Къде се произвеждаха българските електронни елементи

Първите стъпки на българската елементна база са свързани с научноизследователската дейност на катедрата по техническа физи­ка при Физическия факултет на Софийския университет  Климент Охридски. Много физици от катедрата вземат дейно участие в пър­вите етапи от развитието на елементната база у нас.

За бързото организиране на производството на елементната ба­за у нас и подготовката на кадри за нейното развитие и управление са създадени съответни специалности към висшите учебни заведения в страната. Така например към ВМЕИ Ленин —София, през 1961 г. е създадена специалност, а през следващата година и катедра по по­лупроводникова и промишлена електроника със задача да подготвя инженери по разработката и приложението на полупроводниковите прибори. Към Физическия факултет на Софийския университет Кли­мент Охридски през 1963 г. се създава специализация и проблемна лаборатория, а през 1965 г. —и катедра по физика на полупроводни­ците. Към Химико-технологическия институт — София, в 1961 г. се създава специалност химия на полупроводниковите материали и катедра по химия и технология на полупроводниковите материали. В 1970 г. катедрата се преименува в „Химия и технология на полупро­водниковите материали и електронни елементи“, а специалността — в ,,Технология на полупроводниковите материали и електронни еле­менти”. В тези висши учебни заведения е подготвена основната част от нашите научни и ръководни кадри, които сега работят в областта на електронните елементи.

Бързото развитие на основните елементи в страната през периода на петата и шестата петилетка създават основа за разгръщане на ра­ботата по такива важни и стратегически направления, като изчисли­телната и организационната техника, приборостроенето, радиоелек­трониката и др.

Създаване на елементна база на електрониката у нас 

Елементната база на електрониката обхваща широк крьг от еле­менти, възли и детайли, необходими за създаването и производство­то на завършени електронни изделия и системи. Тя се характеризира с изключително голямо номенклатурно разнообразие. Кьм нея мо­гат да се отнесат активните и пасивните електронни елементи, източ­ниците на ток и светлина, кабелите и проводниците, електроизолацион­ните материали, електромеханичните възли и детайли и др. Особено значение за развитието на електрониката и електронизацията на на­родното стопанство имат активните и пасивните електронни елементи.

Първите стъпки в развитието на електронните елементи в нашата страна започват след 9 септември 1944 г. Основна задача в този пе­риод е разработката и производството на някои видове пасивни еле­менти за задоволяване потребностите на създаваното радио- производство у нас. Опити за конструиране на отделни елементи се правят в предприятията на ТТР фабрика и Родно радио. След сли­ването на всички предприятия на слаботоковата промишленост и създаването на Слаботоковия завод Климент Ворошилов през 1949 г. усилията в областта на електронните елементи продължават в него, като се кон­центрират върху производството на електролитни кондензатори, блок- кондензатори (книжни, керамични и слюдени), въртящи се конденза­тори, тримери, резистори, потенциометри, цокли за радиолампи, феритни сърцевини, ключове за вълни, бобинни блокове и др.

Първите опити за производство на електролитни кондензатори са започнати в научния институт на Елпром през 1948 г., а след това са продължени в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Построени са опитни ин­сталации за ецване, оксидиране и формуване на кондензаторите. Тъй като високоволтовите електролитни кондензатори имат незадоволи­телни електрически параметри и ниска надеждност, организирано е производството само на нисковолтови електролитни кондензатори.

През 1950 г. започва производство на блок-кондензатори с пър­ви типопредставител — книжни блокчета до 5000 pF. Липсата на под­ходящи съоръжения е причина в началото да не се произвеждат кон­дензатори с по-голям капацитет. Поради липса на медно фолио се използува алуминиево фолио за шоколадови изделия с дебелина 15 pm, като кондензаторите се поставят в стъклени тръбички.

Разработката на слюдени блок-кондензатори започва през 1951 г. с опити за метализиране на слюда във вакуум. Поради липса на под­ходяща вакуумна инсталация през следващата година се внедряват лресувани слюдени блок-кондензатори, метализирани със сребърна наета. В този период се разработва двусекционен въздушен променлив кондензатор и се организира производството му.

Опити за производство на резистори (обемни) са правени още в предприятието Родно радио. Всички изследвания в периода 1949— 1951 г. са незадоволителни. От 1951 г. започват проби за производ­ство на тънкопластни резистори по технология на унгарската фирма Ремикс . Тези резистори се оказват неподходящи за употреба при по-голяма разсейвана мощност поради чести дефекти. През 1954 г. след успешни изследвания се организира редовно производство на карбовидни (опушени) резистори. Създава се и производство на потенциометри.

Нуждите на радиопроизводството в периода 1952—1954 г. наложиха да се ор1анизира в Слаботоковия завод Климент Ворошилов производство на сърцевини за бобини и на магнити за високоговорители (от сплав Al/Ni).

Пьрви1е опити у нас в областта на полупроводниковата техника са и ранени през 1942 г. в работилницата за електрофизични апарати Елфа в София за получаване на медноокисни изправители. В края на 1948 г. чрез сливане на няколко малки предприятия се създава фаб­риката за батерии Райко Дамянов, в която през 1952 г. започва раз­работката на селеновитокоизправителни клетки и стълбове. Първата продукция от януари 1953 г. може да се смята начало на производ­ство го на полупроводникови елементи у нас. През 1955 г. във фабриката е внедрена технология за пречистване на технически селен и е пусната в действие вакуумна инсталация за нанасяне на селен с капацитет 12 dm за един цикъл.

Задачите за бързо развитие на радиоелектрониката и съобщител­ната промишленост в края на 50-те години изискват бързо развитие и на производството на електронни елементи. Стратегията в тази об­ласт е насочена към специализация в производството, разширяване на номенклатурата, създаване на нови видове елементи за задоволя­ване на вътрешните потребности на страната и включване в междуна­родната социалистическа интеграция. Тези предпоставки довеждат до обособяване на редица специализирани предприятия за електронни елементи. През 1960 г. се създава фабриката за съпротивления и тех­нически въглени в гр. Айтос, през 1964 г.—заводът за феромагнити в гр. Перник, а фабриката за батерии се премества в гр. Никопол. То­ва създава условия за специализация и концентрация в производство­то на пасивни елементи.

Какво е развитието в производството на български електронни елементи по това време?

Кондензатори

През 1959 г. в Кюстендил се създава кондензаторният завод, като за целта се извършва преустройство на бивш тютюнев склад. На 21 март 1960 г. са назначени първите работници, които са изпра­тени на обучение в Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Производството започва със слюдени и стирофлексни кондензатори, а към края на 1960 г. се произвеждат малки количества книжни и телефонни кондензатори.

През 1961 г. обемът на произведените кондензатори се увелича­ва 7 пъти спрямо 1960 г„ а числеността на персонала — около 4 пъти. До 1965 г. производството се развива бързо, като се усвояват и нови видове кондензатори — вазелинови и книжни стартерни. През 1965 г. към завода се създава База за техническо развитие със задача да извършва модернизация и разширение на производството на конден­затори както със собствени сили, така и чрез внедряване на чужд опит. Две години по-късно се усвоява лиценз за производство на керамиичпи кондензатори на високо техническо равнище. Специалисти от Базата за техническо развитие с помощта на Института по радиоелектроника в София внедряват фамилия електролитни кондензатори с аксиални изводи. С помощта на СССР в 1968 г. започва производството и на електролитни кондензатори с винт и гайка по образец на съветския тип К-50-3. В 1970 г. започва внедряване на нов лиценз за производ­ство на пластмасови кондензатори.

През периода 1971—1975 г. бързо се разширяват производстве­ните мощности на завода. Усвояват се и нови изделия, като металокнижни кондензатори и нисковолтови електролитни кондензатори.

Резистори

Първата продукция на фабриката за съпротивления Братя Ченгелиеви в гр. Айтос са електрически четки за автотранспорта, гръ- моотоводии сребърни контакти. От 1962 г. се усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които стават ос­новно производство на предприятието. През 1967 г. се усвоява про­изводството на променливи резистори — потенциометри и тримери. През 1969 г. цехът на Завода за технически въглени се изнася в гр. Каб­лешково и се обособява като самостоятелно предприятие, а произ­водството на променливи резистори се изнася на нова площадка.

Със съветска помощ през 1968 г. се усвоява производството на въглеродослойни резистори от типа ВС 0,5 W. В края на 1969 г. започва доставка на технологически инсталации от СССР за металослойни резистори 0,5 W, а през 1972 г. са пуснати в производство високопро­изводителни автоматични линии за постоянни металослойни резисто­ри 0,25 W и 0,125 W. Същата година се усвоява и производството на съпротивителни елементи за променливи резистори. През периода 1973—1975 г. се усвояват и пускат в експлоатация механизирани ли­нии за въглеродослойни резистори тип РПВА с мощност 0,25 и 0,125 W.

Електронни преобразувателни елементи

През 1961 г. фабриката за батерии Райко Дамянов се преименувана в Завод за полупроводникови прибори, в 1963 г. — в Завод за силови полупроводникови прибори, а в края на 1965 г. — в Завод за електроннопреобразувателни елементи (ЗЕПЕ).

На основата на създадените по-рано селенови изделия и внесена­та промишлена вакуумна инсталация от ГДР (с възможност за нана­сяне на 1 т² селен за един цикъл) през периода 1956—1960 г. се усво­ява производството на цяла гама селенови клетки с размери от 20 20 mm до 200 у 400 mm, на пакетни изправители за радиоприем­ници и телевизори и др.

През 1959 г. към фабриката се създава развойна лаборатория по полупроводници. С нейна помощ същата година се внедрява (по раз­работка на БАН) лолузаводско производство на фотосъпротивления от кадмиев сулфид.

През 1960 г. се изработва първата българска слън­чева батерия от селенови фотоелементи.

Тя е в състояние да за­хранва транзисторен приемник с енергията, получавана от светлината на една 200-ватова електрическа лампа. През 1961 г. се разработва и внедрява нова технология за пречистване на селен и подобрена технология за производство на селенови токоизправители.

През 1965 г. развойната база по полупроводници се преименува в База за развитие и внедряване на електроннопреобразувателни еле­менти с две основни направления на дейност — селенови елементи и кварцови пиезоприбори.

Първият български кварцов резонатор (с честота 8 MHz) е съз­даден през юли 1966 г.

През периода 1968—1972 г. се разработва се­рия от малогабаритни резонатори за честоти от 200 до 350 kHz и от 0,7 до 5 MHz, а със съветска помощ се организира и производството на кварцови резонатори за честоти до 100 MHz. На основата на ли­ценз в 1975 г. в завода започва производство на високоволтови TV изправители.

Полупроводникови прибори

Опитно-конструкторска и развойна дейност по полупроводникови прибори в страната започва още през 50-те години в бившата батерий­на фабрика, но това перспективно направление получава бързо раз­витие едва с изграждането на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград.

В края на 1964 г. е пусната в действие първата производствена ли­ния за германиеви точкови диоди, а една година по-късно започва производството на маломощни, средномощни и мощни германиеви тран­зистори. Усвояването на полупроводниковите прибори е по лиценз на френската фирма „Томсон —- ЦСФ“. „Построяването на Завода за полупроводници — изтъква Тодор Живков при откриването му — ни дава възможност да развиваме върху собствена база родна елек­троника и приборостроене, без които е немислим техническият про­грес в която и да е област на материалното производство и в бита на човека, без тях са немислими епохалните успехи, постигнати в овла­дяването на Космоса, те са жизнено необходими за изграждането на комунистическото общество.“

Развитието на полупроводниковите прибори изисква и съответна научноизследователска и развойна дейност. Във връзка с това малка­та база към завода прераства от 1967 г. в Институт по полупроводни­ци. Първоначалните задачи на института са разработка и внедряване в производството на нови фамилии полупроводникови прибори — диоди и транзистори. Най-голямо постижение в първите години на полу­проводниковото ни производство е внедряването в заводски условия на германиеви диоди Д-7.

През 1967 г. на базата на секция към бившия Физически институт на Българската академия на науките в София се създава Институт по микроелектроника. Основната дейност на института е научноиз­следователска и проектно-конструкторска дейност в областта на MOS интегралните схеми.

С помощта на Съветския съюз се извършва първото значително разширение на Завода за полупроводникови прибори в Ботевград и през 1972 г. започва редовно производство на маломощни и мощни неуправляеми и управляеми силициеви диоди. С това се поставя начало­то на ново производство на базата на силициев изходен материал.

Вторият етап от разширението на завода се извършва през 1974 г. с усвояването на производството на планарно-епитаксиални диоди и транзистори и MOS интегрални схеми.

Научното обслужване на завода от създадените два института съдействува за внедряване на редица нови полупроводникови при­бори през периода 1967—1975 г., по-важните от които са следните:

• 1968—1969 г.—създаване на планарно-епитаксиална технолс- шя и планарно-епитаксиални транзистори и диоди;
• 1968 г.—създаване на MOS интегрални схеми за електронния калкулатор Елка 42;
• 1968—1970 г.—създаване на MOS интегрални схеми от серията УМИМОС;
• 1973 г. — усвояване на фамилия хибридни интегрални схеми за УKB радиостанции;
• 1974 г.—създаване на интегрални схеми (10 типа) за електрон­ния калкулатор Елка 50;
• 1974—1975 г.—разработка и усвояване в производството на MOS постоянни запомнящи устройства 2,4 и 6 Кбита, MOS оперативни кцюмнящи устройства 256 бита, фамилия интегрални схеми СМ 500 (сьздаване на микропроцесорни фамилии (ИЗОТ 500), схеми от се­рията СМ 400 за 4-чипов електронен калкулатор и др.

Ферпти и магнити

Развитието на слаботоковата промишленост е немислимо без създаването на такива елементи като ферити и магнити. За задоволя­ване на нарастващите нужди от ферити и постоянни магнити през 1964 г. е създаден заводът за феромагнити в гр. Перник. В началото на 70-те години с чужда техническа помощ е усвоено производство на меки ферити, на широка гама от материали с различна магнитна про­ницаемост (до р_н=10 000) и на оксидни магнити по сух метод на про­изводство (за озвучителната и съобщителната техника).

За периода до 1975 г. производството на изделия от магнити и ферити се увеличава около 20 пъти, като се създават различни изде­лия по предназначение и по типоразмери.

Електромеханични елементи

През 1949 г. се създава ДИП „Комуна“ с производствена номен­клатура до 1965 г. основно битови стоки — паши, катинари, ципове, ордени, механизирани детски играчки и др. От 1965 г. ДИП „Комуна“ преминава към ДСО Респром като завод за електромеханични еле­менти. Производството му е обвързано с потребностите на радио- производството — променливи кондензатори, тримери, цокли за ра- диолампи, предпазители, превключватели и др.

През периода 1966-—1975 г. по-важните електромеханични из­делия, създадени и усвоени от завод „Комуна“, са: светещи бутони, променливи въздушни кондензатори, различни типове съединители, светлинни сигнализатори, превключватели, антенни съединители и др.

Развойната дейност в областта на електромеханичните елемен­ти през този период се извършва от създадената в 1968 г. на терито­рията на завода секция по контактни градивни елементи към Инсти­тута по радиоелектроника.

–

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.