Какво представляват комбинираните радиолампи? Цъкнете в Сандъците – Sandacite!

След като производството на електровакуумна техника се е развивало, постепенно, от икономически и технически съображения, е възникнала необ­ходимостта да бъдат създадени комбинирани лампи, които се състоят от няколко отделни лампови системи, вградени в един стък­лен или метален балон с общ цокъл. В комбинираните лампи отдел­ните системи действат с отделни електронни потоци, излъчени от един или повече катоди докато в многоелектродните лампи, които разгледахме в други статии в Сандъците – Sandacite (хексоди, хептоди и октоди), има последователно свързани системи, които използуват един общ електронен поток. Комбинира­ните радиолампи струват по-евтино и са по-икономични от съответния брой отделни лампи, понеже при тях отоплението, цокълът и балонът са общи. Освен това с тях се опростява и поевтинява монтажът на радиoaпapaтypитe, тъй като се намалява броят на лампите с отделен ба­лон и броят на гнездата за тях; намаляват се и размерите на шасито. Комбинираните лампи имат и редица технически предимства Така на­пример много по-удобно е да се използва една комбинирана лампа двоен диод-триод ЕВСЗ (на първата снимка) за детектиране, автоматично регулиране на усилването и нискочестотно предусилване, отколкото да се изпол­зват три отделни лампи за тези цели.

В ламповата електронна апаратура се използват най-често следните ви­дове комбинирани лампи:

а.          Двоен диод (дуодиод) (фиг. 1 а). Той се изпол­зва за двупътен изправител. Такива са например лампите AZ1, AZ4, AZ11, 5Ц4С, EZ8U и др.

б.         Двоен диод-триод (фиг. 1 б). Триодът се употребява за нискочестотен усилвател на напрежение, а диодите — за де­текция и автоматично регулиране на усилването (АРУ). Такива са лам­пите ЕВСЗ, 9Г7 и др.

в.         Двоен диод-пентод (фиг. 1 в). Пентодът се изпол­зва за краен усилвател на мощност, а диодите —за детекция и АРУ. Такива са например лампите EBL1, EBL21, UBL21, 6В8С и др.

г.          Двоен триод (фиг. 1 г). Той се употребява като нискочестотен предусилвател и краен усилвател. Такива са лампите 6Н7С, 5Н8С, ЕСС81 и др.

д.         Триод-тетрод (фиг. 1 д). Триодът се използва като нискочестотен предусилвател, а тетродът — като краен усилвател на мощност. Такива са лампите UCL11, VCL11 и др.

е.          Триод-пентод (фиг. 1 е). Триодът се употребява като нискочестотен предусилвател, а пентодът — като усилвател на мощ­ност, или едната система (триодът) се използува като осцилатор, а другата — като смесител. Такива са лампите РСL82, ЕСF82 и др.

ж.         Триод-хексод и триод-хептод (фиг. 1 ж). Тези лампи се използват най-често в смесителните стъпала на супер- хетеродинните радиоприемници, където триодът работи като осцила­тор, а хексодът или хептодът — като смесител. Такива са лампите ЕСНЗ, ЕСН4, ЕС21, UCH21, ЕСН81 и др.

з.          Двоен тетрод и двоен пентод (фиг. 1 з). Двете лампи се употребяват главно като крайни усилватели на мощност. Такива са например лампите DLL21, DLL101 и др.

Поради посочените предимства комбинираните радиолампи са намерили широко приложение. В повечето от произвежданите през 1960-те г. напр. радиоприемници са използвани предимно комбинирани лампи.

Видове електронни лампи

Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Власов, Виктор Ф.,  Симеонов, Асен прев.. Електровакуумни прибори :. [Електронни и йонни лампи] /. София :, Наука и изкуство,, 1955., 588 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :