Българска електронноизчислителна машина ЗИТ-151

През 1969 г. Заводът за изчислителна техника в София започна да произвежда уни­версалната  ЗИТ 151 . по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата Fujitsu. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж, доставени от Япония. В Завода за изчислителна техника в София се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“. Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на Завода за полупроводници – Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива, произвеждани в България и внос от ГДР.

Конфигурация:

• Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
• Периферни входни устройства – четец на перфолента, четец на перфокарти;
• Изходни периферни устройства – перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
• Външни запаметяващи устройства – запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);^[1]
• Стандартна ЕИМ- шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
• Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.

Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.

Възможности на ЗИТ 151

ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :

събиране – 58,3 μs

изваждане – 82,5 μs

умножение – 850 μs

При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:

събиране – 150 μs

изваждане – 200 μs

умножение – 1400 μs

Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обемътна паметта е увеличен спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64 KChar, където har (hartley – хартли) е единица количество информация, равна на log₂10 = 3,323 бита.

Производствено коопериране

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „калаена вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запаметяващи устройства) гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма „Аритма“. Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата „Хюлет пакард“ (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.

А ето и оригинална статия от 1969 г., поместена в бр. 8-1969 на списание Военна техника. В случая ЗИТ 151 е определана като първа, защото през 1963-4 г. в БАН е разработена електронноизчислителната машина Витоша, но тя не е пускана в масово производство. ЗИТ 151 обаче е първата българска ЕИМ в масово производство.

,,ЗИТ 151 е първата българ­ска електронноизчислителна машина, която подобно на съветската „Минск- 22“, американската „IВМ“, система 1460 и други системи спада към второто поколение в изчислителната техника. Машината ще се произвежда серийно у нас и ще служи като основно техническо средство в системите за обработка на информация, изграждани в България.

Системата ЗИТ 151 съдържа отделни блокове, конструктивно обособени като самостоятелни устройства, които могат да се включват но избор в кон­фигурацията на машината. Това дава възможност, като се изменя обемът на работата в съответния изчислителен център, конфигурацията на елек­тронноизчислителните машини да бъде променена сравнително леко.

Основната конфигурация на ЗИТ 151 включва следните устройства^:

централен изчислител с пулт за управление, който обединява функ циите на аритметично и управляващо устройство;

запомнящо устройство, което обединява оперативната памет на машината с капацитет 32 карти и външната памет върху магнитни ленти със скорост на четене и запис 41,7 kHz;

входно-изходни устройства: перфокартно четящо устройство със скорост 800 карти/min; перфолентно четящо устройство със скорост 400 знака/min; перфоратор на карти със скорост 250 карти/min; перфоратор на лента със ско­рост 100 знака/s и устройство за широк печат на азбучно-цифрова информа­ция със скорост 800 реда/min.

Връзката между централния изчислител и входно-изходните устройства се осъществява по стандартни канали, като към всеки канал могат да се включат определен брой входно-изходни устройства.

Електронно-изчислителната машина ЗИТ 151 извършва всички видове операции, необходими за универсални изчисления — аритметични и логиче­ски, операции за пренасяне на зони, за редактиране и преобразуване на кодове, за програмно управление, за въвеждане и извеждане на информа­ция и т. н.

Високата вътрешна скорост на централното устройство заедно с възможността за едновременна работа на 4 програми, съчетани с входно-изходни операции, както и автоматичният контрол позволяват оптимална производи­телност при висока сигурност. Възможността за прилагане на известните международни алгоритмични езици КОБОЛ, АЛГОЛ, ФОРТРАН, на програ­мите с приложен характер като ПЕРТ, СОРТ, линейно програмиране и др. съкращава времето за сглобяване и съставяне на програмите и определя универсалността на машината. Основен програмен език е ФАСП и програмата „Монитор МСР“, чрез които се постига леко програмиране на големи и сло­жни условия.

Възможностите за различни конфигурации на системата ЗИТ 151 , съчетанието й с бързодействуващи входно-изходни устройства, включването на различна външна памет и допълнителни устройства, необходими за решаване на възникналите условия, осигуряват пълното й пригаждане към различни видове задачи. Анализът на технико-експлоатационните характеристики на ЗИТ 151 доказва, че тази електронноизчислителна машина може да се из­ползва с успех като основна машина във всеки изчислителен център.“