Припомнeте си в Sandacite.BG тези стари електрически бързовари за вода!

Със сигурност помните тези странни тръбообразни уреди, които имаха нагревател, извит на края си два-три пъти и служеха за бързо загряване на вода. Те бяха различни размери и служеха за нагорещяване на вода в от канче до голяма кофа, че и нагоре. Беше и доста лесно както да изгориш, така и да СЕ изгориш на такъв! Сега ще Ви разкажем повече за тях.

КОНСТРУКЦИЯ

Първо малко електротехника. Активната (затоплящата) част на тези бързовари е споменатият тръбен нагре­вател. Тръбата е медна, никелирана и хромирана матово, а в нея има нагревателна спирала. Присъства и изолация – като изолиращ (пълнителен) ма­териал се употребява шамотен прах, който осигурява достатъчна изолация спиралата. Двата й края завършват с медни изводи, които влизат в бакелитова дръжка (която държим), а вътре в нея се съединяват към жиците на електрокабела. Краят му, разбира се, завършва с щепсел.

В БЪЛГАРИЯ

Производството на този вид бързовари у нас започва около 1960 г. в завод Елпром Варна. Първоначално са изработвани 4 модела – БЕ-6, БЕ-10, БЕ-20 и БЕ-30. Те имат мощност от 600 до 3000 вата (БЕ-6 – 600, БЕ-10 – 1000, БЕ-20 – 2000 и БЕ-30 – 3000 вата) и са пускани в две версии – за 150 и 220 волта напрежение. Ето ги един до друг – 6-ицата даже е потопен в канче с вода:

Ето и останалите им данни:

• количество вода, което затоплят: БЕ-6 – до 2 л, БЕ-10 – 2 – 5 л, БЕ-20 – 5 – 21 л и БЕ-30 – над 20 л;
• време за затопляне на това количество вода от 10 на 60 гр. Целзий: БЕ-6 – до 14 мин, БЕ-10 – 8 – 20 мин, БЕ-20 – 5 – 21 мин, БЕ-30 – над 20 мин;
• време за затопляне на това количество вода от 10 на 85 гр. Целзий: БЕ-6 – до 20 мин, БЕ-10 – 12 – 30 мин, БЕ-20 – 15 – 60 мин, БЕ-30 – над 40 мин;
• дължина без кабела – БЕ-6 – 258 мм, БЕ-10 – 310 мм, БЕ-20 – 380 мм, БЕ-30 – 610 мм;
• външен диаметър на навивките на тръбния нагревател – БЕ-6 – 55 мм, БЕ-10 – 63, БЕ-20 и БЕ-30 – 92;
• дължина на шнура – БЕ-6 – 1,2 м, БЕ-10 – 1,5 м, БЕ-20 – 2 м, БЕ-30 – 2 м;
• тегло – БЕ-6 – 300 г, БЕ-10 – 350 г, БЕ-20 – 800 г, БЕ-30 – 900

УПОТРЕБА

Върху правите части на тръбния нагревател има два бе­лега. Горният показва допустимото най- голямо потопяване на бързовара във водата, а дол­ният — минималното ниво на водата, при което уредът може да работи, без да прегори. То и това всъщност беше най-голямата опасност при тези бързовари – да ги пуснеш на сухо, без вода – защото  изгаряха от високата температура. Такъв електрически уред винаги се употребява, като се постави в съд с вода. Нивото на водата не бива да бъде по-високо от горния белег, тъй като може да навлезе вода в дръжката и да стане лошо – попадналата на изводите вода е възможно да причини повреди както на тях самите, така и на самия тръбен нагревател. Освен това чрез мократа дръжка човекът, който я държи, може да попадне под напрежение и да му стане интересно… :) Но както казахме, ни­вото на водата не бива в никой случай да бъде и под долния белег, тъй като под него започва актив­ната част на тръбния нагревател. И ако бързоварът се включи, а я няма водата да се разсейва в нея топлината – ще го повредим. Затова уредът се включва към електрическата мрежа само след като бъде потопен във водата – ей!

Досега говорим само за вода. Всъщност не ни е известно да са варили супа с такъв, ама защо не, може да се опита – загрявате водата, слагате съставките и варите. :) Само след това ще трябва по-сериозно да почистите уреда.

КОТЛЕН КАМЪК

Една тънкост при употребата: след като водата достигне необходимата темпе­ратура или заври, изключете бързовара, оставете го да постои още известно време във водата и чак след това го извадете. Това е за препоръчване, за да може бързоварът да отдаде акумулираната в него топлина. След изваждането избършете тръбния нагревател добре с вълнен плат, за да се премахне отложилият се върху него котлен камък. Ако во­дата е особено варовита (като във Варна напр.), въпреки почистването след време се натрупва повече котлен камък, който за­труднява топлоотдаването от бързовара към водата. При това положение тръбният нагревател работи при по-висока температура, което може да го повреди! Затова е необходимо уредът да се почиства чрез леко очукване или чрез потапяне в оцет и включване в електрическата мрежа. Оцетът разтваря котления камък и по този начин бързоварът се почиства. :)

ПОВРЕДИ

Характерна повреда за тези бързовари е прекъс­ването на връзката между изводите на нагревателя и шнура. Това се отстранява лесно, като се отвори дръжката и се възстанови добрият кон­такт чрез почистване и притягане. 

Ако прегори нагревателят обаче, той не може да бъде по­правен, както всеки тръбен нагревателен елемент. 

ПРЕДТЕЧА

Ако тези бързовари Ви се струват примитивни и донякъде опасни, помислете за следното. Преди тях са се продавали следните наистина извънредно опасни за употреба уреди за затопляне на вода! Това са бързовари с открита нагревателна спирала, на­вита върху някакъв керамичен изолатор. Водата, за­топлена с нагревател с открита спирала, се намира под напрежение. Като се има предвид, че водопро­водната арматура е свързана със земята, става ясно, че подобен уред е извънредно опасен и в никой случай не бива да се употребява даже и тогава, когато привидно са взети всички предпазни мерки.

Ама дали пък да не си пуснем един такъв? Е така… за да светнем. :)

Първите български електрически крушки