Разгледайте българския електрически влекач ЕТ511 в Sandacite.BG!

В периода между 60-те и началото на 90-те г. на ХХ век България е прочута с производството на електро- и мотокари, изнасяни за десетки страни в света от ДСО Балканкар. Самите електрокари биват доста видове, но днес ние ще обърнем внимание на малко познатия електрически влекач, наречен ЕТ511. Той е произвеждан в софийския Завод 12 от първата половина на 60-те години.

Под названието ,,влекач“ в случая не трябва да разбираме ,,моторизираната предна част на тежкотоварен камион тип ТИР“, а превозно средство, което тегли ремарке с товар по гладък терен (асфалт, бетон, паваж) на сравнително къси разстояния. Такива машини са използвани за превози на стоки по складове, на багажи по жп гари, летища, пристанища, а също така и за градски транспорт при малки разстояния. Такова едно чудо се задвижва от акумулаторна батерия. Даже имаме някакви смътни спомени да сме виждали такива по Централна гара, но може и да бъркаме.

Горе на снимката виждате модела, който днес Ви представяме, а по-долу са чертежите му. Той има теглително усилие до 250 кг. Скоростта му на движение без товар е 12 км/ч, а със – 7. ,,Свободен“ може да преодолява до 15-процентов наклон, а със закачено на теглича ремарке – до 7. Има четири колела с четири гуми, от които предните са малко по-малки – 4 х 8 об., а задните  -23 х 8 об. Следата (стъпката) на предното колело по-долу на схемата означена с g) е 720 мм, а на задното – 890 (долу i). (Този показател показва какво е разстоянието от средата на едната гума до средата на другата.) Разстоянието от теглича до земята (m) е 310 мм, а между отделните степени на теглича (n) – 70 мм.

Просветът на кара (k) е 125 мм. (Просвет е разстоянието от земната повърхност до най-ниската точка на даден автомобил, която не е предвидена да опира в земята. Нарича се още клирънс.)

Максималното предният мост може да се натовари с 634 кг товар, а задният – с 946. Самият електровлекач тежи 1580 кг  с материя и 810 кг без нея.

Ето и чертежи на кара – даже на по-неясните характеристики е написано коя буква какво означава, та можете да ни проверите дали сме сгрешили някъде:

Влекачът се задвижва от също така български тягов двигател ДС-6,3 (8/10), който, естествено, се нуждае от споменатата акумулаторна батерия, за да работи. Такива батерии, ако не се лъжем, се правеха в Акумулаторния завод ,,Методи Шаторов“ в Пазарджик. Тя тежи 770 кг, поддържа напрежение 80 волта и има капацитет 250 ампер-часа. Обикновено са ги зареждали нощно време, защото тогава електроенергията е по-евтина.

Когато се движи из работната площадка, на електровлекача съвсем естествено ще му се наложи да завива. Та външният му радиус на завиване (R) е 2000 мм, а вътрешният (r) – 480 мм. Ширина на работния коридор (B) – 1650 мм.

Размерите на ЕТ511 са такива, че не е особен проблем да си го държим и в стаята – дълъг 2060 мм, широк 1095 и висок 1510 мм. Базата му (f) е 1050 мм. (Базата на едно превозно средство е разстоянието от центъра на предния му мост до центъра на задния.)

Мхм. Интересен е, не е от най-често срещаните видове електрокари, ама горе-долу това е, което знаем за него. :) Но ако още Ви се чете за такива машини, имаме ето това статийче – заповядайте:

Непознатите български електрокари и мотокари