Прочетете в Sandacite.BG за един изобретателен български ученик от 1935, построил радиоприемник!

Наскоро намерихме тази история. Много добре известно е т.н. ТНТМ движението преди 1990 г. (,,Технически и научно творчество на младежта“), в което ученици изработваха  най-разнообразни електронни и електротехнически устройства. Така те овладяваха практически правилата на електрониката. Трибуна на това движение беше главно списанието ,,Млад конструктор“.

Но на практика не се замисляме, че по времето на Царство България у нас също е имало такива списания, които са разкривали пред младите си читатели тайните на природните науки и на създадените от тях физика, електроника, електротехника, химия… Нещо повече – имало е и тогава талантливи и умни деца, които сами са си изработвали електронни устройства, най-вече радиоприемници. Един такъв пример ще Ви дадем днес – с тази история, на която случайно попаднахме и публикуваме за Вас. Описаният по-долу еднолампов радиоприемник е проектиран и създаден от ученик в ІV клас през 1935 г. (тоест най-вероятно сегашният седми) и е изпратено до редакцията на интригуващото научно-популярно списание ,,Наука за всички“. Нарочно запазваме изказа, за да е по-автентично. :) Приятно четене!

,,С него сега аз слушам около 20 – 30 европейски станции и това ми доставя истинско удоволствие, понеже сам си го построих, като се водех но дадените скици. За всички материали похарчих около 700 лв.

Най-първо си сковах две дъсчици (с съответните размери) , както е показано на горната фигура, и по тях закрепих частите на техните места.

След като сторих това, пристъпих към съединяването, което извърших с изоли­рана жица (с диаметър 0,8 мм.), като свръ­зките запойвах с калай. На горната фигура тези свръзки не са означени, понеже, имайки предвид останалите фигури, всеки ще може лесно да се ориентира как стават тия съединения.

Ето и матери­алите, които си набавих, за да поч­на строенето:

1) С₃— конден­затори (с въздушен диелектрик  от 500 см.; 2) C1— кондензатори (с твърдъ диелектрик  от 300 см); 3) С₂ – блок кондензатор от 250 см.; 4) две дъски с размери 15 : 20 см.; 5) R— един реостат с 30 ома; 6) R1— едно съпротивление от 2 мегаома; 7) една радиолампа Valvo U 409d; 8) един цокъл за лампата; 9) 3 шайби за кондензаторите С₃, C1 и за реостата R; 10) 4 винта: 2 дълги по 1 см. (за цокъла) и 2 дълги 0,5 см. (за бубината); 11) 7 букси и 7 щепсела; 12) 20 м. жица (изолирана) за бубината (с диаметър 0,4 см); 13) 1 м. жица за монтирането; 14) цилиндър за бубината от мукава (с размери: диаметър 4 см. и височина 8 см.); 15) Т—слу­шалки (готови); 16) 4 – 5 джебни батерийки, съединени помежду си.

Бубината си приготвих така. На един дървен цилиндър с диаметър 4 см и височина 8 см навих дебела хартия, която после слепих. Извадих дървения цилиндър и оставих мукавения. На така получения цилиндър намотах L3, с 35 намотки. След това на 3 мм. разстояние намотах L₂, с 85 намотки. На 3 мм. от нея намо­тах L1 с 30 намотки.

След като всичко е направено, правим една последна подробна проверка на извършеното, като се ръководим по дадените скици, чер­тежи и схеми- Най-после пристъпваме към скачването на апарата с антената (дълга около 15 — 20 метра) със земята (обикн. с чешмата, където има водопровод), с батериите и слушалките.

Как се пуска апаратът в действие?

Най-първо постепенно намаляваме съпротивлението на реостата (R), докато лампата започне да свети. После въртим големия кондензатор, докато чуем пищене до най-низкия му тон, после въртим малкия кондензатор, докато започнем да чуваме ясно говор и музика.

Опитвайте, но без да бързате, търпеливо проучвайте, и бъдете сигурни, че най-после ще сполучите. Така аз постъпвах и сега чувствам, че всичко мога, макар и не всичко да разбирам. Колкото по-вече чета и по-дълбоко се замислям върху прочетеното, виждам, че всичко ми става по-ясно, и имам неудържимо желание да го прилагам на практика.“

Надяваме се да Ви е било интересно! :)

Facebook страница на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite

А ето пък какво са майсторели учениците в ,,техникумите“ на Царство България:

[1937] В техническите училища на Царство България