Още прези 35+ години България произвеждала контролери за компютърни игри, научи Sandacite.BG!

Завчера при нас пристигна една интересна находка – първият български игрови контролер, предназначен за игри основно на 8-битовите компютри Правец 8х. (За самите компютърни игри  е най-добре да видите ТАЗИ статия.) По-ранен модел такава наша джаджа не ни е известно да е правен.

Това авангардно устройство се появява още през 1982 – 3 г. Противно на нашите очаквания, все пак се оказа влязло в серийно производство. Както виждате, тези контролери са с доста примитивна форма и носят белезите на опитна разработка. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle. Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, а играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, защото трябва да има по един за всеки от двамата играчи:

Потенциометърът прилича на такъв за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите. Според асистента на известния инж. Иван Марангозов – инж. Делчев – потенциометърът е същият като на бойлер, но това вероятно е разговорно казано или пък се е объркал, защото такъв потенциометър сме виждали само на радиатор Смядово от кафявите:

Въртенето на потенциометъра наляво или надясно е равностойно на натискане на бутон със стрелка наляво или надясно. Напр. ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието ,,Нептун“, да речем, космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно. При тетрис пък въртенето му върти фигурата. С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героия/кораба/подводницата или каквото е там по другата ос на движение – нагоре-надолу.

Ето ги, поставени върху клавиатурата на Правец`82:

Отляво встрани виждате едно малко бутонче – с него се ,,стреля“ при игри със стрелба (т.н. шутъри). Напр. сте в космически кораб и стреляте по врагове, а при тетрис бутонът пуска кубчето в избраното място:

Отдолу нещата изглеждат обикновено:

Първият български игрови контролер се включва към компютъра с известния ни конектор DIN 5, който откъм компютъра е доста грубичък и различен от отработения дизайн на по-късните серийни – още един белег, че тези устройства са все още експериментални:

Тук виждате платка на Правец, на която има празно място за запояването му. На тази схема виждаме този участък на платката означен с ,,куплунг (цокъл на  ИС) за управление на лостовете за игра“. Пише така, защото схемата е печатана когато вече са решили, че ще произвеждат джойстиците с лостче отгоре, а не с потенциометри.

Сега отваряме контролерите за игра и ги показваме отвътре:

Няколко години по-късно България  започва да произвежда по-модерни игрови контролери – вече истински джойстици! Но за това – в следващия епизод на тази история…

А междувременно защо пък не се заровите в историята на старите български флопита:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ