В Sandacite.BG попаднахме на нов български мрежов терминал – ИЗОТ ЕС 8566.М1.

Последната версия на известната система за изграждане на компютърни мрежи ЕСТЕЛ е с версия 4.2 и влиза в действие през втората поломина на 80-те години. Както и при останалите версии, и при нея потребителите се свързват с големия компютър, чиито ресурси ползват, чрез лични терминали, които наподобяват персонални компютри. Съдържат клавиатура, монитор, принтер, главен блок и т.н. Един такъв блок виждате на снимката – той е сърцето на терминала ЕС 8566.М1. М1 означава, че това е втора модификация на вече съществуващо ЕС 8566. Пред терминала стои оператор – той работи с него.

Производството на този терминал започва през 1988 г. в Комбината за системи за телеобработка във Велико Търново (преди това се нарича Завод за запаметяващи устройства). Това е онзи същият, за който проф. Оли Мартикайнен – една от големите фигури в историята на хардуера, изобретател на рутерите и професор в Хелзинкския технически университет – казва така: ,,Ние от една фабрика за галоши (има предвид Нокия, която преди електрониката е произвеждала гумени обувки) направихме световен гигант, а вие, които имахте такава чудесна база, толкова ли не успяхте да намерите една ниша, за да останете на едно от челните места в развитито на компютърните системи?“. Въпрос, на който и досега не сме дали сериозен отговор…

Но да се върнем в добрите години на българската електроника.

На горната снимка виждате терминала, който разглеждаме – в оригинална реклама от януари 1989 г. Той се състои от следните устройства:

• управляващ блок ЕС 8566.А025 – това на снимката;
• монитор ЕС 8566.А015;
• друг монитор, наречен ,,символно-графичен“ -ЕС 8566.А026 – за чертежи и т.н.;
• принтер ЕС 8566.А030 (който е от т.н. маргариткови);
• клавиатура ЕС 8566.А045;
• обикновен (монохромен) монитор ЕС 8566.А060;
• цветен монитор ЕС 8566.А070;

Сега знаем, че ще кажете, че нямаме останалите части на терминала, но помислете добре. Както виждаме, мониторите са няколко вида. Поначало в тези терминали често един монитор се използва при няколко и получава различен номер според това в кой комплект са го включили. Напр. този тук А.015 е на практика същият като монитора, използван в терминала ИЗОТ СМ 1604.М3:

А и освен това Вие идва ли имате всичко оригинално по Москвича си на вилата, така че не ни се отваряйте. :D

Към терминала могат да се включи повече от един монитор от модела А015 и А026 и принтери А030 според това колко души ще работят, но не могат да бъдат повече от осем. Както към днешните компютри за професионална обработка на изображения може да се включи повече от един монитор. Мониторите работят на резолюция, която позволява 24 реда текст с 80 символа на ред (тоест общо 1920 символа) или 32 х 80, което прави 2560 символа. Методът на изображение е т.н. растерна матрица 7 х 9 или 5 х 7 (малък формат).

Всяко от тези устройства се включва чрез кабел и може да бъде отдалечено от главния управляващ блок на най-много 1 км. Разбира се, в практиката не се налага такова нещо, а обикновено всички са в една стая.

Тук виждате задния панел – от тези серийни конектори се включват устройствата. Имали ли сте серийна мишка? :)

Както виждате, няма предвидена външна памет за зареждане на програми. Тя идва от големия компютър, с който терминалът е свързан. Според инсталирания на него софтуер файловете (които в онази епоха са най-често текстови) могат да се редактират на монитора по определени от програмата стандарти. Чрез нея се управлява и как ще се печата. Като стана въпрос, принтерът е производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства – Пловдив и печата със скорост 30 символа/сек.

Споменахме, че терминалът е с свързан с голям компютър, от серията ЕС или СМ. Според това какъв канал за връзка се използва скоростта на предаване на данни е между 1200 и 9600 бита/сек.

Терминалът се захранва от обикновено мрежово напрежение 220 волта, кабелът е със стандартен трипинов конектор, а всяко устройство хаби около  80 вата мощност.

Сега още малко за софтуера. Когато работи в мрежова среда, ЕС 8566.М1 използва операционните системи ОС 6.1/ВП и ОС 351. Достъпът към базата от данни на потребителя се осъществява от система за управление на информационните потоци. Тя се нарича СУИЛ/ОС. Тя е изградена на модули и така потребителят може да избира само онези, които са му необходими. Връзката между приложния софтуер (практическите програми, които се използват) и СУИЛ се осъществява чрез специални макроинструкции за СУИЛ. Има и специален пакет приложен софтуер за графична информация.

А ето това е по-стар терминал, но с повече функции на него:

БГ терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти и магнитни карти!