Статии – Стара техника

Български фарове за автомобили в Сандъците – Sandacite!

Днешните ни герои са три модела фарове – два  за автомобили и един за електрокар – произвеждани в завод Светлина Стара Загора от 1963 г. С тях са комплектувани не само български, а понякога и вносни моторни превозни средства (автомобили, камиони, влекачи) – напр. когато не се намира оригиналната част, за да се извърши подмяна и ремонт.

Първият модел, който ще Ви представим, е 180-милиметров, означен като 23901 (горната снимка).

Корпусът е от стоманена ламарина, боядисан вътрешно и външно с черен алкидемайллак. Рефлекторът е алуминизиран. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, която е никелирана и гланцирана. Стъклото, както писахме по-горе, има диаметър 180 мм. Фарът е снабден с фасунга за електри­чески крушки с цокъл BA-20d — 25 — 35/35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става с помощта на винт и гайка, които се намират в предната долна част на корпуса.

Ето една табличка с технически характеристики:

Освен него, произвеждал се е и 200-милиметров модел 23902, предназначен обаче да служи като осветително тяло на автомобили от тежък тип. Корпусът му е от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с черен алкид-емайл-лак. Рефлекторът е алуминизиран. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, боядисана с черен алкид- емайл-лак. . Диаметърът на стъклото е 200, мм. Старозагорското осветително чудо е снабдено с фасонка за електрическа крушка с цокъл BA-20d — 25 — 35/35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става също чрез винт и гайки, монтирани в предната долна част на корпуса.

Като знаем, до 1990 г. България е била световна сила в производството на електрокари. Това производство е било силно и развито, с много износ за повече от един континент, а след него са останали множество нерешени загадки (напр. тук). Логично е при толкова много готова продукция да има и подходящи резервни части за нейния ремонт. Едно малко изделие от тази група са челните фарове за електрокари, модели 23933 и 23937.

Корпусът на тези фарове е направен от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с черен алкидемайллак.

Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, която е никелирана и хро-мирана. Рефлекторът е направен също от стоманена ламарина, има форма на парабола и вътрешно е алуминизиран за по-добро насочване на светлинния поток към осветяваната площ.

Фаровете са снабдени с бакелитова изолационна фасонка с цокъл BA-20d. Разликата между двата модела е тая, че модел 23933 има сенник към шийката на рефлектора и служи да насочва светлината само нагоре, а стъклото я насочва само надолу и на близко разстояние. Комплектува се с електрическа крушка с цокъл ВА-20с1—25—35 вата, 6 и 12 волта.

Модел 23937 няма сенник и насочва светлината на голямо разстояние, за което той се комплектува с електрическа крушка с цокъл BA-20d— 25-35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става с помощта на кух винт, две гайки и федершайби.

И обобщаващата табличка с всичко най-важно:

Такааам… засега няма повече неща от този тип. Затова Вие разгледайте нещо друго в сайта, а ние продължаваме напред със следващата статия, която ще бъде посветена на няколко български фара за мотоциклети. :)

Чао и доскоро!

В тази малко нетипична за Сандъците – Sandacite статия ще разясним понятията статист, специален статист, масовка,

ще се опитаме да очертаем най-важното, което трябва да знае всеки, желаещ да се снима в различни екранни продукции и не го е правил досега. А освен това ще Ви дадем и съвети от опит къде най-лесно и сигурно да направите това! :)

В различните продукции човек най-лесно би могъл да участва в следните позиции: статист, специален статист, участник в събитие. Да започнем от първото.

С кинематографския термин статист се означават част от участниците в снимачния процес, чиято роля е да помогнат да се създаде усещане за истинност, автентичност, атмосфера и характерни особености на средата в различни видове сериали и филми, телевизионни предавания и в рекламни и музикални клипове. Роля на статист може да се изпълнява от различен брой хора – от един сервитьор до стотици хора. Могат да бъдат група от трима души на маса в кафене, така и десетки посетители в казино например. Няколко десетки души могат да се разхождат по булевард или да го пресичат, а също така може многохилядна армия да се придвижва през полето.

Обикновено статистът няма задължението да изпълнява типичните за един филм роли с фиксирани реплики, макар че в редки случаи може да е нужно да направи и това.

А с какво се отличава т.н. специален статист? Подбран сте от режисьора, специфичен сте, снимат  Ви в близък план. Например едър як мъж за побойко/охрана, или с наднормено тегло, тежко ранен и пр. Извършвате нещо специфично. Тичате, биете се, свирите, карате колело, поливат Ви, плувате  и др. Без това да са сложни, опасни каскади. Носите тежки, специфични костюми. Или пък Ви подлагат на нещо – примерно мен в ,,Откраднатия живот“, като ме изпонамазаха с кръвта-желе и уж се бях разбил с 250, а после ме ,,оперираха“. Често в такива случаи участникът е означаван като специален статист или спец масовка.

Когато човек е участник в събитие, неговата роля се определя от типа на събитието. То е на живо пред публика. Например, ако това е представяне на нов продукт на Porsche и това е съпроводено с някакъв сценарий (сцена от улица Ню Йорк, да речем), тогава участниците в събитието изпълняват роли – да речем бавно разхождащи се хора или лица, изпълняващи характерни дейности по улицата (художници, музиканти и т.н.). За всички тези позиции не е необходимо човек да притежава специално образование по някакви сценични изкуства. Ако е нужно, обикновено това се указва в обявите.

Време. B киното един работен ден е 12 ч с 1 ч. обедна почивка (това е т.н. холивудски стандарт), но понякога се случва или да не се стои по толкова, или да се стои, но да не се работи (снимат се няколко сцени една след друга, но не за всяка са необходими всички хора – тогава те си почиват някъде настрани и си говорят, четат, гледат си в телефоните и т.н.). Между сцените също има 10-15 мин. паузи. Снимките могат да бъдат както дневни, така и нощни. При първите работният ден започва около 6-6:30 сутринта и завършва някъде около 19-20 ч., а вторите са с начален час обикновено около 17-18 ч и продължават до ранна сутрин. И в двата случая е прието, ако има увеличение на времето, да се дава допълнително заплащане. Обикновено се нарича „овъртайм”. В сериозните агенции е 5 лева на час, в другите по-малко или никакъв. Овъртайм дават начисляват обаче само по-коректните агенции. За това да няма забавяне немалка роля има и дисциплината между самите статисти/участници – напр. ако ги пуснат за 10 мин. почивка, а 10 мин. след края й те още се събират, ясно Ви е какво ще стане, като се натрупат няколко пъти така. Освен това, важно е заетите лица да се явят на сборния пункт до определения час.

Тук ще отбележим също така, че в съседна Турция снимачният ден е 8 часа. Лесно е да се каже ,,сигурно защото са мързеливи и не разбират от кино и затова ни продават после своите сериали“… ама пък после турски пълнометражни филми обират награди по фестивалите. :) Друг е въпросът, че тези награди, както и доста други, вероятно се дават  като ,,потупване по рамото“ досежно амбициите на Турция да бъде приета в ЕС.

Обикновено една продукция се снима над месец, а в рамките й един човек може да бъде викнат няколко пъти и така си подсигурява повече ангажименти. Това е така при пълнометражни филми обаче. Но пък се снимат и късометражни, сериали, клипове, реклами, а и пълнометражни с малко масовка. Работни са всички дни – напр. за работещ човек може би най-удобни са събота/неделя и след края на работното време през делниците. Или може би и нощем? Няма да забравя един път, когато след нощни снимки направо отърчах на работа на другия ден. Най-странното е, че бях адекватен през деня и не ми се спеше особено много.

Снимките са дневни, дневно-нощни и нощни. Обикновено дневно-нощните приключват, когато спира градският транспорт или малко след това, но не и  ранни зори като нощните. Агенциите са длъжни да осигурят транспорт за прибиране. Обикновено сте в таксита с по няколко души във всяко. Дава Ви се ваучер, който се попълва от шофьора или пари на ръка, които последният в колата да плати. Несериозните агенции често пъти правят един номер при нощните. Да кажем, че снимките са до 6 сутринта, но приключат в 2-3 часа след полунощ. Не викат таксита, за да спестят пари, защото така и така снимачният ден си е 12 часа и те оставят да си чакаш първите коли на градския транспорт. В правото са си да го сторят, но това е доста гадно.

Мястото на снимките може да е навсякъде. Често е в Киноцентъра в Бояна. До него се стига най-лесно с автобус 64, който е редовен и има спирка до метростанция Витоша. (Разбира се, ако човек, реши, че му е изгодно, съществува и вариант с личен автомобил.) Иначе продукции може да се снимат навсякъде из града – на различни улици, в молове, по-интересни сгради (Народната библиотека, СУ, Военната академия), паркове и т.н. Понякога са извън него. Тогава Ви извозват с автобуси до локацията и обратно от сборен пункт някъде в рамките на населеното място.

Също така, трябва да отбележим, че събитията обикновено имат много по-малка продължителност и има възможност за 3-4-5 ч. да си си свършил работата и вече да чакаш автобуса за към града. Ако се водят вечерни, често пъти почват около 19 ч.

Малко за чакането. Споменахме по-горе, че не във всички снимани сцени може да са необходими всички ангажирани за деня хора. Тогава се налага да се… ами да се чака в изброените по-горе свободни занимания, като единственото условие е никой да не се отдалечава от мястото, на което това се случва. Както отбеляза веднъж един асистент-режисьор – ,,Киното е едно голямо чакане“.

Едва ли някой би се противопоставил на твърдението е, че времето минава по-бързо, когато се прави нещо, а не когато просто се стои и се чака. Аз напр. веднъж отказах нощни снимки, защото не само, че трябваше да стоим с пуловери, дънки и високи обувки лятно време (това някак щях да го издържа), но предварително беше казано, че най-вероятно повечето време щеше да премине в чакане… айде мерсим!

Колеги. Какви са хората, които се занимават с това? Няколко вида: хора от различни професии и занятия, на които им е интересно какво се случва в киното и за тях това е по-скоро хоби/приключение, а не работа; хора, които желаят да допълнят доходите си; лица без постоянна заетост. Опитът показва, че е по-добре колегите да бъдат преди всичко от първите две групи, тъй като хората от третата по различни причини често нямат добри трудови навици. В масовия случай обаче събралите се са добронамерени един към друг и предразположени към обсъждане на различни теми и разказване на истории. Сред тях има интересни хора – фотографи (напр. един от най-успешните и умели български фотографи – Кирил Станоев, при когото правя професионалните си снимки); хора с интересни хобита; с няколко образования, с интереси в киното и различни съпътстващи го технологии (напр. отличният ми приятел Венко Димитров, човек с няколко образования и невероятно нечетен); хора, желаещи да опитват нови неща; колекционери; автори на известни сайтове (напр. един от основателите на известния сайт ,,Изгубената България“, показващ стотици стари снимки на страната) и т.н. Определено с толкова много ,,образи невъзможни“ човек има за какво да си говори и какво да научи.

Но има и хора с различни зависимости – алкохолни, хазартни, може би и наркотични. Те са готови да дойдат при всякакъв хонорар, само за да се наядат и да им мине времето някъде. Заради такива ,,колеги“ и други, които смятат, че е много престижно да те ,,дават по телевизора“, някои поначало сериозни хора отказват участие в продукции.

Има много хора, които си внушават, че щом са във филм, те вече автоматично са станали артисти. А реално не е така, защото артист ставаш най-малкото, когато имаш завършено съответстващо образование – висше или средно специално. В България такива учебни заведения са НАТФИЗ, НБУ, Театрален колеж Любен Гройс и… май още някаквo имаше. :)

Кой е шефът? За Вас на терен отговаря някой от асистент-режисьорите, по правило там трябва да присъства и представител на кастинг агенцията, която е посредник между него и продукцията, ако има такава.

Възможно е по време на почивките между сцените човек да говори и с някои от известните актьори/режисьори/оператори, работещи в сниманата продукция (ако желае, разбира се).

Отношение. В последните години в България се снимат доста чуждестранни продукции – филми, реклами, предавания и т.н. Ако човек е решил да разнообрази заниманията си с участие в екранни продукции, е добре да предпочита чуждестранни такива. За това има няколко фактора:

–           Заплащането обикновено е по-високо в сравнение с българските продукции

–           Кетърингът също е по-добър

–           Обикновено точността и коректността също са на по-високо равнище – рядко има помайване

–           Отношението към статиста/специалния статист/участника е като към човек и партньор (някои асистент-режисьори, особено когато работят с чуждестранни продукции, са дори много възпитани).

Понякога снимачният процес може да бъде доста напрегнат, защото има стриктни и педантични режисьори, които работят толкова експедитивно, за да се сместят във времето, че може да извадят душите на екипа си. Аз обаче съм се чувствал по-добре, когато виждам, че се върши нещо.

Това, което Ви засяга на терен, са инструкциите на асистент-режисьора. Ако условията са лоши – това агенцията е била длъжна да предупреди преди ангажимента, за да знае човек дали да го приеме, или да договори някакви компенсации или поне палатка с печка, ако се снима цял ден на студ и дъжд. Но при по-несериозните агенции това не се случва. Понякога е и до късмет.

В киното има едно поверие, че какъвто си влязъл, такъв ще излезеш. В западното кино обаче някои известни актьори са започнили именно като някакъв вид статисти и западните режисьори са наясно с това. За съжаление в българските продукции това по-рядко се случва. Но всяко правило си има изключения! Попадал съм на изключително добре разположени към статистите режисьори, като напр. Деян Русев-Бърд, с когото наскоро снимахме една реклама. Между него и няколко мои колеги се получи чудесен разговор и дискусия, в която научих много нови неща.

Но е важно и отношението на самите колеги към процеса на работа! Често пъти повишаването на тон идва заради недобросъвестни хора, скатавки и откровени лумпени. Помислете – един снимачен ден струва много пари, продукциите плащат луди наеми, има график, понякога каквото има да се изснима, трябва да се изснима точно в конкретния момент и няма за кога после. В правилника на снимачния терен е забранено да се правят снимки от  участниците в процеса и има клауза за сериозни неустойки, ако си позволи да пусне снимки в мрежата, преди филмът да е излязъл на екран. Е, познайте дали се спазва!

Бил съм на продукции, в които се правеха няколко дубъла само защото един недобросъвестен колега беше решил, че камерата, видиш ли, от Щатите е дошла ама точно него да снима и непрекъснато вървеше пред нея, а понеже не знаеше английски, не разбираше забележките на асистент-режисьора, който, естествено, му казваше да се отстрани. Толкоз майтапи отнесе… ,,Ехоо, живо-здраво, поздравявам всичките роднини у кръчмата на Калипетрово и… свако, виждаш ли мъ? Вижте мъ бе, дорде не е станало късно! Свако, да не мъ забравиш при дележа на нивата, че ше се караме после!“ Накрая се наложи да нарушим ние гласовата дисциплина, но пък да му направим забележка на български.

Кетъринг. Ооо, много обсъждана тема! Ясно е, че когато човек работи някъде 10-12 ч., е нужно да хапне 3 пъти. Обикновено уважаващите се продукции осигуряват закуска, обяд и вечеря. Невинаги обаче хапването е с необходимото количество и качество – напр. за някои български продукции нерядко се дават по един сандвич с две филии и нещо си между тях за обед и някакво кафенце за закуска. Добрият кетъринг включва дебел сандвич и кафе за закуска, обяд с храна в кутии (напр. на филма The Angel, когато работих с агенция Талънт Партнърс, имаше пилешко, свинско и вегетарианско) и кроасан за вечеря.

Лятно време обикновено се осигурява вода на всеки час-час и половина. Водата трябва да е винаги достъпна и налична. Това е жизнена необходимост, не лукс! Все пак, носете си шишенца за всеки случай. За съжаление, не може да се каже какъв ще е кетърингът, но ако е добър, обикновено в обявите пише: ,,осигурени  са…“

Обикновено екипът на филма и статистите се хранят на различни места и рядко едните могат да ядат с другите. Да ядеш с екипа е велика привилегия, до която  се твърде трудно стига, а направиш ли го, има какво да разказваш на внуците си! ,,Аз ядох с екипа…“ (Два пъти съм ял с екипа – но пък в единия случай и продукцията ми беше бая задължена, защото без моя реквизит от ретро техника не можеха да си направят рекламата на Теленор. Беше интересно тогава, дори имах две реплики в близък план; а рекламата се излъчваше през февруари-март 2015 г.) Трябва да отбележим обаче, че често от същия павилион/каравана с кетъринга за екипа се продават храна и напитки и всеки може да си купи. Примерно кенче кока-кола е 1 лв.

Ако става дума за събитие, свързано с представяне на храна или напитка, обикновено няма проблем човек да опита, дори няколко пъти – или не правят проблем, или не се е случвало да видят.

Неприятното обаче често пъти са условията – няма маси и статистите ядат седнали на пейки или прави, понякога в мокро. Това е работа на агенцията – да изиска някакво помещение или поне масички и скамейки. Но при несериозните/некоректните агенции често не се прави, защото нито ги интересува, нито искат да се карат с бизнес партньорите си от продукцията.

Как да се запише човек? Съществуват няколко кастинг агенции, които пускат обяви в три ФБ групи. Най-голямата е Талънт Партнърс, работеща с най-големите холивудски продукции, които се снимат у нас. Другите известни са Ню Актърс Студио, Кокопели-Мана (на Веселина Георгиева), Крю Кастинг (на Силвия Васева), Куул Уъркс, Артист Студио (на Иван Колев-Златния) и Дивля (на Илка Вълчева). Първите пет досега винаги са били с мен коректни и точни не един път и във всяко едно отношение, значи ги пишем в зелено и препоръчвам за бъдеща работа. С последните две не съм работил и не мога да споделя впечатления.

Ню Бояна Филм също има кастинг департамент, чрез който викат понякога статисти. Те обаче са филмово студио и са нещо по-различно. Досега съм работил два пъти с тях и всичко мина също по учебник.

Куул Уъркс като че ли имат най-много ,,екстри“. За съжаление, малко са ангажиментите при тази агенция. Но при реклами например стриктно следят дали влизаш повече в кадър и ако е така, хонорарът е по-висок. Това би трябвало да е с всички агенции, но някои го пропускат. А това не е в интерес на айбана, разбира се. Тъй като често пъти, ако си снимал за дадена марка, от конкурентен продукт няма да те вземат. Тоест ако се виждаш в дадена реклама на бира, и си взел хонорар няколко десетки лв, то ако от друга марка решат, че се вписваш във визията, може да изпуснеш ангажимент за няколкостотин. Освен това, в случай че сте специален персонаж в реклама чрез Куул Уъркс, има клаузи, че ако тя се излъчва повече от определено време, получавате допълнителен процент.

Има и други агенции, разбира се, обаче трябва да се внимава! Понякога се пускат обяви за кастинги, в които се изисква кандидатът да плати получаването на някакви документи по Еконт, които да попълни и така да се картотекира в агенцията, пък те щели да му уредят място в най-новия български сериал. Това са глупости. Кастингът е все едно интервю за работа – на него никой не Ви иска пари да участвате, нали? Най-често в групите бързо се разбира кое е измама и кое не, но все пак – ако някой поиска пари за кастинг – в никакъв случай не се връзвайте.

Случва се, особено ако е българска продукция, и то късометражка, да не се ползват услугите на агенция, а да се пуска направо обява и тогава комуникирате директно с хората от продукцията.

Самият процес на кандидатстване е лесен. Правите си няколко ясни снимки (цял ръст, профил, анфас, полуанфас… дори не е нужно да е при професионален фотограф – важното е снимките просто да са качествени – ясни, детайлни, при добро осветление, да Ви показват отчетливо) и сетне влизате в групите. Когато някой пусне обява и си я харесате, пращате на агенцията снимките и исканите данни (обикновено се искат телефон, три имена, ЕГН за договора, по-рядко номера на дрехи, за да ти подготвят облекло… такива работи). Тези данни се пращат на посочена е-поща и не са публични в групите. Ако обявата не съдържа достатъчно информация (напр. какво е заплащането, колко ч. е снимачният ден или други такива неща), им пиште или на е-пощата, във ФБ или им звъннете на координатите, които са дадени по-долу.

Понякога на самия кастинг Ви питат за кои дати може да си свободен от няколко снимачни дни. Избирате си тази, която Ви е ОК.

Понякога се организират и кастинги на живо, които също се обявяват във ФБ страницата на съответната агенция и/или в групите по-долу. Обикновено такъв кастинг протича по следния начин. Желаещите се събират на място в кастинг агенцията или на някоя популярна точка в Центъра (напр. пред театър София в парка Заимов), попълват данните на листче и биват снимани. Това е процедура за между 30 мин. и 1,5 часа и се провежда в светлата част на денонощието.

Групите са:

https://www.facebook.com/groups/828756047134871/?ref=ts&fref=ts

https://www.facebook.com/groups/198145523546884/?ref=ts&fref=ts

https://www.facebook.com/groups/300993046579115/?fref=ts

Някои доказано коректни (и предпочитани от мен) кастинг агенции:

https://www.facebook.com/TALENT-PARTNERS-CASTING-90579772873/?ref=ts&fref=ts – 0884 006 491; 0887 568 177

https://www.facebook.com/castingcoolworks/

https://www.facebook.com/New-Actors-Studio-Talent-Agency-125219867553978/?fref=ts – 0884 989 099

https://www.facebook.com/KokopelliManaCasting/?fref=ts – 0888 542 288

https://www.facebook.com/NuBoyanaFilmStudios/?fref=ts – 0884 198 280

https://www.facebook.com/Crew-Casting-1385911231716021/?fref=ts – 0878 991 905

Облекло. Понякога се налага участниците в продукции да изпълняват задълженията си, облечени по специфичен начин (римски тоги, различни средновековни дрехи, ретро (,,винтидж“) мода от различни епохи и т.н.). Когато става дума за нещо по-обикновено (напр. сандали), при уговарянето на сборния пункт и време се казва и ,,носете си сандали“ или ,,облекло спортно-елегантно/ежедневно/бизнес“ напр. Ако обаче става дума за по-редки неща, те се осигуряват от гардероб на място. В случай че е необходима предварителна костюмна проба, тя се провежда предварително и се заплаща отделно от самия игрови ангажимент.

Трябва да отбележим, че понякога се налага да се работи в специфични условия. Например, ако действието на филма се развива през зимата, но снимките са през лятото, се налага участниците да стоят облечени в якета, шалове и зимни обувки например. Това не е твърде приятно, но е част от актьорската игра. Правят го и най-големите актьори.

Заплащане. То варира от 20 до 80 лв за статист и от  100 лв до 200 – 250 лв за специален статист. Ако сте стенд-ин (заместник на актьора/актрисата в моментите на нагласяне на камерите, осветлението и т.н.), може да получите и малко повече, но за тази цел трябва да имате много голяма прилика с актьора/актрисата.

В чуждестранните продукции като цяло заплащането е по-добро. Българските филмови производители като цяло разполагат с по-малко пари, ако става дума за независима продукция, но често пъти се спекулира с това. Всяка година Националният филмов център (НФЦ) дава за български филми над 10 милиона лева. Отделно от държавата отиват пари за кино от други фондове и програми. Да не говорим, че идват и частни пари и средства от чуждестранни продуценти при копродукции. Тъй че да се говори за по-нисък хонорар за статиста/специалния статист, защото продукцията е  български филм, докато често се източват държавни средства, е… хм, откровена наглост.

Добрата продукция и високият бюджет правят нещата по-блажни. Освен по-висок хонорар, високият бюджет на продукцията често рефлектира и на качеството на храната на кетъринга. Тоест имате нормален обяд, а не просто един сух сандвич за целия ден, както се случва с много от българските продукции. Такива продукции обаче също не гарантират непременно и във всяко едно отношение отлични условия. Например заради спецификата на филма – кал, сняг, лоши атмосферни условия…

Има и много чужди продукции с малко пари. В България идват да снимат дори от Индия, Сирия и Ливан, защото е евтино. Но общият случай е среднобюджетна продукция от Щатите. А може бюджетът на филма да си е добър, но от прекалено желание за печалба на самите агенции хонорарът да е нисък – защото знаят, че ще си намерят хора, тъй като по-горе написахме, че част от колегите разчитат само на подобни нередовни ангажименти. Тук си проличават некоректните агенции – те се възползват от горепосочения факт и дават по-ниско възнаграждение.

Поначало в точка ,,заплащане“ обаче има редица тънкости. 30 лв за 3 ч. ангажимент и 40 лв за 4 звучат добре, нооо има възможност това да бъде хонорарът и за цял ден. Не е ОК, нали? Това е така именно защото понякога хората са нужни ,,през сцена“, а в един ден  се снимат няколко такива. А понякога е така просто защото агенцията е решила да плати толкова. В такива случаи човек сам си решава дали да си пожертва цял ден за 35 лв. Аз съм го правил само когато реша, че еди-кой си ден така и така ми е напълно свободен, или просто когато много се затъжа за някои хора, снимачния ден и ,,магията на киното“.

Примерно една от предпочитаните ми агенции Талънт Партнърс няскоро правеше кастинг за статисти за филм със заплащане 45 лв за дневни снимки, а ако са нощни, стигат до около 60. За обикновени статисти това е дори над най-често срещаното заплащане, а за да бъде повече, човек трябва или да се снима само специален статист, или да чака по-високоплатени обяви, или да се записва на снимачен ден с по-малко часове – напр. някои от дните на ,,Откраднат живот“ бяха за по 2-3-4 часа. Обикновено се подписват граждански договор, декларация за отказ от предявяване на бъдещи претенции за авторски права и понякога декларация за поверителност. Хонорарите се изплащат или в брой в края на работния ден, или по банков път по-късно, като за тази цел участникът предоставя банкова сметка.

Трябва да отбележим, че обяви всякакви, но във всяко нещо си има граници. Без съмнение изключително арогантно беше отношението на новия български филм ,,Дяволското гърло“, чийто екип пусна обява за снимки в Смолян БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ на участниците. Тогава тази обява породи бурни реакции, но хора се намериха! Логично е разумният човек да подмине подобни обяви, но съществуват хора, за които киното има някакъв неземен ореол и се решават и без пари да се снимат… не го разбирам това.

Бонус инфо, но несвързано с киното: В групите за статисти често се пускат обяви за раздавачи на флаери или промоутъри. Например разясняващи предимствата на нов модел технологична джаджа по време на някое събитие. Също така понякога се търси и платена публика за телевизионни предавания – така наречените „пляскачи”. Обикновено заплащането им е доста ниско, а часовете на ангажимента се случва да са над 12. Ако обикновеният статист стои ниско в йерархията на една продукция, то за „пляскачите” дори сред самите статисти няма много добро мнение.

Ето, за има-няма някакви 8 страници анализирахме подробно всичко, което е нужно да се знае, за да се докосне човек до снимачен процес, да се запозна с различни типажи и дори да изкара пари от това. Обърнахме особено внимание на всички теми и не оставихме нищо недоразнищено. Самият аз не харесвам въпроси към себе си, свързани с личните ми финанси (това е частно пространство) и игнорирам такива, НО в случая беше важно да дадем цялата нужна информация по ВСИЧКИ подтеми, от игла до конец.

Та после да няма ,,това предложение добре ли е като идея?“ :)

Оказа се, че имало и български светофар! Я да го разкостим в Сандъците – Sandacite…

Тези дни ни попадна един забележителен каталог на завод Светлина Стара Загора, отпечатан през 1963 г. и представящ пълната производствена гама на завода за тази и идущата 1964 г. Каталогът е здраво и масивно издание, с твърди корици, издание на ДСП Реклама София и е образцово отпечатан в печатницата на БАН. Разглеждайки го, открихме доста интересни неща, някои от които познахме, но за други не бяхме и чували. Разбира се, ще Ви запознаем поред с всичко важно.

В днешната статия бихме искали да Ви обърнем внимание на цял-целеничкия български светофар, който изникна от белите гланцирани страници. Да го разгледаме по-отблизо.

Светофарът, разбира се, е предназначен за ре­гулиране на движението по големите пътни кръстовища. Състои се от четири корпуса, като във всеки са поместени по три рефлектора и два светлинни надписа „СПРИ!“, и „ПРЕМИНИ!“. Рефлекторите са  снабдени с електрически круш­ки с цокъл Е 27 (най-използваният), а светлинните надписи — с електрически крушки Е 14 (по-рядко използван, по-малки).

Ето чертеж на старозагорското изделие:

Рефлекторите са затворени с грив­ни, към които са монтирани сенници и цветни стъкла. Четирите корпуса са свързани помежду си посредством грив­ни и болтове така, че челните им плоскости да бъдат навън и под 90^º една спрямо друга. Към горната грив­на е прикрепено устройство, което по­зволява светофарът да се окачва аксиално (осово) над уличното платно.

Командите за включване на свет­лините и времетраенето се подават от автоматично устройство, което, монтирано на табло, се монтира към някоя близкостояща сграда.

Височината на устройството е 1,225 м, ширината 590 см. Захранващото напрежение е 220 волта.

Защитните покрития са съобразени с условията, при които се експлоатира светофарът, и са изпълнени по тогава действащия БДС.

Честно казано, не знаехме, че България е произвеждала и светофари! Едва ли ни е първият, но пък… какви ли неоткрити още български техники ни очакват?

Дали новото зверче от Сандъците – Sandacitе не е първата българска компютърна мишка?

Днес сме Ви подготвили нещо забележително. Като го видяхме, очите ни станаха на палачинки! Устройството на горната снимка е българска мишка за РС, модел МАН`88. Производството й започва през 1988 г. в Завод за пултове и клавиатури Габрово, звено в системата на Научнопроизводствения комбинат Мехатроника Габрово, за който сме Ви разказвали.

Това действително е истинска мишка! Но като казваме това, Вие не си представяйте нещо, което непременно да прилича на съвременните. Да разгледаме подробно машинката.

Както виждате, тя има три бутона на реда на сегашните два, но няма скрол. По това време прескачането между по-горна и по-долна точка на документа на екрана се извършва чрез стрелковите бутони на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, най-често в зелен цвят. Нововъведението, което прави инструментът ,,мишка“, е, че Ви позволява да местите курсора, местейка самата мишка, а не чрез стрелковите бутони.

Самите бутони имат съвсем различни функции в сравнение със сега. Те се определят от програмния код на софтуера, който се изпълнява на компютъра и който поддържа мишката. В програмата са предвидени определени действия, които да се извършват при натискане на някой от бутоните. Действията могат да са най-различни и варират според вида на програмата. Така например, при текстообработваща програма може да се отвори някое от менютата в ред най-горе, при CAD системите се рисуват определени видове линии. Всъщност, най-полезни тези мишоци са били именно при последния вид софтуер.

Именно заради корелацията между функциите на програмата и тези на бутоните върху кутията на тази българска мишка е отбелязано кои програми поддържа. Виждаме имената на доста добре известни както български, така и чуждестранни програми.

Трябва да отбележим, че повечето програми от 80-те години ползват доста по-малко средния бутон в сравнение с другите два, което е и причината той с времето да изчезне. По времето на тези мишки почти всичко на екрана на компютъра е в текстов режим. Даже джойстиците за игра са атракция. Мишките въобще са нямали особен смисъл преди навлизането на Windows 3.1 и след това.

Разглежданото от нас устройство се свързва с компютъра посредством традиционния за епохата RS232 интерфейс, а захранване взима от също толкова традиционния DIN конектор. На снимката ясно се вижда как кабелът от DIN-a влиза във конектора за RS232. Що се отнася до изпъкналата част, както и при съвременните мишки, това е направено за удобство на ръката при работа. На кутията от първата снимка можете да видите и останалите технически характеристики на джаджата.

Мишката МАН`88 е била включвана в комплекта на няколко заводски конфигурирани специализирани работни станции, като напр. тази система за автоматизирано проектиране ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0/

И така,  това ли е първата българска мишка? Засега го твърдим с почти 100 % сигурност, но все пак оставяме вратичката отворена. Защото, както не сме намерили по-стар мишок от този, така и предполагаме, че може все пак и да е имало, защото напр. джойстици България произвежда от около 1982 – 3 г. Би следвало да направят и мишка – все пак тя се ползва за ,,сериозна“ работа, докато предназначението на джойстиците от самото им начало е било да се употребяват при игри.

Ето и една от програмите, които можете удобно да ползвате с първата българска компютърна мишка:

В Сандъците – Sandacite класифицирахме всички характерни повреди в радиоприемниците. :)

Този списък ще Ви помогне, ако имате пред себе си замлъкнал лампов  апарат и решите да се заемете с неговия ремонт. Защото за причината на много от повредите в радиата може да се съди по характерните им прояви. Освен това голяма част от повредите са общи за всички апарати. Дефектите могат да се систематизират, както следва:

а)   приемникът не работи и лампите не се загряват;

б)   приемникът не работи, но лампите се загряват;

в)   приемникът работи слабо;

г)   приемникът прекъсва периодично работата си;

д)   приемникът работи с изкривявания ;

е)   приемникът пищи;

ж)   приемникът вие;

з)    приемникът бръмчи;

и)   приемането е придружено с трясъци;

к)   приемането е придружено със звънтене.

Ще разгледаме подробно тези типове повреди.

1.   Приемникът не работи, но лампите се загряват

1. Пробит кондензатор в анодната верига (респ. анодните вериги) на токоизправителната лампа. Трансформаторът се за­грява недопустимо, а понякога лампата искри.
2. Токоизправителната лампа е повредена.
3. Един от двата филтрови електролитни кондензатора е пробит (има късо съединение).
4. Прекъснато е филтрового съпротивление, филтровият дросел или възбудител в ата намотка на електродиамичния ви­сокоговорител.
5. След втория електролитен кондензатор липсва анодно напрежение поради късо съединение.
6. Анодното напрежение след втория електролитен конден­затор е прекъснато.
7. Прекъсната е първичната намотка на изходния транс­форматор; има опасност за крайната лампа.
8. Пробит е кондензаторът в анодната верига на крайната лампа.
9. Прекъсната е трептящата бобинка на високоговорителя.
10. Крайната лампа е повредена.
11. Н. ч. лредусилвателна лампа е повредена.

12. Късо съединение в н. ч. екранирани проводници.
13. Пълно късо съединение в променливия кондензатор

2.   Приемникът работи слабо

1. Изтощена е някоя от лампите.
2. Късо съединение в изходния трансформатор.
3. Липсва захранващо напрежение на някой от електродите на н. ч. лампи.
4. Липсва захранващо напрежение на някоя от екранира­щите решетки на лампите.
5. Потенциометърът за регулиране на силата на звука е повреден.
6. Повреден катоден кондензатор.
7. Повреден кондензатор в някой м. ч. филтър.
8. Разстроен е м. ч, усилвател.
9. Разстроени входна и осцилаторни кръгове.
10. Прекъснат е антенният свързващ кондензатор.
11. Изгоряла е антенната бобина.

3.   Приемникът прекъсва периодично работатаси

1. Лош контакт във веригата на антената извън апарата.
2. Лош контакт в антенната верига в апарата.
3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
4. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
5. Повреден е потенциометърът за регулиране на силата ма звука.
6. Повреден кондензатор.
7. Повредено съпротивление.
8. Лоша изолации на някой от свързващите проводници.
9. Лоша спойка.

4.   Приемникът работи с изкривявания

1. Изтощена токоизправителна, крайна или н. ч. предусил- вателна лампа.
2. Пробит катоден блок.
3. Лошо центрован високоговорител.
4. Свързващият кондензатор в н. ч. усилвател има утечка.
5. Повреда във веригата на отрицателната обратна връзка.
6. АРУ не действа.

5   Приемникът пищи

1. Лоша селекхивност.
2. Филтърът за 9 кхц в анодния кръг на крайната лампа ме действува.
3. Повредена м. ч. усилвателна лампа.
4. Проводникът, който свързва анода на крайната лампа с изходния трансформатор, е много близо до първата решетка (качулката) на н. ч. предусилвателна лампа или до потенцио­метъра за регулиране на силата на звука.
5. Повреден променлив кондензатор.
6. Повредени филтриращи кондензатори в н. ч. усилвател.
7. Екранът на проводника за грамофонната мембрана не е свързан с шасито на апарата.

8. Повишени напрежения във в. ч. стъпала.
9. Остаряла анодна батерия при батерийните апарати.

6.   Приемникьт вие

1. Акустична обратна връзка между високоговорителя и променливия кондензатор.
2. Акустична обратна връзка между високоговорителя и смесителната лампа.
3. Шасито е стегнато много силно към кутията (гумичките са извадени).
4. Изсъхнали филгрови електролитни кондензатори (с на­мален капацитет); изсъхналите кондензатори имат голямо съ­противление.
5. Разменени краища на отрицателната обратна връзка.

6. Сипна положителна обратна връзка.
7. Повредена н. ч. предусилвателна лампа.

7.   Приемникът бръмчи

1. Лошо заземяване.
2. Лошо нагласен ентбрумер.
3. Недостатъчно филтриране в токозахранващото стъпало.
4. Прекъснат в. ч. филтров кондензатор в мрежовата част (в първичната или във вторичната страна на мрежовия транс­форматор).
5. Незаземена екранираща намотка на мрежовия трансфор­матор.
6. Прекъснат електролитен кондензатор в токозахранващата група.
7. Късо съединение във филтровил дросел или във възбу­дителната намотка на електродинамичния високоговорител.
8. Незаземени екрани на решетъчни проводници.
9. Повредена крайна лампа
10. Незаземен грамофонен електродвигател.

8.   Приемането е придружено с трясъци

1. Лош контакт в потенциометъра за регулиране на силата на ввука.
2. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
4. Окислени заземителни пластивки на променливия кон­дензатор.
5. Лош контакт в антенния кръг.
6. Лош контакт в антенната верига извън приемника.
7. Поява на електрически заряди при движение на скалния механизъм.

9. Приемането е придружено със звънтене

1. Незатегнати шайбички резонират.
2. Лошо центрована трептяща бобинка.
3. Разлепени проводници на трептящата бобинка.
4. Скъсана хартиена мембрана на високоговорителя.
5. Скъсана трептилка на високоговорителя.
6. Нестабилна система на някоя от лампите.
7. Повреден променлив кондензатор.

Надяваме се, че този систематизиран списък на повредите в ламповите радиоапарати ще Ви е полезен в техния ремонт. Но за това вече ще Ви трябва обзавеждане като от онова време, примерно нещо ето такова:

Ето че дойде време за ново изследване на Сандъците – Sandacite.

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к FibankNEWS, бр. 98, 1 юли 2016 г. ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2016-98.pdf.

Предложеният тук вариант е с около 10 пъти увеличен обем и няколко десетки пъти повече илюстративен материал, поради много по-големия възможен обем за текста.

Също тъй, нека тбележим, че именно с тази статия се представихме на Юбилейната научна конференция ,,Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, провела се в Националния политехнически музей 1-2 юни 2017 г. Приятно четене! :)

Малко известен факт е, че преди познатия ни „Балкантон“ в България също е имало широко производство на грамофонни плочи с музика. За тях се говори рядко и още по-рядко се пише. Целта на тази публикация е именно да разсеем, доколкото е възможно, мъглата на времето и да обединим в едно текст и образ, за да се получи поне частичен разказ за този клон от нашата промишленост. Към текстовия материал е приложен и илюстративен. Той е съставен от експонати от личната ми колекция, в която са представени всички български грамофонни производители до 1945-7 година.

От данните и частичните податки, които намираме в различни източници, можем да разберем кои са били грамофонните фирми до осъществената през 1947-8 г. национализация, по какво са се различавали, какъв е бил графичният облик на обложките на рървите български плочи, какъв вид звук са записвали и издавали… но по-малко сведения има за историята на самите предприятия и какво се е случило с някои от тях след одържавяването.

Тези фирми са работeли в условията на ожесточена конкуренция и относително ограничен пазар. Плочите са изготвени от шеллак – твърд и много чуплив материал, наподобяващ бакелит. Имат диаметър 25 см, въртят се със 78 оборота в минута. Плочите на българските производители обикновено се изработват у нас.

А на какво са прослушвани тези грамофонни плочи? В Царска България са произвеждани както механични, така и електрически грамофони – „Орфей“  и „Клингзор Екстра“. Механичният грамофон представлява най-често преносима вещ, оформена като малък куфар, който се задейства чрез навиване на разположена отдясно манивела, нагнетяваща пружина. Звукът се извлича от плочата с помощта на остра стоманена игла, ориентирана строго вертикално. В магазини като „Радио Електрик“ в София (притежател на грамофоните ,,Клингзор“) са се предлагали всякакви части за тях – мембрани, игли „отъ шведска стомана по десетъ въ кутия“, електромоторчета, пружини (важен консуматив при механичните грамофони) и какво ли още не. Маркетингът е бил доста добър – фирмата редовно издава каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е „Купете отъ насъ и пестете разликата!“… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Нека започнем с уточнението, че е погрешно схващането, че всички плочи, отпечатан с правописа, използван до февруари 1945 година (с характерното Ъ след твърда съгласна), са български. Заблудата идва от кирилската азбука, а плочите с кирилски етикет в България не са били само от български фирми. Можем да разделим грамофонните фирми, действували на нашия пазар тогава, на две основни групи:

1. Чисто български фирми, записвали българска и друга музика (оперети, шлагери и т. н.) за обращение на нашия пазар.
2. Чуждестранни фирми, записвали българска музика под ръководството на български музиковеди и артисти и издавали тази музика под български етикет, като понякога името на фирмата е изписано само на кирилица, по-рядко – на латиница, а в най-редките случаи – и на двете азбуки. Плочите са подготвени за българския пазар. Тези фирми получават капиталите и суровините си от чужбина и плочите не е особено коректно да бъдат наричани ,,български”.

Имаме информация за следните фирми, създадени по различно време и работили на нашия пазар до 1945-47 година:

БЪЛГАРСКИ

1. Орфей, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
2. Патриа, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.

3. Арфа
4. Балкан (предишно название ,,Лифа рèкорд”)
5. Микрофон
6. Лондон рекорд
7. Глория
8. Диктатор
9. Карузо рекорд
10. Кооп. ,,Георги Кирков” – съществува вероятно от 1946-7 и обединява други фирми, впоследствие влиза в състава на ,,Радиопром“
11. Кристал
12. Медея
13. Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. От 1952 – ,,Балкантон“.

ЧУЖДЕСТРАННИ (изписани са с азбуката, с която фигурират на етикетите)

1. Виктор
2. Грамофон концерт
3. Грамола
4. Zenith
5. Zonophone
6. Columbia
7. Odeon
8. Ориент
9. Парлофон
10. Pathe
11. Полидор
12. Фаворит
13. His masters`s voice
14. Хомокорн електро
15. Enregistrement Electrique

Тук е мястото да направим едно уточнение, за което ще се позовем на вече публикувани материали. Четири от предприятията – ,,Балкан”, ,,Арфа” , ,,Микрофон” и ,,Орфей” (търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”) – през 1947 г. са одържавени (Енциклопедия 1967: 78) и ,,на тяхна основа е създадено Държавно индустриално предпирятие ,,България”, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“ (Гаджев 2008). Това е причината да се намират и плочи с етикет ,,Орфей” без характерния голем ер (Ъ) след твърда съгласна. Записите вече се правят в първото специализирано грамофонно студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев.

През 1950 г. към новосъздаденото Управление на радиото и радиоинформацията се основава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Тези плочи също са на 78 оборота и от шеллак. Тогава записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в току-що построения Слаботоков завод Климент Ворошилов. ,,През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т. н.”, отбелязват два от малкото източници, занимавали се с тематиката (Гаджев 2008; Хофман, Рупчев 1988: 16). Ние ще добавим, че първите балкантонски плочи също са на 78 оборота, а от средата на 50-те се преминава към производство на винилови плочи и с това шеллаковата ера на българската грамофонна промишленост приключва.

Повечето от българските грамофонни фирми са създадени в началото на 1930-те г. от  предприемчиви музиканти. Жанровете музика, записвани от първите български грамофонни фирми, са главно необработен фолклор, валсове, танга, както български и западни шлагери и оперетни откъси. Това е така, защото с подобна широко популярна музика е можело да се оцелее и пробие на пазара в условията на конкуренция, а класическите произведения и без това са били отдавна монопол на чужди компании (примерно чехословашката Supraphon и германската Telefunken).

Сега ще се опитаме да предоставим информация за отделните фирми, като обаче нека отчетем факта, че по отношение на количеството сведения за конкретна фирма данните са изключително неравномерно разпространени из различните източници.

Орфей – най-голямата грамофонна фирма на Царска България. Нейни са и най-често намираните български шеллакови плочи. ,,Орфей” е търговска марка на акционерно дружество ,,Симонавия”, основано през 1924 г. от о. з. майор Симеон Петров (1888-1950). Симеон Петров е първият български летец, осъществил полет извън територията на България на 13. август 2012 г. Наричали са го Симеон Авиатора, оттам и името ,,Симонавия”. ,,Симонавия“ е ,,акционерно дружество за търговия и индустрия“ и притежава първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“. Допълнителен щрих внася Искра Ценкова: ,,Симеон Петров […] по-късно изкупува акциите на другите (по-дребни акционери – б. м., А. О.) и става едноличен собственик на фабриката. В началото “Симонавия” внася плочи, а той на няколко пъти организира записи на наши изпълнители – певци и оркестри, във Франция (това се потвърждава и от експонат в личната ми колекция – на сниманата плоча с етикет Pathe се забелязва най-отдолу на етикета надписът Simonavia, който свидетелствува за началната вносителска дейност на Симеон Петров – б. м, А. О.). След това решава, че е време да си имаме и родно производство на грамофонни плочи. Първата негова плоча е записана през 1934 г. с вносни материали” (Ценкова 2012). Става дума за закупената от германската фирма ,,Георг Нойман” електрическа грамозаписна апаратура, която е комплектована с усилватели ,,Pathé” от Франция. Най-напред изпълненията се записват върху восъчен диск, след това той се обработва и от него се правят матрици за плочите. Изпълнявани са били също така специални опръчки на Министерството на народното просвещение, като, когато това е така, е отбелязано на плочите (може да се види на една от приложените снимки). Първият запис на българска народна песен в ,,Симонавия“ е на Мишо Тодоров по текст на Димчо Дебелянов – „Спи градът“. ,,В репертоара влиза изключително танцова музика и отчасти народна” (Енциклопедия 1967: 141). Годишният тираж на фабриката е около 150-200 000 броя плочи. Издават се фолклорни и шлагерни песни – общо над 5000 заглавия. През 1947 г. дружеството и гореспоменатите четири фирми влизат в състава на ДИП ,,България”, а самият Петров постъпва на работа като бобиньор в Силнотоковия завод ,,Васил Коларов” в София. През 1950 г. умира.

Патриа – от плочата в илюстративния материал е видно извънредно голямо сходство в оформлението с плочите на ,,Симонавия“. От този факт може да се направи изводът, че тази търговска марка също е принадлежала на Симеон Петров, Освен заглавията на няколко народни песни, дадени в статия на проф. Венцислав Димов (Димов 2005: 168), не знаем друго за звукозаписния репертоар.
Продукцията на тези грамофонни фирми осигурява част от музикания репертоар на БНР през 1930-те и 1940- те г.

Арфа – не знаем кога е създадена тази фирма, но знаем годинана на одържавяването (1947). Цинтралата се е намирала на ул. Леге № 14 в София, а по-късно – на бул. Мария Луиза № 43. Издава главно народни песни. За тази фирма знаем, както между другото споменава отново Димов (2009: 41), че е публикувала български шлагери на някога известния Георги Шаранков. В ,,Арфа” (а и в ,,Симонавия”) записва около 90 песни и народната певица Вълкана Стоянова, отбелязва Ваня Божилова (Божилова 2012).
Нека да обърнем внимание и на графичното оформление на плочите на ,,Арфа“, като приведем това подробно описание от едно сериозно студентско изследване: ,,Графичната визия на хартиената опаковка на грамофонни плочи на фирма “Арфа” е решена в три тоналности. Бялото и черното описват кръг около кръглия отвор в средата на опаковката, създава се впечетлението за нарисувана плоча. От ляво и дясно, от двете страни около кръга, на равнището на очите са очертани кръгли червени плоскости, всъщност червени грамофонни плочи. Върху едната, която е мегдан на село (на заден план се виждат къщи) се вие хоро. Върху другата, на срещуположната страна, двойки танцуват валс. Може би целта на този тип фирмени изображения е да подскажат, че музикалната продукцията на “Арфа” е и за тези които предпочитат фолклорната музика, но и за тези, които се увличат по модерните западни танци” (Добрева, Ранчич 2012). Както се вижда от снимките в приложения илюстративен материал, обложката е с различен цвят на буквите и леко променена корица.

Балкан – покрай нея да кажем две думи и за един друг важен производител – ,,Лифа рекорд”. ,,Лифа” е основана от незабравения и в момента популярен шлагерен певец Алберт Пинкас (Тенев 1997: 224) и тази фирма записва музика върху восъчна матрица в Берлин или Букурещ, а произвежда масови звуконосители в София с две ръчни преси, т.е. със стара манифактурна технология. В илюстративния материал е приложена тяхна плоча. Поради бавния и трудоемък производствен процес тиражът е малък и плочите „Лифа рекорд“ са редки.

Производството на фабриката на Пинкас обаче става много по-популярно под названието на фирмата, на която той продава своята. Това е ,,Балкан”, чийто адрес се е намирал, както свидетелствува поместената по-горе обложка, на бул. Константин Стоилов № 32 в София. И тук нямаме информация за други записи, освен на народна музика. Одържавена като ,,Балкан” през 1947 г.

Микрофон – адресът е бил на бул. Константин Стоилов № 16 А. Голяма фирма, издавала разнобразни танга, валсове и народни песни. Това се потвърждава от каталог на продукцията й, издане 1943 г., който присъства в личната ми колекция.

Нека приведем и описание на обложката, изпълнено в същия педантичен стил, както и при ,,Арфа: ,,Грамофонни плочи “Микрофон” използват подобен, но този път триполюсен мотив на графично изображение. В долния край на графично загатнатата плоча в правоъгълник е изобразен прецизно и детайлно на преден план акордеонист с калпак (може да забележим дори леката усмивка на устните му, както и цветето забодено зад ухото му). На заден план се люлее хоро, фигури на мъже и жени в народни носии са представени във вихъра на танца. От двете страни над правоъгълника са изрисувани съответно танцуваща двойка, облечени в модни одежди, и цигулар, облечен във фрак. Тук освен за популярна (танцова, шлагерна) и народна (фолклорна) музика, грамофонната фирма напомня и за художествената (салонна, класическа) музика, която също тиражира върху грамофонни плочи. Елемент от рисунката на плик „Микрофон” е буквално пренесен в рекламно каре на музикален магазин „Българска лира”, поместена във в. „Македония” (бр. 649/08.12.1928) (поместен в илюстративния материал към статията – б. м., А. О.). От двете страни на рекламния текст са симетрично разположени две рисунки: вляво войник свири на хармоника на фона на войнишко хоро, вдясно същият селянин с калпак и китка свири на хармоника на фона на селско смесено хоро.” (Добрева, Ранчич 2012).

През 1940-1942 г. известната народна певица Мита Стойчева записва песни в ,,Микрофон”. През 1947 г. фирмата е одържавена.

Лондон рекорд – интересна фирма. Любопитното е, че адресът, посочен на опаковките, е същият с този на ,,Балкан“ (бул. Константин Стоилов № 32). Според изследователя и колекционер на шеллакови плочи Йордан Симеонов това се дължи на факта, че през 1938 г. собственикът на ,,Балкан“ Алберт Пинкас продава фирмата си и на предприемача Марко Бенбасата, който основава Лондон рекорд, чийто пръв директор е патриархът на българската забавна песен – композиторът Йосиф Цанков. На ,,лондонските“ опаковки от задната страна се забелязва уточнението, че ,,главното представителство“ на фирмата се намира в магазина ,,Радио електрик“ на бул. Мария Луиза № 51. Това е мощна навремето си българска фирма за търговия с радиоелектроника.
Една от певиците, които е издавала тази фирма, е известната навремето българска шлагерна изпълнителка Иванка Георгиева (Добрева, Ранчич 2012а)

Глория – нямаме никаква информация за тази фирма, различна от тази, която може да ни даде приложеният тук етикет на тяхна плоча.

Диктатор – всъщност Диктатор е също етикет на Пинкасовата Лифа. Друга информация, която намираме за нея, е пак у споменатото изследване на проф. В. Димов (Димов 2005: 160). Там е упоменато, че фирмата е издала под № 10752 патриотичната песен ,,Настъплението при Драгоман и изгонването на сърбите” и баладата ,,Погребението на княза” на група Шоп.

Карузо рекорд – една малко известна фирма. Това всъщност не е фирма, а етикет на уважената по-горе Арфа. Единственото, с което я свързваме, е че споменатият вече Георги Шаранков е записвал в нея. Този производител записва и издава шлагерни песни.

Кооп. ,,Георги Кирков” – вероятно закратко съществувала фирма между 1945 и 1947 година. Под № 4174 е издала плоча с ръченица и народната песен ,,Арда е мътна дотекла”

Кристал – не намираме никаква информация за нея, освен сведението за нейното съществуване в сп. Новости на БАН (Новости 2010: 3). Прави впечатление изключително сериозната прилика между обложките на ,,Кристал” и ,,Зенит”, които можете да видите в илюстративната част.

Медея – това е търговски етикет на Симонавия АД. В. Димов (Димов 2005: 163) споменава за издадена плоча № 5021 на фирмата, която включва ,,изпълнение на физармоника” на Атанас Авджиев и Добруджанска ръченица.

Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. ,,Радиопром“ продължава традициите на довоенните предприятия, но към записваните дотогава народни и шлагерни песни добавя нови серии, напр. поредицата ,,Песни за новото българско село“. Преименува се на ,,Балкантон“ през 1952 г. ,,Балкантон“ също има записани малък брой шеллакови плочи в периода 1952-1958 г. – напр. в поредицата ,,Песни и танци на народите“.

Флама – също етикет на вездесъщия Алберт Пинкас (Й. Симеонов).

Сега нека кажем няколко думи и за чуждестранните фирми, записвали и издавали грамофонни плочи в България. Трябва да отбележим, че първите грамофонни плочи с етикети на български са издадени от именно от чуждестранни, а не от наши фирми. записи на локална музика са инициатива на английската фирма The Gramophonе Company, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. Примерът на англичаните е последван от Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които вече работят с български дистрибутори и музикални скаути, издирващи за запис популярни солисти и ансамбли. Тези плочи обаче са изнасяни от самата България и продавани извън границите й.

В началото на 30-те г. някои големи европейски фирми – френските Pathé и Enregistrement Electrique, германските Odeon и Parlophon, английската The Gramophone Company, американските RCA Victor, Columbia Records, Zenith и Zonophone International – започват да записват български фолклорни и шлагерни песни с етикет на български език и да ги предлагат на пазара. Някои от тези производители осъществяват тази дейност под повече от една търговска марка или марката за даден район от Европа е определена специално за него. Обикновено названията на известните западни фирми в етикетите за България са изписани на кирилица. Ще дадем кратко упътване, чрез което да можете да се ориентирате откъде произхожда дадена плоча от описания вид, ако я срещнете:

Виктор – вероятно става дума за RCA Victor.

Грамофон концерт – търговска марка за България, притежание на британската The Gramophone Company
Грамола – също
Zenith – известната американската компания Zenith е внасяла у нас също механични и електрически грамофони и консумативи за тях (игли, пружини). В илюстративния материал е показана реклама за техни игли. Иглите и пружините са били най-често сменяните части на механичните грамофони, а тези на Zenith са се славели с най-високо качество.
Интересното е, че българските плочи ,,Кристал” откровено копират логото й. Zenith са имали в София огромен магазин със звучното название ,,Океана на плочите“.

Zonophone – също американска компания.

Columbia – така на българските плочи е изписвано името на американската компания Columbia Records. Интересното е, че продукцията за България е с етикет, оформен в цветовете на националното знаме (което не е така при плочите на Columbia, предзназначени, да речем, за Гърция).

Odeon – германска фирма.

Ориент – търговска марка на ,,Електрекорд“. Седалището се е намирало на бул. Мария Луиза № 36 (по-късно означението е променено според новото име на булеварда – Георги Димитров № 36).

Parlophon – също германска фирма.

Pathé – френска фирма. Започва дейност в България през 1904 г.

Полидор – австрийска фирма
Фаворит, Enregistrement Electrique – също.
His master`s voice, Хомокорн електро – английски фирми

За биографията на тези западни производители съзнателно не даваме информация, тъй като те са достатъчно добре известни като пионери на грамофонната техника и всеки може самостоятелно да прочете далеч по-обхватните статии, писани на езицит е на съответната страна.
Далече сме от мисълта, че този кратък доклад е успял да обхване цялата история на българската грамофонна промишленост до 1945-47 г. Със сигурност още много факти ще бъдат изваждани от прахта и огрени от слънцето на познанието. Единственото, на което съм се надявал, е тази публикация да Ви подтикне да издирвате, четете и научавате повече. Ние трябва да правим това със съзнанието, че даваме своя принос в културното издигане на нашия народ.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Божилова 2012: Божилова, Ваня. 90 години от рождението на Вълкана Стоянова. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/VulkanaStoianova.aspx (09.ІV.2017).
2. Божилова 2013: Божилова, Ваня. Първите народни изпълнители в програмата на БНР. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/Parvite_narodni_izpalniteli_v_programite_na_BNR_170113.aspx (09.ІV.2017).
3. Гаджев 2008: Гаджев, Владимир. ,,Балкантон” и юнаците от ,,Хайдушка поляна”. http://e-vestnik.bg/3790 (09.ІV.2017).
4. Димов 2005: Димов, Венцислав. Към изясняване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции. В: Българско музикознание 1, 2005. София: Издателство на БАН, 2005.
5. Димов 2009: Димов, Венцислав. Славянски следи в записаната на грамофонни
   плочи музика от България. В: Slavica slovaca 1, 2009. Bratislava: Vydavatel`stvo maticeslovenskej, , 2009. http://www.slavu.sav.sk/casopisy/slavica/2009_01/2009_1.pdf (09.ІV.2017).
6. Добрева, Ранчич 2012: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Образи на фолклорното върху първите български обложки на грамофонни плочи. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012/11/blog-post_7602.html (09.ІV.2017).
7. Добрева, Ранчич 2012а: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Иванка Георгиева. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012_06_01_archive.html (09.ІV.2017).
8. Енциклопедия 1967: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Издателство на БАН, 1967.
9. Новости 2010: Новости. Месечен информационен бюлетин за наука и технологии на БАН. Бр. 2, 2010. София: Издателство на БАН, 2010.
10. Тенев 1997: Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София:  Български писател, 1997.
11. Хофман, Рупчев 1988: Хофман П. Х., Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София: ДИ „Музика“, 1988.
12. Ценкова 2012: Ценкова, Искра. Фабриката на Симеон Авиатора. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15655 (09.ІV.2017).

Знаете ли как са зареждали автомобилите преди 1945 г.? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Макар трафикът по улица „Съборна“ през 1941 г. да не изглежда особено натоварен, вдясно на снимката се белее светещ глобус с надпис „бензинъ“, подсказващ наличието на колонка за зареждане

В спомените си ,,Тристахилядна София и аз между двете войни“ писателят Драган Тенев разказва за единственото по това време място за пълнене на гориво в центъра на града, намирало се на улица „Раковски“ в близост до Писателското кафене. Както отбелязва той, в началото сипването на бензина ставало „не от колонки, а направо от варели с ръчни помпи“ или „със специални кофи с чучурки“. Постепенно София се запознала и с бензиноколонките. Най-често ставало дума за единична колонка за зареждане, разположена пред работилница, гараж, автомобилно представителство или магазин, предлагащ същевременно цял набор от стоки като масла, гуми, части и други необходимости.

Както се вижда от запазените фотографии (напр. най-горната), обикновено колонката и прилежащият й малък резервоар се намирали върху самия тротоар край улицата. Както повелявали световните тенденции, елегантните приспособления завършвали с голям бял кръг или кълбо на върха, върху които с черни букви за сведение на шофьорите била изписана така важната и до днес за тях дума „бензинъ“.

Досега в Сандъците – Sandacite май само машина за прибиране на зеленчуци не сме Ви показвали!

Както и другите образци техника, с които постоянно Ви бомбардираме, и зеленчукоприбирачката е 100 % българска. Тя е предназначена за извозване на зеленчуци и плодове в амбалаж или насипно състояние до края на блока.

Окачва се на самоходно шаси (напр. СШ-22, за което Вече сме Ви разказвали, но също и ДСШ-14, ДВСШ-16).

Техническа характеристика на машината са следните:

Конструктивно машината за прибиране на зеленчуци ПНЗ-8,5 представлява платформа, която се състои от средна част (четиринога), две крила и задна площадка. Средната част представлява заварена винкелова кон­струкция във формата на четиринога, която се захваща с четири болта към рамата на шасито. На горната й част е заварена планка, на която са захванати шест въжета за поддържане на крилата в хоризонтално положе­ние. В предната част на четириногата е монтирана лебедка и направляваща ролка за сгъване на платформата в транспортно положение.

Крилата са две. Всяко крило се състои от две части, които по средата се свързват шарнирно. Те се сгъват към трактора с помощта на телени въжета. В задната си част крилата са подсилени с обтяжки, а в предната част е монтирана предпазна мрежа.

Задната площадка е закрепена на две конзоли, които са захванати с болтове към задния мост на шасито.

При прибиране на зеленчуци с платформа технологическият процес в зависимост от културата, която се прибира, и количеството на готовата за прибиране продукция може да се осъществи по два начина.

Първи начин – в началото на блока звеното от берачи нато­варва платформата с амбалажа (кафези, касетки или щайги). При дви­жение на платформата по полето берачите я следват, като всеки обира плодовете от своя ред и ги поставя в кофа, престилка или кошница и пе­риодично ги изсипва в амбалажа на платформата. След напълване на пър­вия ред амбалаж работникът, обслужващ платформата, го заменя с празен.

В края на блока или на междинните пътища звеното разтоварва плат­формата. По същия начин се извършва работата при следващите преходи. При изоставане на берачите трактористът периодично спира агрегата и изчаква работниците да го настигнат.

Втори начин – берачите предварително обират плодовете, след което платформата минава и набраната продукция се натоварва и се изнася.

Прибирането на зеленчуковите култури е свързано със спирания, по­ради което скоростта на предвижването е малка. Тя зависи от вида на кул­турата и начина на брането. При бране на пипер и домати скоростта е по-малка, отколкото при бране на зеле, тъй като се берат повече и по-дребни плодове от различни страни на растението.

Поначало всички земеделски машини, разработвани в България в периода до 1990 г., са преминавали теренни изпитания в прототип, преди да бъдат допуснати до масово производство. Когато тези изпитания преминат, забелязаното в тях се описва в ,,Бюлетини за научно-производствена информация“, издавани от Машинно-тракторните станции (МТС), каквито е имало в Пловдив и Русе напр., и от Академията на селскостопанските науки.

Та от лабораторно-полското изпитване, проведено в началото на 1960-те години с нашата зеленчукоприбирачка, е установено, че платформата ПНЗ-8,5, агрегатирана с ДВСШ-16, може да работи безпрепятствено при прибиране на домати, отглеждани на телена конструкция с височина 45 см (обща височина с растенията до 55 см). Агрегатирана със СШ-22, тя може да работи при телена конструкция, висока 55 см (обща височина с расте­нията 63—65 см).

Повредите, които нанася платформата върху културните растения, са незначителни и нямат практическо значение.

Платформата ПНЗ-8,5 е разчетена за 1500 кг товар. Проведените изпитания на терен са показали, че тя издържа товар до 2000 кг. Трябва да отбележим обаче, че съществува несъответствие между товароносимостта на платформата и конструктивната товароносимост на шасито (1000 кг). Опитите и наблюденията показват, че моментите, които създава товарът, не действат разрушително, тъй като скоростта на дви­жение е ниска и динамическите натоварвания са незначителни.

Времето, разходвано за завои, е малко. За безпрепятствена работа на агрегата е необходим обръщателен пояс, не по-тесен от 10 м, което много рядко може да се осигури при сегашното състояние на зеленчу­ковите градини.

Коефициентът за технологическа надеждност е единица, тъй като се работи без листозащитници и няма случаи на задръствания. 

Независимо от всички дитирамби, които изписахме досега обаче, нека кажем, че разгледаната от нас зеленчукоприбирачка не може да разреши цялостно проблема за прибира­нето на зеленчуковите култури, но пък увеличава производителността на труда около 1,5 пъти и облекчава труда на берачите. Затова съвсем заслужено ПНЗ-8,5 е одобрена от МИС и е пусната в серийно произ­водство в началото на 1960-те години.

А ето и подробен преглед на прословутото самоходно шаси СШ-22:

Товарна платформа на Балканкар в Сандъците – Sandacite.

Наскоро Ви бяхме разказали за няколко малко известни изделия на българската автотехническа мисъл, разработвани пpeди вcичĸo в Цeнтpaлния нayчнoизcлeдoвaтeлcĸи инcтитyт пo тpaнcпopтнo мaшинocтpoeнe нa ceгaшния бyл. Цap Бopиc III № 126 и произвеждани в различни заводи в страната.

Днес сме Ви подготвили още едно такова чудо – българска специализирана товарна платформа. Както и останалите превозни средства от този вид, и тя е произвеждана в ограничени бройки, което се обяснява със специфичните й сфери на употреба – предназначена за транспортиране на различни видове товари в заводите, аерогарите, жп. гарите, пристанищата и т. н.

Платформата е проектирана е в ЦНИИТМ през 1970 или 1971 г. и се описва с трудно запозняемия индекс Ф16.Б32—2013.

Първо, малко за конструкцията. Предният мост е управляем и има независимо окачване. Задвижването се осъществява с четирицилиндров четиритактов двигател тип „Москвич 408“ с мощност 45 конски сили при 4500 tr/min. Товарната платформа е приспособена за движение по улиците и пътищата; а осветителните тела и светлинната й сигнализация отговарят на действащите тогава международни изисквания. Притежава добра маневреност, удобно управление и въобще е лесна за експлоатация.

Габаритите на това балканкарско изделие са, както следва: дължината на платформата е 2440 мм, широчината 1650 мм, височина 800 мм. Основните размери (тоест тези на цялото превозно средство) са: дължина 3780 мм, широчина 1700 мм, височина 2005 мм. Скоростта на движение с товар е 34 км/ч. Товароносимостта на изделието е 3200 кг, а ненатоварено цялото чудо тежи 1650 кг.

Първата българска съдомиялна вече е в Сандъците – Sandacite.

В момента, ако се разходите до някой магазин за битова техника, ще намерите богат избор от съдомиялни. Но сред тях няма да има нито една българска! Затова сега ние ще Ви върнем 46 години назад, когато е била произведена първата българска съдомиялна.

Интересното в случая е, че тя не е предназначена за домашна употреба. Става дума за мащабно съоръжение с капацитет 1100 чинии в час, чието ,,работно място“ са големите заведения за обществено хранене. Независимо от това обаче, ние мислим, че машината си струва разглеждането.

Както ни осведомява списание ,,Машиностроене“ (9-1971), рекламното название на устройството е просто ,,машина за миене на чинии“. Тя е била произвеждана в някой от многото заводи в рамките на ДСО Тежко машиностроене и след 1971 г. е била в експлоатация поне няколко години… преди да дойде следващият модел. :)

За да измие добре чиниите, машината загрява вода в собствен бойлер, на който му трябва един час, за да повиши до работна температура 240 литра вода от водопроводната мрежа. На илюстрацията бойлерът й е онова, бъчвообразното, дето се намира под командното табло и се опира на земята чрез три стърчащи извити крака. Чиниите се хигиенизират в контейнера при темпеpатура 65-75 градуса, а след привършване на манипулацията чакат готови да си ги вземете – виждате контейнера, най-обемната част от машината, вляво от бойлера. Цялото времетраене на работния цикъл е едва 45 секунди!

Ето и оригиналната реклама в списанието. В нея можете да видите и основните размери на цялата машина, а също така може би ще Ви стане ясна и някоя друга подробност, изпусната от нас (все пак никога не сме работили с това чудо):

А дали някога сме правили и битова съдомиялна?