В днешната лекция на Сандъците – Sandacite във фокуса са български апарати за електролечение.
По-конкретно, ще се спрем на два от тях: апаратът са масови лечебни процедури Импулсатор и уредът Хидростат, предназначен за захранване на четирикилийни и частични водно-електрични бани.
Свойството на мускулите и нервите да реагират силно на импулсните токове се използва широко и в съвременната лечебна медицина, за да се стимулират функциите на редица външни и вътрешни органи на човешкото тяло. Установени са методи за електростимулация не само на мускулите от опорно-двигателния апарат, но и на мускулите на вътрешни органи (сърце, пикочен мехур, матка и др.), на дихателните мускули (диафрагма и др.), на мускулите, които командват перисталтиката, и т. н.
Импулсните токове се използват не само за местно въздействие върху периферната нервна система, но също и за общо въздействие върху организма с помощта на четирикилийните бани. С електроди, разположени в областта на главния мозък, се въздейства специфично върху централната нервна система. Към този метод спадат също електрошоковата терапия и електронаркозата.
И такаа, да започваме по същество!
Апаратът за електролечение Импулсатор е плод на усилената конструкция и производство на електромедицинска апаратура в България през 1950-те години. Тогава още не е бил открит Заводът за електромедицинска техника и затова този уред е произведен в Слаботоковия завод в София.
Фиг. 1. 1 — регулатор за силата на постоянния ток и импулсните амплитуди; 2 — избирач за режимит ; 3 — смесител на постоянен с импулсен ток (регулатор за съотношението им); 4 — превключвател за поляритета на пациентните клеми (5); 6 — главен ключ със сигнална лампичка; 7 — превключвател за обхватите на милиамперметър; 8 — механичен накъсван за импулсите; 9 — мрежов трансформатор ; 10 — токоизправителна лампа 5Ц4С; 11 и 12 – волтажен разпределител и мрежов предпазител
Импулсаторът се използва като източник на постоянен ток и на осем комбинации от правоъгълни къси токови импулси (фиг. 2), установени чрез опитни физиологични изследвания. Импулсните токове се получават посредством механично устройство (фиг. 1 (8) — дискова контактна шайба, задвижвана от малко електромоторче), което накъсва постоянния ток и след това го съчетава електрично чрез двугалетен многостъпален избирач (2). Потребното постоянно напрежение се получава от двупътен лампсв изправител и филтър за намаляване на пулсациите под 1 %. Апаратът дава възможност чрез регулатора (3) да се смесват на пациентните клеми постоянен и импулсен ток, като се мени плавно амплитудата на наслоените импулси от 0 до макс. В този случай сборното напрежение на пациентните клеми остава практически непроменено, както е нагласено с регулатора (1) на изходящия потенциометър.
Импулсаторът е предназначен за масови процедури на електролечение в малките периферни лечебни заведения. Поради това електричното и механичното му устройство са опростени; той е преносим и се обслужва просто. Техническите му параметри са: максимален пациентен ток 50 милиампера ; максимално непрежение на пациентните клеми 100 волта при съпротивление на пациента 10 килоома и 60 волта — при 1,5 килоома, конфигурации на импулсните токове — по фиг. 2. С апарата могат да се осъществяват и други импулсни конфигурации, като се постави контактна шайба с променено разпределение на контактите.
Фиг. 2. Комбинация от токови импулси в Импулсатор
Апаратът за електролечение може да се включва на променливотокови мрежи с напрежения от 110 до 220 в, 50 хц. Консумацията му е ~30 вт. Конструктивно е оформен панелообразно (фиг. 1); всички командни и контролни органи са съчетани на лицевата му плоча. Размерите на апарата са ~ 330 х 185 х 185 мм, а теглото му — ~7 кг.
Апаратът Хидростат също е производство на Слаботоковия завод в София от средата на 50-те години. Хидростат е предназначен да захранва както четирикилийни, така и частични водно-електрични вани. Той е комбиниран източник на галваничен и импулсен ток с възможности да се смесват и накъсват на серии. Импулсните токове се получават от мултивибратор, построен с двойна лампа ECL82 (Л2), с честоти 25 – 150 импулса-сек-1 (регулатор 2). Тяхната форма може да се мени от правоъгълна до триъгълна, като се включват различно големи капацитети (3) успоредно на веригата анод – катод на последната лампа. Друг мултивибратор, построен с третата лампа (също ECL82), дава възможност да се накъсва пациентният ток на серии от импулси с честоти 25 – 150 Hz (4).
Фиг. 3. Апарат за електролечение Хидростат: 1 — превключвател за работните режими ; 2 — избирач за честотата на импулсите ; 3 — регулатор за формата на импулсите; 4 — превключвател за серии от импулси; 5 – потенциометър за пациентния ток; 6 — смесител за галваничен с фарадичен ток; 7 — превключватели за поляритета на пациентните клеми
Електричните параметри на апарата са: галваничен ток — максимално напрежение на празен ход 120 в, максимален пациентен ток— 150 милиампера, максимална амплитуда по ток на импулсите — 30 милиампера.
Пациентните клеми са включени към анодното товарно съпротивление на последната лампа; това съпротивление същевременно е свързано последователно в пациентния кръг при режим на галваничен ток. Товарното съпротивление е потенциометърът (5), който регулира силата на пациентния ток. При положение IV (смесване на галваничен с импулсен ток) на избирана на работните режими (/) се включва последователно вторият потенциометър (3), който регулира смесването. Четирите пациентни клеми (за четирите крайника) имат самостоятелни превключватели (7) за поляритета. Апаратът за електролечение Хидростат притежава не само достатъчна постояннотокова мощност, но дава възможност и за изследователска работа с импулсни токове или серии от импулси.
Фиг. 4. Схема на апарата за електролечение Хидростат
Апаратът може да се включи към променливотокови мрежи с напрежения от 110 до 220 волта (честота 50 херца) и има консумация ок. 35 вата. Конструктивното му оформление е панелообразно, като всички команди и контролни органи са събрани върху лицевата плоча. Външно апаратът за електролечение Хидростат наподобява някои други и има размери ~ 540 х 350 х 360 мм и тегло ~ 15 кг.
Литература:
Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.
Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.
Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.