Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и  търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип.  Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова му­зика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще раз­гледате после и дискотеката е металическите шкафове за съх­раняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовни­кова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни пло­чи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания –  различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.