В Сандъците – Sandacite изровихме български фритюрници от 1970-те!

Ако си мислите, че фритюрници в България не са произвеждани никога, имате много здраве от старата ни шапка! :D В тази публикация ще Ви покажем два-три професионални модела на 40+ години началото на 70-те), които ще ви накарат да погледнете с други очи на този вид техника. Не се наемаме да твърдим, че са баш първите български фритюрници, но със сигурност са от началото на 70-те!

И така, да започваме!

Поначало, знаете какво е фритюрник, нали? Това е уред за пържене в маслена баня (фритюра)  на различни хранителни продукти (картофи, тиквички, патладжани, гъби, различни видове месо и др.). Има както домашни така и професионални фритюрници, и вероятно първо са се появили професионалните заради нуждите на големите заведения за обществено хранене. Именно такива образци ще ви покажем днес.

Първо да се занимаем с модела МФЕ 1 – ,,малкия дявол“. Наричаме го така, защото е най-малкият модел от днешните ни гости. Формата на този фритюрник е правоъгълна и предвидена за вграждане в микрокухненски блок, но уредът може да се използва и като самостоятелно съоръжение. Основен носещ елемент в него е винкеловата конструк­ция. Ваната е с полезна вместимост 10 литра. Темпера­турата на мазнината се регулира автоматично посредством терморегулатор, а работните ситуации можете да следите чрез големите изпъкнали си­гнални лампи.

Техническите му характеристики са следните:

1. Габарити в mm:

• дълбочина 630
• дължина 420
• височина 300

2. Номинално напрежение 220 волта
3. Номинална мощност 5000 вата
4. Маса 28 кг
5. Производителност 16 кг/ч (това е колко печиво може да изпържи за 1 час – в случая 16 – достатъчно да нахрани рота войници)
6. Регулиране на температурата в К° – 393,16—473,16

Сега идва ред на по-големия му брат с цели две тави – ЕФ 24! И неговият корпус с конструкция от винкели, облицована с бяло емайлирани страници. Плотът и вградените в него съдове за пържене са от листова  неръждаема стомана.

Мазнината във фритюрника се загрява направо чрез тръбни нагреватели. Темпе­ратурата й се регулира автоматично чрез терморе­гулатор, нормалната работа се контролира отново чрез сигналните лампи.

Технически характеристики:

1. Габарити в mm:

• дълбочина 1000
• дължина 500
• височина 830

2. Номинално напрежение 380/220 волта – тоест този е вече трифазен, виждате ли?
3. Номинална мощност 10 000 вата (или направо 10 киловата)
4. Вместимост в литри – 2 х 12
5. Маса 90 кг – оппаа… хлъц!

Ето още две цветни снимки на нашия фритюрничак! Не е цвете за мирисане, ама…

Тези произвеждани през 70-те г. в България фритюрници обаче са изцяло професионална техника, те не са предназначени за домашна употреба. Най-вероятно такива въобще не са и били предвиждани. Ако изнамерим отнякъде обаче, веднага чакайте включване. Доскоро! :)

https://www.sandacite.bg/1958-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0/