Статии – Стара техника

Булана, видлон, ямболен

Булана, видлон, ямболен

Ямболен Yambolen

В средата на 1960-те г. е решено в България  да започне три различни вида изкуствени влакна: булана, видлон и ямболен.

Даваме думата на статията от 1967 г., за да ни разкаже тя по-пълно за тях от гледната точка на съвременник:

,,Заводът за по­лиестерни влакна в Ямбол ще влезе в дей­ствие още тази година.

Производ­ството на полиакрилнитрилни влак­на ще започне през 1968 г.

През 1969 г. ще заработи и Заводът за полиамидни влакна във Видин.

Полиестерните влакна са известни у нас с фирмените наименования терилен. тергал, тревира, дакрон, теритал. Мнозина са оценили вече добрите качества на тези тъкани: здравина, немачкаемост, лесно по­чистване. Заводът за полиестерни влакна в Ямбол ще получава изходните продукти, необходими за синтезата — параксилол и етиленгликол — от Нефтохимическия ком­бинат в гр. Бургас. От ямболен ще се изтъкават платове за шлифери, ризи и рокли. Платове за костюми ще се изработват от щапелните влакна. Свойствата на полиестер­ните влакна им осигуряват широко приложение и в промишлеността.

Завод за полиестерни влакна Ямбол Zavod za poliesterni vlakna Yambol

Буланата ще се произвежда в Бур­гаския нефтохимически комбинат и ще прилича на вълната (на латин­ски lana означава вълна). Особе­ното в изделията от полиакрилнитрилни влакна е, че те са леки и пухкави — следователно топлят до­бре. Освен във вид на „обемна преж­да“ предназначена за изработване на жилетки, пуловери и плетени облекла, буланата ще се използва за изтъкаване на килими, тапицер­ски платове и пердета, които ще за­пазват цветовете си и след продъл­жително престояване на открито.

Химическите заводи в гр. Видин ще ни дадат третото синтетично влакно наречено видлон. Изходна сурови­на за полимеризацията на полиамидната смола — капролактамът — ще се получава от АТЗ — Стара За­гора. Видлонът притежава свойства­та на световноизвестните полиамидни влакна като капрон, перлон, силон. А те предлагат отлично съ­четание от качества: голяма якост, лекота, устойчивост на износване, изящен вид. Ние вече сме ги оцени­ли при носенето на ризи, чорапи, бельо, различни платове.

От видлон ще се изработват и кордовите нишки, които ще направят нощите автомобилни гуми и тран­спортни ленти значително по-здрави и дълготрайни. Понеже е устойчив на действието на киселини и основи, от него ще се изтъкават платове за филтри, сита и специални работни дрехи“.

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite

 

Соц кухнята

Соц кухнята

Соц-кухнята

В тази публикация ще Ви покажем втората част от снимките, показващи нашите любими кухненски уреди в работна обстановка.

Надяваме се, ще познаете хладилника Мраз 80 І (мод. 1962), печката Мечта мод. 71203, абсорбатор икомбинираните печки на газ и електричество с вградена защита при изгасването на пламъка. :)

Тези печки са довели и до производството на газови бутилки във Вазовските машиностроителни заводи, а също и до създаването на нова култура в използването на газа за домакински нужди.

Соц кухня Soc kuhnya
Соц кухня Soc kuhnya
Стари кухни Stari kuhni
Стари кухни Stari kuhni

В Центъра за промишлена естетика през 1966

Вижте в Sandacite.BG новите проекти на Центъра за промишлена естетика за 1966 г.!

В Центъра за промишлена естетика през 1966 – макет на радиоприемник Мелодия 20Т (Т = транзисторен)

В тази публикация ще Ви покажем ,,ембрионалния“ стадий на развитие на някои от станалите известни по-късно български телевизори и радиоапарати. Те са дадени по-долу. Цитираната тук статия ще Ви запознае с дейността на Центъра за промишлена естетика през 1966 г., което е важно, защото там са създавани първоначалните художествени решения за много от техниките, които събираме. Забелязвате ли разлики между проектите в промишления дизайн и серийното производство на тези изделия? :)

,,Една от основните дейности на Центъра е научно-изследователската работа. В това отношение той е първата организа­ция, която извършва научно-изследова­телска работа по проблемите на про­мишлената естетика. През 1965 година бяха разработени научни теми, отнасящи се до насоките в проектирането и оцветя­ването на металорежещите машини, а също и насоки за развитието на радио­приемници и телевизори, осветителни тела и други.

Индустриален дизайн от 1966 – транзисторен радиоприемник Албена (тип малък супер)

През настоящата година ще се разрабоят 8 научно изследователски и проучва­телни теми, засягащи новата организа­ция на промишления интериор, оцветя­ването на подемно-транспортни машини, насоките за художествено проектиране на металорежещи машини, създаването на типаж и нормативи за столове и седал­ки на машиностроителните изделия, на органите за управление, прогнозирането на развитието на художественото проек­тиране в чужбина и у нас и други.

В областта на художественото проекти­ране ще се реализират около 80 задачи за двата основни отдела на Центъра. Сега се развиват и два иовн отдела — отделите „Промишлен интериор“ и „Про­мишлена графика“.

Последният има за цел да разработва художествено-рекламната пропаганда на Обединенията към Комитета по машиностроене и отделни заводи — от запазе­ната марка-знак, до цялостното предста­вяне на предприятието.

Инженерен дизайн от 1966 – преносим автомобилен транзисторен приемник Универсал

Какви по-важни практически задачи има да реализира през 1966 година Цен­търът за промишлена естетика? Елек­трокар тип 375. мотокари тип 2477 и 2679. двуколесни превозни средства, гама полуавтоматични стругове, багери, бор­машини, ръчни електрически инструмен­ти, гайковертн, резбонарезна и заваръч­на машина, универсална кухненска ма­шина, телевизори за износ и за страната, кино-снимачна камера 2 x 8 мм, кинопро­жекционен апарат 2 x 8 мм, радиоприем­ници среден супер, радиограмофон, зву­кова колона, високоговорители, освети­телни тела за домашно ползуване и тран­спортни средства, щори за прозорци и др.

Инженерен дизайн от 1966 – добре познатият ни Пирин 2

Оценките и наградите, които се дадоха иа някои от изложбите през 1965 година, включително отсъждането на

наградата „Златни ръце“ на вентилаторната печка Бриз,

про­ектирана в един от началните и трудни периоди на развитието на Центъра, както и положителните оценки на чуждите спе­циалисти за дейността на този наш ин­ститут дават основание да се смята, че линията и методиката са верни и че в близко бъдеще може да се очаква реал­ният ефект от тази нова област на наша­та дейност.“

Индустриален дизайн от 1966 – макет на прикачен вибрационен валяк с тегло 3 тона

––

Източник: сп. Наука и техпика за младежта 8-1966

Конференция за българския компютър Пълдин!

Конференция за българския компютър Пълдин!

Конференция за българския компютър Пълдин!

Повечето IT конференции наблягат изцяло и единствено на будещоте технологии. Също така българските такива почти изцяло се занимават с чужди технологии в които българско участие, или няма, или е мимолетно. За сметка на това в тазгодишното издание  на  Tuxcon в Пловдив ще има една различна презентация.

Тя е на тема създаването на българския компютър Пълдин за него ще ни разкаже един от създателите му – Орлин Шопов,

който е бил софтуерен разработчик през 1988 – 1992 в завода, в който е създаден компютърът.

Компютър Пълдин Kompyutar Paldin

Ако желаете да чуете за тази тема заповядайте на тазгодишното ни издание. Ще има много други интересни гости и теми. Във втория ден ще бъдем в лабораторията на Olimex, които са основен спонсор на конференцията, и ще създадем на импровизирана работилница нещо свое – което засега ще е изненада.

Повече за събитието – дата, място, условия и т.н. – можете да разберете от долните линкове:

Официален сайт: http://tuxcon.mobi/

Tuxcon

TuxCon 2016 CfP: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=486873756

Olimex blog post: https://olimex.wordpress.com/2016/04/13/tuxcon-is-only-86-days-away-with-lot-of-interesting-talks-and-workshops-fpga-retro-computing-robotics/

Facebook събитие: https://www.facebook.com/events/582271758592906/

ЗАПОВЯДАЙТЕ! :D

Когато се строеше Електрокарният завод

Когато се строеше Електрокарният завод

Когато се строеше Електрокарният завод

Заводската площадка е разположена в западната част на София, между кварталите Красно село и Овча купел, непосредствено край Владайската река, върху площ от 200 дка.

Строителството се изпълнява на два етапа. Първият етап приключи и част от завода е включена в пробна експлоатация. След завършване на втория етап през 1965 г. заводът ще произвежда по предварителна програма около 13 500 бр. различни ви­дове електрокари годишно.

Заводският комплекс се състои от главен производствен корпус и административно-битови помещения към него, от ковачно-щамповъчен цех, котелно помещение, склад за гориво-смазочни материали, гаражни помещения и др.

Електрокарен завод София Elektrokaren zavod Sofiya

Основната производствена програма ще се изпълнява в главния корпус, който се простира на площ от 40 000 квадратни метра. В него ще се обособят според характера на работата различни цехове: пресово-механичен, монтажен, дърводелски, ин­струментален, ремонтно-механичен и бояджийски.

Върху площта, предвидена за бъдещото разширение, ще ое издигне административен корпус, в който ще бъдат разположени технологични, прототипни и конструкторски бюра, производствено-изпитателна лаборатория, помещения за културен отдих, меди­цински пункт, столова и др. Отстрани на покрития е широка козирка главен вход ще се построи гараж за велосипедите и мотоциклетите на работещите в завода. Ос­вен това при разширението спомагателните цехове — инструментален, ремонтно-меха­ничен и лрототипен, ще бъдат отделени в нов корпус, а на освободените площи ше се разшири основното производство.

Завод 6 септември Zavod 6 septemvri

Целият терен ще бъде богато озеленен с храсти и дървета. Ще ое редуват обширни тревни и цветни площи. Широки и удобни асфалтирани пътища ще свързват отдел­ните цехове, а за работниците ще се построи мрежа от пешеходни тротоарни платна. Край завода вече е оформена широка пътна артерия, по която след време ще мине и трамвайна линия.

Новият завод за електрокари в София е изцяло проектиран в Института за промиш­лено-заводско строителство „Заводпроект“.

Източник: сп. Наука и техника за младежта 8-1964

 

КЕРИКОН – българската машина за транспортни контейнери

Вижте в Sandacite.BG Керикон – българската машина за транспортни контейнери!

Керикон – българската машина за транспортни контейнери

Големите транспортни контейнери, които можем да видим да се товарят и разтоварват от превозните кораби на всяко морко пристанище, са обемни, тежки, а в същото време компаниите, които се интересуват от транспорта на затворените в тях свои товари, искат това да става максимално бързо и евтино. Днес ще Ви разкажем как българската инженерна мисъл е предложила да се решат тези въпроси! :)

През 1973 г. вниманието на посетители­те на Пловдивския мострен панаир е привлечено от една грандиозна ма­шина, показана на изложбените площи на Балканкар. Тя е висока над 7,5 метра, има дължина над 12 метра и широчина около 5. Машината може да подрежда добре познатите ни транспортни контейнери в три реда по височина. Тя притежава товароподемност 30 480 кг, скорост на повдигане (с товар) 14 см/сек и скорост на движение (с товар или без) — 24 км/час. Не бихме се спирали толко­ва подробно на тези данни, но те най-красноречиво говорят за отличните експлоатационни възможности на новото устройство! Но какво е всъщност то? Ами чисто и просто първата българска контейнерообработваща машина. Нещо повече: през точно тази 1973 година се поставя началото на българската контейнерообработваща система!

Естествено, тази система трябва да включва и останалите машини за рабо­та с контейнери (или вътре в тях). И та­кива има — например ЕВ 654.27 — това е специализирана машина за работа вътре в тежките контейнери. Какво зна­чи това? Преди всичко — голям свобо­ден ход на повдигателната уредба, т. е. вилиците имат възможност да се вдиг­нат до 1400 мм от пода без подвижната мачта да излиза над неподвижната. Тоест, вътре в контейнера палетите или пакетите могат да се вземат от по­да или да се опират в тавана. Да доба­вим страничното преместване на вили­ците, триопорната схема, пневматичните гуми, импулсното управление — и виждаме как пред нас е една модерна специализирана ма­шина за работа в тежки контейнери, съоб­разена със специфичните условия, при които е предвидена да работи, и с изискванията на тогава действащите меж­дународни норми.

Стари транспортни контейнери

По-нататък в българските контейнерни пунктове ще се появят и криковете — през 1973 в НИПКИЕМ вече се работи над техните прототипи. Ето как става работата: контейнеровозът пристига, криковете повдигат контейнера, влека­чът изтегля освободената платформа, а след това контейнерът плавно се спуска долу. Естествено, целесъобразно е криковете да бъдат използвани, когато се нала­га да бъдат обработвани малко на брой контейнери, докато при големи транспортни потоци вече ефикасно могат да се изпол­зват контейнерообработващите машини (напр. такива типа на описания в началото БалканкарКерикон). Други машини, подходящи за такава работа, са специализирани за ра­бота с контейнери тежки мотокари ви­сокоповдигачи със странично изнасяне на товара).

Това горе е система от крикове за обработка на тежки контейнери. Тогава тя е използвана при работа в контейнерни пунктове с по-малки транспортни потоци.

Електрокар високоповдигач

Още веднъж да обърнем внимание, че

ЕВ 654.27 е български специализиран Електрокар-високоповдигач за ра­бота в контейнери!

Триопорната схема и импул­сното управление го правят особено маневрен и удобен при експлоатация. По това време България е една от водещите страни в българското каростроене и не може и да си помисли да изостава от световните тенденции в такава важна област, каквато е бързата обработка на транспортни контейнери.

Ето и един мотокар високоповдигач:

Мотокар високоповдигач

Тъй като по това време българската траспортноконтейнерна система се из­гражда в най-тясна връзка с Единната контейнерна транспортна система на стра­ните-членки на СИВ, съвсем разбираемо в българските конструкторски институти, колективи и т.н. са направени стъпки към приобщаването. Плани­рано е било през 1975 г. контейнерните пунктове в ГДР да достигнат до 45, в Пол­ша — II, в Румъния — 28, в Чехослова­кия — 5 и в България — 12. Морските контей­нерни пристанища на тези страни — Рощок, Гдиня, Варна — редовно обслужват редовни линии, по които специализирани кора­би работят с твърди разписания.

Техника и шкафове в кухнята през соца

Техника и шкафове в кухнята през соца

Техника-и-шкафове-в-кухнята-през-соца

Шкафът за продукти е снабден с телени кошчета за плодовете и зеленчуците. Вътрешната страна на вратата се използва за нареждане на бутилки и консерви.

Кухненско обзавеждане Kuhnensko obzavezhdane

Прибиращ се към шкафа плот-маса за хранене, снабдена с тръбен сгъваем крак. След сгъване на крака масата се завърта на вертикална ос и се прибира в отвора на шкафа

Кухненско обзавеждане Kuhnensko obzavezhdane

Комплект шкафове за обзавеждане на съвременна кухня.

Експериментални серии, изработени по проекти на Ин­ститута за типово проектиране  София, и предназначени за масово производст­во. Те са изработени при спазване на всички изисквания на модерните кух­ненски мебели с широко приложение на пластмаси и нераждясваща ламарина.

Стари кухненски шкафове Stari kuhnenski shkafove
Стари кухненски шкафове Stari kuhnenski shkafove

Комплект шкафове за обзавеждане на съвременна кухня. Експериментални серии, изработени по проекти на Ин­ститута за типово проектиране — София, и предназначени за масово производ­ство

Български кухненски шкафове Balgarski kuhnenski shkafove
Български кухненски шкафове Balgarski kuhnenski shkafove

Отделни кухненски комбинирани шка­фове, изработени от съвременни мате­риали. Подходящи са за обзавеждане на кухни, в които по една или по дру­га причина не могат да се приложат секционни мебели. Шкафовете са бъл­гарско производство. Използване на .мъртвият ъгъл“ при долния ред шкафове посредством из­теглящи се полукръгли полици с не­зависимо шарнирно окачане на вра­тата на шкафа.

Всички тези шкафове са произвеждани в двата завода за кухненска мебел в България, съществували до 1990 г. завод Никола Йонков Вапцаров в Червен бряг  и завод Васил Сотиров във Велинград.

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/сандъците.net/?fref=ts

[1929] Много стари реклами на техника

[1929] Много стари реклами на техника

Тези реклами открихме в най-старо българско радиотехническо списание ,,Радио-вести“. Както сме отбелязвали и в други публикации, те са ценен извор за историята на радиото в България, затова ги предоставяме на Вашето внимание.

[1929] Много стари реклами на техника
Kакво ще кажете за тази, където радиолампите са наречени ,,радио крушки“? :D

Радио реклами radio reklami

А ето тук научаваме за още една довоенна радиотехническа работилница, съществувала в България:

Ретро реклами Retro reklami

А това е реклама на най-старата софийска радиофабрика ВЕВО, основана през 1927 г.:

Български ретро реклами Balgarski retro reklami

Реклама на Филипс от 1929 г.:

Първите реклами Parvite reklami

И на Телефункен:

Ретро реклама retro Reklama

Едни от първите чуждестранни радиоапарати, внесени в България – френските Радиола:

Ретро реклама Retro reklama

Още много стари реклами на техника можете да откриете на този линк с изброени публикации – http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite

Антон Оруш в ,,На кафе“

Антон Оруш в ,,На кафе“

Антон Оруш в ,,На кафе „

В това предаване обърнахме внимание на първата българска пералня с икономична програма Перла 04 Икономик, българския универсален уред за печене Апетит, загряхме вода на български ел. котлон от 1950-те години, а и разказахме още доста неща

Заповядайте:

[1936] Първите български трамваи ДТО

[1936] Първите български трамваи ДТО

Първите български трамваи ДТО

Както знаем, трамвайният транспорт е един от най-старите видове обществен превоз в българските градове. Този факт е отразен достатъчно добре както в литературата (напр. някои разкази на Иван Вазов), така и в пресата. Но тъй както сме сайт за история на българската техника, защо да не си дойдем на темата и да не отбележим, че още по царско време в българските градове са се движели и български трамваи? :)

Ето как започва историята. През 1931 г. в София под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български трамвайни ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „Кардалевите ремаркета“.

Теодосий Кардалев

През 1936 г. са произведени и първите български трамвайни мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

Българските трамваи

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО.

Български трамваи

Както е видно и от по-горните снимки, те се движат из софийските улици и доста след 1944 г. По-късно – в началото  на 50-те идва и времето на първите български трамваи, произведени при новата власт. Те носят названия като ,,Република“, ,,Космонавти“ и ,,Комсомолци“. За тях ще ви разкажем в друга публикация. :)

Exit mobile version