Статии – Стара техника

Всичко за уредбата ТУУ-100 в Сандъците – Sandacite!

 

Тази уредба е разработена през 1955 г.  и е произвеждана в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тъй като е една от първите (а може би и първата?) българска радиотранслационна уредба от този тип, а сведенията за нея са доста апокрифни, ще дадем подробно техническо описание.

Схемата й е с дълбока отрицателна обратна връзка, а следователно и с високи за времето качествени показатели, удоб­ства в експлоатационно отношение и икономична работа. Усилваният честотен обхват е от 60 до 8000 Hz при честотни изкривявания под 3 dB. Коефициентът на хармоничните изкривявания е под 4 %, а при честотите под 100 Hz — до 10 %. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишленият к. п. д. на тази уредба е по-голям от 25 %.

Уредбата ТУУ-100 се използва като команден станок към радио­транслационната уредба ТУУ-600.

Уредбата ТУУ-100 е монтирана в стоманен шкаф-станок на панели, които могат да се изваждат без разпойването на каквито и да било връзки. Връзките между панелите се осъществяват с помощта на ножови кон­такти в залната страна на всеки панел. Предвиден е блокиращ кон­такт, който прекъсва токозахранването на уредбата при изваждането на кой да е панел. Блокиращи контакти има и на задните капаци на уредбата. Изключение прави панелът на автотрансформаторната група.

Напрежението на този панел обаче може да бъде прекъснато чрез предпазителите.

Уредбата съдържа радиоприемник, предусилвател, грамофон, два усилвателя по 50 W, измервателен блок, линейно табло и автотрансформаторна група.

Отначало радиоуредбата ТУУ-100 е произвеждана с радиоприемник Родина, а след това с Орфей.

Изходното напрежение на приемника е достатъчно, за да задей­ства направо усилвателя на мощност, така че предусилвателят при приемане с радио не се включва в работа.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Схемата на предусилвателя е дадена на долната фигура. Предусилвателят има два несиметрични микрофонни входа с входно съпротивление по 600 ома. Чувствителността на входовете е 1 mV. Входът за грамофон е несиметричен с входно съпротивление 50 kΩ и чувствителност 200 mV.

Има и вход за линия, който е симетричен със съпротивление 200 ома. Предусилвателят дава възможност за смесване на сигналите от отдел­ните входове. Изходното съпротивление е 200 ома, а номиналното на­прежение — 5,5 V. То може грубо да се контролира с помощта на индикаторна лампа — око.

За намаляване на собствените шумове от токозахранването отопле­нието на микрофонните лампи е постояннотоково, осигуреност от­делна селенова изправителна група с добра филтрация. Отоплението на останалите лампи е променливотоково, но заземено посредством ентбрумер. Въведена е и отрицателна обратна връзка към отделните стъпала.

ГРАМОФОН

Панелът на използувания грамофон може да се изважда частично, което дава възможност за по-удобно манипулиране. Грамофонът е със стандартните скорости 78, 45 и 33 1/3 об/мин. Могат да се прослушват и бакелитови, и винилови грамофонни плочи.

УСИЛВАТЕЛ 50 ВАТА

Електрическата схема на усилвателя е дадена на долната фигура. Чув­ствителността на входа на този усилвател е 5,5 V при входно съпро­тивление 500 ома. На входа е включен потенциометър за изравняване на чувствителността на двата усилвателя, тъй като към тях се подава  общо напрежение от предусилвателя. Напрежението на изхода може да бъде 30 или 120 V. Превключването от едното напрежение на другото става чрез последователно или паралелно свързване на чети­рите четвъртинки на вторичната намотка на изходния трансформатор.

Крайното стъпало на усилвателя работи без решетъчен ток и поради това драйверното стъпало не е катоден повторител. Преднапрежението на крайното стъпало се взема от специална токоизправителна група.

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок дава възможност да се правят следните из­мервания :

• измерване на изолационното съпротивление на включените ра­диотранслационни линии;
• измерване на входния импеданс на тези линии;
• измерване на нивото на изходното напрежение чрез подаване на постоянен сигнал на входа на радиотранслационната уредба от специално вграден в уред­бата н.ч. сигналгенератор
• измерване на затих­ването по радиотрансла­ционните линии.

Измервателният блок се състои от лампов волт­метър, н. ч. сигналгенера­тор и токозахранваща гру­па. Блоковата схема на свързването им е дадена на долната фигура. При положе­ние R на ключа се измерва изолационното съпротивле­ние. За измерване на входния импеданс ключът се превключва в поло­жение Z Z₁ е за обхват От 10 до 100 Q, a Z₂ — за обхват от 100 до 1000 ома. При положение V ламповият волтметър измерва нивото на из­ходния сигнал.

Ламповият волтметър е конструиран с двойния диод 6X6 като еднопътен  изправител (долната фигура). Отчитащият уред е свързан паралелно на втория диод. Когато не се подава външно напрежение, нагласяването на нар. електрическа нула на уреда се извършва чрез потен­циометъра 2, свързан последователно в анода на втория диод. Чрез него се регулира началният диоден ток.

Изолационното съпротивление се измерва при постоянно напре­жение 60 V. В този случай стрелковият уред служи като амперметър, обаче скалата е разграфена в омове. Лампата 6X6 не е необходима при това измерване, затова двата й диода се свързват паралелно на уреда като високоомен шунт, без да намаляват чувствителността му. Постояннотоковият източник, уредът и измерваната линия са свързани последователно през земя. След предварителното нагласяваме на елек­трическата нула на уреда, която за измерването на изолационното и входното съпротивление е показание ∞, се нагласява показанието 0.

Това става с бутона 8, чрез който измерваната линия се свързва на­късо (заземява се) и след това се регулира протичащият ток с по­мощта на реостата 5. При отпускане на бутона 8 стрелката на уреда показва върху скалата изолационното съпротивление на линията в омове.

Входният импеданс на линията се измерва по метода на замест­ването (долната фигура). Ламповият волтметър се включва най-напред към еталонното съпротивление R_е и стрелката на уреда се нагласява на максимално отклонение. Това става чрез увеличаване на подаваното от генератора променливо напрежение с помощта на потенциометъра 500 (долната фигура). След това волтметърът се превключва към линията и полученото отклонение определя входния импеданс на линията на- право в омове. Честотата на измерването е 400 Hz. Превключването на ламповия волтметър към еталонните съпротивления 9 и 10 (за обхвати от 10 до 100 ома и от 100 до 1000 ома става пак с бутона 8 (долната фигура).

Нискочестотният сигналгенератор се използва при измерване на импеданса, но може да служи и като самостоятелен източник за подаване на сигнал на усилвателя при други измервания. Като генера­торна лампа е използвана лампата 6С5 в индуктивна триточкова схема. Честотата се определя от кондензаторите 13 и 14 и индуктивността на трансформатора. При измерване на входен импеданс е необходима честота 400 Hz, а при измерване на затихването по дължината на радиотранслационните линии се използува честотата 1000 Hz. В генератора е приложена отрицателна обратна връзка по ток чрез катодното съпротивление 18, при което няма катоден блоккондензатор. Чрез потенцио­метъра 500, включен паралелно на вторичната намотка на изходния трансформатор, може да се регулира изходното н. ч. напрежение. Съпро­тивлението 17 е включено последователно на веригата с цел да може да се подава намалено напрежение на входа на усилвателя, за да не се безпокоят абонатите при измерване на затихването. Максималното изходно напрежение на генератора е около 5,5 V.

Токозахранващата група на измервателния блок е с двупътно из­правяне. Чрез ключа К постоянното напрежение може да бъде изпол­звано за задействуване на омметъра или за захранване на нискочестотния сигналгенератор. За да се получи необходимото за омме­търа напрежение 60 V, подаденото мрежово напрежение на анодите на изправителната лампа се намалява. Съпротивлението 19 служи за ста­билизиране на напрежението.

ЛИНЕЙНО ТАБЛО

Линейното табло служи за разпределяне на сигналите от усилва­теля към радиотранслационните линии. Към него могат да бъдат включени четири радиотранслационни линии с помощта на съответен ключ комутатор. С помощта на този ключ могат да се извършат и следните операции: включване на линията към измервателния блок за измерване на нейните входно и изолационно съпротивление, заземяване на линията и изключване на линията. Линиите се заземяват само в случай на електрически бури или когато се работи по тях.

Всяка радиотранслационна линия е осигурена с предпазители за ток с топяща се жичка и предпазители за напрежение.

В средата на линейното табло се намира ключ, с помощта на който всяка линия, а също така и приемникът и усилвателите могат да бъдат превключени към вградения контролен високоговорител за прослушване. Това се осъществява чрез нагаждащ трансформатор, така че напрежението на линиите може да бъде различно. Необходимо е обаче предварително всяка линия да бъде запоена към съответните изводи на нагаждащия трансформатор в зависимост от нейното на­прежение.

АВТОТРАНСФОРМАТОРНА ГРУПА

Автотрансформаторната група се намира в долната част на станока на радиоуредбата ТУУ-100. Тя дава възможност за регулиране на захранващото напрежение в границите от 180 до 230 V. Това става с ръчен превключвател, като регулираното напрежение се контролира с помощта на измервателен уред. Към автотрансформаторната група е включено електронно реле, коего изключва уредбата при повишение на напрежението на електрическата мрежа над 230 V. Превключването става с ключа К. За да не се съединят част от навивките на транс­форматора накъсо при превключването, последователно на веригата в плъзгача на ключа са свързани две съпротивления R₁ и R₂ със стойност по 0,5 й, които са за голяма мощност. Накъсо свързване на част от навивките на трансформатора би се получило, поради това че автотрансформаторът не бива да бъде в изключено положение нито за миг при превключването за регулиране на напрежението.

Подаването на регулираното напрежение става чрез контактите z₁, z₂ и z₃ на променливотоковото реле Z. Това реле се задейства само в случай че блокировката на радиоуредбата не е задействана, т. е. ако всички панели на уредбата са по местата си и капаците не са махнати. С изваждането на кой да е панел или капак напрежението за намотката на релето Z се прекъсва, а с това са прекъсва и напре­жението към всички панели с изключение на напоежението за автотрансформаторната група. Напрежението в автотрансформаторната група може да представлява опасност за техническия персонал при работа с уредбата, затова е необходимо в такъв случай мрежовото напрежение да бъде изключено.

Електронното реле се състои от лампата 6Н8, която е двоен триод, и постояннотоковото реле А едва контакта — а₁ и а₂. Първият триод се използва като еднопътен изправител, а вторият е нормално запушен от значително отрицателно преднапрежение, подадено чрез делител от съпротивленията R₁, R₂, R₃ и R₄. Паралелно на част от този делител е включена глимлампата Gl. При повишаване на захран­ващото напрежение над определена стойност глимлампата се запалва и съединява накъсо (шунтира) съпротивленията, към които е включена. Отрицателното преднапрежение на лампата намалява и през нея про­тича ток, който задейства релето А. Контактът на релето А пре­късва веригата на мрежовото напрежение, а контактът а, се затваря, при което токът през релето А се увеличава за по-сигурно задържане, в случай че контактът а₂ още не е изключил мрежовото напрежение.

За да може да се нагласи точно напрежението на самоизключване на уредбата, съпротивлението R₂ е регулируемо.

Няколко години по-късно е произведено и следното чудовище:

Български усилвател 1 киловат!!!

See more

---

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :

 

В Сандъците – Sandacite Ви представяме най-пълния списък на производители и вносители на радиоапарати в България до 1945 г.

В края на 1920-те години в България вече съществуват първите две работилници, които произвеждат радиоапарати за битова употреба. Това са основаните през 1927 г. ,,радиоработилница и радиолаборатория“ ВЕВО Радио-етаблисма на чешките инженери Веселик и Вотава и Първа българска радиофабрика Тулан на бургаския инж. Светозар Пренеров (основана като Електрон още през 1925). Тази фабрика има и едноименник от София – също Електрон и също създадена през 1925 г. – от инж. Георги Вълков (една от големите личности в българската радиоистория) и брат му Борис. През 1934 г. е основана и софийската ИРА (Индустрия за радиоапарати) на инж. Димитър Крепиев.

През 1932 г. в София се образува сдружение на търговците на музикални инструменти, грамофони и радиоапарати. На 15 декември 1935 г. в София на ул. „Мария Луиза“ № 59 в магазина на производителя на радиочасти Обретен Дончев се събират 23 души „упражняващи“ самостоятелно занятието радиотехници и образуват сдружение на радиотехниците. Председател е инж. Петър Величков, а през 1938 г. председател е много заслужилият инж. Георги Михайлов Георгиев. Преди това този човек, пренебрегнат от държавното радио, лично изработва радиоприемниции и ги продава в магазина си на ул. „Царица Йоана“ № 39.

До средата на 1930-те фабриките стават все повече и повече, а тъй като държавата (в лицето на Главната дирекция на ПТТ) води регистър на производителите и вносителите на радиоапарати в България, става нужно да се изработи единен списък, в който те да бъдат включени. Такъв регистър Дирекцията поддържа поне от 1927 г. (за справка вижте публикувания в нашия сайт Правилник за прилагане Закона за радиото в България, гл. V, чл. 14). Също така, при регистрация на нов производител се от него се изисква (ако е българин) да представи схемите си за одобрение в Главната дирекция на ПТТ. Съставен е и списък на разрешените за продажба апарати.

През лятото и есента на 1935 г. един от първите и най-големи вносители на радиочасти в България – „Филипс“ – организира благотворителна изложба във Военния клуб. Показват се 10 (десет) модела апарати на фирмата и други уреди, свързани с радиотехниката. Тук се съобщава, че „Филипс“ поддържа сътрудничество с учени от целия свят и че „български кореспондент на фирмата е проф. Асен Златаров“. (В 1935 г. „Филипс“ има фабрики в 19 държави с 38 хиляди души персонал и с капитал 10 милиарда лева, което е два пъти повече от годишния бюджет на Царството България.)

И ето, на 29 май 1936 г. най-после е съставен списъкът на търговците вносители и на българските производители на радиоапарати. Този списък се привежда изцяло по азбучен ред. Съдържа данни за търговска марка на производителя или собственика, адрес, и какъв тип радиоприемници произвежда или внася.

Списъкът разрешава продажбите на:

„Агнезе“ (български производител) — Лоренц Агнезе, ул. Сердика № 15, София, 3 лампи;

„Блаупункт“ — вносител Иван Б. Казанджиев — АД, София, ул. Стефан Караджа № 16 — 5 лампи;

„Бош — Америкен“ — същиият вносител — 4, 6 и 7 лампи;

„Грасман“ — Иван Савов, София, ул. Фердинанд № 80 — 5 лампи;

„Детрола“ – Гадев & Стаевски — София, ул. Алабин № 33 — 5 лампи (това са двама съдружници);

„Емерсон“ – същият вносител — 3 лампи;

„Екселсиор“ (бълг. производител) — Панталей Дамянов, София, ул. Ботев №85 — 4 лампи;

„Зайбт“ — Маринов Обретенов & Сие София, ул. Мария Луиза № 45 – 3 лампи с батерия;

„Зенит“ — Колумбия О. О. Д-во, София, Дондуков № 45 – 4, 5, 6 лампи, за автомобил и 7 лампи;

„Империал“ (САЩ) – Ал. Курижин, Руска книжарница, София, Цар Освободител № 8 – 4 и 5 лампи;

„Империал“ (бълг. производител) – Исак Сабатов, София, Сердика № 36 — 3 лампи;

„Интернационал“ – Христо Канев, София, Клементина № 11 – 3 и 4 лампи;

„ИРА“ (бълг. производител) — Димитър Крепиев, София, ул. Белчев №2 — 2, 3, 4 лампи (4 лампи с батерия) и 5 лампи;

„ИРО“ (български производител) — Иван Рожев, София, ул. Мария Луиза № 84 — 3 и 4 лампи;

„Кадет“ — Тиад АД — София, ул. Левски № 1 — 3, 4 и 6 лампи;

„КВ“ — (Колстер Брандес) Уоткис & Ардаш, София, ул. Клементина № 11 — 4, 5 и 9 лампи;

„Капрони“ АД „Български капрони“ — фабрика в Казанлък, представителство в София, ул. Стефан Караджа № 15 — 2 и 4 лампи;

„Колониал“ — К. Йончев, ул. Калоян № 7, София — 4 лампи;

„Кросли“ — същият вносител 4 лампи;

„Кьортинг“ Матей Бургуджиев, София, ул. Московска № 7 — 4, 5 и 9 лампи;

„Лоренц“ А. Д-во „Филадос“, София, ул. Търговска № 23 — 2, 3, 3, 5 и 6 лампи;

„Луксор“ — Колумбия О. О.Д., София, ул. Дондуков № 45 — 5 лампи;

„Менде“ — Яков Романов и Ан. Добрев, София, ул. Бенковска № 42 — 6 лампи;

„Макс Браун“ — Мартинов, Обретенов & С-ие, София, ул. Мария Луиза № 45 — 3 лампи (с батерия), 3 и 5 лампи;

„Мийд Йист“ — Александър Куриндин, Руска книжарница, Цар Освободител № 8 — 2, 3, 4, 4 и 5 лампи;

„Мийд Уест“ Ал. Дишков, София, Дишков-базар — 4 и 15 лампи;

„Нипофон“ (бълг. производител) Н. Ил. Попов, с. Долна баня — 2, 3, 4, 5 и 6 лампи;

„Нордмарк“ — Зиг. Грюнберг и Пане Бичев, София, ул. Дрин 2 — 2, 3 и 5 лампи;

„Ню Йорк“ А. Д-во „Лис“, София, ул. Гладстон №27 — 4 лампи; „Олимп“ (бълг. производител) — Феодор Мавродиев, София, ул. Царица Йоана №29 — 3 лампи;

„Пакард-Бел Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3 лампи; „Родно радио“ — Индустрия за радиоапарати — инж. Г Георгиев, София, ул. Царица Йоана №30 — 3 (с батерии), 4, 5 и 6 (с батерии) лампи;

„RCA — Victor“ — Юрдан Бояджиев & Синове, София, ул. Търговска №2 — 3, 5 и 7 лампи;

„Саба“ — Братя Маринови, София, ул. Алабин №50 – 3 и 5 лампи; „Силвания“ (бълг. произв.) „Радиовести“, О. О. Д-во, София, Дондуков №37 — 3, 4 и 5 лампи;

„Сонора“ (бълг. произ.) Даниел Оханян, София, бул. Дондуков 1 — 3, 4 и 5 лампи;

„Стюард Уорнър“ А. Д-во „Машина“ — София, Мария Луиза 11 — 4 лампи;

„Стандарт“- Колумбия О. О. Д-во, Дондуков №45 — 7 лампи; „Телевизия“ (бълг. производител) Веселин Герасимов, София, бул. Хр. Ботев №72 — 4 и 5 лампи;

„Телефункен“ — Сименс. Бълг. А. Д-во за електричество, София, ул. Царица Йоана№ 25 — 2, 2, 3, 3 (с батерия), 3, 3, 4, 4, 5 и 7 лампи;

„Терма“ (бълг. производител) Антон Чалъков, София, ул. Нишка 1 — 3 лампи;

„Тефаг“ — Симонавия А. Д-во, Мария Луиза №57 — 3,3,6 лампи; „Трой Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3, 4 лампи; „Универсал“ — Светозар Пренеров, Бургас — 2, 4 лампи; „Уникум“ — Конст. Карагеоргиев, Казанлък — 2 лампи; „Филипс“ — Българско А. Д-во „Филипс“, София, Дондуков №2 — 2,2,3,3,3 (с батерия), 3, 5,5, 5,5, 5, 5,5,6 (с батерия) и 7 (с батерия): (Тук „Филипс“ има явна конкуренция с „Телефункен“ като се стреми да го надмине в производството на две- и триламповите евтини радиоапарати, а така също и в петламповите, които са за хора от средна ръка);

„Филко“ — Балканлойд, София, ул. Калоян №7 — 3, 4, 5, 6 и 10 лампи;

„Халсон“ — С. Зафиров и синове О. О. Д-во, София, Цар Освободител №10 — 5 лампи;

„Херц“ (бълг. производител) – Кр. Григоров, София, Мария-Луиза № 69 – 4 и 5 лампи.

„Шампион“ А. Д-во, Г Кабакчиев, София, Търговска №3 — 5 лампи; Асен Попов — ул. Виктор Григорович“ № 11 — 3 и 4 лампи; Недю Добрев — гр. Попово — 3 лампи;

Петър Миладинов — гр. Перник — 3 лампи;

Иван Митев — София, Иван Асен № 28 — 3 лампи;

Алб. Бехар — Радио Електрик, София, Мария Луиза № 45 — 3 лампи;

Дим. Лиловски — Габрово — 3 лампи;

Антон Гаврилов — Бяла Слатина — кристални детектори; Никола Петков — София, Венелин № 20 — 3 лампи;

Георги Харалампиев — София, Софроний № 17 — 5 лампи; Славчо Ламбрев — София, Фердинанд № 2 — 2 лампи;

Крум Цветков — София, Белмекен № 14 — 3, 4 лампи;

Любен Вачков — Павликени — 2, 3 лампи (с батерии);

Йордан Станев — с. Калотинец, Горнооряховско — 2, 3 лампи;

Крум Радибошки — Радомир — 5 лампи.

Този списък е през май и тъй като държавата има приходи в бюджета си от радиото, през ноември с. г. (1936) излиза допълнителен списък:

„Електрон“ (бълг. производител) – Н. Джебаров, А. Д-во „Електрон“, София, Мария Луиза № 23 — 5 лампи;

„Филипс“ — А. Д-во „Филипс“, София — 2 плюс, 1, 2 плюс, 1, 4 плюс, 1, 5 плюс, 1, 4 плюс, 1 лампи;

„Маркони“ — Георги Харалампиев, София, ул. Екзарх Йосиф № 2 — 2+1 лампи;

„Блаупункт“ – Иван Б. Казанджиев, София, Стефан Караджа № 16 — 5+1 лампи;;

„Телефункен“ — нови модели;

„Ултрамор“ — Алберт М. Бехар, София и А. Д-во „Трактория“ — Русе;

„Телефункен“ — Братя Възелови, Разград;

„Радиоелектрик“ — Хана Фишер, Пловдив;

„Филипс“ — Трифон Трифонов, Пловдив;

„Ширичитер“ — В. Мойсеев, Плевен;

„Андреа“ — Кера Съмналиева, с. Баня, Карловско.

През януари 1937 г. списъкът се разширява с:

„Лиловски“ (бълг. произв.) — Дим. Лиловски, Габрово;

„Лира“ — Пловдив (бълг. произв.) Георги Даракчиев;

„Тулан“ — коронните модели на бургазлията Пренеров;

„Бралт“ — Братя Алтимирски, Русе;

Стоян Александров (бълг. производител) София.

Нови марки радиоапарати в 1937 г. са: Капш, Паярд, Тека-де, Грайтцор, Адмирал Льове, Итакс, Гретзор, Шери, Радионе, Ага-Балтик, Миньор, Центрум, Фордзон, Фонола, Етна, Белс-Гарднър, Симфония, Елка, Нора, Ага, Щауб. В 1937 г. немският радиоапарат Щауб се рекламира като последна дума на техниката. Той е „мощен, селективен, с идеална чистота и с него може да се слуша целият свят“. Рекламата е душата на търговията!

През 1938 г. са одобрени новите модели на Хорнифон, Де-ко, Етна, Саксенверк, СТС-Уорнър, Марс, Роял, R Б. Париж, Радиомарели, Лора, Детрола.

От българските радиотехници разрешение за производство получават: Славчо Ламбрев — София, Добри Христов — Пловдив, Димитър Маджаров, Стоян Александров, Найден Василев, Борис Грежов — София, също Николай Андреев, Петър Василев — София, Добри Добрев — Габрово, Георги Ангелов — Ловеч, Георги Шайер — Оряхово, Константин Дупков — София, Стефан Бояджиев — София, Радио Клингзор (Димчо Ст.Кишмеров, София, ул. Веслец № 66, тел. 3-23-68, чекова сметка 71-44).

През 1939 г. има повече български имена: „АСТА“ — Б. Астарджиян, ул. Климентина 16, София; „Алкона“ — Бончо Бе-ленски, ул. Врабча 15, София; „Вит“ — Илия Кисьов, Плевен; „Миткоц“ Димитър Иванов заедно с Коцев, София; „Бекоп“ — Н. Белопитов и Коцев, София; „Бешко“ — Иван Бешков, София; „Адмирал“ — ф-ка „Родно радио“, София; „Веста“ Константин Смилов, София; „Радио Есперанто“ — Петър Василев, Пазарджик; „Б.П.Е“ — Ненчо Ненчев, Велико Търново; „Калъч“ — Братя Кълъчеви, Плевен.

Към тях бихме могли да добавим също така и радиомарките ,,Ерфи“, ,,Клингзор“ (Димчо Ст. Кишмеров София), ,,Национал„, Pemmidor и Stoger, също произвеждани в България – не присъстват в списъка, но пък  ги има в нашата колекция. :)

В нашия сайт сме публикували множество реклами на техника, печатани в България до 1945 г. Извън споменатите в горния регистър марки радиоапарати в радиотехническата литература се рекламират още радиолампи: ЕСНЗ — смесителна лампа на „Филипс“. След 1934 г. американският концерн RCA построява изцяло металическата лампа. Нямат съперници и радиолампите „Тунгсрам“, продавани в София, бул. Дондуков 41, рекламира се новата, малка, червена „Е“ серия радиолампа „Филипс“ Миниват, която има малка консумация, голяма мощност. Думите „Филипс Миниват“ са изписани на балона на лампата.

Лампата има намалена консумация, малки размери, унищожени паразитни ефекти, подобрение на катодите, на решетките, на анодите е подобрена метализацията и др. Тя е с 6 решетки, метална лампа. Производство — ръчно. И, разбира се, всички радиоприемници и радиолампи са „запазена марка“. Вестник „Радиосвят“ съобщава в бр. 173 от 23 II. 1941 г., че в един от големите театри в Берлин се е състояло „Особено тържество“ — юбилей — 100 милиона радиолампи на „Телефункен“ (Първата лампа на „Телефункен“ е от 1926 г.). По това време по целия свят има 76 милиона радиоапарата. Лампите се произвеждат в един огромен завод в околностите на Берлин. Дават се следните сравнения: ако един единствен работник изпитва по нормативите тия лампи за 8 часов работен ден, за да изпита (провери) годността на тия 100 милиона лампи ще са му нужни 1500 години и ако тия 100 милиона лампи се наредят една до друга около земята, този обръч ще има дължина равна на тази на 60-ия паралел.

А какво знаем за специализираната сервизна апаратура, с която са работили българските радиопроизводители и сервизи по онова време? Основен проверител на лампите (лампомер) в 1939 г. е лампомерът „Онтарио“, който работи с прав ток и с променлив ток от мрежата и има 12 цокли.

През 1939 г. едно суперхетеродинен радио приемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една месечна средна заплата.

Самите радиолампи носят обозначение, като всяка цифра и буква е конкретна, съкратена информация. Тези символи от букви и цифри дават главната характеристика на лампите. Повече за това можете да прочетете тук:

Означаване на електронните лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite, написан с любов към българската техника!

Знаете ли какво представлява софтуерът ВИКИ? Вижте в Сандъците – Sandacite.

Продължаваме разходката из историята на българските компютърни програми.

През 1988 г. в БСНИПИ „Интерпрограма“ е разработена актуална и ориги­нална компютърна програма, позволяващ на по­требителите сами да създават своевременна, достъпна и нагледна реклама. Системата ВИКИ е пред­назначена за създаване, редакти­ране и показване на т.н. ,,компютърни филми“ за различни цели. В днешно време бихме я определили като софтуер за компютърна ре­клама и демонстрация на програм­ни продукти, технически средства, представяне на дейността на орга­низации и предприятия, онагледя­ване на учебния процес и много други. В системата са включени средства за компютърна анимация и специални ефекти за извеждане на графични изображения на екра­на, които могат да бъдат изпол­звани с успех от художници аниматори, дизайнери, специалисти от телевизията, кинематографията и видеото.

Системата изисква микрокомпю­три от типа на Правец-16, SPS IntelleXT, IBM-PC/XT (SPS = СО Програмни продукти и системи). За нор­мална работа е необходим цветен графичен адаптер (CGA). В срав­нение с подобни програмни продук­ти, разработени дотогава у нас и в чужбина, системата ВИКИ има редица пре­димства:

• удобни средства за създаване и редактиране на компютърни фил­ми;
• голям брой специални ефекти за показване на графични екрани;
• средства за анимация;
• възможност за включване на звукови ефекти и мелодии в ком­пютърния филм;
• специална програма за създа­ване на шрифтове, които могат да бъдат използвани за допълване иа графични екрани с художествено оформени текстове.

Системата включва следните компоненти:

1. Програма за запазване на графични екрани от други продук­ти и въвеждане на текстове (SNAP).

2. Редактор на компютърни филми (EDIT).

3. Програма за показване на компютърни филми (SHOW).
4. Редактор на шрифтове (FONT).

Процесът на създаване на ком­пютърен филм със системата ВИ­КИ е приятна творческа работа, която позволява на потребителя да изяви способностите си на сцена­рист, режисьор и специалист по реклама. Първият етап на този про­цес се състои в подготовка на от­делни картини. Чрез програмата SNAP, включена в системата, те могат да бъдат заимствани от раз­лични програмни продукти нли да се използва наборът от готови кар­ти ви. предлагани от разработчиците.

Ако имате желание и способност да рисувате и разполагате с подходящ за тази цел продукт (например ЦВЕТОГРАФ, разпространяван също от БСНИПИ „Интерпрограма“), сигурно ще ви достави по-голямо удоволствие да нарисувате картините сами. Гото­вите картини се запазват във фай­лове чрез споменатата програма SNAP.

Тъй като голяма част от карти­ните в компютърния филм съдър­жат текстова информация, програ­мата SNAP предоставя средства за изписване на художествено оформени текстове, използвайки набора от шрифтове, който се пред­лага заедно със системата. Ако те не удовлетворяват вашите изисква­ния или са недостатъчни, можете да създадете собствени чрез редак­тора ин шрифтове FONT.

За създаване на по-реална ани­мация могат да се използват кар­тини, съдържащи няколко кадъра, например отделни положения на движещ се обект.

Вторият етап на създаването на филма се състои в „монтаж“ на го­товите вече картини, който се из­вършва със специализирания ре­дактор EDIT. Използвайки про­стия команден език на ВИКИ, мо­жете да зареждате картини в па­метта, да ги извеждате на екрана с различни ефекти, да задавате мар­шрут на движение на едни или по­вече обекти и др.

При работа с редактора имате възможност да избирате подходя­щи стойности на параметрите, ек­спериментирайки с тях, да изпроб­вате някои команди, преди да ги запишете във файла, да видите це­лия филм или част от него.

Въведените от команди, опреде­лящи действията във филма, се за­писват във файл, с което вашият филм е завършен. За „прожекти­ране“ на готовия филм се използва програма SHOW.

Системата ВИКИ е лесна и до­стъпна за ефективно използване от крайните потребители и не изис­ква специални познания в компю­търната област.

Цената на програмата в е била 595 тогавашни лв.

А това знаете ли го? :)

Вижте ГРАФКАД – българската CAD система!

See more

В Сандъците – Sandacite показваме с какво българският Суперплан е по-добър от американския VisiCalc!

Днес ще Ви запознаем с една интересна българска компютърна програма, която доказва, че в България още преди 30+ години е можело да се правят софтуерни продукти с високо качество. Обикновено, щом чуем за български софтуер от този период, веднага търсим да разберем с какво той е по-добър от чуждестранния от същия вид. Програмата, с която ще Ви запознаем днес, със сигурност е на по-високо равнище от доста  свои аналози по своето време, поради простата причина, че представлява усъвършенствана версия на хитов по своето време чуждестранен софтуер! Тя е от времето, когато в България (противно на неинформираното мнение на множество хора) е можело не само ,,да се копира“, ами дори е можело да се забелязва какво не е съвсем наред в някоя чужда програма и да се направи българска такава с по-високи потребителски качества!

Но да не избързваме.

През 1978 г. програмистът  от САЩ Даниъл Бриклин (Daniel Bricklin) създава компютърната програма за електронни таблици VisiCalc (Visible Calculator). Тя създавала на екрана на компютъра стълбове от числа, които се променяли, ако се промени някоя позиция в електронната таблица. Продажбите на VisiCalc започнали през 1979 г. и веднага тръгнали успешно.

Около 1985 г. в България (в Софтуерна къща Правец програма) е създадена програмата за електронни таблици Суперплан.

Програмният продукт СУПЕРПЛАН представлява електронна таблица от второ поколение. Явявайки се аналог на продукта МУЛТИПЛАН, този пакет представлява по-нататъшно развитие и усъвършенстван вариант на пакетите VisiCalc и АГРОПЛАН (СК Правец програма, 1985).

Какво са подобрили българите?

В СУПЕРПЛАН да елиминирани много от недостатъците на VisiCalc, като невъзможност за сортировка на информацията, невъзможност за определяне на различни ширини на колоните, а и други! Освен това при VisiCalc всички команди могат да се подават само чрез първата латинска буква на името на командата, докато при СУПЕРПЛАН се използват команди на български език. Те се стартират чрез тяхното позициониране с екранния маркер (управляван, разбира се, от клавиатурата) или чрез нанасяне на първата им буква /например Б -букви; К – копиране; С – сортировка; Ф L форматиране и т.н./.

А сега ще разгледаме възможностите и начините за прилагане на СУПЕРПЛАН при използване на типичните компютри, на които той е можел да бъде задействан по онова време – ИМКО-2, ПРАВЕЦ-82 и ЕЙПЪЛ-11.

СУПЕРПЛАН се използва главно за обработка на управленска информация, която трябва да се представя в табличен вид, т.е. входните и изходните документи да имат вид на таблици.

За работа с програмния продукт СУПЕРПЛАН е необходима следната минимална конфигурация:

1. Оперативна памет 40 Кб.

2. Допълнителна платка за разширение на паметта /модул 16К DRАМ/.

3. Черно-бял или цветен монитор.

4. Едно флопидисково устройство (ФДУ)

5. Системна дискета СУПЕРПЛАН (много ясно! :) )

б. Работна дискета /предварително инициализирана/.

При наличие на печатащо устройство създадените и обработени със СУПЕРПЛАН таблици могат да бъдат отпечатани върху табулограма.

Малко за общите характеристики на програмката.

За да се започне работа с ППП-СУПЕРПЛАН. е необходимо:

1. Да се включи мониторът (естествено! :) )

2. Да се постави програмният продукт във ФДУ-1.

3. Да се включи микрокомпютърът.

След няколко секунди на екрана се извежда следната информация:

Електронната таблица съдържа 63 колони и 255 реда. Пресичането на един ред и една колона образува област, наречена КЛЕТКА. Отделната клетка може да се разглежда на две нива – съдържанието на клетката, записано в паметта на микрокомпютъра, и стойността на клетката, визуализирана на екрана. Б посочените клетки на електронната таблица може да се въвеждат текст, числа и формули.

Характерно за СУПЕРПЛАН е, че текстовете и числата се показват на екрана без изменение, т.е. винаги има съответствие между съдържанието на оперативната памет и стойностите върху екрана.

Що се отнася до въвежданите формули, те се съхраняват в оперативната памет, при което на екрана се извежда текущата стойност на клетката в съответствие със зададената формула.

При пакета СУПЕРПЛАН се използват два вида клетки – клетки за въвеждане и производни клетки /по подобие на колоните, използвани в една българска програма за обработка на икономическа информация – ПФС-0/. В-клетките за въвеждане не се извършват изчисления /това са клетките, в които се нанасят текст или числа, които по-нататък участвуват в изчисленията/. В производните клетки се получават резултати по предварително програмирани формули.

Положителната страна на ППП-СУПЕРПЛАН е възможността в отделни клетки да се правят промени и в резултат на това тези промени да се отразяват в производните клетки, като се преизчислява тяхното съдържание.’ Това създава условия пакетът да бъде използван при динамични процеси – разработване на различни варианти при планирането, прогнозирането, анализа на стопанската дейност и т.н.

Екранът на монитора е подвижен и чрез него се визуализира част от таблицата, т.е. това е една страница. При начална работа с пакета се визуализира първата страница. Програмният продукт осигурява визуализирането на осем екрана. При това положение Всеки екран /всяка страница/ получава пореден номер /от 1 до 8/. Екранът, с който се работи в момента, се нарича активен екран. Неговият номер е показан в горния ляв ъгъл и е заграден от две светещи квадратчета.

Ако желаете да научите повече за Суперплан, ето оттук можете да изтеглите неговото пълно описание и ръководство за потребителя, за да се почувствате като истински обучаем:

Суперплан за Правец 82 – описание + ръководство

See more

Май за клистроните само не сме писали досега в Сандъците – Sandacite.

Съединителните проводници между електродите на лампите и трептящите кръгове оказват вредно влияние върху действието на лампите, което е толкова гго-голямо, колкото по-висока е честотата. Това се дължи на следните причини:

• Проводниците имат известна индуктивност.
• Вследствие на излъчената енергия от проводниците се получа­ват загуби. Действително за вълна с 20 см дължина проводник, дълъг 5 см, е с антена с ¼ дължина на вълната.
• Вследствие на капацитета, който образуват проводниците по­между си или с масата, се получават загуби. Така два съединителни проводника с диаметър 1 мм и дължина 25 мм, отдалечени един от друг на 2 см, образуват капацитет от около 25 пикофарада. За вълна с дъл­жина 15 см те представляват импеданс, равен на 320 ома. Следователно като че ли двата проводника са свързани със съпротивление 320 ома.
• Бобината има собствен капацитет.

За да се избягнат тези недостатъци, за свръхвисока честота се употребяват специални лампи в съчетание с обемни резонатори, на­речени клистрони . При клистроните съединителните проводници са напълно избягнати. Названието клистрони произлиза от гръцкия глагол kliso — разтварям корабни платна.

Първите образци на клистрони са замислени и изработени през 1938 г. от американските инженери Ръсел и Сигурт Вариън. В Русия през 1940 г. е разработен първият отразяващ клистрон от два независими колектива.

Съществуват два вида клистрони: двукръгови и отразяващи (еднокръгови).

Двукръгови клистрони

Схематично такъв клистрон е показан на горната фиг. XI-15. Той е лампа със скоростна модулация. Крушката му е с безвъздушно простран­ство. Катодът К и решетката W (Венелтов цилиндър) са аналогични на катода и решетката на електроннолъчевата тръба. Те служат да излъчат и концентрират електронния лъч и се наричат елек тронно оръдие. След него следва ускорител­ният електрод р, на който се подава положително напрежение спрямо като­да. В неговата верига може да се включи модулиращо напрежение.

Към така устроената лампа са при­бавени два тороидални обемни резона­тора. Първият резонатор се нарича групировач, а вторият—у ловите л.

Противоположните стени на двата ре­зонатора по оста на лампата са направе­ни във вид на решетка (р₁—р₂ и р₃—p₄).

Групировачът и уловителят са свързани един с друг с метална тръба, която предпазва електронния поток от външни влияния. Пространството, затворено в нея, се нарича про­странство на групиране или на драйфа. На двата резонато­ра се подава еднакво положително напрежение спрямо катода Е₀. Резонаторите имат куплиращи бримки за външно въздействие върху тях (вход и изход).

Накрая следва електродът А, който се нарича анод или ко­лектор. На него се прилага положително напрежение спрямо ка­тода Е₀. Клистронът би могъл да се представи по аналогия на обик­новените схеми така, както е показано на фиг. XI-16.

Действието на клистрона може да се обясни по следния начин. Електроните, излъчени от катода и концентрирани във формата на лъч, получават ускорение от електри­ческото поле, създадено между ре­шетката р₁ и катода от напрежение­то Е₀, и достигат до първата решет­ка иа групировача р₁ със скорост v₀. След като преминат през решетките на първия резонатор (с изключение на известен брой електрони, които попадат върху същите решетки), пред пространството на групиране и ре­шетките на втория резонатор, те се отправят към колектора, който ги приема.

Ако обаче в първия резонатор (чрез неговата бримка) се възбудят от външен източник електромагнит­ни трептения с висока честота, вър­ху решетката р₁ и р₂ се появява променливо напрежение U_{р =}  sin ωt, а в пространството между тях — променливо електрическо поле (те представляват арматури на кондензатор). Tрябва да се отбележи, че вън от кухината на резонатора не съществува електромагнитно поле, тъй като неговите стени могат да се приемат за идеални про­водници.

В момента, когато променливото напрежение между решетките има положителен полупериод, т.е. решетката р₂, има положителен потенциал, а решетката р₁ — отрицателен, електрическото поле между тях има посока, обратна на посоката на скоростта на електроните, или, с други думи казано, полето е ускоряващо и електроните, пре­минавайки през групировача,получават известно ускорение Δv.

През следващия полупериод полето между решетките е тормо­зно и намалява скоростта на електроните с величината Δv.

Електроните, които преминават през резонатора в момента, когато променливото напрежение променя своя знак (нулева фаза), про­дължават движението си с постоянна скорост v₀.

Следователно електроните, които напускат резонатора през раз­лични времена, се движат в пространството на групиране с различни скорости, които остават постоянни, тъй като в това пространство няма електрическо поле (р₂ и р₃ имат един и същ потенциал). Вслед­ствие на това по-бързите електрони догонват по-бавните и в про­странството на групиране се образуват сгъстявания и разреждания на електроните. Получава се и групиране на електроните. Електронният лъч в пространството на групиране има променлива плътност на за­ряда в зависимост от честотата и амплитудата на променливото на­прежение между решетките на групировача. По такъв начин скорост­ната модулация се превръща в модулация по гъстота.

По-добре може да се представи този процес, ако разгледаме графично образуването на електронни групи. За тази цел пътя на електроните ще изразим в зависи­мост от времето (фиг. XI-17). Хо­ризонталните линии р₁, р₂, р₃ и р₄ са решетките на резонаторните ку­хини, а синусоидата и_p — промен­ливото напрежение между решет­ките на групировача.

Тъй като скоростта на даден електрон в пространството на гру­пиране е постоянна, графиката на движението му е права линия, на­клонът на която е равен на ско­ростта му :

V = Δ S / Δ t

Електроните, които достигат групировача, когато променливото напрежение и_Р променя полупериода си от отрицателен на положите­лен, не получават ускорение и се движат с равномерна скорост в про­странството на групиране (фиг. XI-17 1, 3). Следователно графично тех­ният път се изразява с прави с еднакъв наклон. Електроните, които са достигнали до групировача в предшестващия четвърт период (1’—1 и 3’—3), са затормозени от полето между решетките на групи­ровача и.намаляват скоростта си. Пътят на тези електрони се изразява с по-наклонени прани. За електроните, излъчени в следващия чет­върт период (1—2′ и 3—4′), се получава обратното. По такъв начин за един полупериод (1’—2’/3’—4′) електроните се групират около елек­троните 1 и 3. Аналогични разсъждения показват, че електроните, които преминават през групировача йрез следващия полупериод (2’—3′), се разреждат около електрон 2, който е излъчен, когато напрежението променя своя полупериод от положителен на отрицателен.

Ако уловителят е поставен там, където има образуване на групи от електрони, както е показано на фиг. XI-17, тези импулси на кон­венционния ток индуктират в него заряди, които се повтарят с че­стотата на променливото напрежение на групировача. По такъв начин в уловителя се възбуждат колебания с висока честота.

Ако двата резонатора са настроени на една и съща честота и ако тези колебания имат такава фаза, че променливото електрическо поле между решетките затормозва електроните, те отдават енергия на полето и се получава усилване; колебанията в усилвателя имат макси­мална амплитуда. В такъв случай клистронът представлява резонан-
сов високочестотен усилвател. Енергията, която постъпва в усилвателя, се получава за сметка на източника на постоянното напрежение Е₀, който създава ускоряващото поле, което увеличава кинетичната енер­гия на електроните. Отдаваната енергия е максимална още и при условие, че променливото електрическо поле има максимална стой­ност, когато центърът на групата елек­трони преминава през средата на раз­стоянието между решетките р₃ и р₄. Освен това напрегнатостта на електри­ческото поле трябва да е такава, че най-бавните електрови да не се отблъск­ват назад, тъй като в такъв случай те ще отнемат, енергия.

Клистроните могат да се използват и като умножители на честота, тъй като електронният поток, който преми­нава през уловителя, има несинусоидална форма. Приблизително може да се приеме, че той има импулсна форма, при която се образуват висши променливи. В такъв случай е необходимо обемният резонатор на уловителя да е настроен на една от честотите на променливото напрежение на групировача. Въз­можно е в уловителя да се получи вълна 10 см, ако на групировача се приложат трептения с дължина 1 м, и то стабилизирана с кварц след предварително умножаване.

Формата на клистроните, конто се използвани през ,,златните години“ на електровакуумната промишленост – 40-те, 50-те, 60-те г. на ХХ век – е показана на фиг. XI-18. Резонаторите не се правят от два кухи пръ­стена, както е показано на фиг. XI 15, а образуват метален цилиндър, който отвътре е така устроен, че кухините R₁ и R₂ образуват тръба Т. Този метален цилиндър завършва със стъклени продължения; в ед­ната страна се поставя електронното оръдие, а в другата — колекто­рът А. S е изходният край, а С — куплиращите бримки

Клистронът може да се използва и като осцилатор. За тази цел е необходимо да се създаде обратна връзка между уловителя и гру­пировача. Това се постига, като двете бримки С на резонаторите се съединят с подходящ по дължина коаксиален кабел (фиг. XI-18) или като се направи директно съобщение между двете кухини.

Коефициентът на полезно действие на клистроните, който е отно­шение между променливата мощност на уловителя и изразходваната постояннотокова мощност на анодния източник на ток, практически не надвишава 20 %

Ниският к.п.д. се дължи на следните причини:

• Безполезно изразходване на голяма част от енергията на елек­троните като топлина в решетките и анода.
• В момента, когато електроните преминават през групировача, те нямат еднаква скорост поради това, че се излъчват от катода с раз­лични начални скорости, и групирането им няма да става правилно в зависимост от променливото напрежение на групировача.
• Част от електроните въобще не участват в сгъстяванията поради недоброто концентриране на електронния лъч.
• Част от колебателната енергия на електроните на уловител се отнема от електроните, които преминават през него.
• Част от електроните попадат върху решетките на уловителя, без да са отдали енергия на уловителя.

За да се получи максимален к.п.д. и за да може лампата да осцилира в известна лента честоти, в клистрона може да се направят  следните настройки:

• Да се измени електронният поток, като се измени напреже­нието на Венелтовия цилиндър.
• Да се измени скоростта на електродите в пространството на плъзгане, като се измени ускорителното напрежение, от което зависи времето за преминаване на пространството на плъзгане.
• Електроните да се концентрират вторично, като се приложат различни напрежения на електродите р₁ и R₁, с което електроните, които достигат напречно първата кухина, се ограничават и следова­телно не вземат участие в получаването на скоростна модулация.
• Напрежението на колектора трябва да се избере така, че за­губената мощност да е малка. Това се .постига, когато електроните достигат до колектора със скорост, почти равна на нула.
• Тъй като двете кухини са два твърде селективни кръга, необходимо е те да са настроени на една и съща честота, в проти­вен случай се получава голямо намаление на усилването. Настрой­ката става, като се изменя вътрешността на кухините посредством някакъв елемент.

Трябва да се отбележи, че клистроните дават голямо ниво на собствените шумове. Това обстоятелство не дава възможност да се подобри значително к.п.д., защото с увеличаване на електронния поток се увеличават и шумовете.

 

Отразяващ (рефлекторен) клистрон

За да се избегне неудобството, което съществува при клистро­ните с два резонатора с настройката на двете кухини, са създадени отразяващите (рефлекторните) клистрон и, наречени още е д н о кръгови клистрони. Те се отличават в конструктивно отношение от клистроните с два кръга по това, че имат само един резонатор, който служи едновременно и като групировач, и като уловител (фиг. XI-19). Това се постига, като групите електрони, преминали през„ре- шетките на обемния резонатор, се отразяват така, че да се върнат отново през същите решетки. За тази цел на колектора се подава отрицателно напрежение спрямо катода, поради което той се нарича отразител или рефлектор. Отразителят трябва да има такава форма, че електроните да се отразяват също така в сноп.

Принципно действието на отразяващия клистрон е подобно на действието при двукръговия клистрон. Електронният лъч, излъчен от катода под действието на ускорителното електрическо поле между peзонатора и катода, преминава през решетките на резонатора като непрекъснат поток. Ако в резонатора има високочестотни трептения, променливото електрическо поле между решетките му увеличава скоростта на елек­троните през положителния полупериод и ги забавя през отрицателния полупериод: електроните се модулират по скорост. След преминаването им през резонатора електро­ните продължават своя път към отразителя.

Под влияние на спира­щото действие на електриче­ското поле между резонато­ра и отразителя електрони­те намаляват скоростта си, спират за един.момент и започват да се връщат към решетките. Точ­ката, до която електроните достигат по посока на рефлектора, зависи от скоростта на елетроните, която те имат след напускане на резо­натора, и от напрежението на отразителя (спиращото поле). Напрег­натостта на спиращото поле може да се избере така, че електро­ните, които излизат от резонатора с различни скорости и изминават различни пътища в спиращото поле, да се групират и връщат до решетките едновременно, т.е. да се модулират по плътност на заряда.. Ако при това в момента, когато електронните групи преминават през пространството между решетките, променливото електрическо поле е спиращо (решетка р₂ — положителна, а решетка р₁ — отрицателна), те му отдават енергия и поддържат колебанията в резонатора.

И тук по-добре ще си представим групирането, ако пътят на електроните се изрази графично. Ако по абсцисата нанасяме времето, а по ординатата — изминатия от електроните път, графиката на дви­жението на електроните представлява парабола поради това, че дви­жението им е неравномерно.

Кривата U, показана на фиг. XI-20, променливото напрежение между решетките на обемния резонатор. Електронът (например 1), който преминава през решетките в момента, когато високочестотното напрежение преминава от положителен към отрицателен полупериод, т.е. когато е равно на нула, няма да получи допълнително ускорение, тъй като електрическото поле е нула. Същият, електрон се движи към отразителя в спиращото поле, поради което скоростта му на­малява дотогава, докато в даден момент той започва да се връща. Тъй като при връщането полето е ускорително, електронът достигат до решетките със същата скорост, с каквато ги, е напуснал.

Електронът 2, който е преминал през решетките четвърт период ло-рано от електрона 1, се е движил в ускорително поле между ре­шетките, добил е по-голяма скорост и следователно повече се е доближил до отразителя. Поради това той е изминал по-голям път, но въпреки това се връща едновременно с електрона 1. Подобни разсъждения показват, че електронът 3 изминава по-къс път поради спиращото поле между решетките и се връща обратно пак в съ­щото време като електрона 1. Така електроните, излъчени в промеж­дутъка от четвърт период преди средния електрон 1 и четвърт пе­риод след него, се завръщат обратно през решетките едновременно, т.е. групират се. По такъв начин модулираните, по скорост електрони, преминавайки през решетките и резонатора, се завръщат по обратния път, модулирани по плътност на заряда (по гъстота). Електроните, излъчени в промеждутъка 3—4, няма да се групират.

Моментът на връщането на електроните зависи от променливото напрежение и, както и от спиращото напрежение между резона­тора и отразителя. Електроните отдават енергия на променливото на­прежение само ако то е спиращо за връщащите се електроди. Понеже електроните, които се връщат, се движат в обратна посока между решетките, за да се отдава енергия от електроните на полето, е необходимо променливото напрежение и да има същата посока както при първото преминаване (р₁ — отрицателна, а р₂ — поло­жителна). Очевидно електроните отдават максимум от своята кине­тична енергия, ако полето е достигнало своята амплитудна стой­ност, когато електроните преминават през пространството между решетките.

---

Литepaтypa:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт

Toпaлoв, Mинĸo Ц. Eлeĸтpoнни и йoнни лaмпи : Зa cтyдeнтитe oт Дъpжaвния пoлyвиcш инcтитyт нa cъoбщeниятa / Mинĸo Ц. Toпaлoв, Юлиaн Mapинoв, Ивaн Beлчeв. –  Coфия : Texниĸa, 1963. – 326 c. : c чepт. ; 25 cм.

https://www.sandacite.bg/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%bf%d0%b8-%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bd/

Инфо за металокерамичните лампи в Сандъците – Sandacite!

Металокерамичните лампи са вариант на дисковите лампи. За разлика от дисковите лампи в тях като диелектрик е употребен ви­сокочестотен керамичен материал, специален радиофарфор, който има малки диелектрични загуби на свръхвисока честота, откъдето и лам­пите са получили названието си.

Катодът на лампата е плосък и има отвод във формата на ме­тален цилиндър (фиг. ХІ-12). За единия отвод на отоплителната жичка се използва металният цилиндър — отвод на катода, а за втория отвод — цилиндърът, разположен на оста на отвода на катода.

Решетката е също плоска и има извод във формата на диск, който завършва с цилиндър, който е част от балона на лампата и е закрепен чрез запояване на метализиран пръстен или цилиндър. Той е поставен концентрично на отвода на анода и е изолиран от него с керамичен пръстен.

Анодът има форма, подобна на формата на анода при дисковите лампи, и е запоен за горната част на керамичния цилиндър, за който е закрепена решетката. Изводът иа анода за по-добро охлаждане за­вършва с болт, върху който външно се навива радиатор с радиално разположени ребра, с диаметър по-голям от извода на решетката.

Металокерамични лампи са предназначени съща така за упо­треба с коаксиални линии. Радиаторът се прави с по-голям диаметър и е нагоден да се свърже с външния цилиндър на коаксиал­ните линии.

Някои типове металокерамични лампи дават възможност да се получат трептения с честота от 5000—3750 MHz (6-8 см).

От този тип лампи се строят почти само триоди, тъй като с увеличаване на броя на решетките се увеличава разстоянието между катода и анода, а следователно и времепробегът на електроните. Металокерамичните лампи се изработват за максимална мощност 50 kW на импулса при дължина на вълната до 13 см (LD6).

Още едно подобно четиво? :)

Лампи с бягаща вълна

See more

Малко за дисковите електронни лампи в Сандъците – Sandacite!

Както писахме в предишната статия, с увеличаване на честотата изискванията, на които трябва да от­говаря използваната в конструкцията радиолампа, стават по-строги. Затова за работа на дециметровия обхват са създадени специални лампи, наречени дискови или фарови – поради това, че по външния си вид приличат на фарова кула (фиг. XI-11).

Катодът на тези лампи е за индиректно отопление. Самият катод, излъчващ електрони, има формата на диск, от който излизат два из­вода — извод за постояннотоковата съставяща, който завършва на отделно краче на цокъла на лампата, и извод за променливотоко­вата високочестотна съставяща — широк метален цилиндър, свързан капацитивно е катода (диска) вътре в лампата чрез слюдени шайби.

Решетката има също дискова форма; тя е поставена на разстояние 0,1-0,14 мм от катода, за да се намали времепробегът на електроните от катода до решетката. Изводът на решетката е плосък метален пръстен, заварен за стъкления цилиндър на решетката, който има по-малък диаметър от цилиндричния извод на катода. Металният пръстен е съединен за стъкления цилиндър на анода, диаметърът на който е по-малък от диаметъра на решетката. Дисковият извод прак­тически има индуктивност и активно съпротивление, равни на нула, тъй като той може да се разгледа като безброй много прави провод­ници, разположени радиално и свързани паралелно.

Анодът има също формата на диск, представляващ дъното на плътен метален цилиндър. Последният служи за извод и е запоен за стъкления цилиндър на анода. Разстоянието между решетката и анода е около 0,3 мм.

Такова дисково устройство на електродите и цилиндричното раз­положение на отводите им с различни диаметри дава възможност, от друга страна, електродите на лампата да се свържат непосредствено с коаксиални резонансни линии или обемни резонатори, в който слу­чай лампата е част от външните трептящи кръгове.

Например, електрическите данни за съветската дискова лампа 2С4С на заводите ,,Светлана“ (на първата илюстрация) са след­ните: C_ap = 1,3 мкмкф, С_pk = 2,1 мкмкф, C_ak = 0,05 мкмкф, Е_а = 250 V, S = 6 mA/V и Р_а — 3,3 W.

Дисковите електронни лампи дават възможност да се получат трептения в обхвата 8-30 см. Те имат малка мощност, поради което се изпол­зват за усилватели и осцилатори в приемните устройства. Използ­вани са и при ламповата техника за свръхвисоки честоти.

А тези мъници?… :)

Миниатюрни радиолампи

See more

Статийка за т.н. миниатюрни радиолампи в Сандъците – Sandacite!

За да се отстранят някои от трудностите при произвеждането и усилването на трептения на ултракъси вълни, през 1935 г. са разработени така наречените миниатюрни лампи, които имат подобна кон­струкция в сравнение с обикновените електронни лампи, но размерите им са неколкократно по-малки. Те имат големината на жълъд, поради което се наричат още жълъд или акорн (фиг. XI-8).

Вътрешните капацитети на тези лампи са съвършено намалени не само поради намаления размер на електродите, но и поради разполо­жението на отводите, които излизат от лампата радиално, направо през стъклена корона. Така например из­водът на катода е противоположно или перпендикулярно разположен на изводите на решетката и анода. Намаляването на размерите на лампите обаче води неминуемо до намаляване на мощността, поради което този вид лампи са по-подходящи за приемни, отколкото за предава­телни лампи.

Миниатюрните радиолампи се изработват като триоди (фиг. XI-8 а), пентоди (фиг. XI-8 б) и диоди.

Миниатюрният диод, показан на фиг. XI-9, е с индиректно отоп­ление и плосък катод, излъчващшата електрони повърхност на който е около 1 мм². Изводите на катода и отоплителната жичка са изве­дени през стъклената надебелена основа на лампата; те имат форма на къси прави крачета. Анодът е поставен срешу катода и е изведен на върха на лампата. Такива диоди се използват за детектори.

Този вид лампи имат пределна честота под 500 MHz, обаче вход­ното им съпротивление е твърде малко — даже при 50 MHz не над­вишава 80 килоома.

Миниатюрни триоди са лампите тип  LD1 (фиг. XI-10). Отопле­нието на тези лампи е индиректно. Анодът има цилиндрична форма с прорез по дължината, която дава възможност решетката да се свърже с една метална пластинка, завършваща с две крачета. Тачи пластинка улеснява охлаждането на решетката. Същата роля играе и металната пластинка на анода, към която са прибавени ребра. Изводите на ре­шетката и анода са направени във вид на пластинки, завършващи с по две крачета, за, да се намали индуктивността им.

 

Пределната дължина на вълната на лампата LD1 е 22 см, а на лампата LD2 — 40 см.

Електронни лампи за УКВ в Сандъците – Sandacite!

За да се увеличи пределната честота на електронните лампи, е необходимо да се отстранят причините, които ограничават употребата им над определена честота. Изискванията, на които лампите за висока честота трябва да отговарят, усложняват конструкцията им. Те се раз­личават твърде много от обикновения вид лампи.

Някои от недостатъците на обикновените електронни лампи при употребата им за УКВ се отстраняват чрез отделните конструктивни изменения:

• Намаляват се вътрешните капацитети, като за целта се намаляват размерите на електродите, а се увеличават междуелектродните разстояния.
• Намалява се време пробегът, като се използват по-високи анодни напрежения и по този начин се увеличава скоростта на електроните, или пък се съкращава пътят, който трябва да изминат електроните.
• Скъсяват се изводите на отделните електроди и се увеличава разстоянието между тях.
• Намаляват се диелектричните загуби в лампите.

Посочените по-горе мерки за увеличаване на пределната честота на лампата до известна степен си противоречат, ето защо при конст­руктивното оформяване на дадена лампа за УКВ трябва да се вземат такива мерки, които да дадат най-благоприятно разрешение.

Така например, ако се намалят вътрешните капацитети на лампата, като се намалят размерите на електродите и се увеличат междуелектродните разстояния (т. 1), изходящата мощност на лампата се нама­лява, а се увеличава времепробегът, това противоречи на т. 2.

Ако се увеличи анодното напрежение, времепробегът намалява, но се увеличават диелектричните загуби; това противоречи на т. 4. Намаляването на пътя, който изминават електроните, също така нама­лява времепробега, но увеличава междуелектродните капацитети; това противоречи на т. 1.

Пределната честота на лампата се увеличава, като се скъсят из­водите на електродите. Те се правят обикновено от широки ленти или са цилиндрични с относително голям диаметър и служат евентуално като продължение на коаксиалните линии. По такъв начин се намалява индуктивността на отводите.

Диелектричните загуби на лампите за УКВ се намаляват, като се отстрани цокълът и електродите се изведат направо от стъклото, и то на такова място, където напрежението е минимум, или анодното напрежение се понижава.

В зависимост от конструктивните особености различните видове лампи се подразделят, както следва: миниатюрни лампи, дискови или фарови лампи, метало-керамични лампи.

При споменатите по-горе лампи е необходимо конструкцията на трептящите кръгове да се съгласува с конструкцията на лампата.

При по-високи честоти горепосочените лампи са неподходящи. Например за сантиметрови вълни се употребяват лампи, които се раз­личават значително по своето устройство и принципно действие. Те се подразделят на:

• лампи със скоростна модулация,
• клистрони,
• магнетрони,
• лампи с бягаща вълна

В следващите публикации на Сандъците – Sandacite ще разгледаме поотделно някои от тези видове, като всъщност за последния от списъка вече можете да прочетете в тази статия:

Лампи с бягаща вълна

See more