Най-сетне в Sandacite.BG успяхме да се сдобием с образа и информацията за легендарния компютър МИК 16С!

Това е един необикновен български компютър. Вероятно оттук-оттам сте чували по нещо за него, но за първи път можем да видим как изглежда той. Но да започнем отначало…

ЛИНИЯТА КОМПЮТРИ МИК 16

Всъщност МИК 16С е част от по-голяма серия, наречена ,,модулни индустриални компютри“ (това и означава съкращението МИК), която е окончателно готова през 1986 г. Проектирана е в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН под ръководството на д-р Йордан Кисьов. По отношение на програмите си цялата серия е напълно съвместима с наложилата се тогава вече като световен стандарт конфигурация на легендарния IBM PC/XT и , но като хардуер е напълно българска разработка, а не аналог на нещо чуждестранно.

Компютрите от серията МИК са характерни със своята модулна структура. Това означава, че към една дънна платка могат да се присъединят чрез слотове множество разнообразни модули и така да се получат компютри с различна функционалност. Самите слотове нямат общо с известните от това време ISA, а са от друг вид. Примери за разширителни модули за МИК 16 са памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, а и самият процесор също е на модул. Освен това има модулни контролери за устройства със сменяема памет (флопита) и постоянна такава (харддискове), платки за разнообразни външни разширения чрез конектори и т.н.

Важно понятие в архитектурата на МИК 16 са двете магистрали за данни – системна и периферна – към които се вкючват модулите (напр. процесорният е в системната). По-подробно за хардуерната архитектура и различните модули на МИК 16 можете да научите тук ==> МИК 16.

Машините от тази серия имат следните важни качества:

• изключително висока надеждност. Това са компютри, конструирани за професионална употреба в по-сурови условия – военно приложение, тежки производства, а както ще видим – и на космически кораби, летящи в орбита. Това обяснява защо конструкцията на платките в тези машини е подсилена – с алуминиеви носещи шини – а контактите им са позлатени с цел възможно най-сигурен контакт. Самите платки също са изработвани с цел много голяма устойчивост. При монтиране в компютъра те могат да се обградят от специални кутии, за да се изолират от неблагоприятни околни въздействия;
• гъвкавост и предвидливост. Използваният процесор Intel 8088 е 16-битов, но с 8-битова шина за данните. И тъй като процесорът е на модул, при бъдещо преминаване към 16-битова шина той може да се замени с нов, а произведените периферни разширителни модули да продължат да се използват!

Така, а след като казахме достатъчно за серията МИК 16, нека пристъпим към същността.

МИК 16С

Виждате този компютър на снимката най-горе. Той се води преносим, а това става, като затворите клавиатурата, която е от вътрешната страна на капака – тя не се отделя от компа. Кутията му е метална и доста здрава и е почти същата като на контролера за автоматизация на производството ПРОКОН 1300, с който ви бяхме запознали. Предният панел е изработен от твърда черна пластмаса. Мониторът е вграден в кутията – 9-инчов, монохромен. Горе вдясно от екрана може да забележите емблема, вероятно на Института по ТКР. В дипляни на Външнотърговската организация Изотимпекс можете да срещнете МИК 16С и като Правец 16С, но не ни е известно Комбинатът в Правец да се е занимавал с производството му. Произвеждан е в малко бройки (колкото са били нужни за специални проекти, вероятно се е правел по поръчка) от 1985 г. нататък.

Именно на този компютър е направена модификация за употреба в космическия кораб Союз ТМ-5, на който пред м. юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров. За разлика от МИК 16С, клвиатурата на космическия му събрат май не е на панти към корпуса, така като гледаме – на тази снимка можете да видите как Александров и колегите му използват МИК-а:

Той е използван напр. за обработване на изображения, получени от камерити, снимащи космическите тела, техния релеф и т.н.

А се да видим характеристиките на компа. Оперативната му памет (RAM) може да е между 256 и 640 килобайта. Освен нея, той разполага и със специална постоянна памет, наречен ,,програмна“ – с обем между 8 и 256 кб. Вероятно тук се има предвид PROM-ът (от англ.: Programmable Read-Only Memory – вид бързодействащи памети.). В него се намират базовата входно-изходна система на компютъра и служебната му програма за самодиагностика. В PROM-а на МИК 16 са заводски записани r т.н. резидентни програми, които се задействат при включването на компютъра и остават заредени до изключването му. В случая това са резидентният език за програмиране Бейсик и (ако е записано) друго проограмно осигуряване.

Като присъединяеми запаметяващи устройства могат да се включат:

• до 4 флопидискови устройства 5,25 инча, които работят с дискети с обем до 360 кб. За две от тях са предвидени места с отсеци в самата кутия на компютъра, докато останалите две ще ви се наложи да извадите отстрани;
• може да включите и харддиск, обаче за тази цел ще е нужно да разкарате едното флопи, защото иначе конекторите на дънната платка няма да ви стигнат

Що се отнася до приложния софтуер, МИК 16С, както казахме, е напълно съвместим с IBM PC/XT. Това означава, че можете да му инсталирате всички така и така познати операционни системи като PC-DOS, MS-DOS, СР/М-86, CON-CURRENT СР/М, UCSD-p, UNIX и др.

По-горе споменахве за многообразните възможности за разширения, които цялата серия МИК 16 има. 16С е снабден с т.н. касета, която има размери 233 х 160 мм. Към нейните слотове могат да се присъединят модули в двоен европейски формат, като в един слот влизат два единични модула. Също така, в кутията на компютъра има и три слота за модули, конструктивно съвместими с IBM PC/XT. Отзад на кутията модулите стоят хоризонтално.

Ето и техническото описание на серията МИК 16 ==>МИК 16.pdf

Страхотно много търсим такъв компютър (а и други от серията МИК 16) за нашата колекция, така че ако имате, ни се обадете – 0896 625 803. :) Благодарим Ви!

А ето тук можете да прочетете още за българските космически полети и не само ==>

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!