Когато се строеше Телевизионната кула

,,През периода 1958—1962 — ще бъде из­граден Софийският телевизионен център.

Строителната площадка, на която се изгражда станцията, се намира в Борисовата градина, на кръстовище­то алея „Яворов“ и Дървенишкото шосе.

Височината над морското равнище на това място е около 600 метра и то доминира както над града София, та­ка и над голяма част от Софийското поле.

Сградата, която ще бъде завърше­на през първата половина на 1959 г., представлява 13-етажна кула с квад­ратно сечение 12 x 12 метра и ще из­глежда така, както е показано на снимката. За изкачване по етажи­те на това многоетажно здание освен стълба е предвиден и асан­сьор. Във всеки етаж на кулата е оформена по една зала с раз­мери 10,90 х 7,75 метра за техниче­ските съоръжения. Скелетът на сгра­дата ще бъде железобетонен, а зида­рията ще се извърши със специални печени червени тухли без никаква мазилка. Върхът на сградата ще бъде във форма на три тераси. На тези тераси ще бъдат монтира­ни рефлекторните параболични анте­ни на радиорелейните телеграфо-телефонни, радиофонични и телевизион­ни апаратури, с които ще се осъщест­вяват многоканални радиорелейни телеграфо-телефонни връзки с всички окръжни градове и ще бъдат изпра­щани радио и телевизионни програми до всички .радиоразпръсквателни и те­левизионни предавателни станция на страната. Височината на сградата за­едно с терасите ще бъде около 75 метра. Над терасите ще бъде издигна­та 35-метрова железнорешетъчна мачтова конструкция, на която ще бъ­дат монтирани телевизионната и УКВ-антена на предавателя на често­тна модулация, който също ще бъ­де монтиран в сградата. При това разрешение телевизионната антена ще бъде на една височина около 700 метра над морското равнище и с това ще се осигуря добра видимост и до най-отдалечените точки на Софийско­то: поле.

При съгласуваното международно разпределение на каналите за теле­визия в I телевизионен обхват (48,5-— 100 мгхц) и III телевизионен обхват (174—230 мгхц) за София са опре­делени два телевизионни канала – 1 (от I обхват) и 7 (от III обхват). При I обхват поради по-дългата вълна са­мите предаватели, а така също и пре­давателните и приемните антени в сравнение с тези за III обхват са с много по-големи размери. Освен това смущенията при I обхват са много по-силно изразени, отколкото при III обхват.

По тези причини за постигане едно добро технико-икономическо разреше­ние е взето решение телевизионната предавателна станция „София“ да из­лъчва на 7 канал (от 182 до 190 мгхц) от III обхват с носеща честота за образа 183.25 мгхц и носеща често­та за звука 189.25 мгхц.

На фиг. 2 е показана територията, която ще се обслужва от телевизион­ната предавателна станция „София“. Тя представлява около 2% от цяла­та територия на страната, а върху нея живее население около 11% . При то­ва тази предавателна станция ще об­служва нашата столица, където ни­вото на смущенията е значително ви­соко. Мощността на предавателя и усилването на неговата антена са та­ка изчислени, че да гарантират сигур­но и качествено приемане на теле­визионната програма в чертите на града със стайна антена, а в сели­щата на Софийското доле с най-прост тип телевизионна антена.

Телевизионната предавателна стан­ция „София“ ще започне ре­довни предавания в крал на 1959 г.

За да бъде възможно предаването на филми, малки сценични постановки и външни предавания посредством ре­портажна телевизионна кола в пър- . вия етап на внедряване на телевизия­та в сградата на телевизионната пре­давателна станция ще бъдат инстали­рани телекино-прожекционна с телекино-апаратна малко телевизионно студио и такова за обявяване, а така също и телевизионна приемна апа­ратна.

Телевизионният студиен комплекс в София ще бъде изграден на два етапа. Проектът за неговото изграж­дане ще бъде изработен през 1959 ,г., а строителството ще започне през I960 г. Първият етап ще завърши през 1961 година.

Предстои да бъде определено мя­стото за изграждане на студийния комплекс от специалисти. Това място няма да бъде много отдалечено от те­левизионната предавателна станция.

В телевизионния студиен комплекс ще бъде изграден необходимият брой студиа, от които ще могат да се предават големи сценични постанов­ки, студиа за камерни постановки, дикторски студиа, телевизионна апа­ратна, телекино-прожекционна , и телекино-апаратна, помещения за ръко­водния, технически и изпълнителен персонал, гримьорни, помещения за костюми и декори, техническа и фил­мова лаборатория и гаражи за ре­портажните коли.

За обслужване на централната част от територията на страната с теле­визионна програма се предвижда през I960-—1961 г. да се построи високо­планинската телевизионна предава­телна станция „Ботев връх“ на една височина около 2370 метра над мор­ското равнище.

При построяването и експлоатация­та на тази телевизионна предавателна станция трябва да намерят конкретно разрешение редица важни проблеми, които произлизат от неблагоприятни­те географски и метеорологически условия. Няма съмнение, че проек­тантите ще се справят и с тази тежка и отговорна задача, още повече като се има предвид, че рядко би се на­мерила в света телевизионна станция, която да обслужва такава голяма те­ритория (приблизително 48.000 кв. км), което представлява около 44% от цялата територия на страната, вър­ху която живее едно население от около 39% (фиг. 2).

Телевизионната предавателна стан­ция „Ботев връх“ ще излъчва на 3 канал (76—84 мгхц) в I обхват с но­сеща честота за образа 77,25 мгхц и носеща честота на звука 83.75 мгхц.

За обслужване на гр. Варна, кой­то през последните години израсна в първокласен международен курорт, и част от Варненския окръг с теле­визионна програма, през 1962 г. ще бъде построена телевизионната пре­давателна станция „Варна“, Терито­рията,която ще бъде обслужвана от нея, възлиза на около 4% от обща­та територия на страната, а върху нея живее също около 4% от населе­нието.

Телевизионната предавателна станция „Варна“ ще излъчва на 12 канал (222—230 мгхц) в III обхват с носеща честота за образа 223,25 мгхц и но­сеща честота за звука 229,75 мгхц.

Следователно в края на петилетка­та в нашата страна ще има три телевизионни предавателни станции, които ще обслужват територия около 50% от територията на страната и едно население от около 54% от ця­лото население.

На фиг. 2 са показани и основните направления, в които ще бъдат осъ­ществени през третата петилетка и радиорелейните линиии за пренасяне на телевизионна програма. С плътна линия са показани вътрешните ра­диорелейни линии, по които ще се пренася телевизионната програма от София до телевизионните предавател­ни станции „Ботев връх“ и „Варна“, а с прекъсната линия са показани радиорелейните линии за пренасяне се обменят телевизионни програми с други страни. За тази цел тези ра­диорелейни линии ще бъдат двупо­сочни. Първата международна ра­диорелейна линия ще бъде осъщест­вена през 1960 г. и ще дава възмож­ност да се обменя програма между телевизионния център „София“ и те­левизионните центрове „Букурещ“, „Москва“, „Ленинград“, „Киев“,. „Бу­дапеща“, „Прага“, „Варшава“, „Бер­лин“ и др. В края на петилетката ще бъде създадена и радиорелейната ли­ния София— Белград, която ще да­де възможност за обмен на телеви­зионни програми между телевизион­ния център „София“ и телевизионни­те центрове „Белград“, „Любляна“, „Загреб“ и др. С това телезрителите в нашата страна ще имат възможност да наблюдават на екрана на своя те­левизор най-разнообразни телевизион­ни предавания, устройвани в редица социалистически страни.

Внедряването на телевизията не се свежда само до осъществяване на редовното предаване на телевизионна програма. Тази програма трябва да бъде приемана от колкото се може повече телезрители. Това предпола­га масово задоволяване на население­то с качествени и достъпни по отно­шение на цената телевизори.

Практиката, особено в социалисти­ческите страни, където материалното положение на трудещите се подобря­ва с всеки изминат ден, показва, че радиопромишлеността не е в състоя­ние да задоволи пазара с телевизо­ри, тъй като търсенето им е голямо.

Това обстоятелство поставя сериоз­ни задачи пред нашата родна радио- промишленост. Инженерно-техническяят колектив при Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“ вече работи за тях­ното разрешение. Още от началото на 1956 г. специалистите от лабора­тория „Телевизия“ при завода поеха инициативата за разработка на отече­ствен телевизионен приемник. През лятото на 1957 год. бе завършен мо­делът на първия наш телевизор „Опера“, с диагонал на екрана 33 см. През настоящата година бе разра­ботен в два варианта — с трансфор­маторно и безтрансформаторно за­хранване подобрен модел телевизор „Опера—2“. ‘ Последният е 20-лампов суперхетеродинен приемник, кой­то има възможност да приема 9 раз­лични канали от I и III обхват според OIR телевизионен стандарт, а така също и УКВ—ЧМ програми в обхва­та 64—73 мгхц. Този телевизор има екран с диагонал 43 см. При него е приложено автоматично регулиране на контраста и яркостта. Чувствител­ността му по отношение сигналите за образа и звуковия съпровод е под 100 мкв. Със своите качества теле­визорът „Опера—2“ е равностоен на произвежданите от този тип телеви­зори в другите напреднали по отно­шение на телевизията страни и ще задоволи напълно нарасналите изи­сквания на трудещите се каято по отношение големината на екрана, та­ка и по отношение качеството на предавания образ.

През втората половина на 1959 г. в Слаботоковия завод ще започне редовното серийно производство на телевизори от този тип.

Внедряването на телевизията в на­шата страна през третата петилетка ще бъде още една голяма придобив­ка за нашия народ.

Само след няколко години труде­щите се в нашата страна ще прите­жават телевизори, на чийто екран ще имат възможност да наблюдават раз­нообразна, висококачествена и съ­държателна телевизионна програма.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7-1958