Дублиране на филми през 1950 г.

 

,,Историята на преозвучаването на фил­ми (дублажа) започва едновременно с откриване на звуковия филм.

Дотогава немият филм се прожектира­ше във всички страни така, както бе за­снет първоначално, само придружен с надписи на съответния език. По този начин той бе станал интернационално раз­бираем.

С появяването си звуковият филм из­губи това свое качество. Диалогът, кой­то се водеше на екрана, стана разби­раем само за ония, които разбираха или говореха на оригинално заснетия език.

В началото това наложи на производи­телите на звуковия филм , когато искаха произведат филми на няколко езика наведнъж, да заснемат при едни и същи декори, със същите или други актьорски състави един филм на няколко езика, така наречените версии.

Това обаче увеличаваше разходи­те толкова пъти, колкото версии трябваше да се заснемат.

Незначителна икономия се правеше от декори и времето за нагласяване на микрофоните и осветлението.

Но това не разрешаваше въпроса за разбираемостта на филма за всич­ки останали езици.

Тогава се премина към щанцоване на съкратени надписи върху картина­та на филма, определящи най-важното изречение от диалога. Този начин се практикува и сега.

Надписите, поставени като превод върху най-важния момент, не дават възможност на зрителя едновременно да ги чете и следи играта на говоре­щия актьор, както и да възприема взаимоотношението му с другите дей­ствуващи лица, изразени със съответен жест или мимика.

По този начин филмите с по-голям диалог губят извънредно много от своята художествена стойност.

Направиха се опити да бъдат за­менени надписите с дикторски говор, което се изразява в следното. Говори­тел превежда и отбелязва развитие­то на диалога и действието. За да ста­не това технически, беше необходимо да се затихва оригиналният диалог до такава степен, че да стане напълно разбираем разказът на говорителя.

Този способ също намаляваше ху­дожествената стойност на филма, като караше да се губят от стойността го­ляма част от изразните средства на диалога, даден чрез живото слово и играта на актьорите. Във филма над­деляваше разказвателният елемент на говорителя-преводач, като изменяше стила и характера на филма като дра­матично произведение.

Това накара пионерите на новото филмово изкуство сериозно да се замислят за намиране на други начини за преозвучаване диалога на филма при помощта на нови артисти на говорения в дадена страна език.

Нека разгледаме най-употребяваните от тях.

Един от първите методи за дубли­рането на един филм на друг език е следният;

Прави се първо текстуален превод на диалога (разговора), като бъде за­пазен точният смисъл в изречението, логическите ударения на думите и дължината на изреченията. Оригинал­ното копие се разделя на късове от от­делни епизод. Обикновено между 20—50 метра от всеки епизод чрез слепване на краищата му се прави ед­на безкрайно текуща филмова лента, която се поставя на прожекционния апарат със специално за целта приспо­собление. Пуснат в движение, прожек­ционният апарат повтаря от началото докрай все един и същи епизод. Актьорите-дубльори, ръководени от ре­жисьора, започват да изговарят зау­чения вече от тях нов текст, докато той
условно съвпадне с оригинално засне­тия такъв. Така поотделно бива озву­чен воеки епизод, след което от по­редното слепване и напасване (нагаждане) на отделните епизоди се получа­ва един нов негатив с говор на жела­ния език, от който негатив се прави окончателното копие за екран.

Този метод принуждава дубльорите да научат текста наизуст и по този начин да овладеят добре свободата на художественото му изпълнение.

На практика обаче този начин да­де много художествени и технически недостатъци, по-важни от които са: при желанието си точно да започне и свърши думите, следейки движение­то на устните (артикулацията) на ак­тьора в оригиналния филм, дубльорът е в постоянно напрежение, което не му дава пълна свобода да мисли и ста­не изразител на живото слово.

И най-добрият актьор трудно може да покрие произнесената от чуждия актьор реплика.

При по-сложни изречения или монолози поради раздвоеното си внимание дубльорът често забравя репли­ката си, което предизвиква много по­вторения и похабяване на ценен сни­мачен материал.

При изпълнение на отделните епи­зоди дубльорът никога не може иде­ално да съвпадне по тон и тембър на гласа си с предидущия заснет вече от него епизод, което създава впослед­ствие големи технически трудности за изразяване тоналността на филма при презаписа, на новия негатив.

При водене на диалог от повече дубльори грешките се увеличават от ненавременното започване, свършва­не или застъпване на репликата.

При най-добрия случай резултатът от заснимането на даден епизод може да се разбере едва след проявяване на негатива и неговата точна проверка на монтажната маса или прожекционния апарат. В случай на неуспех се налага ново преснимане при изменени вече художествени и технически обстоятел­ства, които не могат да бъдат залог за една безукорна работа.

Друг начин на преозвучаване е, когато филмът се работи по същия (го­реописан) начин пак по картини, но се добавя едно приспособление от изхо­да на усилвателя на тоновата апарату­ра с няколко слушалки на дубльорите. Тия слушалки имат задачата да играят ролята на суфльора в театъра. Новият текст, заснет предварително по пър­вия метод пак условно, но по-точно от един или няколко опитни вече говори­тели, се пуска да тече (синхронно) рав­номерно с картинната филмова лента.

При този случай зрителното внима­ние на дубльора към картината и артикулацията на дублирания от него ак­тьор се спестява, но се превръща в слухово, което повече смущава дуб­льора при изпълнение на текста, когато чува постоянно шептещия му в уши­те чужд на неговото художествено из­пълнение глас. Този способ, употребен за първи път в Италия в 1930 г., тутак­си отпадна при самата употреба на филмите на чужд език.

Сега той има приложение само в предварителната работа по дублира­нето за отмяна високоговорителя в за­лата, когато дубльорите се запознават с психологическото и художественото изпълнение на ролята си, дадена от ак­тьорите на оригиналното копие. Този способ може да бъде употребен само при спазване на идеални технически условия на тоновото предаване, защото в противен случай може да се полу­чи разкривяване на тембъра и харак­тера на гласовете, особено при несъвършените слушалки. При спазване на горните условия този способ е добро помощно средство против разсейването на актьора и повърхностното му отна­сяне по някой път към ролята.

Друг един начин е: Преозвучаване на филма по срички или така наречената ритмограма. Този принцип, по кой­то едновременно работиха няколко ду­ши през (1930 год.) въз основа на един научен филоложки труд върху образуването на човешката реч, има няколко варианта, кой с повече или по-малко качества или недостатъци.

Нека разгледаме метода, който ние прилагаме. При работа в тази об­ласт ми попадна горепосоченият труд. Накратко, заключението му беше, че човешкият говор у всички народи се е образувал от гласни и съгласни, свързани последо­вателно в срички, а после в думи. Свързването на тези думи при употребата на съответни паузи, дават израз на нашата мисъл чрез точно определяне названието на възприятията, които, свързани с помощните определения на мисълта, дават нейния израз чрез така създаденото изречение.

Установи се, че всички гласни и съ­гласни у разните видове езици се про­изнасят по един и същ начин от ези­ка, гърлото, носовата кухина и уст­ните.

Този труд ми послужи да тръгна по обратен път и вече готово изказаните мисли във форма на изречения да раз­ложа на срички и паузи, след което те­зи да заменя с нови по предварително изработен текст, нагоден съобразно дължината и начина на аргикулацията на оригиналния такъв.

Оказа се, че всички твърди гласни могат да се заменят една с друга; че могат в някои случаи да се заменят и меките гласни с твърди и обратно; че всички съгласни, освен М, П и Б могат да се разменят в сричките; че М, Н и Б могат да се разменят помежду си; един от най-важните и сложни въпроси при изготвяне на новия текст остава логи­ческото ударение в изречението, което пада върху думата, с която е свързан жестът на актьора. При всички случаи думата с това ударение трябва да бъде запазена на мястото си и около нея и с нея да бъде образувано новото изрече­ние на желания ни език (говор).

Паузите между думите играят голя­мо значение и не могат да се запълват в никой случай с говор.

Върху тази основа работата протича по следния начин: Филмът бива няколко пъти прожектиран и разгледан като художествено произведение от целия творчески и технически колектив, при което всеки от своята специалност си взима точна бележка върху актьорска­та игра, музикалното оформяване, тех­ническото изпълнение и пр.

След обсъждането му под ръковод­ството на режисьора всеки започва своята подготвителна работа по точно установената снимачна книга, в която са описани в ляво последова­телно картините, а в дясно диалога, съпровождащата се музика и звукови ефекти.

Прожектираното филмово копие се маркира на специална маса, като се от­белязват върху него с дерматографен молив най-точно началото и края на всички думи, като едновременно с то­ва се отбелязват паузите и върху тек­ста на монтажната книга.

Върху чуждия диалог режисьорът нанася още и логическите ударения в изреченията му.

С тази бележка диалогът бива тек­стуално преведен, точен по смисъл, из­разност и в стил на самото произведе­ние

По този текст се прави подбор на актьорите-дубльори според техните гласови и художествени възможности.

 

Едновременно с преводача работи и синхронизаторът, който нагажда превода вече по срички и паузи, запазвайки логическите ударения и тънкости на превода, като заменя някои от думите с равнозначещи, но с повече или по-малко срички, отговарящи на артикулацията на произнесения вече от актьо­ра-изпълнител чужд диалог. Това е един от най-трудните едновременно техни­чески и творчески процеси при подготвянето за преозвучаване на един филм.

Паралелно с тази работа филмовото копие се разделя на отделни явления (на драматичното действие).

Диалогът на тези явления от своя страна бива разложен по електромеха­ничен начин чрез един (построен за целта) фото-ритмографен уред на отделни срички върху незаснета филмова лен­та, която тече със скорост осем пъти по-малка от тази на прожектирания с 24 квадрата в секунда звуков филм.

Върху така получената след обикно­вено проявяване ритмограма, представляваща хоризонтално текуща филмова лента с по-къси и по-дълги чертици, определящи дължината на произнесе­ните срички (по вид приличаща на морзовите знаци върху телеграфната хар­тиена лента), се написва текстът на чуж­дия говор, под който се нанася този на желания в нашия случай български език.

Ритмограмата се поставя в про­жектор, който се свързва синхронно с прожекционния киноапарат, на който се поставя да тече безконечно свързана­та част от филмовото копие, представ­ляваща картината на ритмограмния текст (диалог). По този начин едновре менно върху екрана се прожектират картината и текущият под нея текст. На точно определената червена вертикална линия дубльорът трябва да произнася текущите пред него думи, докато съв­паднат дори и отделните срички с рит­мичното изпълнение на чуждия език (говор). Проверката на превода се пра­ви само от един добре обучен говори­тел. След като бъдат нанесени поправ­ките, ритмограмата се преписва само на желания език и се поставя в прожекто­ра за репетиции с дубльорите. Върху нея могат да бъдат нанесени специални знаци, забележки, обръщащи внима­нието на дубльорите върху художе­ственото изпълнение на текста, което режисьорът по време на звукозаписа не може гласно да подскаже или изиска.

Така получената фонограма на новия говор трябва най-точно да се нагоди по жестикулацията на говорещия в карти­ната актьор от монтажиста, която рабо­та също представлява труден и сложен процес във филмовата техника.

Отделните явления се свързват нано­во и така се получава фонограмата на говора вече на цели филмови действия (части от около 300 метра).

Фонограмата на говора съответно с тази на музиката и звуковите ефекти се презаписват посредством специална ма­шина от звукови глави (тон адаптори) в една единствена звукова филмова лента (тон негатив), от който заедно с нега­тива на картината се копира (само вър­ху една позитивна лента) окончателно­то филмово произведение на желания нов език.

За художественото и качествено из­пълнение на това произведение играят важна роля писателката, режисьорската, синхронната, монтажната, звукоза­писната и лабораторната работа на ко­лектива.

Дублажът е сложен вид филмово из­куство. Той изисква както много твор­чески, така и технически познания, но и те не са достатъчни. Той може да има добър и смислен резултат само чрез дъ­лъг и упорит труд при пълно сработ­ване на колектива, за да се получи мак­сималната хармония и художественост в работата му.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта – 1950 г.