В Сандъците – Sandacitе публикуваме историята на легендарното списание Космос!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 128, 26 януари 2018 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)

„Космос“ е списание… но да кажем само това за него, е все едно да кажем, че „Таймс“ е вестник. „Космос“ е заглавие, за което съм сигурен, че винаги ще значи нещо. Едва ли има човек, който да не го помни или поне да не е чувал за него.

„Космос“ е легендарно българско издание, определяно още навремето като „научно-художествено списание за юноши“. То започва да излиза през юни 1962 г. и оттогава отваря истинска врата към света за тогавашните читатели. На неговите отначало 64, а сетне все повече страници като в пъстра мозайка се срещат разгадани мистерии от вековете, неочаквани хипотези от природните науки, нови мнения по вечни енигми, последни новини от науката и техниката, смайващи научнофантастични разкази… Огромна част от темите в списанието са разработвани за пръв път на такова равнище и с подобно майсторство, а разказите са от автори, за които тогавашните български читатели в повечето случаи само са чували – класиците на фантастиката Азимов, Робърт Хайнлайн, Клифърд Саймък, Робърт Шекли… дори и няколко разказа от Стивън Кинг. И само тези имена да бяха!

За да може всичко това да се случва в продължение на десетилетия, разбира се, е нужен огромен труд. От 1967 г. зам.-главен редактор на „Космос“ става блестящият научнопопулярен автор д-р Светослав Славчев, човек с широки интереси, дарба да научава нови неща и умение да ги разказва увлекателно. Той е двигателят на списанието, но сред авторите има и тесни специалисти в други сфери, в които излизат статии – психология, археология, футурология, астрономия, география, зоология, биология, роботика и какво ли още не! Това оформя профила на списание тип дайджест. Разбира се, най-„касовата“ тема по това време е космонавтиката, което е обяснимо с големите й успехи през този период. И още повече надежди – напр. авторите са били уверени, че до 2000-ната г. ще има заселени хора на Марс. Има и рубрики с по-кратки текстове – „Природен календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Астрономически календар“,  „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица). За илюстратори са привлечени известните художници Борис Ангелушев и Александър Денков.

Веднага след излизането на пробния нулев брой се получили множество писма от читатели, в които гимназисти желаeли в списанието да присъстват „повече художествени материали“. Затова колегията взела решение във всеки брой да се помества НФ разказ, а самите статии да бъдат по-популярно написани. Читателите обяснимо проявявали най-голям интерес към американските фантасти, но в началото на 60-те г. на широкото им публикуване не се е гледало с добро око от издателя на „Космос“ – ЦК на Комсомола. За да заобиколят тази преграда, редакторите прибягвали до хитър трик. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „Ние много добре си го знаехме английския, но просто т.н. „препреводи“ бяха единственият легален начин да се промъкнем между капките“ – намигва д-р Славчев. Нещо като да размахаш книгата пред очите на цензорите и да им кажеш: „Ето, няма проблем да публикуваме това – виждате, че в Съветския съюз е излязло!“

През 70-те и 80-те г. тиражът на „Космос“ стигал до 210 000 за всеки брой! Това го прави третото най-разпространено списание в България през този период. Тиражът спокойно е можел да бъде и още по-голям, но в онези години за това са действали ограничения, определени от ЦК, а не съобразени с читателския интерес.

Изпълването на списанието с интересни новини е било въпрос на подбор и превод. За рубриката с кратки научни новини „Предава „Космос“ редакцията е имала абонамент за над 30 световни списания от различни области. От тези авторитетни източници са взимани новини, но и самите автори са били хора с познания и са измисляли теми, по които информацията в България е била малко или изобщо е липсвала.

Дори и след 1990 г., когато повечето държавно издавани списания спират излизането си, идеята „Космос“ се оказва жизнеспособна и до края на 1994 г. с неговото издаване са занимават две частни издателства. Ветеранът престава да излиза едва когато в България се появяват няколко списания, всяко от които е профилирано в някоя от областите, в които дотогава „Космос“ е бил законодател. Отново ще цитираме д-р Славчев: „Тогава „Космос“ беше прозорец към света, а сега прозорци има много“. Колко е точно това определение –  „прозорец към света“ са думите, с които го определят и много дългогодишни читатели.

За главоломния успех на списанието без съмнение стоят няколко фактора – предоставянето на достоверна и майсторски поднесена информация от непознати области с „глад за знание“, увлекателно написаните материали, НФ разказите, отговарящи на читателското търсене, възобновяването на традицията на научно-популярните списания отпреди 1947 г., за която самият д-р Славчев признава, че е отчетена при създаването… Благодарение на всичко това „Космос“ остава една легенда, а емблемата с белите букви на черен фон винаги ще пробужда приключенското в нас.

А ето тук можете да изтеглите и пълния цифровизиран архив на това култово списание, който е изготвен от нашия сайт ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-100-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-1962-199/