Апаратите Елтерм са предназначени за лечение с високочестотни токове; днес в Сандъците – Sandacite ще разгледаме точно това

За начало на лечението с високочестотни токове може да се счита 1896 г., когато френският физиолог Дарсонвал е въвел в медицинската прак­тика индиректното въздействие с високочестотни токове върху организма на пациента. По-късно, когато са били построени искрови високочестотни генератори с по-голяма мощност, от края на първото десетиле­тие на ХХ век започва да се развива класи­ческата диатермия и електрокоагулацията.

Истинското развитие на този отдел от електромедицината обаче започва след Първата све­товна война заедно с напредъка във високочестотната тех­ника. Най-много за това допринася бързото развитие на електрониката, което позволява да се създадат конструкции на апарати със стабилни, леко регулируеми и повторими електрични па­раметри.

През 50-те години на ХХ век в България са произвеждани апаратите Елтерм 200 и 400, от които първият е преносим, а вторият – статиоцанен. В пациентния кръг те предоставят изходяща мощност ~ 220 и 400 вата, която е достатъчна за повечето лечебни процедури. И двата уреда са произвеждани в Слаботоковия завод в София:

Слаботоков завод Ворошилов София

Елтерм 200

Лечение с високочестотни токове Lechenie s visokochestotni tokove

Той притежава двулампов високочестотен генератор, работещ на въл­на 11,05 м (27,15 MHz) пуш-пулно с последо­вателно анодно захранване и триточкова обратна връзка. Генераторните лампи са съветско производство (ГУ-13) и се захран­ват с променливотоково анодно напрежение (2300 V). Решетъчното преднапрежение се по­лучава чрез съпротивление, включено успоредно на решетъчния кръг. Връзката с пациентния кръг е индуктивна (5) и той се нагласява в резонанс чрез въздушен променлив конден­затор (4).

Фиг. 3. Електрична схема на Елтерм 200: 1 — превключвател за мрежовото напрежение 2 — главен ключ ; 3 — регулатор на мощността ; 4 — настройка на резонанса ; 5 — индуктивна връзка на пациентния с трептящия кръг ; 6 — пациентни клеми ; 7 — милиамперметър-индикатор за високочестотна мощност

Подаваната на пациента високочестотна мощност се ре­гулира, като се превключва различно напреже­ние на вторите решетки на генераторните лампи. Тя се отчита косвено по тока (7) на първата решетка на едната лампа при резонанс. Този инструмент служи и за индикатор на настрой­ката, тъй като при резонанс токът има изтък­нат минимум. Високочестотната енергия се внася в пациента с гъвкави гумирани кондензаторни електроди.

Цялата система е монтирана панелообразно и се вмества в метален кожух с две сгъваеми дръжки за носене. Габаритните размери на ко­жуха са 550 х 390 х 350 мм, а теглото на ком­плектния апарат — ~ 27 кг. Апаратът е пред­назначен да се включва към променливотокови мрежи с напрежения 110, 127, 150 или 220 V, 50 Hz. Превключва се отвън (7). Консумация от мрежата е ~800 W.

Елтерм 400

Апаратът Елтерм 400 е генератор на ток с честота 50 мгхц (дължина на вълната = 6 м) и изходяща мощ­ност в пациентния кръг ~ 400 вт, измерена с лампов фантом. Генераторът е еднотактов със самовъзбуждане, с капацитивна триточкова схема и променливотоково анодно захранване (4050 V). В трептящия кръг се използват само междуелектродните капацитети на генераторния триод SRS-09.

Фиг. 5. Лицева плоча и вътрешно устройство на Елтерм 400 – означенията са както на фигура 3

Генераторната лампа работи и като еднопътен изправител за ниски честоти. Схемата се отличава с извънредната си простота, малко елементи и крайно стабилна честота при промяна на товара. Връзката между трептящия и пациентния кръг е индуктивна (7). Резонансът се нагласява с променлив въздушен кондензатор (5). Като ин­дикатор за резонанса се използува малка глимлампа (4).

Изходящата мощност в пациентния кръг се регулира, като се променя (2) катодното ото­пление на осцилаторната лампа. Продължител­ността на процедурата се отмерва по встроения на лицевата плоча на апарата електричен ча­совник (6), който сигнализира, след като изтече нагласеното време. Високочестотната енергия се внася в пациента чрез електрично поле, създавано между стъклени или огъваеми гумирани кондензаторни електроди.

Фиг. 6. Електрична схема на Елтерм 400: 1 — бутони за „вкл.“ и „изкл.“; 2— регулатор за отоплението на осцилаторната лампа; 3 — волтметър за отоплителното напрежение; 4 — индикатор за резонанса; 5 — настройка на резонанса; 6 — часовник за отмерване времето на процедурата; 7 — индуктивна връзка на пациентния с трептящия кръг; 8 — решетъчно предсъпротивление; 9 — мрежов трансформатор

Апаратът за лечение с високочестотни токове Елтерм 400 е пригоден да се включва към променливотокови мрежи със 110 — 230 V, 50 Hz. Максималната му консумация от мрежата е ~ 1800 W. Габаритните му размери са ~ 1000 х 600 х 50 мм, а теглото — ~72 кг.

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.