В Sandacite.BG намерихме едни мишени за стрелба от Българската народна армия…

Досега за толкова години май нищо военно не сме Ви показвали, а не е като да няма какво. Ето например вчера попаднахме на една доста интересна находка, която вероятно ще накара доста хора да си спомнят за старата казарма.

Това са пластмасови и каучукови релефни мишени, които са използвани при упражненията за стрелба в българската армия преди 1990. Разработени са през 1974 г. в Научноизследователския сектор на тогавашния Висшия химикотехнологичен институт в Бургас (днешния Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров“). Серията се нарича КРКМ`74.

Мишените са в няколко форми, като, естествено, има и такива във вид на хора – индивидуално или в групи, за са се упражнявате да стреляте по тях. Така са направени, че лесно разбирате дали сте уцелили (личи си дали са засегнати от куршумите). Също така могат и да сигнализират за това, но тази тяхна функция ще кажем по-нататък. В серията има и мишени, които се изрязват от руло, и такива, които не са оформени във вид на хора, но приблизително трябва да наподобяват гръден кош или вражески боец в цял ръст. Това са т.н. плоски мишени. Закачани са на разни дървета; те са пластмасови. Ето ги:

По-надолу сме Ви дали изгледи на всичките видове мишени, че не се вижда такова нещо всеки ден. Освен тях, съществуват и други варианти на описваните от нас мишени, включително такива, представляващи танкове и транспортни средства, движещи се по релси – по тях може да се стреля с гранатомети.

Това не са обикновени мишени обаче! По електрически път те дават информация за регистрираните попадения, тоест доколко е успешна стрелбата на упражняващите се. Ето как става това. Мишените се монтират на механични устройства с електродвигател и редуктор. Това устройство осигурява „падането“ на мишената, когато е уцелена, със скоростта, с която приблизително „пада“ истинско човешко тяло – за да има реализъм при стрелбата.

Мишените на танкове и превозни средства, които се движат по релси, разбира се, не могат да „падат“. Те реагират на попадение, като преустановяват движението си (спират, като ги уцелиш).

Ето друг вид ,,човешки“ мишени – различни групи вражески войници:

Няколко думи за електрическата и електронната част на стрелбищата, на които работят такива мишени.

Командното табло обикновено се изгражда с най-достъпните електромагнитни устройства: РПН (реле плоско неутрално по БДС), които тогава България произвежда в големи количества. Това е така, защото тогава повечето селищни и междуселищни АТЦ (автоматични телефонни централи) са система А-29 на Сименс – това е стъпкова система с въртящи и изкачващо-въртящи избирачи, които се командват от релейни възли (т.нар. релейни комплекти), а те са изградени изцяло от такива релета.

Командното табло има няколко режима на работа заради различните конфигурации на мишените, които да се показват; освен това от таблото могат да се командват различни скорости и честота на показване и скриване. А вероятно има и други възможности, които да задоволят изискванията на командирите, които провеждат стрелбите.

Принципът на работа на електрическата част е следният.

Самата мишена представлява диелектрик с два електрода от двете си страни. На електродите е подадено напрежение. При попадение куршумът за много кратко време дава накъсо двата електрода. Сигналът е толкова кратък, че не може директно да задейства обикновено РПН. По тази причина сигналът от попадението се подава на чакащ мултивибратор (изграден с руски транзистори от серията МП), който на изхода си дава достатъчно дълъг импулс, за да се задейства релейната схема. Тя подава сигнал за електромотора, който чрез редуктора да свали мишената (да я накара да полегне). Движението на електромотора в двете крайни позиции на мишената (горе, долу) се ограничава с обикновени крайни изключватели. След като улучената мишена е паднала, може да се вдигне или ръчно с команда от пулта или автоматично, според пуснатата в момента програма. По спомени на сержант на такова стрелбище, чувствителността на чакащия мултивибратор е можело да се настройва според различните типове мишени с тример потенциометър.

Мишените от нашата серия КРКМ`74 са работили доста точно, защото на приемните изпитания от 8.Х.1974 г. е установено регистриране на 99,8 % от направените попадения.

Ето два други вида мишени – гръдни и поясни:

Мишените за танковете и други машини работят на друг принцип – те ползват тензодатчик (датчик за деформация) и обикновено зебло – като за чувал. При тях се стреля не с истински гранати, а с такива без заряд – необходимо е само да премине през зеблото. Тензодатчикът спира движението на мишената по релсите (вероятно пак с ползването на релейна схема), а попаденията се броят по дупките в зеблото .

Вероятноо е имало и механични броячи, които автоматично да броят попаденията в човешките мишени. Има логика да е така, защото на стрелбището е голямо и на него може да се упражнява цяла рота или дори батальон.

Разглежданите тук от нас мишени от серията КРКМ`74 имат коефициент на повторяемост на попаденията 8000 – 10000 удара на кв. м., което значи, че 1 кв. м. от мишената ще стане прекалено негоден едва след като го ударите толкова пъти. За изработване на мишените са подбрани най-подходящите, устойчиви и електропроводими филми на база полимерна и метална основа. Те са екранирани с устойчиви полимерни материали. Дебелината на диелектрика е до 2,6 мм.

Използвани са електроди на база каучукови вулканизати с дебелина ог 1,0 до 1,4 мм и електроди с пресовано метално фолио от 9 до 40 микрона. Мишените са покрити с екраниращ филм от стъклопласт с дебелина до 2 мм, а контактните изводи на диелектрика представляват многожилен изолиран меден проводник с общо сечение до 1 кв. мм.

Ето напр. каучукови мишени, които са изрязани и се прибират на руло след употреба:

Повърхностното специфично съпротивление е не по-малко от 10⁷ ома при относителна влажност на въздуха от 95 до 100 %.

Както с повечето военни неща, и около тези мишени има интереснивойнишки истории, като напр. тази, че веднъж една баба си пасла козата около мишените и когато започнали да гърмят, жената се скрила зад една мишена ? Краят е щастлив, защото я видели и спрели навреме стрелбата, за да я изведат от района.

Ето още снимки на мишените – напр. на войници, държащи картечница:

Автори: Антон Оруш, лейт. Борислав Чакъров

Това пък е историята на първия български танк…

ЕХАА! Това е първият български ТАНК!