Sandacite.BG първи в Интернет ще ви разкажем за страшно редкия български компютър Правец 8VС!

В нашия сайт като че отделяме внимание най-вече на българските компютри от грамадните серии ЕС и по-малките СМ (произвеждани през 70-те и 80-те г.), но когато забележим липса в интернетското познание за родните персонални компютри, които се развиват ударно най-вече след 1982 г., сме винаги на линия да попълним дупките. Такъв шанс имаме и днес, защото пред очите ни попадна неизвестен досега представител на серията Правец! Неговият модел е 8VС и това е един от последните произведени 8-битови компютри в България – датира от 1991 г. Нека сега го разгледаме подробно!

Компютърът е поместен в кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина, боядисана в сиво, а предният панел е от твърда пластмаса. Можем да определим Правец 8VС като all-in-one машина, но да споменем и че клавиатурата му е откачена от главния блок, а не се закача за него, както е при десет години по-стария Compaq Portable.

Клавиатурата се свързва към компютъра посредством 25-пинов кабел. Кутията ѝ е стандартна кутия на клавиатура от Правец 16, но при производството на матрицата е пробито само при основните клавиши, защото някои групи клавиши при Правец 8VС тук ги няма. Напр. при секторите с функционалните клавиши F1 – F10 и цифровата клавиатура пластмасата е плътна, защото тези видове клавиши не са включени:

Иначе, ако отворим клавиатурата, виждаме, че платката си е стандартна клавиатура от 8С, а клавишите като изработка също:

На предния панел виждаме екрана, чийто диагонал е само 10 инча. Познати са ни и други компютри със сходно оформление и същия екранен диагонал – напр. професионалните машини ИЗОТ ПРОКОН 1300 и МИК 16С, за които ви разказахме неотдавна. При този Правец 8VС за монитор е използван готов дисплеен модул, производство на японската компания Митцубиши:

Този дисплей се е използвал при индустриални компютри и може би по същото време в България се е произвеждало нещо друго, също комплектовано с него, и затова са го използвали. Даже е вероятно кутията на Правец 8VС да е проектирана така, че да пасне на модула.

Ето, между другото, изглед на компютъра отгоре:

Отпред е монтирано и едно 5,25-инчово флопи от дебелите. То чете и двустранни 360 кб дискети и на практика е същото като използваното в Правец 16.

Противно на очакванията ни обаче, вляво от него не може да се сложи второ флопи, тъй като там се намира захранването. Ако все пак трябва да се сложат 2 флопита, или трябва да се сложат 2 флопита с ½ височина на мястото на това, което виждаме тук, или второто флопи да се свърже като външно. Това може да стане, като му се изкара букса за свързване, която да се намира може би до буксата за свързване на клавиатурата – там има изрязано място за 4 букси.

Дънната платка на Правец 8VС всъщност е стандартното дъно за познатия ни Правец 8С:

Монтираното в разглеждания компютър флопи е свързано с нея чрез конверторна платка (фабрично произведена), която конвертира управлението на флопито от вградения контролер на дъното към управление на 360-кб флопи. Въпросната платка конвертор в сложена на единия от трите свободни слот на компютъра, като реално от слота взима само захранване.

Платката конвертор има доста липсващи чипове и по-внимателно вглеждане се разбира, че липсващите чипове са всъщност частта от контролера за флопи. Тъй като 8С си има контролер за флопи, просто чиповете не са монтирани, за да не пречат, а и за по-евтино.

Струва си да се замислим защо конструкторите са решили въпроса с флопидисковото устройство на Правец 8VС, като му инсталират 360-кб флопи за Правец 16 и конверторна платка – може би, защото вече не са се произвеждали флопита за старите 8-битови Правеци.

,,Пищялката“ на Правеца е типичният 0,15-ватов миниатюрен говорител, от завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград:

По-горе споменахме за захранването.

То е импулсно, на него има лепенка на завод „Аналитик“ Михайловград, но вероятно захранването е тайванско, а в България само е ребрандирано. Другите модели 8-ци (8М, 8А, 8С, 8S) използват или тайвански захранвания, или такива от един завод в Харманли, който е на името на един професор. Обаче може би през 1992 г. вече заводът не е работил…

Да обърнем Правеца…

Отзад виждаме външни конектори за периферни устройства. Напр. може да се свърже принтер, ако се изкара конектор и се свърже с контролера за принтер на дъното.

На задния панел четем надпис: ,,ЗМТ при ,,МС“ АД – Правец“, което се разшифрова може би като като ,,Завод за микропроцесорна техника при ,,Микропроцесорни системи“ АД – Правец“.

А ето ви тук да погледнете и още един страшно рядък български компютър, но доста по-стар…

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Автори: Антон Оруш, Светлин Грънчаров