Всичко за уредбата ТУУ-100 в Сандъците – Sandacite!

 

Тази уредба е разработена през 1955 г.  и е произвеждана в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тъй като е една от първите (а може би и първата?) българска радиотранслационна уредба от този тип, а сведенията за нея са доста апокрифни, ще дадем подробно техническо описание.

Схемата й е с дълбока отрицателна обратна връзка, а следователно и с високи за времето качествени показатели, удоб­ства в експлоатационно отношение и икономична работа. Усилваният честотен обхват е от 60 до 8000 Hz при честотни изкривявания под 3 dB. Коефициентът на хармоничните изкривявания е под 4 %, а при честотите под 100 Hz — до 10 %. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишленият к. п. д. на тази уредба е по-голям от 25 %.

Уредбата ТУУ-100 се използва като команден станок към радио­транслационната уредба ТУУ-600.

Уредбата ТУУ-100 е монтирана в стоманен шкаф-станок на панели, които могат да се изваждат без разпойването на каквито и да било връзки. Връзките между панелите се осъществяват с помощта на ножови кон­такти в залната страна на всеки панел. Предвиден е блокиращ кон­такт, който прекъсва токозахранването на уредбата при изваждането на кой да е панел. Блокиращи контакти има и на задните капаци на уредбата. Изключение прави панелът на автотрансформаторната група.

Напрежението на този панел обаче може да бъде прекъснато чрез предпазителите.

Уредбата съдържа радиоприемник, предусилвател, грамофон, два усилвателя по 50 W, измервателен блок, линейно табло и автотрансформаторна група.

Отначало радиоуредбата ТУУ-100 е произвеждана с радиоприемник Родина, а след това с Орфей.

Изходното напрежение на приемника е достатъчно, за да задей­ства направо усилвателя на мощност, така че предусилвателят при приемане с радио не се включва в работа.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Схемата на предусилвателя е дадена на долната фигура. Предусилвателят има два несиметрични микрофонни входа с входно съпротивление по 600 ома. Чувствителността на входовете е 1 mV. Входът за грамофон е несиметричен с входно съпротивление 50 kΩ и чувствителност 200 mV.

Има и вход за линия, който е симетричен със съпротивление 200 ома. Предусилвателят дава възможност за смесване на сигналите от отдел­ните входове. Изходното съпротивление е 200 ома, а номиналното на­прежение — 5,5 V. То може грубо да се контролира с помощта на индикаторна лампа — око.

За намаляване на собствените шумове от токозахранването отопле­нието на микрофонните лампи е постояннотоково, осигуреност от­делна селенова изправителна група с добра филтрация. Отоплението на останалите лампи е променливотоково, но заземено посредством ентбрумер. Въведена е и отрицателна обратна връзка към отделните стъпала.

ГРАМОФОН

Панелът на използувания грамофон може да се изважда частично, което дава възможност за по-удобно манипулиране. Грамофонът е със стандартните скорости 78, 45 и 33 1/3 об/мин. Могат да се прослушват и бакелитови, и винилови грамофонни плочи.

УСИЛВАТЕЛ 50 ВАТА

Електрическата схема на усилвателя е дадена на долната фигура. Чув­ствителността на входа на този усилвател е 5,5 V при входно съпро­тивление 500 ома. На входа е включен потенциометър за изравняване на чувствителността на двата усилвателя, тъй като към тях се подава  общо напрежение от предусилвателя. Напрежението на изхода може да бъде 30 или 120 V. Превключването от едното напрежение на другото става чрез последователно или паралелно свързване на чети­рите четвъртинки на вторичната намотка на изходния трансформатор.

Крайното стъпало на усилвателя работи без решетъчен ток и поради това драйверното стъпало не е катоден повторител. Преднапрежението на крайното стъпало се взема от специална токоизправителна група.

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок дава възможност да се правят следните из­мервания :

• измерване на изолационното съпротивление на включените ра­диотранслационни линии;
• измерване на входния импеданс на тези линии;
• измерване на нивото на изходното напрежение чрез подаване на постоянен сигнал на входа на радиотранслационната уредба от специално вграден в уред­бата н.ч. сигналгенератор
• измерване на затих­ването по радиотрансла­ционните линии.

Измервателният блок се състои от лампов волт­метър, н. ч. сигналгенера­тор и токозахранваща гру­па. Блоковата схема на свързването им е дадена на долната фигура. При положе­ние R на ключа се измерва изолационното съпротивле­ние. За измерване на входния импеданс ключът се превключва в поло­жение Z Z₁ е за обхват От 10 до 100 Q, a Z₂ — за обхват от 100 до 1000 ома. При положение V ламповият волтметър измерва нивото на из­ходния сигнал.

Ламповият волтметър е конструиран с двойния диод 6X6 като еднопътен  изправител (долната фигура). Отчитащият уред е свързан паралелно на втория диод. Когато не се подава външно напрежение, нагласяването на нар. електрическа нула на уреда се извършва чрез потен­циометъра 2, свързан последователно в анода на втория диод. Чрез него се регулира началният диоден ток.

Изолационното съпротивление се измерва при постоянно напре­жение 60 V. В този случай стрелковият уред служи като амперметър, обаче скалата е разграфена в омове. Лампата 6X6 не е необходима при това измерване, затова двата й диода се свързват паралелно на уреда като високоомен шунт, без да намаляват чувствителността му. Постояннотоковият източник, уредът и измерваната линия са свързани последователно през земя. След предварителното нагласяваме на елек­трическата нула на уреда, която за измерването на изолационното и входното съпротивление е показание ∞, се нагласява показанието 0.

Това става с бутона 8, чрез който измерваната линия се свързва на­късо (заземява се) и след това се регулира протичащият ток с по­мощта на реостата 5. При отпускане на бутона 8 стрелката на уреда показва върху скалата изолационното съпротивление на линията в омове.

Входният импеданс на линията се измерва по метода на замест­ването (долната фигура). Ламповият волтметър се включва най-напред към еталонното съпротивление R_е и стрелката на уреда се нагласява на максимално отклонение. Това става чрез увеличаване на подаваното от генератора променливо напрежение с помощта на потенциометъра 500 (долната фигура). След това волтметърът се превключва към линията и полученото отклонение определя входния импеданс на линията на- право в омове. Честотата на измерването е 400 Hz. Превключването на ламповия волтметър към еталонните съпротивления 9 и 10 (за обхвати от 10 до 100 ома и от 100 до 1000 ома става пак с бутона 8 (долната фигура).

Нискочестотният сигналгенератор се използва при измерване на импеданса, но може да служи и като самостоятелен източник за подаване на сигнал на усилвателя при други измервания. Като генера­торна лампа е използвана лампата 6С5 в индуктивна триточкова схема. Честотата се определя от кондензаторите 13 и 14 и индуктивността на трансформатора. При измерване на входен импеданс е необходима честота 400 Hz, а при измерване на затихването по дължината на радиотранслационните линии се използува честотата 1000 Hz. В генератора е приложена отрицателна обратна връзка по ток чрез катодното съпротивление 18, при което няма катоден блоккондензатор. Чрез потенцио­метъра 500, включен паралелно на вторичната намотка на изходния трансформатор, може да се регулира изходното н. ч. напрежение. Съпро­тивлението 17 е включено последователно на веригата с цел да може да се подава намалено напрежение на входа на усилвателя, за да не се безпокоят абонатите при измерване на затихването. Максималното изходно напрежение на генератора е около 5,5 V.

Токозахранващата група на измервателния блок е с двупътно из­правяне. Чрез ключа К постоянното напрежение може да бъде изпол­звано за задействуване на омметъра или за захранване на нискочестотния сигналгенератор. За да се получи необходимото за омме­търа напрежение 60 V, подаденото мрежово напрежение на анодите на изправителната лампа се намалява. Съпротивлението 19 служи за ста­билизиране на напрежението.

ЛИНЕЙНО ТАБЛО

Линейното табло служи за разпределяне на сигналите от усилва­теля към радиотранслационните линии. Към него могат да бъдат включени четири радиотранслационни линии с помощта на съответен ключ комутатор. С помощта на този ключ могат да се извършат и следните операции: включване на линията към измервателния блок за измерване на нейните входно и изолационно съпротивление, заземяване на линията и изключване на линията. Линиите се заземяват само в случай на електрически бури или когато се работи по тях.

Всяка радиотранслационна линия е осигурена с предпазители за ток с топяща се жичка и предпазители за напрежение.

В средата на линейното табло се намира ключ, с помощта на който всяка линия, а също така и приемникът и усилвателите могат да бъдат превключени към вградения контролен високоговорител за прослушване. Това се осъществява чрез нагаждащ трансформатор, така че напрежението на линиите може да бъде различно. Необходимо е обаче предварително всяка линия да бъде запоена към съответните изводи на нагаждащия трансформатор в зависимост от нейното на­прежение.

АВТОТРАНСФОРМАТОРНА ГРУПА

Автотрансформаторната група се намира в долната част на станока на радиоуредбата ТУУ-100. Тя дава възможност за регулиране на захранващото напрежение в границите от 180 до 230 V. Това става с ръчен превключвател, като регулираното напрежение се контролира с помощта на измервателен уред. Към автотрансформаторната група е включено електронно реле, коего изключва уредбата при повишение на напрежението на електрическата мрежа над 230 V. Превключването става с ключа К. За да не се съединят част от навивките на транс­форматора накъсо при превключването, последователно на веригата в плъзгача на ключа са свързани две съпротивления R₁ и R₂ със стойност по 0,5 й, които са за голяма мощност. Накъсо свързване на част от навивките на трансформатора би се получило, поради това че автотрансформаторът не бива да бъде в изключено положение нито за миг при превключването за регулиране на напрежението.

Подаването на регулираното напрежение става чрез контактите z₁, z₂ и z₃ на променливотоковото реле Z. Това реле се задейства само в случай че блокировката на радиоуредбата не е задействана, т. е. ако всички панели на уредбата са по местата си и капаците не са махнати. С изваждането на кой да е панел или капак напрежението за намотката на релето Z се прекъсва, а с това са прекъсва и напре­жението към всички панели с изключение на напоежението за автотрансформаторната група. Напрежението в автотрансформаторната група може да представлява опасност за техническия персонал при работа с уредбата, затова е необходимо в такъв случай мрежовото напрежение да бъде изключено.

Електронното реле се състои от лампата 6Н8, която е двоен триод, и постояннотоковото реле А едва контакта — а₁ и а₂. Първият триод се използва като еднопътен изправител, а вторият е нормално запушен от значително отрицателно преднапрежение, подадено чрез делител от съпротивленията R₁, R₂, R₃ и R₄. Паралелно на част от този делител е включена глимлампата Gl. При повишаване на захран­ващото напрежение над определена стойност глимлампата се запалва и съединява накъсо (шунтира) съпротивленията, към които е включена. Отрицателното преднапрежение на лампата намалява и през нея про­тича ток, който задейства релето А. Контактът на релето А пре­късва веригата на мрежовото напрежение, а контактът а, се затваря, при което токът през релето А се увеличава за по-сигурно задържане, в случай че контактът а₂ още не е изключил мрежовото напрежение.

За да може да се нагласи точно напрежението на самоизключване на уредбата, съпротивлението R₂ е регулируемо.

Няколко години по-късно е произведено и следното чудовище:

Български усилвател 1 киловат!!!

---

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :