Вижте какъв опасен български котлон открихме в Sandacite.BG!

Историята на българските котлони започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо по-конкретно за тях. Със сигурност знаем обаче и за друг производител – предприятието ,,Едисон“ от София.

И така, след като достатъчно Ви глезихме с електрически тенджери, с пържолници, печки, абсорбатори и т.н., стигнахме и до като че ли най-простата на всичките тия луксозни джаджи. Представяме Ви ЕКО 600! :)

Зад това съкращение се крият думите ,,електрически котлон обикновен, мощност 600 вата“. Всъщност, понятието ,,първи български котлон“ само за ЕКО 600 е малко половинчато, тъй като през 1955 г. заводът Елпром Варна пуска успоредно два уреда от този тип – 6 мощност 600 и 800 вата съответно. Както можете да се досетите, вторият носи сиглата ЕКО 800. Точно от него е и горната напълно оригинална мукавена кутия. :)

В днешния материал ще разгледаме и двата образа.

Двата котлона имат еднаква конструкция и се отличават само по своите размери. Както редовните читатели на Сандъците вече са се догадили още щом са прочели годината на ,,раждане“, нагревателната спирала на котлона е открита и човек трябва много да внимава да не я допре случайно при работа… Ако все пак това се случи, нека поне дa e oбyт с дебели пoдмeтĸи, a пoд нeгo дa нe e гoл бeтoн. :) Във всеки случай, по-добре е да не стигаме до такива разсъждения.

Сега да поговорим технически за това откъде идва топлината. Нагревателната спирала е от нихромова или хром-алуминиева съпротивителна жица. Тя е положена в каналите на шамотна плоча с диаметър 145 мм за котлона с мощност 600 вт и 165 мм за 800 вт. Изводните краища на спиралата са трикатнио и усукани от същата съпротивителна жица. Изводите завършват с месингови накрай­ници (кабелни обувки, капсули), които трябва плътно да обхващат съпротивителната жица.

Трябва да отбележим обаче нещо доста неприятно. Когато котлонът работи дълго време, понякога се е случвало нагревателната жица да се понадигне на места и да излезе от каналчетата. Тогава тя влиза в съприкосновение с металния съд, който сте поставили да ври отгоре, а той пък влиза в допир с ръката Ви… Резултат = неприятен. :)

Контактното устройство се състои от два месингови щифта, към които се свързват изво­дите на спиралата с месингова гайка. Щифтовете отвън са предпазени от допиране и заливане посредством ламаринена кутийка, заварена към тялото на котлона. Тялото и дъното на котлона са от стоманена ламарина. Към дъното са заварени три ламаринени крачета. Всички открити повърхности на металните части на котлона освен спиралата са покри­ти против корозия с под­ходяща защитна и деко­ративна покривка от стъклоемайл, изпечен при тем­пература 900-920° С, или са боядисани. Дъното се притяга към тялото на ко­тлона посредством три зъбеца, прорязани и огъ­нати навътре от самото тяло, и три прореза по периферията на дъното, което влиза в тялото.

Напречен разрез на ЕКО 600

Сигурно вече сте се досетили каква може да е най-честата повреда в това толкова просто уредче. Това е  прегаряне на изводите на спиралата на мястото, където тези изводи са свързани към контактните щифтове. Поради високата тем­пература, която се получава иа самите щифтове, най-малкото разхлабване на контакта увеличава електрическото съпротивле­ние на контактната връзка. При по-голямо съпротивление се отделя повече топлина, нагряването се увеличава още повече, контактните повърхности се окисляват силно и се стига до пренагряване края на извода, при което той прегаря. Често пъти причина за това може да бъде недостатъчно развалцоване на месинговите капсули към изводите на спиралата, не­доброто първоначално затягане или разхлабването им след про­дължителна работа или лош транспорт.

За да се предотврати този проблем, може да вземем овреме предпазни мерки. Може, след като котлонът е работил известно време, да бъде отворен и гайките на щифтовете да се презатегнат, а ако се установи, че изводът се движи свободно в месинговата капса, да се уплътни, като се сплескат допълнително капсу­лите с клещи или чук. 

А, ето го и вещественото доказателство за неговата ,,първичност“ – наистина е 150 волта, 800 вата – място за съмнение не може да има. :)

Как се оправяме с изгорялата нагревателна спирала обаче?  Тя се заменя с нова и това става по по следния начин. Най-напред се отваря котлонът, като се поставя обърнат с плочата надолу. После се натиска дъното и се развива на няколко градуса наляво (обратно на часовниковата стрелка), като тялото се държи неподвижно. След като се извади дъното, се развиват външните гайки от контактните щифтове и се отделя плочата със спиралата. Отстраняват се внимателно остатъците от прегорилата спирала. Преди да се постави в каналите на плочата, новата спирала трябва да се разтегне равномерно на около 96 см за 600 вт и 125 см за котлона 800 вт, без да се смятат изводните краища. При купу­ване на резервна спирала (препоръчително, от някой не много лъскав електриджийски магазин) трябва да укажете точно за какъв котлон е необходима и за какво напрежение. Най-добре първо обяснете какъв античен котлон имате, представете данните от таблицата по-долу и гледайте физиономията на продавача. :) За откритите котлони във всички случаи диаметърът на спиралата не трябва да е над 5,5 мм, за да може да легне в каналите на плочата.

Тъй като изводите на резервните спирали не ca снабдени с накрайници,  трябва краищата ми предварително да се извият във форма на ухо около щифтовете,а след това да се затегнат с външната гайка, като от двете страни на ухото се поставя по една ме­сингова шайба. Затварянето на котлона става, като се притисне и завърти дъното надясно.

По същия начин може да се за­мени счупена керамична плоча. Като се има предвид, че е по-трудно преместването на употребявана спирала в нова плоча, препоръчваме да се опитате да намерите цял такъв комплект. При купуване на резервна плоча трябва да се каже в магазина точно какъв диаметър е имала счупената плоча.

Смяната на счупено порцеланово изолаторче или щифт в контактното устройство също не е трудна работа.

Ето го пък другия ни екземпляр, сниман някъде на Битака… Според нас, снимката се получи интересна с този кабел – като се замислите, не Ви ли прилича на някакво странно животно? Кабелът му с тоя щекер му също е мноого стар, от първите на завод Найден Киров Русе.

Керамичните шамотни плочи на котлоните ЕКО-600 и ЕКО-800 по размери и качество отговарят на изискванията на тогавашното БДС 1141-52, а самите котлони трябва да отговарят на БДС 1732-54 (Котлони домакински електрически).

Сега… нещо друго в допълнение. От Елпром Варна са произвеждани и други типове открити котлони, които имат някои разлики. Напр., при някои от тях тялото е прихванато към дъното с три винта или пък плочата се притяга към тялото чрез един винт, намиращ се в средата на дъното. Шамотните плочи на тези котлони имат други (нестандартни) размери. Така например, при тях котлон 600 вт е с плоча с диаметър 120 мм, а котлон 800 вт-—с плоча 155 мм. Със същите плочи са произвеждани котлони, които се отличават от описаните от нас ЕКО 600 и 800 само с по-малките си размери. 

От тази таблица ще видите всички данни за българското котлоностроене до 1955 г.: