Наръчникът  на Сандъците – Sandacite за умно пазаруване от Битака! 

Ако сте запалени по някакъв вид колекционерство – на каквото и да е – то най-вероятно поне сте чували за Битака. Какво представлява той?

Битакът е нещо много повече от обикновена утилитарна ,,дестинация за бюджетно пазаруване“. Такава е, например, Женският пазар. А Битакът (или просто Бùта) е място, на което всеки ценител на стари предмети може да открие всякакви стари неща – от книги до авточасти. На Битака може да намерят истински съкровища (напр. картини на известни български художници, книги от ХІХ век или такива с автографи на известни лица от културата). Посетителите са различен род хора, но за мен ценното е, че там се събират много колекционери на всевъзможни вещи. Всеки търси каквото го интересува; в моя случай – българска техника и българска техническа литература.

Много хора обичат да пазаруват от Битака вещи с цел употреба, но това понякога крие рискове от разочарования. Тъй като стоките там са много и различни, тук няма да даваме съвети какво е добре и какво не да се купува от Битака, защото със сигурност ще изпуснем повече неща, отколкото ще отбележим. Затова предлагам да се съсредоточим върху колекционерите.

Те обхождат поставените върху платнени чергилници стоки на продавачите, разглеждат предложенията и винаги обогатяват сбирките си с придобивки. Множеството колекционерски посещения са причина Битакът да се е превърнал и в място за социални контакти. Подобна е и била функцията на форума в Древния Рим – гражданите са се срещали там не само за да сключват сделки, а и за да се видят и научат новините. На Битака човек понякога може да срещне и известни личности-колекционери, а самото посещение е своеобразен седмичен ритуал – всяка събота рано сутрин. Пазарът отваря около 6-7 ч. според сезона и никой не знае защо това е така. Eдна теория гласи, че всеки идва колкото се може по-рано, за да не го преварят други продавачи и да му вземат мястото. Аз не знам дали това е вярно, но ранният начален час на Битака със сигурност прави цялото му посещение по-интересно. J

Към днешна дата Битакът може да бъде открит всяка събота в споменатото време в кв. Орландовци. Транспортът е лесен. Ако не сте с кола, взимате автобус 86, слизате на спирка Кауфланд Хаджи Димитър и тръгвате, накъдето тръгват всички. Ако ли пък сте избрали да пътувате с автомобил, намирате на GPS-а или картата ул. Липов цвят и карате до края й (пак накъдето се движат множеството хора в редица). Към края на улицата ще попаднете на  наклон. Изкачете го и ще се озовете на голям площад. Продължете стотина метра напред и вече сте на паркинга пред Битака.

Заключихте ли? Да започнем пазаруването!

Поначало стоките на Бита нямат и никога не са имали фиксирани цени. Главна специфика на това икономическо пространство е, че продавачът и купувачът се договарят за сделката и накрая цената действително се оказва компромис в най-чист вид. Това има много голямо значение. Познавам хора, които посещаваха Битака само за да изпитат преговорните си умения. Обикновено търговците знаят, че стоката струва много по-малко от цената, която ще обявят, но в нея е включена ,,специалната отстъпка“, която правят ,,само за тебе“, защото ,,ти си свестно момче“ и ,,одеве те помня, като купи онова“.

Важно е да се отбележи също така, че в биташката култура ценовите преговорите са своеобразен белег за коректност – ако не се пазариш, не си сериозен. Доколкото знам, това е правило и в задгранични битаци, като напр. неаполския. А също така не знаеш каква цена ще ти ,,треснат“ следващия път! Тоест, човек трябва да поставя границата. Познавам хора, които изпадаха в емоционален възторг при вида на неща, което отдавна търсеха, и това им струваше все по-високи и по-високи начални цени всеки следващ път.

Според мен, тук направо можем да изведем следната клиентска мъдрост, която същевременно е практическо правило за пазаруване от Битака:

Ако сте на Битака и се дълбоко се колебаете дали нещото пред Вас Ви е нужно или не, то най-вероятно то не Ви е нужно.

В такива случаи у Вас се води борба между двете вечни противостоящи си начала: емоцията и рациото (разумът). Емоцията задейства у Вас хормона на щастието, предизвикано от перспективата за сдобиване с прекрасен нов експонат – познато чувство у колекционерите. Разумът обаче Ви говори с други аргументи – за ненужните финансови разходи (които, колкото да са евтини нещата, но се трупат), за увеличаването на тежестта на товара, за заемането на поредните оскъдни кубични сантиметри пространство в жилището… Според мен в такъв случай е добре да обърнете гръб  на изкушението, да продължите из другите сергии, да насочите мислите си в друга посока и ако след час-час и половина установите, че не сте мислили за потенциалната придобивка, то явно наистина нямате нужда от нея.

Ако ли пък мисълта за находката не Ви напусне и решите, че денят Ви не е успешен, ако още в началото му не се поздравите с нейното притежание, то нека тогава се върнем в пещерата на Аладин. Завъртете се, приклекнете, направете се, че разглеждате вещта. Предложете цена. Ако тя не удовлетворява търговеца, оставете предмета и си тръгнете. Може продавачът да Ви подвикне да се върнете и да заяви, че е съгласен на сделка; може и да не го стори. В първия случай печелите, във втория – не сега. Тогава направете още няколко кръгчета, занимайте се с други неща. След още няколко време се върнете пак, кажете пак същата цена, но задължително същата. Почти сигурно този път търговецът ще се съгласи на нея, тъй като ще сте доказали, че сте сериозен купувач – постоянствал сте в преследването на сделката.

В такива случаи е важно да говорите сериозно. Например, ако предложите цена, сигурен сте, че няма да я увеличавате повече и тя е крайна, но пък тя не удовлетвори продавача, оставете вещта и с безразличен тон кажете нещо от типа на ,,Добре“, ,,Ясно“, ,,Окей, бате“ или ,,Твоя воля“. Иначе се разбира, че блъфирате.

Когато искате да постигнете намаление на цената на стока и желаете това да стане аргументирано, също е важно как ще подходите. Добре е да се позовете на фактори, които търговецът няма как да знае. Например, ако става дума за техника, можете с недоволен глас да изнегодувате срещу липсата (истинска или мнима) на определени части или детайли. Да заявите, че така устройството не може да работи, а такава част вече никъде не може да се намери и то е безвъзвратно унищожено. Да кажете, че към това нещо има още една част, която… (измислете си някакви функции, които извършва, но не се увличайте в подробности, защото отсреща може и да заподозрат нещо). Също така, подбирайте хората, на които пробутвате този номер – понякога и на Битака се намират запознати с устройството на даден вид техника и тогава контрата ще остане у Вас.

В психологията на продажбите е доказано, че при вида на ниските цени на някакви предложени стоки психологическата граница у купувача твърде бързо пада и той е склонен да се ,,обзаведе“ с предмети, които иначе не би купил, дори ако те бяха само около два пъти по-скъпи. В нашия биташки контекст това важи дори с още по-голяма сила, защото човек е склонен да си казва ,,така и така съм станал рано и дошъл далече, нека поне да си тръгна с нещо“. Пагубно мислене! Някои мои познати купуваха всевъзможни джунджурии само защото им ги даваха евтино и после се чудеха какво да ги правят. Опитайте да пазарувате така няколко пъти и ще видите как пространството в жилището Ви ще започне да намалява все по-скорострелно, а портфейлът Ви ще започне да се цупи все повече.

Смята се, че да си тръгнеш празен от Битака е чиста проба аматьорство, но пък според мен професионализмът в биташкото пазаруване не се изразява в това да се натовариш с една камара ненужни щуротии, от които после да се чудиш как да се отървеш.

И в края, още нещо: когато сте се запътили към Битака, не обличайте скъпи дрехи и не носете скъпи атрибути по себе си. Повечето продавачи имат навика да преценяват платежоспособността Ви по външния Ви вид – колкото по-спретнато и официално облечени отивате, толкова по-висока ще е началната поискана Ви цена. Предпочитайте всекидневното, семпло и дори малко протрито/вехтооблекло.

Пазете си джобовете! Ако носите връхна дреха, нека неща като портфейл, мобилни джаджи, ключове и т.н. да са в джобовете не панталоните под нея, а през топлите месеци избирайте панталони с по-дълбоки джобове.

Ако спазвате тези лесни правила, Битакът ще бъде за Вас не пиявица, смучеща седмична доза от Вашия портфейл и жилищно пространство, а в приятно място, до което да си направите ранната разходка в свежо съботно утро, да намерите неща, на които истински ще се радвате… а и не само това. Далеч по-важни понякога се оказват хората със сходни интереси, които могат да станат Вашите нови приятели.

А ето и една от нашите най-любопитни придобивки от Битака:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах