Вижте как се сглобява български автомодел Оса от 1978
Опаа, Sandacite.BG навлиза в автомоделизма – подариха ни български автомодел Оса на 40 години…
Преди да се потопим в тази статия, нека първо обясним какво означава автомоделизъм. Това е движение (хоби с колекционерство), при което практикуващите сглобяват умалени копия на истински автомобили, но има и автомоделчета, които не съществуват в ,,голяма“ версия и са създадени специално за автомоделно сглобяване (като този тук). Моделите имат различни размери – от най-големите 1:18 (дължина около 25 см) до дългите около 5 и нещо см 1:87. Най-големите имат най-много възможности и са изработени с най-много прецизност (вратите, багажниците и предните капаци могат да се отварят, колелата даже завиват и т.н.), а има и радиоуправляеми модели. Има известни компании, които пускат на пазара модели на реални атомобили в разните мащаби. От своя страна колекционерите се стремят да съберат моделчетата, като изгреждат сбирките си според признаци като марка на действителна автомобил, производител на модела и мащаб. Този вид субкултура събира много запалени хора, които редовно си правят сбирки – у нас напр. във Варна.
В България този вид моделизъм започва да се разпространява някъде през втората половина на 60-те г. и занимания по него се организират в различните младежки клубове към ТНТМ, пионерски организации и други такива места. Това хоби (също както и други) е дейно използвано от институции като Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), защото там смятат, че сглобяването и пускането в движение ан тези автомобилчета ще създаде у юношите ценни технически умения, така че те да могат по-лесно да усвояват техниката, използвана в казарми и т.н. Именно затова под шапката на ДОСО са се дори приозвеждали автомоделчета. Такова е било отношението на организацията и към хоби като радиолюбителството напр. – там пък хеле, заради радиоразузнаването, усвояването на радистки умения, радиотехническите войски и т.н.
Днес заедно ще разгледаме един автомодел, който е произвеждан като готов комплект за сглобяване (днес т.н. кит) от 1978 г, който ни подари наш приятел. Джаджата се нарича Оса`78. Мхм – Осата е малка, ама жили много здраво! :) Тези комплектчета са изработвани в Производствено-ремонтната база в Русе и по-специално в цеха й в с. Козловец, но идеята е на автомоделисти на Окръжен клуб на моделистите в Шумен.
В найлоновата кутия влизат няколко неща: карта, на което са начертани няколкото етапа на сглобяване на автомодела, инструкция и, разбира се, дървения модел със свързващите метални части и пластмасови колелца. Как изглежда той в насипен вид можете да видите на първата снимка най-горе в статията. А ето и списък на частите, които ще Ви бъдат необходими да го изработите:
Да запознем. Корпусът се изработва от липова или букова дъска. Картата на сглобяването (можете да я видите по-долу) ще ни покаже какво да правим по-нататък.в предната част на дъсчицата се вкопава предното скачване по начин, показан в сечение А-А. В средната част на тялото чрез дълбане или фрезоване се изработва прорез, в който се вгражда и залепва с лепило „Универсал“ (или подобно) детайл № 5 – „Парасолата“. Трябва да спазваме успоредността между осевата линия на двигателя и резервоара, от една страна, и горната права на тялото и размера 121 мм, от друга.
След това пробийте два отовора с диаметър 3 мм в монтажно положение съвместно с детайл № 8 – ,,Стабилизатора“ – и го прекрепете с помощта на 9-и детайл. Така Това стабилизаторът ще може да се демонтира, ако се наложи да транспортираме Осата.
По-горе отворихме дума за парасолата. Тя се изработва от многопластов шперплат с дебелина 5 мм по форма и размери, посочени в чертежа. В нея трябва да прорежем места за двигателя и резервоара, които се прикрепват с детайл № 7.
Стабилизаторът (№ 8) се изработва от липова (топола или мура) пластинка и после се профилира се по формата в сечение, докато се постигне размер 4 мм. В двата му края се вкопават от към долната плоскост канали за осите (дет. № 14) на задните колела и те се залепват с лепило „Универсал“ чрез зашиване тип „рибя кост“ със здрав конец. Преди извършване на това е необходимо да запоим с калаен припой колелата към осичките, за да не прегорят дървесината, конецът и лепилото.
Сега идва ред на предното скачване (детайли № 3, 17 и 18), което се изработва както е показано в чертежа „Разрез по А-А“.
Оста (дет. № 17) се запоява с калаен припой към планката /дет. № 3/ съвместно с опорните шайби. След монтажа на предните колела към оста монтирането му към тялото става с помощта на 2 бр. винтове за дърво. Тук също трябва да се спази успоредност – на осевите линии на колелата и на тялото.
След като изработим всички дървени детайли, желателно е те да се покрият с безцветен /или цветен/ нитролак, който ще ги предпазва от влага и преливане от горивото на двигателя.
Резервоарът /дет. 6/ се изработва от „бяло тенеке“ (ламарина) по форма и размери, посочени в чертежа. По принцип на работа той е с постоянно налягане, което осигурява постоянен режим на работа на двигателя. Монтира се в парасолата с помощта на запоени към дъното ламаринени уши с болтове M3 х 10 (те са дет. № 7).
Детайл № 21 се изработва от стоманена ламарина по форма и размери според картата. Монтирането в парасолата става точно в центъра на тежест на автомодела, а него също ще намерим по начин, показан в картата.
На Осата могат да се монтират двигатели от марки: МК 16, МК 17, ЦСТКМ, MBBG и КОКС. Поначало той е изработен с двигател МК 17 и с подходящо подбрани витло и гориво автомоделчето може да развие скорост до 128 км/час (с половин км пробег), което е достатъчно да Ви гарантира призово място в републикански, пионерски и средношколски първенства.
Освен автомоделизъм, съществува и авиомоделизъм! Ето един български авиомодел, който лети като ракета:
https://www.sandacite.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE/
Вашият коментар