Лъчев тетрод
Лъчев тетрод е електронната лампа, за която говорим днес в Сандъците – Sandacite.
Всичко започва, когато в хода на развитие на електровакуумната техника става ясно, че при обикновените тетродни лампи се появява т.н. динатронен ефект. Това означава промяна на тока в електронните лампи, предизвикано от възникването на вторична електронна емисия от повърхността на анода под действието на електронна бомбардировка. При тетродите динатронният ефект се проявява, когато напрежението на анода е по-ниско от това на екраниращата решетка. Тогава електроните, излъчени от анода, се ,,улавят“ от решетката, предизвиквайки поява на участък с отрицателна стръмност в анодната характеристика на електронната лампа. Динатроннят ефект е вреден, защото намалява усилвателните възможности на лампите.
За да се избегне този вреден ефект, необходимо е лампата да се конструира така, че точките от дадена повърхност, разположена между анода и екраниращата решетка, да има по-нисък потенциал от потенциала на анода. При пентодите този въпрос се разширява, като между анода и екраниращата решетка се монтира трета (антидинатронна) решетка, която има потенциал, по-нисък от потенциала на анода.
В резултат на по-нататъшното усъвършенствуване на пентодите са конструирани т. нар. лъчевите тетроди, които понастоящем намират голямо приложение като усилватели на мощност.
На фиг. 2 е дадено условното означение на лъчевия тетрод.
За разлика от пентодите, при лъчевите тетроди потенциалът в пространството между екраниращата решетка и анода се понижава вследствие на отрицателно заредените електрони, които се движат от екраниращата решетка към анода. Ясно е, че колкото е по-силен анодният ток, толкова по-голям е отрицателният пространствен заряд, дължащ се на електроните, които се намират в даден момент между екраниращата решетка и анода. Създаденото електрическо поле между този пространствен заряд и анода е такова, че възпира избитите от анода вторични електрони в тяхното движение към екраниращата решетка.
Необходимата концентрация на електроните в пространството между екраниращата решетка и анода в лъчевите тетроди се постига поради специалната им конструкция. Както се вижда от посоченото на фиг. 4 разположение на електродите и лъчевия тетрод с плоски електроди, разстоянието между екраниращата решетка и анода при лъчевия тетрод е значително по-голямо, от- колкото при останалите екранирани лампи. Поради това количеството електрони нараства не само поради удължаването на пътя им, но главно поради намаляването на скоростта им. От същата фигура се вижда, че управляващата и екраниращата решетка са еднакво гъсти и навивките им са наредени една зад друга. Поради това електронният поток, излитащ от катода, се групира на толкова тесни снопове (във форма на кръгови сектори) или „лъчи“ (оттук и названието лъчеви тетроди), колкото са промеждутъците между навивките на управляващата решетка. При другите екранирани лампи също се получава такова групиране на електроните, но то продължава при тях до екраниращата им решетка, която при тези лампи е значително по-гъста от управляващата, вследствие на което, удряйки се в нея, сноповете от електрони се разсейват. При лъчевите тетроди обаче екраниращата решетка не само че не пречи, а напротив — спомага за доброто фокусиране на електроните. За постигане на добра фокусировка, при лъчевите тетроди отстрани на екраниращата решетка се монтират два електрода S (фиг. 4 б), свързани електрически с катода. При това двойно фокусиране (чрез решетките и чрез спомагателните електроди) сноповете електрони се разсейват слабо при движението си към анода. Поради това, електронната концентрация между анода и екраниращата решетка е голяма.
Образуването на потенциален минимум при лъчевия тетрод наподобява получаването на потенциален минимум! от отрицателния пространствен заряд в двуелектродната лампа. При нея поради малката начална скорост на електроните минимумът се получава близо до катода. При лъчевите тетроди електроните преминават навивките на екраниращата решетка със значителна скорост, вследствие на което потенциалният минимум се получава по- близо до анода (този минимум е отдалечен от анода на около 1/з от разстоянието анод — екранираща решетка).
Поради отстраняването на динатронния ефект анодните характеристики на лъчевия тетрод нямат характерните за характеристиките на обикновения тетрод седловини.
От фиг. 6, на която са начертани анодните характеристики на руския лъчев тетрод 6ПЗС, се вижда, че тези характеристики наподобяват анодните характеристики на пентода. За разлика от тях обаче анодните характеристики на лъчевия тетрод преминават значително по-рязко от стръмната в полегатата част. Това се дължи на по-равномерното разпределение на потенциала в плоскостта на потенциалния минимум, отколкото в плоскостта на защитната решетка при пентода. Поради тази форма на анодните характеристики на лъчевите тетроди при тези лампи може да се работи и при по-ниски анодни напрежения, без да има опасност от изкривяване на сигнала, подаден на управляващата решетка.
Съществено предимство на лъчевия тетрод в сравнение с пентода е незначителният ток на екраниращата решетка дори и при равен или по-висок потенциал на решетката от потенциала на анода. Това се дължи на разположението на навивките на решетките една зад друга. Поради слабата зависимост от тока на екраниращата решетка от напрежението й параметрите на лъчевия тетрод зависят по-слабо от режима на работа, отколкото при обикновения тетрод и при пентода. Освен това се спестява известна енергия, която би се изразходвала за загряване на екраниращата решетка.
Поради тези си предимства лъчевите тетроди намират по-голямо приложение като крайни (мощни) лампи, отколкото пентодите.
Недостатък на лъчевите тетроди е сравнително големият капацитет между анода и управляващата решетка. Това се обяснява с факта, че екраниращата решетка на лъчевия тетрод е по-рядка, отколкото при пентода и при обикновения тетрод. Ето защо лъчевите тетроди не могат да се използват за много високи честоти.
Друг недостатък на лъчевия тетрод е появата на динатронен ефект при значителни отрицателни напрежения на управляващата му решетка, което личи и от анодните характеристики на лампата (фиг. 4). Това се обяснява с намаляването на гъстотата на отрицателния пространствен заряд при високите отрицателни потенциали на управляващата решетка (намалява значително броят на електроните, които се движат към анода), вследствие на което се влошава фокусирането на електроните. Същевременно и потенциалният минимум намалява до такава степен, че избитите от анода вторични електрони преодоляват този минимум и достигат екраниращата решетка.
В днешните лъчеви тетроди коефициентът на усилване μ е от порядъка на стотици. Вътрешното им съпротивление R, има стойност от няколко десетки до няколкостотин килоома. Стръмността на характеристиката им има същия порядък, както при другите лампи, т. е. от единици милиампери на волт за маломощните и средномощните лампи до 10—30 mА/V за по-мощните лампи.
Необходимо е да се отбележи, че понастоящем са разработени и лъчеви пентоди, които съчетават положителните качества на лъчевите тетроди и на обикновените пентоди (напр. лампата 1Ж24Б).
Литература:
Динатронный эффект – http://www.ravnopravie.kharkov.ua/dinatronniyeffekt.php
Как работает лучевой тетрод – http://musicangel.ru/mess151.htm
Атанасов, А., и др. Учебник за радиолюбителя. София, Техника, 1962.
Вашият коментар