Добра статиийка за лампите с бягаща вълна в Сандъците – Sandacite!

Ехоо, здравейте! :)

След като сте потърсили това в Гугъл и сте попаднали на сайта на наши величества, явно сериозно се интересувате от електровакуумни прибори. Тогава сигурно знаете, че клистроните например имат някои работни недостатъци – нисък КПД, малка степен на усилване, високо ниво на собствените шумове и работната честота…

Тези недостатъци са избягнати с друг вид лампи, наречени лампи с бягаща вълна. Много страшна изглежда оная горе, нали? С такива като нея  въпросът за усилването в обхвата на сантиметровите вълни при благоприятни условия е разрешен.

Лампите с бягаща вълна са устроени по принципа на скоростната модулация. Те се състоят от една, сравнително дълга тръба Т₁, която завършва с разширена част Т₂ (фиг. XI-34).

В тази част са поставени катодът и анодът, които образуват електронен прожектор. По оста на тръбата Тх е разположена спирала — проводник, която завършва на двата края с по една сонда. Тази сонда изпълнява ролята на приемна (3) и предавателна (4) антена. Накрая е поставен колекторът, който има същия потенциал, както потенциалът на анода и сондите. Около стъклената тръба Т₁ е поставена метална кръгла или квадратна  тръба, в краищата на която срещу сондите има по един вълновод. За по-дълги вълни вместо вълновод се употребяват коаксиални линии.

Електроните, излъчени от електронния прожектор, се отправят под формата на електронен лъч по оста на спиралата до колектора.

Сигнали — електромагнитни вълни, които трябва да усилим, се довеждат чрез входния вълкопровод  1. В приемната антена 3 се индуктира свръхвисокочестотен ток, който протича по спиралата. Ако не съществува електронният лъч, то постепенно затихва. Електромагнитната вълна, която се разпространява по дължината на проводника, се движи със скоростта на светлината в безвъзаушно пространство, до-като електроните се движат по оста на спиралата. За да е постъпателната скорост на електронния лъч равна на постъпателната скорост на вълната, необходимо е да се има пред вид, че пътят, който изминава вълната, е толкова пъти по голям, от пътя на електроните, колкото пъти дължината на проводника е по голяма от дължината на спиралата.

За да се обясни усилващото действие на лампата, нека да разгледаме електрическото поле по дължината на спиралата при предположение, че една дължина на вълната е равна на шест стъпки на спиралата (фиг. XI-35). Eлектрическото поле между спиралата и външната тръба не е показано, тъй като не си взаимодейства с електронния лъч и с променливото магнитно поле около навивките на спиралата.

Тъй като електроните, които се движат по оста на спиралата със скорост, малко по-голяма от постъпателната скорост на електромагнитната вълна, при навлизане в спиралата се движат в тормозещо поле в участъка на една полувълна и скоростта им се намалява. Те се групират и продължават да се движат в пределите на същия участък, тъй като вълната продължава да се движи по спиралата и да се измества към нейния край. По такъв начин електроните отдават своята енергия на полето, т. е. усилват бягащата вълна.

Ако електроните навлизат в спиралата в момента, когато полето е ускоряващо (участъкът БВ на фиг. XI-35), те увеличават енергията си за сметка на полето, скоростта им се увеличава и те достигат предшестващите електрони, като преминават в участъка, в който полето е спиращо. Така те „връщат“ на бягащата вълна енергията, която са й отнели през времето, когато са се движили в ускоряващото поле. По такъв начин на участъците със спиращо поле се получава сгъстяване, а на участъците с ускоряващо поле — разреждане на електрони. Така амплитудата на тока и напрежението на бягащата вълна се увеличават по цялото протежение на спиралата до нейния. изход, където тя може да достигне увеличена няколко десетки пъти, като се има пред вид, че всяко усилване на бягащата вълна увеличава напрегнатостта на полето и следователно степента на групиране’ на електроните.

Лампите с бягаща вълна имат високо ниво на шумовете, обаче те дават възможност за широколентово усилване в дециметровия обхват.

Хареса ли Ви? :D Ако да, защо не пробвате и това:

Означаване на електронните лампи

Литepaтypa:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт

Toпaлoв, Mинĸo Ц. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи : Зa cтyдeнтитe oт Дъpжaвния пoлyвиcш инcтитyт нa cъoбщeниятa / Mинĸo Ц. Toпaлoв, Юлиaн Mapинoв, Ивaн Beлчeв. –  Coфия : Texниĸa, 1963. – 326 c. : c чepт. ; 25 cм.