Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери
Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери
Разработеният през 1988 г. пакет драйверни програми е предназначен за въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на графична информация в мини изчислителната машина. Разработен е на основата на МЕИМ ИЗОТ 1016 и графична периферия, производство на НПСК Мехатроника Габрово.
Програмният пакет се състои от няколко независими един от друг модули, всеки със собствено предназначение: драйверни програми за плотери Микроника П297-М1, Микроника П297, Микроника П841, Микроника П597, Микроника П420, Микроника ПР297, драйверни програми за дигитайзери Микроника Д297, Микроника Д841 и за таблет-дигитайзер Микроника ДТ280.
Графичният език на плотерите Микроника се състои от инструкции с двубуквена мнемоника, които задействат плотера. Освен тях има и няколко инструкции, които не предизвикват действие, но дефинират протокола на обмен и интерфейса.
Плотерите Микроника се свързват към компютърната система посредством интерфейс RS232C. Съществуват два начина за свързване на плотера и компютърната система:
- Плотерът се свързва директно към компютъра; достъпът до компютъра се осъществява чрез терминал. При този начин на свързване плотерът обикновено е в състояние „програмно включен“. В това състояние той реагира на всички инструкции освен на тази за изключването му, т. е. плотерът не може да се изключва програмно.
- При този начин на свързване в състояние „програмно изключено“ процесорът на плотера пропуска данните от компютъра към терминала (т. е. той става „прозрачен“). Когато от компютъра се получи инструкция за програмно включване, плотерът започва да реагира на инструкциите, получени от компютъра, докато се получи инструкция за програмно изключване. За да продължи процесът на изчертаване, е необходима нова инструкция за програмно включване.
Плотерите Микроника използват 1024-байтов буфер за синхронизиране на скоростите на обработката и на получаването на данните. Наличието на входен буфер изисква компютърът и плотерът да си обменят информация по такъв начин, че данните да не се губят или тълкуват неправилно. За да се предотврати препълването на буфера и произтичащата от това загуба на данни, се използват четири вида обмен:
- обмен X0n—X0ff — управляващите символи се предават от периферното устройство към компютъра;
- програмно контролиран обмен — обслужва се от приложния програмист;
- обмен „запитване-потвърждение“ — обслужва се от компютърната система;
- директен обмен — за управление на обмена се използва физически проводник — перо 20 от съединителя RS232 С.
Видът на обмена се определя от възможностите на компютърната система.
След като се избере видът на обмен, плотерът може да се програмира да изпълнява изискванията на компютърната система, да реализира обмена и да функционира правилно със съответната операционна система. Това се прави, като се за- дадат някои променливи в инструкциите за управление на устройството, които се изпращат на плотера в началото на всеки пакет от команди или графична програма.
При обмен Хоп—Хоff (фиг. 1) плотерът управлява последователността на обмена на данните, като съобщава на компютъра кога има място за данни в буфера и кога да се прекрати потокът. За да се предотврати препълването на буфера, плотерът използва праговите индикатори за буфера (пусковите символи Хоп и Xoff).
В зона 1 (фиг. 1) данните влизат в буфера по- бързо, отколкото той реагира. В зона 2 плотерът започва да обработва входните данни по-бързо, отколкото компютърът ги изпраща, и буферът започва да се изпразва. В третата зона данните влизат в буфера по-бързо, отколкото плотерът може да ги обработи. Количеството натрупани данни в буфера достига праговото ниво Хпр и в тази точка плотерът изпраща пусковия символ Xoff, който спира потока на данни от компютъра. Поради закъснението между момента, когато плотерът изпраща пусковия символ Xoff, и момента, в който компютърът реагира, може да се получи малко надхвърляне на праговото ниво Хпр. Това ниво трябва винаги да се задава поне толкова голямо, колкото е размерът на блока от данни или максималният брой байтове, изпратени от инструкцията за извеждане. След като се изпрати пусковият символ Xoff и количеството на запаметените байтове спадне на праговото ниво Xпр, плотерът изпраща пусковия символ, Xon, за да съобщи на компютъра да продължи изпращането на данни. Праговото ниво Хпр автоматично се установява на 512 байта. Данните отново се запаметяват в буфера и т. н. С помощта на инструкции могат да се зададат съответните условия, за да се удовлетворят изискванията на компютърната система в този режим на обмен.
Програмната проверка представлява неавтоматичен обмен, при който програмата на потребителя периодично пита плотера колко символа е празното място в буфера. Отговорът на плотера е десетично число от 0 до 1024, представляващо броят на байтовете в буфера, които в момента са свободни за записване на графични инструкции, изпратени от компютъра. Когато отговорът на плотера е число, по-голямо от следващия блок от данни, програмата изпраща блок от данни към плотера. Този метод е неефективен за операционна система, която работи в режим на времеделене.
Предимствата на програмната проверка са, че е независима от възможностите на апаратната част и от възможностите на операционната система — в този случай програмите между различните компютърни системи са преносими. Недостатък е използването на малко повече машинно време.
На фиг. 2 е изобразена обобщената блокова схема, която илюстрира функционалните елементи на обмен с програмна проверка в програмата на потребителя.
При обмен „запитване-потвърждение“ операционната система на компютъра или приложната програма започва процеса на обмен на данни, като изпраща символ на запитване към плотера за свободно пространство в буфера. Големината на свободното пространство се определя с определянето на протокола на обмен, т. е. то е постоянно число. След изпращане от компютъра към плотера на символа на запитване (обикновено този символ е „ENQ“) плотерът отговаря със символ за потвърждение (в повечето случаи този символ е „АСК“), ако има определеното свободно пространство. Обменът на данни „запитване-потвърждение“ в най-опростен вид е показан на фиг. 3.
Директният обмен се извършва апаратно, а не програмно. Плотерът управлява последователността на обмен на данните, като ако в буфера има достатъчно място за записване на друг блок от данни, плотерът подава напрежение на перо 20 на съединителя (линия „CD“). Като следи тази линия, компютърът знае кога може да изпрати друг блок от данни.
Фамилията дигитайзери Микроника имат два интерфейса — към/от компютъра („главен“) и към/от терминала („подчинен“). Те се активират винаги, ако към тях има включено устройство. Командите към дигитайзера се предават по главния интерфейс. Всички останали данни, които не са команди, се предават към другия интерфейс без закъснение. Данните, постъпили от подчинения интерфейс, се предават към главния безусловно, без закъснение. Координатите се предават последователно с избор на броя битове в данните, с контрол по четност или нечетност, с един или два стопови бита. Скоростта на предаване варира от 110 до 9600 bit/s. Данните се извеждат в ASCII или двоичен формат. Броят битове или стоп-битове, форматът на данните, „главният“ и „подчинен“ интерфейс и активирането им, както и скоростта на предаване се избират в режим „меню“ на дигитайзера. Координатите могат да се предават непрекъснато (режим „RUN“), само при натиснат клавиш (режим „ТRАСК“), при заявка от компютъра (режим „PROMPT“) или да се извеждат тогава, когато преместването на указателя превиши 10 стъпки по едната или по двете оси. Има възможност за определяне на координатно начало и за дефиниране на прозорец.
С богатите си за времето възможности за дефиниране на протокола на обмен, разработените в Институт Мехатроника Габрово графични периферни устройства могат да се включат и управляват от различни компютърни системи и програмни пакети.
Вашият коментар