Бипулсатор е апарат за диадинамична електротерапия… днес в Сандъците – Sandacite ще видите за какво иде реч!

Диадинамичната електротерапия е медиколечебен процес, при който се прилагат смесени (галвано-фарадични) токове и специфични токови форми с постояннотокова компонента. Тяхното обезболяващо и хиперемизиращо действие е било познато отдавна. През последните години обаче се разшири особено методиката на при­ложение на тези токове след изследванията и резултатите на Пиер Бернар (Рierre Bernard). Въз основа на опитни изслед­вания той е установил една група импулсни комбинации, наре­чени от него диадинамични токове, които имат силно изразено обезболяващо и хиперемизиращо действие. Те се образуват от синусов променлив ток с честота 50 Hz след еднопътно или двупътно изправяне.

Българският апарат Бипулсатор е предназ­начен за електротерапия с диадинамични токо­ве. Той дава на пациентните клеми както всички то­кови форми по Бернар, тъй и съчетания на тях с различно висока постояннотокова компо­нента за комбинирано приложение с йонофореза и галванизация. Вследствие на това възмож­ностите, които дава апаратът, са по-широки от тези на френските апарати Диадинамик, произвеждани също тогава – втората половина на 50-те години.

Схемата на българския апарат за диадинамична електротерапия Бипулсатор (фиг. 2) е комбинация от два еднопътни лампови изправителя без изглаждащи филтри. Различните токови форми се получават, като се включват комбинирано изправителите:

а)  през анодната верига — отсечено включ­ване и изключване, и

б)  през катодната верига — плавно (по­степенно) достигане до максимума и спадане до нула.

Фиг. 1. 1 — избирач за токовите режими; 2 — превключвател за % правотокова компонента; 3 и 4 — груб и фин регулатор за пациентния ток; 5 — регулатор за яркостта на осцилоскопа; 6 — превключвател за поляритета на пациентните клеми (7); 8, 9 — главен ключ със сигнална лампа; 10 — осцилоскопна тръба; 11 — мрежов трансформатор; 12— захранващ трансформатор за осцилоскопното устройство ; 13 — моторен прекъсвач; 14 — предпазно реле

В режимите MF и RS (таблицата) пър­вата изправителна лампа не работи (отопление­то и анодите на лампата са изключени) и на изходящите потенциометри се подават само еднопътно изправени синусови импулси. От друга страна, чрез моторния прекъсвач (73) се изключват ритмично:

в режим СР — анодната верига на І, и в RS — тази на ІІ изправителна група. Двете полувълни достигат в изходния потенциометър накъсани на определените интервали;

в режими на средни и дълги серии — отоп­лителната верига (катода) на първата лампа, от което полувълната се изключва и включва последователно, но постепенно (модулирано) в изхода.

Апаратът освен това дава възможност да се увеличава постояннотоковата компонента на импулсния ток от 0 до 100%, като се включ­ват различни по стойност изглаждащи конден­затори (2). По този начин Бипулсаторът дава и последната форма на токовете на Бернар — ондулиран постоянен ток, и то не само с различно дълбока модулация, но и формирана по една от шестте вида токови форми.

За да се предпази пациентът от възможни токови удари при евентуално прекъсване на изходящите жични потенциометри, в тяхната верига е включена намотката на едно предпаз­но реле (14). Работният контакт на това реле прекъсва пациентната верига при дефект в по­тенциометрите. Протичането на подадените в изхода токови форми се контролира върху ек­рана на една осцилоскопна тръба B6S1. Хори­зонталното движение на лъча се командува с трионовидно напрежение, получено от блокинг генератор с определена честота.

Конструктивно апаратът за диадинамична електротерапия е оформен панелно (фиг. 1) в метален кожух. Бипулсатор е пред­виден да се свързва към променливотокови мрежи 110, 127, 150 и 220 V и 50 Hz. Мрежо­вата му консумация е ~ 35 W. Габаритите му са ~ 540 x 355 x 360 мм, а теглото — ~15 кг.

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.