Вижте ИНФО за повечето български резистори (съпротивления)
Вижте в Sandacite.BG информация за български резистори!
Напоследък сме го ударили на електронни елементи. :) Дойде ред да Ви покажем техническите данни и характерното в означението на един от най-употребяваните електронни елементи, а именно – съпротивленията. От 1962 г. нататък българските такива се произвеждат в създадената две години по-рано Фабрика за техически въглени в Айтос – едно от двете големи технологични предприятия в града наред с ,,Краностроене“. Но да не избързваме…
МЕСТОПРОИЗВОДСТВО
Фабриката за технически въглени – Айтос е създадена чрез Постановление на Министерския съвет № 116 от 05.V.1960 г., за да изнесе в Айтос производството на някои електротехнически материали. Предпирятието започва работа, оборудвано с машини и работна сила, през август 1961 г. като тогава основното му производство са електрически четки за автотранспорта, гръмоотводни предпазители и сребърни контакти.
През 1962 г. заводът е е преименуван на Фабрика за съпротивления и технически въглени – Айтос и усвоява производството на въглеродослойни и жични постоянни резистори, които до 1967 г. стават основно производство. През 1965 г. фабриката е преименувана в Завод за съпротивления и технически въглени – Айтос. Две години по-късно започва производство на променливи резистори, а заводът приема името на партизаните братя Ченгелиеви. Така и остава най-известен. От 1 март 1969 г. цехът „Технически въглени” е изнесен в Каблешково, а поради увеличаване обема производство на променливи резистори, в края на годината цехът е изнесен на нова самостоятелна площадка.
През 1971 г. е усвоено и производството на постоянни металослойни резистори, с което и в завод навлиза автоматизацията и той се специализира в производство на резистори – постоянни и променливи – като става единствен производител в страната. Голяма част от производството на въглеродни резистори се продава зад граница.
Едновременно с производството на въглеродослойни резистори се увеличава производството и на металослойни резистори (РПМ – резистори постоянни металослойни).
През 1976 г. заводът усвоява изработката и на променливи донастройващи резистори, които се изнасят изцяло за тогавашния СССР. През 1979 г. е спряно производството на въглеродослойните резистори (поради намаляване на потребителското им търсене) и производството на завода се пренасочва към металослойни резистори. От началото на 1981 г. е открит цех за производство на резистори донастройващи жични (ДЖ-3) по лиценз на СССР.
През следващите години дейността на завода расте. Той извършва следните основни дейности:
- стопанска – производство на резистори за вътрешния и външния пазар;
- развойна и внедрителска – извършва се от Базата за развитие и внедряване, която е отдел към завода;
- подготовка на кадри – извършва се от Професионално-учебния център в завода. Центърът осъществява обучение на кадрите в три направления: подготовка на нови работници, повишаване квалификацията на работниците и специалистите и повишаване образованието на работниците;
- изобретателска и рационализатороска дейност
БЪЛГАРСКИ ПОСТОЯННИ РЕЗИСТОРИ
А сега ще насочим погледа си към реалното производство на завода. Както виждате и на снимките, когато ги погледнете, те имат на себе си означение, което носи информация за елемента. Ето и каква е тя:
- РПВ-1А — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IA, с радиални изводи;
- РПВ-1В — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IB, с радиални изводи;
- РПВ-1 —резистор постоянен, слоен, въглероден, тип I, с радиални изводи;
- РПВА-1А — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IA, с аксиални изводи;
- РПВА-1В — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип IB, с аксиални изводи;
- РПВ-4 — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип 4, с аксиални изводи;
- РПВ-ПА — резистор постоянен, слоен, въглероден, тип ПА, с радиални изводи;
- РПВ-ПВ – резистор постоянен, слоен, въглероден, тип ИВ, с радиални изводи;
- РПМ-2 — резистор постоянен, металослоен, с аксиални изводи, топлоустойчив, с повишена механична якост;
- РПМ-3 — резистор постоянен, металослоен, с аксиални изводи, топлоустойчив, с повишена механична якост
Основните технически параметри на тези резистори са дадени в тази табличка:
Е това е – черно на бяло! :D А сега да видим…
КАКВО СТАВА СЪС ЗАВОДА СЛЕД ТОВА…
За любителите на подробностите ще проследим и преобразуванията на айтоския завод за резистори чак до закриването му в края на 90-те. Ако искате, можете да пропуснете… С решение на МС № 30 от 24.ІІ.1989 г. е съдадена Държавна фирма „Микроелектроника” – Ботевград, към която с протокол № 1 от 25.VІ.1989 г., като поделение е включен Завод за резистори – Айтос. Със заповед № РД-17-139 от 28.VІ.1991 г. на Министерство на промишлеността Държавна фирма „Микроелектроника” – Благоевград е закрита, а поделението и Завод за резистори става Фирма „Резистори” – Айтос. Със заповед № РД-17-697 от 05.VІІІ.1991 г. на Министерство на промишлеността Фирма „Резистори” е преобразувана в „Резистори” ЕООД – Айтос и новото дружество е регистрирано с решение на Бургаски окръжен съд от 06.ІХ.1991 г. по ФД № 5902/1991 г. Със заповед № РД-17-146 от 26.ІV.1996 г. на Министерство на промишленостста дружеството е преобразувано в „Резистори” ЕАД и е регистрирано с решение на Бургаски окръжен съд от 15.0V.1996 г. С решение на Бургаския окръжен съд от 16.І.1998 г. дружеството е преобразувано в АД. Скоро след това той спира дейността си.
Затваря се поредната славна страница от историята на българската електроника, която едва ли някога отново ще се отвори…
Comment (1)
С наи големи и искрени БЛАГОДАРНОСТИ за това което правите че публикувате ИСТИНАТА ЧЕ ИМАХМЕ ТЕХНОЛОГИЧНА Д Ъ Р Ж А В А Аз съм живял по това време и знам и плюсовете и минусите на тези години и затова ГОЛЯМ ГОЛЯМ П О К Л ОН към тези РАБОТНИЦИ СПЕЦИАЛИСТИ ИНЖЕНЕРИ които получаваха малки заплати но за сметка на това бяха ГОЛЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И Б Ъ Л Г А Р И и построиха всичко това с което може само да се ГОРДЕЕМ и те се гордееха че строят БЪЛГАРИЯ жоро ганев 1959 заразен с радиотехника 1971 работил това гоето е ОБИЧАЛ много много години