Как се печаташе списание Космос

Тази изключително интересна статия е поместена в първия брой на списание Космос, излязъл през октомври 1962 г. Тя отговаря на въпросите на две малки деца, пожелали да узнаят как се подготвя и печата един брой на любимото им (а и на нас!) списание. Тъй като това е първият брой и списанието все още е нямало по-късната си известност, ние предполагаме, че случката е измислена, но забележителното описание на процеса е напълно истинско!

Щастливи сме от възможността да споделим статията с верните си читатели. Автор: Магдалена Исаева.

(Напомняме Ви, че 100 % пълна колекция-архив на легендарното списание Космос, подготвен от sandacite – сандъците, можете да изтеглите напълно безплатно ОТТУК).

,,Всеки ден, когато отваряме пощенската кутия на списание «Космос», се посипват множе­ство писма. Пишат ни пионери от различни краища на нашата страна. Днес получихме пис­мо, написано от две пионерчета: Стефчо и Катя — брат и сестра. Те разказваха за се­бе си, за училище, за това, че обичали да четат книжки за пътешествия и приключения. А накрая пишеха:

«. . .Ние много искаме да се запознаем с редакцията на спи­санието. Искаме да научим къ­де се печата то. Ако няма да бъде много трудно, ние ви мо­лим да ни покажете печатни­цата. Ето ви нашия адрес. . .»

Зарадвахме се много, защото никой досега не беше поискал да разбере къде се печата на­шето списание. Обадихме им се веднага. И след малко те бяха сред нас, в стаите на ре­дакцията.’ Поприказвахме си малко, дори им издадохме ня­кои «тайни» — какво ще има в следващия брой, в приложе­нието за какво ще се разказва; Но те започнаха да стават не­търпеливи и аз ги поведох.

Прекосихме дългия коридор с червената пътека, затворих­ме и последната врата и ето ни в печатницата на Държавния полиграфически комбинат «Ди­митър Благоев».

Посрещна ни оглушителни­ят шум на наборните машини. Край тях сновяха хора в сипи престилки, миришеше на раз­топено олово. Двете деца раз глеждаха удивени машините, хората. Всичко за тях беше ново и много интересно. Светналите от любопитство очи и пору­менелите бузи издаваха въл­нението им. Впили поглед в машините, те сякаш ме забра­виха.

– Хайде, — подканих ги аз, — елате да ви покажа къде се печата нашето списа­ние.

Стефчо и Катя ме последва­ха. Влязохме в монотипния отдел.

— Трябва да знаете — про­дължих аз, — че наборът е два вида: ръчен и машинен. Списание «Космос» се печата на монотипна машина.

Стефчо и Катя разглеждаха двата апарата, от които се със­тои монотипът — наборния и отливния.

– Какви са тези ленти – с дупчици?

– Ще ви разкажа всичко по ред. Това е наборният апа­рат. Той прилича много на пишеща машина, но има повече от 200 клавиша. Когато ра­ботникът набира, натиска кла­виша на всяка буква и знак. Тогава в апарата специални игли правят дупчици върху тези ленти. А какво става после с тях, ще видим след малко.

В това време Стефчо и Катя учудено трепнаха. Чу се звън и те се огледаха. Но. . . всич­ко е спокойно. Работникът про­дължи да набира. След мънич­ко звънчето пак се обади. Този път Катя попита:

– Като че ли се звънна?

– Да. Наборният апарат има малко звънче. Щом работни­кът е приключил един ред, то дава сигнал за началото на другия ред.

На снимката: набиране на текст в наборния цех.

Децата следяха напрегнато машината и очакваха да се обади звънчето.

– Елате, ще разгледаме от­ливния апарат—-подканих ги аз.

Тук те видяха надупчените лентички, които така много бяха заинтересували Стефчо.

– Според дупчиците в лен­тичката апаратът отлива букви, редове и така—цялото списание.

Стефчо не искаше да се отдели от отливния апарат. Чудно му беше как само по тези дупчици апаратът може да разбере коя е буквата и дали това е буква или препинателен знак.

Когато излязохме от монотипното отделение, спряхме в голяма зала. Нямаше шум от машини, хората работе­ха мълчаливо и слушаха му­зика.

—След като отбележат греш­ките, материалът идва тук, за да бъде поправен. Това се на­рича коригиране. То се извър­шва ръчно. После започва с връзването.

Стефчо искаше нещо да пи­та, но не посмя да ме прекъсне.

– Нали знаете, винаги пре­ди да се построи нещо — къща, завод или язовир, най-на­пред се прави план. Ние съ­що правим план за нашето списание. Той се нарича макет. Там точно отбелязваме мястото на разказите и на другите ма­териали, на рисунките и на заглавията. Като има този ма­кет пред себе си, работникът нарежда колонките с набраните букви в строго определен ред по страници.

– Сигурно след това започва самото печатане — каза Катя.

– Преди да отидат на печа­тарските машини, страниците се нареждат в големи железни рамки. Всяка рамка събира 8 страници от списанието.
– По 8 страници изведнъж ли се печатат?

Всяка, книга и всяко спи­сание се печатат на коли. Една кола представлява голям бял лист. При прегъването му се образуват 16 страници. Те се подреждат в металически рам­ки. Печатането им става най- напред само от едната страна, после — от другата.

– Как се подреждат стра­ниците? — Стефчо ми зададе още един въпрос.

– Подреждат се така, че когато се прегъне листът, стра­ниците да следват по ред от 1 до 16.

Излязохме от наборния цех и се упътихме нагоре по стъбите н плоскопечатния цех. Стефчо и Катето бяха много доволни. Те вече не се смущаваха и смело задаваха въпроси.

В печатарския цех също ни по­срещна силен шум, но пионерите бя ха вече свикнали. Те разглеждаха мълчаливо машините. Разбираха ве­че сами. Ето два лоста поемат листа хартия, поставят го на място. На­мазаната с мастило форма с подре­дените в нея страници се отпечатва под натискана специален механизъм.

По определен канал листът се на­режда върху другите, а неговото място в това време заема нов лист.

Изведнъж Катя се сети.

– Ами корицата? Къде се пе­чата тя?

Заведох нашите гости в друга зала с машините, които печатат само корици.

– Понеже корицата е многоцвет­на, не може да се печата изведнъж. Тук всяка машина има определен цвят мастило и печата само една фор­ма или един детайл. След това в машината се поставя друг цвят ма­стило, започва печатането на други детайли, после —трети цвят и т. н., докато се получи богатата цветна корица.

Напуснахме печатарския цех и отидохме да видим как става сгъва­нето на колите, подшиването за­едно с корицата, обрязването на трите страни.

— И тук списанието е вече готово, нали? — попита Стефчо.

-— Да, напълно готово, за да премине в експедиторското отделение. Оттам книгите, спи­санията и вестниците се пре­насят с коли, за да попаднат в нашите пощенски кутии, по будките на РЕП или в кни­жарниците.

Неусетно се озовахме отново пред редакцията. Стефчо и Катя бяха доволни, че вече знаят как се печата списанието и бързаха да разкажат всичко на своите другари“.