Статии – Стара техника

Вижте пинизите на Сандъците – Sandacite при замяната на радиолампи!

Ясно е, че всяка повредена или изтощена радиолампа трябва да се замени с нова. При замяната на една радиолампа е желателно да се използва лампа от същия тип, каквато е била повреде­ната. Това обаче не всякога е възможно, тъй като често пъти се налага да се заменят лампи от стари типове, чието произ­водство е преустановено или които в момента не може да се намерят. В повечето случаи не може да се изчака набавянето на оригинална лампа и тя трябва да се замени с друга под­ходяща. Най-често при правилно извършена замяна на една лампа с друга качествата на апарата не се променят. В някои случаи тези замени са временни с цел да се пусне в действие в кратък срок някаква важна по предназначение радиоапаратура, макар и с цената например на намаляване на мощността й.

При замяна на радиолампи може да има най-разнообразни случаи, тъй като вече се работи с голям брой лампи и с още по-голям брой най-разнообразни радиоапаратури. Видовете за­мени на лампи са:

а)  замяна с точно същата лампа;

б)  замяна с лампа от същия тип, но с друг цокъл (от друга серия);

в)  замяна с лампа от друг подобен тип, отличаваща се от заменяната само по някои второстепенни данни (напр. по ото­плението, отрицателното решетъчно преднапрежение, наличност на втора излишна система и др.);

г)  замяна с лампа, със значително различаваща се характе­ристика ;

д)  замяна с лампа, предназначена за съвсем друга цел;

е)   замяна на една двойна лампа с две отделни, подходящи по характеристики лампи.

При замените, дадени в точките от б) до е) включително, трябва задължително да се разполага с подробните характери­стики на всички видове лампи.

При замяна на радиолампи, чиито цокли са различни, може да се постъпи по следните три начина:

а.  Сменяне на гнездото на лампата на прием­ника с друго, съответстващо на новата лампа. Този начин е свързан с известни неудобства поради изме­ненията на електрическите връзки в апарата, които се налагат при такава смяна.

б.  Направа на двойно гнездо (фиг. 2). То се из­работва лесно, а освен това предимство пред първия начин е, че не е необходимо да се извършат изменения в електричес­ките връзки на апарата.

в. Закрепване на цокъла на негодната лампа към годната лампа. Тази операция е позната сред радио­любителите под името „присаждане“.

Фиг. 2

Ще разгледаме малко по-подроб­но последния начин за замяна, кой­то е по-лесен и се използва най-мно­го. Например нека оригиналната лампа ЕСН11 да трябва да се замени с лам­пата ЕСНЗ.

Както е показано на фиг. 3а, към крачетата на лампата ЕСНЗ се спояват тънки проводници, които се прокарват през отворите на съответ­ните крачета на цокъла на лампата от 11-та серия. Цокълът на повредената лампа ЕСН11 не е подходящ за тази цел, тъй като тя е с ме­тален балон. По-подходящи са лампите от 11-та серия със стъклен балон, например AZ11, EL11 и др. Цокълът от 11-та серия се почиства добре от лепилото, а с поялник се изчист­ват от припоя отворите на крачетата така, че съединителните проводници да могат да преминат свободно.

След като се свържат електродните изводи на новата лампа чрез спояване на проводници към нейните крачета, старият цокъл се издръпва към цокъла на новата лампа, проводниците се опъват силно и веднага след това се огъват под прав ъгъл. Трябва да се внимава проводниците да не се допират помежду си вътре в цокъла. Ако е необходимо, някои от тях може да се изолират с тънка изолационна тръбичка (шлаух). Чрез добре почистен и загрят поялник проводниците се спояват към крачетата на стария цокъл. След това останалите стърчащи краища на проводниците се отрязват. Върховете на крачетата на стария цокъл се заоблят чрез запилване, цокълът се измива добре със спирт, след което присадената лампа ЕСНЗ може да замени лампата ЕСН11 (фиг. 3б).

Фиг. 3

Да видим сега какво трябва да се има пред вид при раз­личните случаи на замяна на радиолампи.

а.  Замяна на една повредена радиолампа с точно същата лампа става най-бързо при най качествено поправяне на радиоприем­ника. Затова е необходимо обаче да се разполага с всички видове лампи, което в повечето случаи е невъзможно.

б. Ако дадена лампа липсва, тя може с успех да се замени с друга от същия тип, но от друга серия, която има обик­новено друг цокъл. Такъв е случаят, както видяхме, ако трябва да се замени лампата ЕСНЗ с лампата ЕСН11. В някои случаи обаче лампата може да има същия цокъл, например лампите ЕСНЗ и ЕСН4. При такива замени двете лампи не се отличават съществено по характеристика една от друга, като се налага само да се смени съответното гнездо в радиоприемника, да се присади новата лампа или само да се смени разположението на проводниците, свързващи отделните електроди. В някои случаи даже и това не е необходимо, например при замяна на лампата ЕКЗ с лампата ЕК2 и обратно.

в. Много често се налага да се замени една лампа с друга подобна, отличаваща се от заменяната само по някои второ­степенни данни. Такива случаи може да бъдат най-разнообраз­ни. Новата лампа може да се отличава само по отоплението си, например ако трябва да се замени лампата AL4 с лампа­та EL11. В други случаи новата лампа е от същия тип и има същата мощност, но се отличава само по своето отрицателно решетъчно преднапрежение, например лампата 42 и лампата EL3.

Този вид замяна в повечето случаи не причинява особени затруднения, като е необходимо само да се извади извод от отоплителната намотка на трансформатора, респ. тя да се донавие, или да се постави или замени някакво жично съпротивление в отоплителната верига на лампата при универсалните апарати с лампи от серия Р, U, С или V. Когато новата лампа се отличава от старата по решетъчното си преднапрежение, трябва само да се смени катодното съпротивление на старата лампа или съпротивлението в общата отрицателна верига при полуавтоматично преднапрежение.

Тъй като при тези замени се налагат и трайни промени в схемата, трябва да се смени и гнездото, в случай че новата лампа има друг цокъл. При тези замени присаждане на новата лампа не се препоръчва, тъй като замяната има траен характер.

г. При замяна на повредена радиолампа с друга, отличаваща се по характеристика, се изисква внимателно разучаване на двете характеристики, за да може замяната да се извърши правилно. Такъв е случаят, когато например лампата 6А10 трябва да се замени с лампата 6А8. Цоклите и на двете лампи са еднакви, като се налага само размяна на проводниците. В други случаи, когато двете лампи се отличават и по цоклите си, необходимо е да се смени цокълът, тъй като замяната има траен характер.

д.  Често пъти се налага една повредена лампа да се замени с лампа, предназначена за съвсем друга цел. Тази замяна най- често се прилага при токоизправителните лампи, например лампата 6Ц5С се заменя с лампата 6Н8С. Първата е токоизправителна, а втората — усилвателна (двоен триод).

Изобщо всяка усилвателна лампа може да се използва като токоизправителна. За тази цел трябва да се съединят всич­ки изведени навън решетки направо с анода на лампата с изключение на управляващата (първата) решетка, която се свързва с анода през едно предпазно съпротивление R = 500~1000 омa за мощност 1 ват. Ако усилвателната лампа има една система, получава се еднопътна изправителна лампа, а ако има две — двупътна изправителна лампа. За да се изчи­сли стойността на постоянния ток, който може да се вземе от една такава лампа, трябва да се има пред вид следното правило: на всеки ват отоплителна мощност на лампата отговаря ток около 15 mA. Така например от лампата ELI 1 с отоплително напрежение 6,3 V и отопли­телен ток 0,9 A може да се вземе постоянен ток

I = 6,3. 0,9.15 = 85 mA.

При тази замяна най-често не е необходимо да се сменя гнездото, тъй като тя има временен характер. Новата лампа се монтира на междинен цокъл, в който се поставя и предпазното съпротивление.

е.  Замяната на една двойна радиолампа с две отделни лампи изисква голяма механическа работа в приемника, тъй като гнездо има само за едната от тях. В такъв случай трябва или да се пробие нов отвор за другото гнездо, или то да се по­стави на височина около 40 мм над шасито с помощта на един ъгълник. Такъв е случаят например при замяната на лампата ECL11 с една лампа EL11 и една лампа ЕВС11, на която диодите се оставят свободни или се свързват с катода на лампата.

Често пъти при заменяне на радиолампи се налага да се постави лампа с отличаващи се отоплително напрежение и отоплителен ток от тези на старата лампа. Когато трябва да се заменят лампи от серия Р, U, С или V в приемници с последователно свързани отоплителни жички (лампи с отоплителен ток 300, 200, 100 и 50 mA), ако е необходимо, трябва да се преизчислят отоплителните кръгове на лампите. Ако например повредената лампа има отоплително напрежение 20 V и отоплителен ток 0,1 A и тя трябва да се замени с лампа с отоплително напре­жение 13 V и отоплителен ток 0,1 A, последователно в отопли­телната верига на лампите се свързва едно допълнително съ­противление, чиято стойност се изчислява, както следва:

R = U_f1-U_f2/ I_f = 20-13/ 0,1 = 7/ 0,1 = 70 ома

мощността е

P = (U_f1 – U_f2). I_f = (20-13) 0,1 = 0,7 ≈ 1 ват

При обратния случай, т. е. ако отоплителното напрежение на новата лампа е по-високо, съществуващото съпротивление в отоплителната верига на лампите, което обикновено е жично, трябва да се намали. Това може да стане най-лесно, като на определено място върху съпротивлението се постави една гривна, която се стяга с винтче. Отводът се споява с тази гривна или с един проводник се свързва накъсо съпротивлението между гривната и съответния край. Ако съпротивлението е емайлирано, гривна не може да се постави и то трябва да се замени с друго жично съпротивление със съответната стой­ност и мощност.

Ако старата лампа трябва да се замени с лампа с по-слаб отоплителен ток, отоплителната жичка на новата лампа трябва да се шунтира с едно съпротивление. Ако например старата лампа има отоплителен ток 0,2 А, а новата — 0,1 А, като и двете имат еднакво отоплително напрежение, например 20 V, отоплителната жичка на новата лампа трябва да се шунтира с едно съпротивление, чиято стойност се изчислява, както следва:

R = U_f/ I_f1 – I_f2 = 20/ 0,2-0,1 = 20/ 0,1 = 200 ома

мощността е

P = U_f. (I_f1 – I_f2) = 20 (0,2-0,1) = 20. 0,1 = 2 вата

Обратният случай, когато отоплителният ток на новата лампа е по-силен от тока на старата лампа, не трябва да се допуска, тъй като това причинява големи изменения в отопли­телния кръг на лампите.

Ако новата лампа се различава от старата по отоплително напрежение и отоплителният й ток е по-слаб, трябва да се на­прави промяна в последователното съпротивление в отопли­телната верига (да се намали или увеличи) и да се шунтира новата лампа с едно съпротивление. Тези съпротивления се изчисляват по начина, разгледан по-горе.

Допълнителните шунтиращи съпротивления в отоплителните кръгове на лампите трябва да бъдат за двойно по-голяма мощ­ност от изчислената, защого изгарянето им причинява най- често прекъсване и на отоплението на шунтираната лампа.

При замяна на лампи „Льове“ от стари типове, които в стъкления си балон имат по 2-3 отделни системи заедно със съответните елементи (съпротивления и кондензатори), трябва задължително да се разполага със схемата на приемника и с ха­рактеристиките на лампите, за да може повредената лампа да се замени с няколко нови лампи, като в електрическия монтаж се добавят липсващите елементи. Такава замяна изисква от техника пълни познания по радиотехника. Налага се да се мон­тират и гнезда за новите лампи.

От началото на 60-те г. все по-често вместо токоизправигелни лампи често се изпол­зват полупроводникови токоизправители. Това е дало възмож­ност токоизправителните лампи и в стари модели радиоприем­ници да се заменят с полупроводникови изправители. При та­кива замени трябва да се има пред вид следното.

Ако приемникът е с трансформаторно захранване, отопли­телната намотка за токоизправителната лампа остава свободна. При избор на полупроводниковия токоизправител трябва да се вземе пред вид напрежението, което трябва да се изправя и силата на постоянния ток, необходим за приемника. Освен, това трябва да се увеличи капацитетът на филтровите кондензатори, ако изправянето се променя от двупътно на еднопътно. Евен­туално трябва да се промени и стойността на филтровото съ­противление, ако поради разлика между вътрешните съпротив­ления на лампата и на изправителя се получи разлика между стойностите на изправеното напрежение.

Ако приемникът е с универсално захранване, т. е. отопли­телните жички на всичките му лампи са свързани последова­телно, на мястото на отоплителната жичка на отстранената токоизправителна лампа трябва да се свърже едно съпротив­ление, чиято стойност и мощност се изчисляват по познатите начини. В този случай видът на изправянето не се изменя, тъй като при тези апарати то е еднопътно.

При замяна на токоизправителна радиолампа от серия U, С, V или Р с полупроводников токоизправител трябва да се отстрани съпротивлението, което е свързано в анодната верига на лампата.

Необходимо е също така да се има пред вид, че мостовата схема (Грец), която често се използува при полупроводнико­вите токоизправители, има приблизително свойствата на двупътния токоизправител. Ако се използва такова свързване, не е необходимо да се увеличава капацитетът на електролитните филтрови кондензатори.

При замяна на токоизправителна радиолампа със селеново стълбче трябва да се има пред вид, че една селенова клетка издържа обратно напрежение около 12 V. Ако трябва да се изправи напри­мер напрежение 360 V, необходимо е стълбче с 360: 12 = 30 клетки. Силата на изправения ток от токоизправителя определя диа­метъра на клетките. Когато не се разполага с точни данни за клетките, може да се използва формулата

I_макс = 35 (D²-d²),

където I_макс е максималният ток, който може да се взема от клетките, mA;

D — най-големият диаметър на селеновия слой, см;

d — най-малкият диаметър на селеновия слой, см.

Ако се окаже, че клетките не могат да дадат необходимия ток, свързват се паралелно две или повече стълбчета с еднакъв брой клетки, като всяко от тях има необходимия брой клетки за даденото напрежение. При две стълбчета максималната сила на тока се удвоява, при три — утроява и т. н.

При замяна на токоизправителна радиолампа с германиеви диоди на тях не трябва да се подава максималното обратно напре­жение и да се взема максимално допустимият ток. Най-добре е да се работи с около 25 % по-малки стойности. Необходимо е да се осигури и добро охлаждане.

При последователно свързване на два или повече германиеви диоди с цел да се изправи по-високо напрежение всеки един от тях трябва да се шунтира с по едно съпротивление поради разлика в параметри­те им. В противен случай един от диодите ще се пробие, като веднага след това ще се повредят и останалите. В таблицата по-долу са дадени стойнос­тите на необходимите шунтиращи съпротивления за старите руски германиеви диоди. Тези стойности могат да се изменят с ± 10 %.

При монтиране на полупроводникови токоизправители трябва да се внимава за техния поляритет.

А ето една друга интересна статийка, където можете да прочетете сбито и сдъвкано цялото важно знание за цоклите на електронните лампи:

Цокли за електронни лампи

See more

---

Литература:

Ведър, д-р Ал. Радиопоправки. София. Наука и изкуство, 1959.

Сокачев, А., А. Доков. Радиопоправки. София. Техника, 1963.

Тодоров, Т., М. Илиев. Слаботокова техника. София. Техника, 1962.

Власов, Ф. Електровакуумни прибори. Електронни и йонни лампи. София. Наука и изкуство, 1955.

Карането на мотор през зимата е било трудно и преди 60 години. Вижте ретро съветите на Сандъците – Sandacite!

Преди тръгване на път при зимни условия необходимо е мотоциклетистът и мотоциклетът да бъдат подготвени за това.

Подготовката на мотоциклета се състои накратко в следното:

Ако мотоциклетът е четиритактов, сменява се лятното мас­ло в картера със зимно. Сменява се маслото в скоростната кутия и диференциала (ако има такъв) с по-рядко.

Повдига се иглата на шибъра на карбуратора по-нагоре, за да се получава по-богата горивна омес, необходима за пра­вилната работа на двигателя.

Проверяват се и се почистват резервоарът и утаителят на кранчето към карбуратора от попаднала в горивото вода, коя­то може да замръзне и да спре редовния приток на бензин.

За да се избегне боксуването и се запази теглителната спо­собност на задното колело въпреки хлъзгавия терен, препо­ръчва се върху задното колело да се монтират вериги или да се намотае обикновено въже (фиг. 2). Препоръчва се също така да се поставят (ако има възможност) нови гуми с по-големи грайфери и размери. Както веригата, така и въжето се поставят само ако има цялостна снежна покривка. Ако се из­ползват, когато шосето не е изцяло покрито със сняг, те не само повреждат гумата и късат спиците, но правят самото пътуване неприятно поради постоянното друсане и подскачане.

Фиг. 2. Начин за поставяне на вериги или въже върху задното колело против боксуване

Върху предното колело и колелото на коша не е необходи­мо да се поставят съоръжения против боксуване и пързаляне, но гумите им трябва да бъдат запазени и с дълбоки грайфери.

Демпферът на кормилото при пътуване на заснежен и за­леден терен трябва да бъде по-затегнат от обикновено.

Мотоциклетистът също така трябва да бъде съответно под­готвен — да бъде облечен с топло, подходящо за случая непро­мокаемо облекло (фиг. 3).

Мотоциклетисти, на които често пъти се налага да пътуват през зимата, най-добре е да си направят предпазителен щит от плексиглас на кормилната тръба.

Фиг. 3. Облекло на мотоциклетиста за зимата

Много практични са и ламаринените предпазители на кра­ката.

Освен ръкавиците сигурно средство против премръзване на ръцете са брезентовите предпазители, изработени от гумиран брезентов плат, монтирани в двата края на кормилната тръба (фиг. 4).

Движението (пътуването) с единичен мотоциклет при за­снежен или заледен терен става по начало с по-малка ско­рост, отколкото при обикновени условия. Скоростта се опре­деля от състоянието на пътя (дали снегът е пресен или замръз­нал, дали има коловози), от конструктивните особености на мотоциклета и най-вече от опитността на мотоциклетиста. Не­зависимо от всичко скоростта на движение не бива да надви­шава 30—35 км/час. При заснежен терен се потегля много по-плавно и внимателно, отколкото обикновено, като миюилшстистът се подпомага и с крака.

Фиг. 3. Предпазител за ръцете на мотоциклетиста

При пътуване по снежна покривка мотоциклетистът трябва да се стреми да поддържа равномерна скорост на движение :и особено равномерна газ. Недопустимо е в такива случаи рязкото даване на газ и рязкото й опиране, тъй като това е съпроводено с боксуване или занасяне на задното колело.

При пътуване по прясна, незамръзнала снежна покривка най-добре е да се използува средата на пътя, която е вече утъпкана и дава малко съпротивление. При пътуване по път с тежка и по-дебела снежна покривка, по която не са минали други превозни средства, има опасност от прегряване на дви­гателя вследствие голямото съпротивление и постоянното бок­суване. Затова трябва да се проверява от време на време тем­пературата на двигателя и при загряване да се остави да поизстине.

Кошове за мотоциклети

See more

Движението по заснежен терен с мотоциклет с кош се от­личава от това при обикновени условия освен по слабото сцеп­ление, което имат колелата с терена, още и с постоянното „теглене“ към страната на коша вследствие съпротивлението, което оказва снежната покривка върху колелото на kоша. По­тегляне на мотоциклет с кош при снежен терен трябва да ста­не внимателно, а при дълбок сняг да се подпомага, като се бута от мотоциклетиста и пътника (ако има такъв).

При спиране е необходимо особено внимателно и плавно действие, като скоростта на движение се намалява със затва­ряне на газта, с плавното задействване на двете спирачки. При занасяне спирачките веднага да се отпуснат и след това отново да се започне спирането.

Лятото в града е малко по-лесно – можете да минете и така:

Каране на мотор в града през 1956

See more

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962

Статията на Сандъците – Sandacite описва как трябва да се кара мотор в града според указанията от 1956 г.

Когато се излиза от гараж с пуснат в ход двигател, трябва да се даде предварително сигнал с клаксона, скоростта да не бъде повече от 5 км/час и да се излезе на улицата, ако това не пречи на останалите участници в движението. Ако по ули­цата се движи друго превозно средство, трябва да се изчака преминаването му и след това да се излезе.

Движението по улиците на града става само по дясната половина на пътното платно на около 1,5 м от края на тро­тоара. При тесни улици мотоциклетистът може да се движи по-близо до тротоара, но не по-малко от 1 м. Мотоциклети­стът няма право в никакъв случай да се движи в лявата поло­вина на улицата, освен ако е еднопосочна.

Обикновено при това упражнение мотоциклетистът трябва да се движи на втора или трета скорост (в зависимост от това, дали мотоциклетът е три- или четирискоростен).

При наближаване на около 50 м до кръстовище мотоци­клетистът дава сигнал е клаксона, постепенно намалява ско­ростта на 5—10 км/час, като скоростите съответно се превключ­ват. Кръстовището се пресича само ако през неш не пре­минава в момента или не предстои да премине друго превозно средство, което има предимство на движение (съгласно действащия тогава Пра­вилник за движение). Никога не бива да се смята, че е до­статъчно да се даде сигнал и без да се огледа кръстовището, да се премине. Не бива да се превключват скоростите на само­то кръстовище, защото с това се заангажира вниманието на обучавания; в момента то трябва да бъде насочено към пеше­ходците, пресичащи кръстовището, и към това, пресичането да стане правилно и безопасно.

Мотоциклет с кош и как се управлява

See more

В случай че кръстовището е заето от друго превозно сред­ство, мотоциклетистът намалява скоростта, приближава се до десния тротоар и спира. След освобождаването на кръсто­вището дава сигнал с клаксона и внимателно потегля, като наново добре оглежда кръстовището. Ако мотоциклетистът се движи по първостепенна улица, то при пресичане на второ­степенна улица се дава сигнал с клаксона. Самото пресича­не обаче се извършва, без да се намали скоростта на движе­нието, ако, разбира се, по второстепенната улица не се движи моторно превозно средство с предимство (санитарна линейка, противопожарни автомобили и др.).

Когато моторно превозно средство застигне мотоциклети­ста и дава сигнал с клаксона, че иска път, той е длъжен не­забавно да се отбие вдясно и да намали скоростта, като изчака задминаването.

При пресичане на кръстовище, движението на което се ре­гулира от милиционер регулировчик, при наближаване на око­ло 50—60 м мотоциклетистът дава сигнал с клаксона и знак за посоката, по която желае да се движи (иска път). При това газта се затваря и постепенно се намалява скоростта на движение, докато милиционерът регулировчик даде сигнал за свободен път. Такова кръстовище, макар и регулирано, трябва да се пресича със скорост, не по-голяма от 15 км/час, като своевременно се превключи, ако е необходимо, на низходяща скорост и се даде сигнал на пешеходците. При преминаване на кръстовище, по което мотоциклетистът иска да завие вляво или вдясно, той задължително трябва да показва посоката, в която ще завие, независимо от това, дали кръстовището се регулира от милиционер регулировчик или не. Когато мото­циклетистът се движи по улиците на града и чуе тревожните сигнали на автомобилите на противопожарна защита или на бърза помощ, той трябва да ое отбие до тротоара и да спре до преминаването им.

Преминаването покрай спрял на спирката трамвай, когато това се разрешава, трябва да става много внимателно и със скорост, не по-голяма от 15 км/час.

Когато мотоциклетистът иска да спре по улиците на гра­да, съобразявайки се с всички правила за движение, той се приближава първо до тротоара, дава сигнал е клаксона, нама­лява скоростта и продължава да се приближава до тротоара с разчет опирането да стане до ръба на бордюра. След спира­нето, ако обучаваният трябва да слезе, мотоциклетът ое повди­га на стойката. Мотоциклетистът трябва да вземе със себе си контактния ключ, за да не се използва мотоциклетът от дру­ги лица.

Основното в това упражнение е да свикне обучаваният с движение на мотоциклета по улиците на населеното място, като спазва правилата за движение.

А ето какво трябва да направите, преди да потеглите на волно каране из улиците:

Разработване на мотоциклета и какво е това

See more

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962.

Какво означава разработване на мотоциклета? Отворете Сандъците – Sandacite и ще Ви обясним.

Правилното разработване на нов или излязъл от основен ремонт мотоциклет е от твърде голямо зна­чение за неговия живот. Нов или основно ремонтиран мотоциклет изисква много по-голямо внимание и по­вече грижи, тъй като в периода на първоначалната му експлоатация става разработване (сработване) на всичките му триещи се части и механизми. Раз­работването на мотоциклета се заключава в довеж­дане на всичките му триещи се части и механизми в положение на сработване (улягане) помежду им и установяване нормален луфт, който осигурява по­стигане на максимална мощност на двигателя и га­рантира нормална работа на целия мотоциклет. Ето защо е необходимо разработването на мотоциклета да се извършва много внимателно само от опитен мотоциклетист и по възможност през целия период от един и същ такъв.

Разработването на мотоциклета се провежда обик­новено в периода на експлоатацията му в първите 2000 км пробег.

Всеки завод-производител на мотоциклети дава точни указания за начина на разработването им, които трябва точно да се спазват, ако мотоциклетистът желае да има мотоциклета си за дълго време.

Важни правила, които трябва да се спазват в този период, са следните:

а)   Да не се форсира излишно двигателят.

б) Да не се надвишават максималните скорости, с които може да се движи мотоциклетистът в този период; те зависят от вида и типа на мотоциклета, от максималната скорост, която може да развие мото­циклетът след разработването, и от други факто­ри. Като общо правило може да се каже, че в пе­риода до 1000 км не трябва да се превишава поло­вината от съответната максимална скорост.
За всеки период от експлоатация на мотоциклета са определени максимални скорости на движение, като в заводската документация на мотоциклета винаги се посочва максималната. С оглед да се спазват тези важни указания съвет­ските заводи са правели специална регулировка на кар­буратора, след което той се пломбира.

За целта в карбуратора се прави специално при­способление за ограничаване на шибъра. То пред­ставлява обикновено или пръстен, поставен над ши­бъра, или опорен винт, завитлен на горната капачка на смесителната камера. След изминаване на пър­вите 1000 км пробег ограничителят се скъсява чрез отвиване, а след изминаване на 2000 км се изважда. Трябва добре да се запомни, че преждевременното сваляне на ограничителя скъсява живота на двига­теля.

в)  В периода от 500 до 1000 км пробег  не трябва да се качва втори човек.

г)  За препоръчване е разработването на мотоциклета да не се извършва по местности с големи наклони.

д)  За четиритактовите двигатели в този период трябва строго да се спазват сроковете за сменяване на маслото.

е)  Препоръчва се първото движение с нов мото­циклет да не трае продължително време с цел да не се допусне прегряване на двигателя. След спиране да се направи обща проверка на състоянието на це­лия мотоциклет. Следващото движение може да се извърши за по-дълго време.

ж)  В периода на първите 1000 км се препоръчва на всеки изминати 40—50 км пробег мотоциклетът да се спира за охлаждане. Това ще предпази двига­теля от прегряване, при което маслото силно се раз­режда и мазането се влошава, което за този период е крайно вредно.

з)   Да се следи работата на запалителната систе­ма. Не трябва да се допуска двигателят да загрява вследствие на голямо и малко предварение на запал­ването, което е регулирано от завода. При наруше­ние предварението трябва незабавно да се регулира.

За продаваните през 50-те и 60-те години в България чехословашки мотоциклети ЯВА-CZ -250 куб. см и ЯВА-CZ- 350 куб. см заводът препоръчва в периода на разра­ботване да се използват запалителни свещи с то­плинно число 195, а след разработването — с топлин­но число 225 или 240.

Заводите „Симеон“ (ГДР) са препоръчвали за мотоциклетите Симсон-425 в периода иа разработването и през зимата да се използва запалителна свещ с топлин­но число 175, а след разработването и през летния период — с топлинно число 225. За мотоциклетите Симсон-Спорт-4258 — съответно с топлинното число 225 и 240.

и)  След изминаване на първите 500 км и след 1000 км на мотоциклета трябва да се извърши ща­телно т.н. техническо обслужване № 1.

к) При разработване на мотоциклетите с двутактови двигатели да се спазва съотношението на мас­лото и бензина, както е показано в таблицата по-долу.

За да се осигури добра работа и правилно мазане на двигателя, сместа трябва да се приготвя в отде­лен съд, като добре се разбърква. Така приготвената смес трябва да се остави известно време да се утаи и тогава да се налее в резервоара.

След приключване периода на разработването на мотоциклета, така както бе описан по-горе, мотоциклетът може да се експлоатира нормално, като отново не трябва да се допуска превишаване на допустимите максимални скорости.

И да, като говорим за мотоциклети, нека да е ясно, че става дума например за примерно ето такова чудесо:

Мотоциклет с кош и как се управлява

See more

---

Литература:

Георгиев, Димитър Хр., Тимчев, Григор. Наръчник на мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1958., 292 с. :

Напетов, Витомир П., Тимчев, Григор К., Гайдаров, Симеон Н.. Учебник за мотоциклетиста /. 2. прераб. и доп. изд.. София :, Медицина и физкултура,, 1959., 344 с., 1 л. ил. :

Златарев, Пантелей,  Гайдаров, Симеон Василев. Наръчник на мотоциклетиста /. София :, Техника,, 1962.

Тази статия на Сандъците – Sandacite Ви запознава с повредите в различните цокли за радиолампи.

В радиоприемниците се използват всички видове цокли за радиолампи. От състоянието на цоклите зависи до най-голяма степен работата на радиоприемниците. Много от повредите на апара­тите се дължат на повредени цокли.

Повредите на цоклите на радиолампите са: замърсяване, оксидиране, изкривяване, счупване и уморяване на контактните пластинки, както и замърсяване, обгаряне, пукване и счупване на изолационната основа на цокъла.

Тези повреди се изразяват най-често в прекъсвания и силни дразнещи шумове, които се проявяват при работа на приемника в спокойно състояние, при леки сътресения или при почукване по лампите. По този начин се изразяват и повредите в радиолампите, поради което често се правят погрешни заключения.

Тук ще разгледаме няколко начина за ремонт. Преди всичко, замърсените контактни пластинки и основи на цоклите се почистват чрез обилно измиване с чист бензин. Оксидираните контактни пластинки се изстъргват внимателно с някакво острие, след което се шлифоват и измиват с чист бензин. Из­кривените пластинки се оправят внимателно, за да не се счупят, след което се повдигат и опъват с остро шило, за да се получи необходимото пружиниране. По същия начин се оправят и уморени контактни пластинки.

Често пъти пластинките не пружинират поради по­паднал калай в тях при спояване на проводниците за цокъла. Този калай се изважда внимателно с остро шило или чрез разтапяне с поялник.

Счупените контактни пластинки, както и непоправимите окислени и уморени пластинки се заменят с нови, които се из­важдат от други гнезда от същия тип.

Цоклите за радиолампи, които имат пукнатини или счупени основи, трябва обязателно да се заменят с нови. Преди да се разслоят про­водниците от стария цокъл, краищата им трябва да се отбе­лежат в бележника. В противен случай при погрешно свързване може да се причини повреда на някоя радиолампа.

Често пъти частта от гнездото между две съседни крачета с голяма разлика между потенциалите обгаря и се овъглява, например при руската радиолампа 6ПЗС (6Л6) в старите лампови усилватели. Такива цокли трябва да се заменят с нови, по-качествени, например керамични.

Крачетата на цоклите за радиолампи може да се посребряват.

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Тази статия на Сандъците – Sandacite разглежда видовете газов разряд.

Съществуват различни видове електрически газови разряди. В зависимост от това, поради какви фактори се образуват в газа заредени частици, необходими за съществуването на разряда, се различават самостоятелни и несамостоятелни газови разряди.

Самостоятелният разряд се получава само под действието на електрическото напрежение и никакви други външни фактори не са необходими за поддържането на йонизацията на газа. Несамостоятелният разряд, освен приложеното електрическо напрежение, изисква и въздействието на някакви външни фак­тори, способни да йонизират газа. Те могат да бъдат например светлинни лъчи, радиоактивно излъчване, термоелектронна еми­сия от нагорещен електрод и др.

Да разгледаме основните видове разряди, използвани в йонните прибори.

Тъмният (или тихият) газов разряд се характеризира с малки гъстоти на тока от порядъка на микроампер на квадратен сантиметър и твърде малка гъстота на обемните заряди. По­лето, създадено от приложеното напрежение при тъмния разряд, практически не се изменя от обемните заряди, т. е. влиянието на последните може да се пренебрегне. Съпровождащото го светене на газа или е съвсем невидимо, или много слабо, с което се оправдава и наименованието на разряда. Тъмният разряд практически не се използва в йонните прибори, нами­ращи приложение в радиоелектрониката, но той предшества възникването на другите видове газови разряди.

Важно значение има тлеещият разряд, за който е харак­терно интензивно светене на газа около електродите, напомнящо светенето на тлеещо тяло. Гъстотата на тока при този вид газов разряд достига единици и десетки милиампери на квадратен сантиметър и се получават значителни обемни заряди, които влияят съще­ствено върху електрическото поле между електродите. Благо­дарение на действието на обемния заряд от положителните йони при тлеещия разряд почти цялото приложено напрежение пада върху участъка близо до повърхността на катода. Това падение на напрежение е значително по-голямо от напреже­нието, необходимо за йонизацията, и обикновено съставлява десетки или стотици волта. Разрядът се поддържа поради електронна емисия от катода при бомбардирането му с йони.. Този вид емисия е характерен за тлеещия газов разряд.

Основните прибори с тлеещ разряд са стабилитроните — йонни стабилизатори на напрежение, газосветещите лампи и тиратроните с тлеещ газов разряд със студен катод. Стабилитронът като лампа е разгледан подробно в ето тази наша статия:

Газов стабилитрон, газоразряден стабилизатор

See more

При значително по-големи гъстоти на тока от тези при тлеещия разряд се получава дъгов разряд, който също има голямо приложение в съвременните йонни прибори. Към при­борите с дъгов разряд спадат газотроните и тиратроните с нагорещен катод, живачните вентили и игнитроните, които имат течен живачен катод.

Гъстотата на тока в дъговия разряд може да достигне до много ампери на квадратен сантиметър. Обемните заряди са значително по-големи от тези при тлеещия разряд и те влияят твърде силно върху процесите, които се извършват в газа. Големият ток, характерен за дъговия разряд, се поддържа обикновено чрез термоелектронна емисия на твърд нагорещен катод или електростатична (автоелектронна) емисия от течен живачен катод. При дъговия разряд за разлика от тлеещия разряд падението на напрежението, съсредоточено почти на­пълно около катода, има малка големина, не превишаваща стойността на напрежението за йонизация. За дъговия разряд е характерно малко падение на напрежението при голям ток. Този вид разряд винаги се съпровожда с твърде интензивно светене на газа.

Дъговият газов разряд има много разновидности. Той може да се извършва не само в разреден газ, но и при нормално или по­вишено атмосферно налягане. Например на всички е известна електрическата дъга, която служи като мощен източник на светлина в кинопрожекционните апарати и в прожекторите.

Значително сходство с дъговия разряд има искровият раз­ряд (на първата снимка), който представлява кратковременен (импулсен) електрически разряд при сравнително високо налягане на газа, например при нормално атмосферно налягане. Искрата обикновено се състои от редица отделни импулсни разряди, следващи един след друг с определена честота. Съществуват няколко различни видове искрови разряди. Някои от тях се използват в искровите разрядници, които служат за кратковременно затваряне на някои вериги, главно в импулсните устройства. Към тези разрядници спадат например тригатронът, който се използва в радиолокационните станции.

Съществуват също така високочестотни и свръхвисокочестотни газови разряди, които могат да възникнат в газа например под действието на променливо електромагнитно поле даже в случая, ако в газовия промеждутък няма тоководещи електроди. Разрядът в последният случай се нарича безелектроден.

За стабилизация на напрежение в някои йонни при­бори също така получава приложение и коронният газов разряд. Той се наблюдава при сравнително големи налягания на газа в случаите, когато поне един от електродите има твърде малък радиус на кривина (острие, тънка жичка и други подобни). Тогава полето между електродите се получава твърде неравномерно и около елек­трода с малък радиус, наречен корониращ електрод, напрег­натостта на полето е значително увеличена.

Коронният газов разряд възниква при някакво определено начално напрежение от порядъка на стотици или хиляди волта и се характеризира с токове от единица микроампер до 1 mA.

Разрядният промеждутък при коронния разряд има две характерни области: корониращ слой около корониращия елек­трод и останалата част, наречена външна област. В коронира­щия слой се извършва възбуждане и йонизация на атомите и се наблюдава светене на газа. Тъй като на практика обикно­вено се използува короната на анода, в този случай на грани­цата на корониращия слой и външната област възникват сво­бодни електрони поради обемна йонизация на газа от светлин­ните кванти (фотони), за източник на които служи корониращият слой. Лавинообразният поток от електрони се движи към анода и по пътя си възбужда и йонизира атомите.

Във външната област, която остава тъмна, не се извършва йонизация и възбуждане на атомите поради сравнително мал­ката напрегнатост на полето, а съществува само движение на частици, които имат заряд със същия знак както и на коро­ниращия електрод. Например при корониращ анод токът във външната област представлява движение само на положи­телни йони.

Тъй като възбуждането и йонизацията при коронния газов разряд стават само в една част на разрядния промеждутък, понякога се счита, че този вид разряд е непълен пробив на газа, тъй като за пълен пробив трябва да се счита искровият или дъго­вият разряд. При увеличаване на напрежението токът на ко­ронния разряд нараства, корониращият слой се разширява и в края на краищата разрядът преминава в искров, ако налягането на газа е значително, или в тлеещ, ако налягането на газа е ниско.

Газов стабилитрон и газоразряден стабилизатор са двете названия на един и същ йонен прибор, който разглеждаме днес в Сандъците – Sandacite.

Както се вижда и от наименованието му, газоразрядният стабилизатор се използва за стабилизиране на напрежението на онези стъпала и радиотехническите устройства, в които стабилност­та на напрежението е особено желателна — например генера­торните стъпала на предавате­лите и приемниците и др. Нарича се още стабилитрон с тлеещ разряд.
Най-простият стабилитрон представлява двуелектродна газонапълнена лампа със студен катод. Външният й вид и означението й в схемите са показани на фиг. 2, а и б.

Той представлява стъклен балон, изпълнен с инертен газ под ниско налягане, в които са поместени двата електрода — катод и анод. Те имат нормално цилиндрична форма, като външният цилиндър (с по-голямата повърхност) е катодът, а анодът е във форма на метална пръчка, поставена по оста на катода. Електродите имат изводи на крачета върху цокъла на лампата, както и при електронните лампи. Свързването на газовия стабилитрона като стабилизатор на напрежение е показано принципно на фиг. 3, а, а практическото изпълнение в схема на радиоапаратурата, за която е необходимо стабилно Uр2 — на фиг. 3, б.

При подаване на сравнително ниско постоянно напрежение между електродите на стабилитрона под действието на ускоряващото пол хаотично движещите се газови йони и електрони се насочват съответно към катода и анода, при което протича слаб аноден ток. С увеличаването на Ua до стойност Ua зап (фиг. 4) Iа се изменя незначително. Този режим на работа се нарича режим на тъмен или тих разред, т. е. разрядът е несамостоятелен и Iа се дължи на йонизиращото действие на външни фактори (космически лъчи, радиоактивно излъчване, термоелектронна емисия от нагорещен електрод и др.). С изравняването на Ua до стойността на Ua зап (запалителното напрежение на лампата) разрядът става самостоятелен, при което Ua спада до стойността на Ua ст, а Iа се увеличава значително. Появява се и светването на лампата (тя се „запалва“). Характерно за този режим на работа е, че Iл може да се изменя в широки граници (от Iа мин до Iа макс), при което Ua остава практически постоянно. Това е възможно, когато във веригата е включено ограничителното съпротивление Rст (фиг. 3, а). На фиг. 3, б с U0 е означено напрежението на анодния токоизточник, от който посредством (еквивалентното на Rст) се осигурява захранването на р2. Ако се създадат условия за увеличаване на U0 или за изменение стойността на Rт (за схемата на фиг. 3, б товарно съпротивление за U0 е вътрешното съпротивление на лампата k—р2), което ще доведе до изменение на силата на тока във веригата на р2 поради стабилизиращото действие на газовия стабилитрон, Up2 (идентично с Uст по фиг. 3, а) остава практически постоянно.

Стабилизиращото действие на стабилитрона се отнася за определено Uст и за Iа в границите от Iа мин до Iа макс. Тези стойности за
всеки стабилитрон се дават в характеристиката му. Работата на стабилитрона в такъв режим се нарича „режим на нормален тлеещ разряд“, който може да се определи и по волтамперната му характеристика, показана на фиг. 4. От нея се вижда съшо, че в областта на тлеещия разряд малки изменения на Ua предизвикват големи изменения на /а, което значи, че газоразрядните стабилизатори имат малко вътрешно съпротивление (от 20 до 300 омa).
Познати в България стабилизаторни лампи за напрежение от този тип са руските СГ2С, СГЗС, СГ4С и др. и западните от типа STV100/200.

---

Литература:

Атанасов, А., и др. Учебник за радиолюбителя. София, Техника, 1962.

Тoдopoв, T., M. Илиeв. Cлaбoтoĸoвa тexниĸa. Coфия. Texниĸa, 1962.

Bлacoв, Ф. Eлeĸтpoвaĸyyмни пpибopи. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи. Coфия. Hayĸa и изĸycтвo, 1955.

 

Дано да Ви е полезна първата статия на Сандъците – Sandacite, посветена на ремонта на ролкови магнетофони!

Ролковият магнетофон (по-надолу и просто магнетофон) представлява устройство на магнитен звукозапис и възпроизвеждане, което води началото си от ХІХ век, преминало е през множество модификации  и усъвършенствания и още има своите фенове. Принципното му устройство е дадено на долната фигура. Състои се от следните по-важни групи:

а)  моторна група за задвижване на лентата с 3 (2) броя магнето­фонни глави;

б)   усилвател за звукозапис;

в)   усилвател за възпроизвеждане;

г)   микрофон и микрофонен усилвател.

Моторната група в описания магнетофон се състои от три мо­тора, първите два от които задвижват ролките, на които се навива магнетофонната лента. Третият е синхронен мотор, който движи магнетофонната лента с постоянна бързина при звукозапис и възпроизвеждане. Скоростта на движението на магнетофонната лента се определя един­ствено от оборотите на синхронния мотор. Той е оразмерен така, че да не се влияе от колебанията на мрежовото напрежение. Магнетофонната лента се движи (води) между две ролки, от които втората е гумена. Другите два мотора осигуряват навиването на лентата и я държат в постоянно изопнато състояние. При навиване единият от моторите навива лентата, докато вторият действа като спирачка и по този начин изопва добре лен­тата, за да прилепне добре до магнетофонните глави. Само в такъв случай може да се очаква добър запис и добро възпроизвеждане. Мо­торите изменят своите обороти съобразно големината на ролките. Те са построени така, че навиването на лентата да се извършва при рав­номерна обтегнатост и без начални удари при пускането на механизма в действие. При обратния ход левият мотор навива лентата при по­вишени обороти, докато десният действа като спирачка. При това положение синхронният мотор и гумената ролка, която направлява лен­тата, са изключени.

Оборотите на моторите в един ролков магнетофон могат да се контролират с помощта на специални магнитни спирачки. Последните се нагаждат съобразно из­искванията при пускането на уредбата в действие.

Повредите в тази част на магнетофона се свеждат главно до следното:

• Повреди от механически характер. При разцентроване или из­местване на направляващите ролки (преди всичко гумената ролка) маг­нетофонната лента няма да се навива добре върху ролката Трябва да се ремонтира гумената ролка, за да опира плътно до стоманената и на­правлява добре лентата.
• Повреди в ролките, на които се навива лентата. Например из­кривяване, разцентроване и др., които трудно се отстраняват. Повре­дената ролка трябва да се замени с нова.
• Повреди в ролкови мотори. Например отривисто тръгване, по­ради което се явява опасност от скъсване на лентата или лоша въз­можност за регулиране на оборотите с помощта на спирачките. В този случай се изисква щателен механичен преглед на повредения мотор.
• В много случаи неправилната работа на моторите се дължи на нередовно и невнимателно смазване, вследствие на което се получава замърсяване, триене и др.

Трите глави на ролковия магнетофон са монтирани една до друга в след­ната последователност: глава за изтриване, глава за звукозапис и глава за възпроизвеждане. Всички са добре екранирани срещу разсеяни маг­нитни полета. При работа „възпроизвеждане“ лентата се отдалечава от първите две глави и приляга само около главата за възпроизвеждане. По този начин се увеличава и издръжливостта на главите, която обик­новено е от 500 до 1000 часа. След това въздушният процеп на гла­вата изменя своите размери (лентата го изтрива) и главата изгубва своята качественост.

Повредите в главите се усещат непосредствено в работата на магнетофона. Ако например въздушният процеп на главата за възпро­извеждане не попадне точно вертикално спрямо посоката на движе­нието на магнетофонната лента, възпроизвеждането е придружено с изкривявания. За да се постави главата във вертикално положение спрямо лентата, се постъпва по следния начин: Пуска се лента, върху която е записан тон с постоянна амплитуда, като полученото от усил­вателя нискочестотно напрежение се измерва с подходящ волтметър. При това положение магнетофонната глава се нагажда така, че полу­ченото изходящо напрежение да добие максимална стойност. В този. момент въздушният процеп е разположен точно вертикално спрямо лентата. При работата с магнетофонните глави през тях никога не трябва да се пуска постоянен ток, понеже железните им сърцевини са от специален материал с висок пермеабилитет (пропускливост, проницаемост). Те ще се наситят и няма да работят добре. В такъв случай размагнитването им трябва да се извърши, като през тях се пусне променлив ток с достатъчна сила и неговата стойност постепенно се намалява до нула.

Главата за изтриване има най-голям въздушен процеп. Увеличава­нето на процепа й вследствие постоянно изтриване най-малко влияе на качествеността на магнетофона. Тя работи с високочестотен ток 60 kHz.

Следва продължение! :)