Български електронен часовник Хронос`72

Хронос`72 от 1972 г. – първият български електронен часовник?

В Sandacite.BG намерихме инфо за може би първия български електронен часовник Хронос`72!

Български електронен часовник Хронос`72
Български електронен часовник Хронос`72

Продължаваме екскурзията из дебрите на малко познатата българска техника с разходка до Силистра! :)

Дали устройството на снимката не е първият български електронен часовник? През 1972 г. конструкторски колектив от Централния институт по елементи и Комбинат Оргтехника Силистра създава настолния електронен часовник Хронос`72. Неговото производство започва през следващата 1973 г. (изт.: сп. Електропромишленост и приборостроене). Това не е само обикновен настолен електронен часовник. Това е и още нещо! За него ще Ви разкажем днес.

Хронос`72 е реализиран на старт-стопен принцип с възможност за ръчно или автоматично управление. Хората, които имат заслугата той да се появи на бял свят, са инж. Чавдар Богоев, Димитър Полов и Петър Димитров. Трудно е да се изброят всичките приложения но устройството.

„Хронос“ изпълнява ролята на часовник-майка, като захранва няколко периферни устройства, разработени или в разработка пак от същите хора. Той разполага с:

  1. Светлинен индикационен панел. Предвидената възножност за управле­ние на такова табло позволява електронното часовниково устройство да бъде из­ползвано при всички случаи, когато е необходимо точно отчитане на времето, ипи на интервали от време. С други думи: при всички видове гари, театри, спортни състезания и други. Тук трябва да се прибави, че „Хронос“ притежава способност да работи на фото-старт и фото-финиш.
  2. Устройство с възможност за помнене на осем резултата. Така се разширява приложението на Хроноса за определяне времетрае­нето на множество технологични процеси, както и за задаване на определени интер­вали от време лак в производствения цикъл.

Интересно и важно по отношение на документирането е периферното устрой­ство с

  1. Възможност за печатане на информацията.

Накрая трябва да отбележим и

  1. Периферното командно устройство, при което по предварително набрана информация се включват или изключват дадени обекти. Образецът от 1972 г. има въз­можност да се предава до осем команди автоматично. Няколко периферни устрой­ства с такъв брой команди дават наистина големи възможности. Тук приложе­нието обхваща най-различни сектори както от стопанската дейност — производ­ствена, търговска, научна и т. н., така и от обществената дейност.

Хронос`72 е изграден на базата на кварцов генератор и представлява модерно за времето си устройство, изпълнено изцяло на универсални МОС интегрални схеми. Тези схеми са изключително българска разработка и производство. Нещо повече: за устрой­ство могат да се използват и схеми, от които не се изисква такова голямо бързо­действие както, например, от схемите, предназначени за производство на електронни калкулатори.

Нека прибавим към това и ниската себестойност на електронното часовниково устройство Хронос`72. Дори през 1972 г., когато производството още не е започнало, по предварителни, закръглени изчисления тя възлиза на около триста тогавашни лева. А това е значително  по-евтино от неелектронния вносен „Лонжин“! Като се вземе предвид и броят на устройствата, които по това време са в плана за бъдещо годишно производство, вече е излишно да се прави задълбочен анализ на ефективността на едно такова производство.

Съществувала е перспектива схемите да се рационализират и да се намалят по брой. Заедно с това се намаляват значително и размерите. Производството на така специализираните, вече за Хронос схеми, е трябвало да се поеме също от българските заводи.

При разработката на някой следващ вариант на устройството се предвижда съв­местна работа (пак по линията на ТНТМ) със Завода за електронно-преобразователни елементи София. Задачата на инженерите от ЗЕПЕ по това време е да се заемат с „операцията“ да поставят българ­ско сърце на устройството — български кварцов генератор.

ТОЧНОСТТА — всъщност тя трябваше да заеме първо място в тази пабликация — е достатъчно висока: максималната грешка е от порядъка на 5.10-5. Изразено по друг начин, това означава, че вероятността за грешка е максимум една секунда за повече от месец. Приятният според нас външен вид също допринася да се повиши общата оценка на Хроноса. Съчетанието на мекия цвят на фурнира с блестящите метални части, добре решената (макар и неголяма) ергономична задача с копче­тата за управление и индикационното табло… въобще цялото художествено оформление говори много за отношението на тогавашните създатели към промишлената естетика.

А знаете ли, че българин изобретява първия електронен часовник в света въобще?

==>

Историята на електронния часовник

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *