Български преносим хард диск на 40 години в Sandacite.BG!

Светът на старите български компютри не спира да ни изненадва с нови чудеса! След 200-мегабайтовата българска твърдодискова армада, чийто отделни хардове приличат по-скоро на… умивалници (==> ЦЪК!), след Първите български хард дискове, които оприличихме на фризери  (==> ЦЪК!), сега на линия е последното ни откритие – български преносим хард диск на 40 години! Разгледайте внимателно снимката по-горе и ще видите какво имаме предвид. Нека сега се впуснем в поредното пътешествие във времето, за да открием чудноватите му особености!

КУТИЯ ЗА ТОРТА

За да разберем по-добре действието на въпросния преносим хард диск – модела ИЗОТ ЕС 5269-01, трябва преди това да разкажем по-подробно за неговия ,,дом“ – устройството ИЗОТ 1370 (наричано още СМ 5400), в което той влиза и действа. Ако си спомняте, в статията за Първите БГ хардове бяхме споменали ИЗОТ 1370 във връзка с т.н. дискове от касетен тип. А 1370-ката тогава го описахме така: ,,Кyтия зa тopтa, в ĸoятo имa eдин cмeняeм (демек преносим) и eдин нecмeняeм диcĸoв ĸyп. Кутията ce мoнтиpa в oтceĸ в шĸaф в онзи, големия ĸoмпютъp, чийто размери заемат цялата стена на стая“.

Eто напр. голямата ,,компютърна машина“ ИЗОТ 0310.

На тази снимка ИЗОТ 1370 са онези две изпъкнали чекмеджета с бяла рамка, поставени в средата на втората висока колона – разпознахте ли ги? За да го обясним най-лесно, ИЗОТ 1370 е устройство, работещо донякъде на принципа на известните HDD rack-ове. Помните, нали – онези хард-дискови ,,чекмеджета“, в които навремето можеше да разнасяме насам-натам обикновени твърди дискове и така да ги превръщаме в преносими. :) Както вече знаете, в HDD rack-a на име ИЗОТ 1370 се поставя ИЗОТ ЕС 5269-01.

А ето и друг ,,едностаен“ компютър – ИЗОТ 1016С, който също съдържа устройство за дискове касетен тип, и пак са лесно разпознаваеми, с бели рамки и изпъкнали:

Друг вариант е да си представите ИЗОТ 1370 като едно голямо оптично дисково устройство – монтираме го в компютърната кутия, свързваме го, а после на него можем да записваме и възпроизвеждаме дискове – сиреч външна памет, с външни преносими информационни носители. Този ИЗОТ, произвеждан в България от м. юли 1977 г. (най-вероятно в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ – Стара Загора) и изнасян в бившия СССР под названието СМ 5400, е точно такова устройство, само че дооста по-големичко от записвачка – бетер кутия за торта. :D

Когато поставите СМ 5400 в компютърния шкаф, все едно го настанявате в хотел! Конструкторите на мегамашината са предвидили за HDD rack-а автономен блок, в който освен чекмеджето се намират захранващ блок, вентилатор да го охлажда и въздушен филтър. Навремето са препоръчвали за по-голямо удобство да не се слагат един върху друг повече от два броя СМ 5400.

ИЗОТ 1370/СМ 5400 има в себе си два диска – един фиксиран (несменяем), който е постоянно закрепен на оста на вала, и един друг – сменяем, инсталиран и пакетиран в характерна кръгла бяла кутия… тоест именно ИЗОТ ЕС 5269-01, който видяхте на първата снимка – той се нарича ,,дисков пакет”. По негово време са му казвали ,,касета”, а на английски – disk cartridge. Когато по някаква причина искате да смените касетата с друга, издърпайте ,,чекмеджето“, извадете кръглата бяла кутия и поставете новата. Сетне затворете без блъскане! :)

Извадената бяла кутия с диск можете да я подредите заедно с други на превозима етажерка на колела – така са ги съхранявали, и се номерират, за да са лесно откриваеми.

За запис, търсене и четене на информация се използват и двете повърхности на всеки от дисковете в СМ 5400 – тоест всеки диск в него се използва и от двете страни. За всяка страна отговаря по една плаваща (летяща на въздушна възглавница) магнитна глава от т.н. универсален тип. Те са монтирани на едно-единствено позициониращо устройство, което ги управлява. Когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, то ги насочва към нужния за това цилиндър едновременно, а после при работата оперира само една глава. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.)

По-нататък ще се върнем към техническите характеристики на преносимия хард диск и неговата ,,записвачка“, а сега нека продължим опознаването на тази система от друг ъгъл.

КАК РАБОТИ КУТИЯТА

СМ 5400 извършва с данните стандартните и за днес три операции – търсене, четене и запис. За която и да е от тях той трябва първо да развърти шпиндела с необходимата скорост, да задвижи нужната глава и да я позиционира над правилната писта. Самото въртене се прави от постояннотоков двигател, на който е закрепена оста с шпиндела. Скоростта на въртене е 1500 об./мин и се поддържа от цифрова сервосистема с точност до 1 %. За включването и спирането на двигателя отговаря превключвател. Ако поради някаква причина нужната скорост на въртене не е достигната, се задейства сигнал, целящ да защити данните, и СМ 5400 не изпълнява никакви команди за достъп до информацията, докато не се достигне номинално заложената скорост.

Точното позициониране на четящо-пишещите глави над правилния цилиндър става чрез специална система – магнитните глави се преместват чрез линеен двигател от електромагнитен тип, а тяхното управление се осъществява чрез цифрово-аналогова сервосистема.

Това е в общи линии начинът на работа при СМ 5400.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Един диск в СМ-то може да запише 2,45 мегабайта информация. Всяка повърхност от двата работни диска в СМ 5400 има 204 писти, съответно 204 цилиндъра. Скоростта на обмен на данните между устройството и компютъра е заявена като 2,45 мегабита/сек, което прави 0,31 мегабайта/сек. Времето за позициониране на главите е средно 50 милисекунди (минимално 15, максимално 90).

За работата си праисторическият HDD rack изразходва горе-долу приличните 350 вата и работи на 200 или 110 волта напрежение – според както е в мрежата, към която ще го включите. За теглото обаче… Тежи цели 58 килограма! Ами да – онзи голям двигател на шпиндела трябва да напомни за себе си, а освен него имаме 2 дискови пакета, самата кутия (която също не е лека), електроника, механика…Това обаче не е кой знае какво в сравнение с размера на традиционните хард дискове във вид на ,,фризери“, които като нищо удрят тегло от 130 – 150 килограма! Размерите не са кой знае колко стряскащи – ,,кутията за торта“ е дълга 78,4 см, широка 48,3 и висока 26,5 см.

БЕЛИТЕ КУТИИ

А сега да си дойдем на темата! ИЗОТ ЕС 5269-01 се ражда през първата половина на 1977 г. в Централния институт по изчислителна техника и също е произвеждан в България – алуминиевият му диск с феромагнитно покритие е изработен в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, а пакетирането му в бялата кутия е правено най-вероятно пак в споменатия по-горе старозагорски ДЗУ.

Както и при съвременните хард дискове, сърцевината на нашия бг преносим хард от 1977 са записваемите му повърхности! На практика това са двете страни на кръгла метална плоча (или ,,плочи“, ако са повече от една– в нашия модел обаче ,,блатът на тортата“ си е само един). Подобно на сегашните HDD-та, и ИЗОТ ЕС 5269-01 е енергонезависима памет, тоест запазва записаната информация и след изключване на електрозахранването.

Както казахме, единствената дискова плоча има две информационни повърхности и е поместена в бялата кръгла пластмасова кутия. Плочата се слага там още в завода, ползва се така и не се изважда от кутията никога.

От фабриката дисковете излизат, опаковани в прозрачен найлон (да, знаем, че на тези тук е пожълтял и е мръсничък, ама пък е автентичен – никога не са отваряни :D):

Те задължително са придружени от следния сертификат (виждате го и прикрепен към харда на първата снимка):

Интересно е да отбележим, че след началото на 90-те (когато този вид хард дискове с огромни плочи излизат от употреба), записваемите кръгли метални пластини са използвани като самоделни дециметрови антени за телевизия. Тук-таме из някои стари балкони още могат да се мернат такива – напр. в една тераса на ул. Княз Борис І между Парчевич и Аспарух.

Въпреки найлона, препоръчва се след разопаковане и преди монтаж пластмасовата кутия да се очисти от праха с помощта на прахосмукачка или мека материя, намокрена с изопропилов спирт. Когато пък се внесе в работната зала с компютрите, ЕС-то трябва да преседи да се аклиматизира и ,,темперира“ в продължение на 24 часа.

Днешните хард дискове най-масово са 3,5-инчови; съществуват още 2,5- и 1,8-инчови устройства. Вече по-рядко се срещаме за ветераните от началото на 90-те години Quantum Bigfoot, които имаха форм-фактора на записвачка (5,25 инча), но какво бихте казали пред факта, че ИЗОТ ЕС 5269-01 е 14-инчово устройство! Наистина внушителна ,,торта!“ :D

Една чужбинска снимка, съпоставяща хард дискове с различни форм-фактори:

Ето го пък изглежда ИЗОТ ЕС 5269-01, сравнен с ,,обикновена“ 3,5-инчова дискета:

Там е работата обаче, че плътността на запис също е смайващо ниска спрямо днешните ни стандарти – само 88 бита/мм – и така общият обем информация, която може да се запише на този интересен преносим хард диск, е едва 2,45 мб! Броят на пистите на всяка повърхност пък е (както вече очаквате) 204. Скоростта на въртене на диска на ,,тортата“ се определя оттази на устройството (,,кутията“), в което го поставите, но максимално може да е 2400 об./мин с допуск (отклонение) в рамките на 1 %. Както и при съвременните хард дискове, магнитните глави летят над плочата и са разделени от разстояние от порядъка на микрони – в случая 2 – 3 микрона. Ако върху феромагнитното покритие на записваемата повърхност попаднат прах или замърсявания, това със сигурност ще повреди и нея, и главата. Работната температура също е подобна на съвременните устройства – от + 5 до + 50 градуса Целзий.

Дисковата кутия има в средата си удобна ръкохватка, за която да я разнасяте насам-натам, въпреки че при продължително разнасяне започва да убива на ръката. ИЗОТ-ът е висок 6,2 см, диаметърът му е 3,81 см, а тежи 2,45 кг.

А, да, и да кажем също така, че българският преносим хард диск ИЗОТ ЕС 5269-01 е имал 12 месеца заводска гаранция.

Ето тук пък можете да разгледате и подробната техническа документация на нашия хард ==> ИЗОТ ЕС 5269-01 техническо описание. От нея ще видите и как да почиствате устройството на още по-деликатни места – филтрите за прах и мръсотия вътре в него. Представяте ли си – да вземете една четка и да си почиствате прашуляка из хард диска! :) Ще видите, че техническото описание е на руски – това е, защото навремето тези джаджи са били изнасяни в огромни количества за бившия СССР. Дори и в момента те са многократно по-разпространени в Русия и Украйна – до степен, че в България е страшно трудно да открие човек такива. Е, нашето все пак е от родна земя. :)

Ако ли пък желаете да научите повече за историята на Първите български хард дискове, заповядайте тук ==>

Първите български хард дискове