималната ширина не трябва да е по-голяма от максималната такава на двуколесното МПС отпред.
Тези ремаркета за най-вече едноосни, с едно или две колелета. Могат да бъдат с твърдо (особено при мопедните ремаркета) или меко окачване на колелетата към коша или рамата.
Моделът, който нашият приятел Мирослав С. Стефанов изнамери за публикацията, има следните специфики. Той е много рядък, произведен именно в завод ,,Балкан“ в рамките на онази опитна серия, за която Ви споменахме. Стоманената платформа има размери 1000 х 660 мм, а товароносимостта е 50 кг. Тръбната рама има диаметър на тръбата 20 мм, а размерът на колелото е 255 мм х 110 мм.
Връзката към мотоциклета е показана по-долу: има шарнир, подобен на кардан, с който ремаркето може да се движи по хоризонтала и вертикала и да се накланя в завоите заедно с мотоциклета. Връзката се намира под седлото на мотоциклета, има и гумени тампони за омекотяване. Обаче връзката към мотора е чрез отвор за кръгъл чоп или болт, с което също се получава още една шарнирна връзка и има опасност при рязко спиране тя да се сгъне като хармоника!
Багажът се подрежда в кош в средата. Когато той е от затворен тип, товароносимостта е 50 кг. Дължината на този кош е 720 мм, ширината 520 и дълбочината 340 мм. Минималният просвет на коша с товар 50 кг е 112 мм от терена, а максималната височина – 615 мм. Пълната дължина на ремаркето заедно с теглича е 1260 мм. Конструкцията на зверчето допуска максимална скорост 70 км/ч.
Колелетата на показаното тук ремарке са предназначени само за гладки асфалтови пътища, защото при павирани улици или лоши пътища бързо излизат от строя, защото от ударните натоварвания рамата се къса. Гумата е оригинална – произведена е в Завода за автомобилни гуми ,,Г. Димитров“ в София, за който сме Ви разказвали ТУК. Гумата на показаното тук ремарке е от опашно колело на българския самолет ЛАЗ 7, който е произвеждан именно в Ловеч – в Държавната самолетна фабрика – между 1948 и 1954. А по-късно ДВФ става завод Балкан! Това ни навежда на мисълта, че това ремарке е от производствата на завод Балкан – той, преди да прави автомобили, е произвеждал самолети. На своя глава предполагаме, че след като изработката на ремаркетата е продължила в ловешкия Завод за тръбна мебел, той е произвеждал само стоманената тръбна конструкция, а напр. ходовата част е продължавала да се изработва в завод Балкан. Но това последното е само предположение, тъй като нямаме сигурни, стопроцентови заводски данни за тези ремаркета.
Вашият коментар