Потракайте на родния компютърен терминал ИЗОТ 7925.М1 в Sandacite.BG!

Работата при нас не спира и днес е ред на ,,очередния“ (както се казваше едно време) терминал за връзка с Единната система за телеобработка на данни в реално време ЕСТЕЛ – българския Интернет от 70-те и 80-те години! В онази епоха устройства като това са наричани със специалния термин ,,видеотерминали“, тъй като си имат собствен монитор, а при първите това не е така. За тези има и специална книга с това заглавие от инж. Любен Тонев.

Както и показаните досега такива устройства, и нашият ИЗОТ 7925.М1  е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства в старопрестолното Търново. Както виждате от горната снимка, терминалът е дооста сходен с добре познатия ни ИЗОТ СМ 1604, но има и разлики с него. (Първата е, че няма на снимката мадама да трака пред него като на ТОЗИ…)

Исторически М1 е пряк наследник на предшественика си ИЗОТ 7925, но за разлика от него е оформен в настолен вариант, за слагане върху бюро. На пръв поглед бихме го оприличили на компютър тип ,,всичко в едно“ (All-in-one), като само клавиатурата е отделена от кутията. Корпусът и на двете неща е пластмасов, като на терминала е съставен от две части, като задната е с кремав, а предната с кафяв цвят. Габаритите на голямата кутия са 420 х 400 х 500 мм

Екранът и кинескопът са същите като при ИЗОТ СМ 1604. Разполагаме с диагонал 40 см с видимо (работно) поле 270 х 200 мм, на което могат да се изобразят максимално 1920 символа. Те са разпределени в 24 текстови реда с по 80 символа на всеки ред, а матрицата се състои от 8 х 8 символа. Софтуерът за удобно форматиране на екрана е зареден в компютъра, с който ИЗОТ 7925.М1 държи отдалечена връзка.

Това е терминал, а не самостоятелен компютър. Независимо от това, той работи в два режима – автономен  и дистанционен, тоест без връзка за предаване на данни към големия компютър или със такава. Обърнете внимание на бялото бутонче горе вляво – от него превключвате между двата работни режима на терминала! За тях вижте по-надолу в статията.

Ето го тук 7925.М1 да показва изглед от Велико Търново:

Клавиатурата ви дава възможност да пишете и редактиране най-честата в онази епоха текстова информация. Клавът тук има 48 буквено-цифрови клавиша, а заедно със специалните, функционалните и т.н. те стават общо 48.

За да разпечатате набраното, можете да включите принтер, който можете да свържете към настолното зверче.

Това ни води към автономния режим – в него можете да подредите текста, като при това го виждате на екрана, и да го изпринтите. В дистанционен режим се досещате, че ИЗОТ 7925.М1 ви свързва с голямата машина някъде, за да използвате заредените на нея приложни програми. И това можете да правите няколко души едновременно, ако сте въоръжени с такива дистанционни терминали! Тогава това е честа практика, тъй като напр. грамадните ,,едностайни“ компютри от серията ЕС не са направени за домашна, а за професионална употреба. Те са невероятно скъпи, за да работи на тях само един човек и да си ги държи вкъщи. Всъщност, така се мислят нещата и при следващото поколение СМ. Едва при ,,микрокомпютрите“ (разбирай персоналните) хората започват да се замислят, че можеш да си имаш компютър и дОма.)

Иначе ИЗОТ 7925.М1 си има собствен микропроцесор и вградена програма за управление. Тя е записана в постоянната му памет и координира работата на клавиатурата, принтера и обмена на цифрови данни с голямата машина ,,майка“. Освен това има и самодиагностициращ софтуер за намиране и отстраняване на неизправности.

По-горе споменахме за принтера – да дадем няколко подробности за него. Той, очаквано за епохата, работи с гъвкав печатащ диск (т.н. маргаритка) и когато терминалът работи в дистанционен режим, се управлява чрез него (тоест управляващият му софтуер е записан на отдалечения компютър). Принтерът печата със скорост 30 знака/сек и има 132 печатни позиции. Включва се в ИЗОТ 7925.М1 чрез обикновен RS232C интерфейс:

На няколко пъти споменахме за телекомуникационна връзка с компютър, без да поясним достатъчно за нея. Както и днес, предаването на цифрови данни става с телефонен модем като ТОЗИ напр. Самото предаване се осъществява по четирипроводни телефонни канали със скорост на данновия обмен 600/1200 бода (англ. baud) или 1200/2400. Ето какво се получава като схема на цялата работа (тук все едно оперира в дистанционен режим с всичките си такъми):

В началото на 80-те години ЗЗУ В. Търново предлага на купувачите си ИЗОТ 7925.М1 в четири модификации:

• с принтер и модем 600/1200 бода/сек;
• с принтер и модел 1200/2400 бода/сек;
• с модем 600/1200 бода/сек и без принтер;
• с модем 1200/2400 бода/сек и без принтер

Даже клиентът може да си го поръча и без модем. В такъв случай обаче терминалът се свързва към линията с интерфейс 20 mA и четирипроводна физическа линия. Скоростта в такъв случай може да нарастне до 9600 бода/сек. Друг вариант да го свържете без модем е с т.н. външен линеен преобразувател (на сигналите) с известния навремето интерфейс И-2.

Както и предполагате, електрическите данни на ИЗОТ 7925.М1 са съвсем миролюбиви – захранва се с 220 волта мрежово напрежение и потребява около 500 вата мощност.

Изнасян е в огромни количества, преди всичко за страните от бившия Съветски съюз и в Близкия Изток.

Въобще българските професионални компютри и периферия са интересна работа и ето тук ви предлагаме да се срещнете с още един такъв:

Българската банкова техника – кратка история