Разгледайте този рядък български джойстк за компютърни игри в Sandacite.BG!

Това вече е истински джойстик, и то пуснат в серийно производство! Той започва да се произвежда през 1986 г. в Държавното промишлено предприятие ,,Илко Влаев“ в Севлиево. С него са се забавлявали геймърите в Народна рапублика България. Той представлява малко, бяло пластмасово квадратно паралелепипедче с нещо като скоростен лост, монтиран в отделено пространство, а в горния ляв ъгъл има два бутона. Нарекохме го истински джойстик, защото лостчето е ,,пръчката“ (joystick буквално означава ,,игропръчка“), с която управлявате движението на героя, космическия кораб, подводницата или въобще главното нещо в компютърната игра. Размерите на джвъчката са наистина малки – 88 х 88 х 105 мм – а тя тежи само 300 грама. За сметка на това пък е доста забавна!

Този джойстик навремето е наречен ,,двукоординатна ръкохватка“ именно защото с лостчето можете да указвате накъде да поеме главният обект. ,,Двукоординатна“, защото ако си представим лоста разположен в средата на координатната система с хоризонтална ос Х и вертикална Y, то накъдето натиснем лоста, натам ще поеме и героят. Натиснем напред – той се изкачва нагоре, върнем към себе си – той слиза надолу, натиснем надясно – главният играч поема и той натам, променим посоката наляво – връщаме го и него наблизо. Много по-удобно и ясно е, отколкото с игрово пособие като онова първото с потенциометрите.

Сега да анатомираме джойстика!

На долната схема можем са номерирани и посочени различните му съставни части, а отдолу пише кое какво е:

1 – основа (обикновено е бяла, но има информация и за черна); 2 – горен капак; 3 – прословутата игропръчка; 4 – регулатор за настройване на потенциометрите; 5 – клавиши с бутони; 6 – кабел за включване към компютъра; 7 – палци

Както виждаме, освен лостчето има и други важни елементи. Двата бутона, означени с 5, служат, за да накарате ръководения от Вас обект в играта да направи нещо – да стреля (ако е човек, подводница, космически кораб…), да прокопава проходи, да се прилепи плътно към друг обекти в играта и т.н.

Джойстикът се включва към Правеца чрез добре познатия ни конектор DIN 5-ица и се захранва само оттам – работи с напрежение 5 волта и хаби цеели 0,00016 вата мощност! :) Проста работа, вижте и схемата за това:

Вече можете да движите ,,репера“ (както се казва тогава) на монитора, тоест курсора.

С палците, означени със 7, можете да ограничавате крайния ход на ръчката в двете посоки. Ако при включване на джойстика забележите, че курсорът не стои неподвижно, а се движи в някоя от осите, чрез двата палеца установете работната точка на потенциометрите отдолу така, че курсорът да спре да се движи от самосебе си, а да го прави само когато Вие му укажете. Ето ги тия потенциометри къде са:

Отдолу има гумени крачета, за да не бяга насам-натам по бюрото, ако го държите върху повърхност.

Да погледнем какво има в джойстика вътре:

Ако харесвате подробностите, ето електрическата му схема:

През 1986 г. това чудо е струвало 37,50 лв – все пак не толкова недостъпно. Както пише в началото на упътването – ,,двукоординатните ръкохватки намират приложение в детско-юношеските развлекателни игри, подобряващи бързината на реакциите и аналитичното мислене“. Направо не е истина какъв е този административен език! Можахте ли да познаете зад това легендарни заглавия като ,,Лунен патрул“ и ,,Карате“? :)

Впрочем, можете да си ги припомните тук…

Българските компютърни игри