Статии – Стара техника

Дали новото зверче от Сандъците – Sandacitе не е първата българска компютърна мишка?

Днес сме Ви подготвили нещо забележително. Като го видяхме, очите ни станаха на палачинки! Устройството на горната снимка е българска мишка за РС, модел МАН`88. Производството й започва през 1988 г. в Завод за пултове и клавиатури Габрово, звено в системата на Научнопроизводствения комбинат Мехатроника Габрово, за който сме Ви разказвали.

Това действително е истинска мишка! Но като казваме това, Вие не си представяйте нещо, което непременно да прилича на съвременните. Да разгледаме подробно машинката.

Както виждате, тя има три бутона на реда на сегашните два, но няма скрол. По това време прескачането между по-горна и по-долна точка на документа на екрана се извършва чрез стрелковите бутони на клавиатурата. Курсорът представлява мигащо квадратче, най-често в зелен цвят. Нововъведението, което прави инструментът ,,мишка“, е, че Ви позволява да местите курсора, местейка самата мишка, а не чрез стрелковите бутони.

Самите бутони имат съвсем различни функции в сравнение със сега. Те се определят от програмния код на софтуера, който се изпълнява на компютъра и който поддържа мишката. В програмата са предвидени определени действия, които да се извършват при натискане на някой от бутоните. Действията могат да са най-различни и варират според вида на програмата. Така например, при текстообработваща програма може да се отвори някое от менютата в ред най-горе, при CAD системите се рисуват определени видове линии. Всъщност, най-полезни тези мишоци са били именно при последния вид софтуер.

Именно заради корелацията между функциите на програмата и тези на бутоните върху кутията на тази българска мишка е отбелязано кои програми поддържа. Виждаме имената на доста добре известни както български, така и чуждестранни програми.

Трябва да отбележим, че повечето програми от 80-те години ползват доста по-малко средния бутон в сравнение с другите два, което е и причината той с времето да изчезне. По времето на тези мишки почти всичко на екрана на компютъра е в текстов режим. Даже джойстиците за игра са атракция. Мишките въобще са нямали особен смисъл преди навлизането на Windows 3.1 и след това.

Разглежданото от нас устройство се свързва с компютъра посредством традиционния за епохата RS232 интерфейс, а захранване взима от също толкова традиционния DIN конектор. На снимката ясно се вижда как кабелът от DIN-a влиза във конектора за RS232. Що се отнася до изпъкналата част, както и при съвременните мишки, това е направено за удобство на ръката при работа. На кутията от първата снимка можете да видите и останалите технически характеристики на джаджата.

Мишката МАН`88 е била включвана в комплекта на няколко заводски конфигурирани специализирани работни станции, като напр. тази система за автоматизирано проектиране ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0/

И така,  това ли е първата българска мишка? Засега го твърдим с почти 100 % сигурност, но все пак оставяме вратичката отворена. Защото, както не сме намерили по-стар мишок от този, така и предполагаме, че може все пак и да е имало, защото напр. джойстици България произвежда от около 1982 – 3 г. Би следвало да направят и мишка – все пак тя се ползва за ,,сериозна“ работа, докато предназначението на джойстиците от самото им начало е било да се употребяват при игри.

Ето и една от програмите, които можете удобно да ползвате с първата българска компютърна мишка:

В Сандъците – Sandacite класифицирахме всички характерни повреди в радиоприемниците. :)

Този списък ще Ви помогне, ако имате пред себе си замлъкнал лампов  апарат и решите да се заемете с неговия ремонт. Защото за причината на много от повредите в радиата може да се съди по характерните им прояви. Освен това голяма част от повредите са общи за всички апарати. Дефектите могат да се систематизират, както следва:

а)   приемникът не работи и лампите не се загряват;

б)   приемникът не работи, но лампите се загряват;

в)   приемникът работи слабо;

г)   приемникът прекъсва периодично работата си;

д)   приемникът работи с изкривявания ;

е)   приемникът пищи;

ж)   приемникът вие;

з)    приемникът бръмчи;

и)   приемането е придружено с трясъци;

к)   приемането е придружено със звънтене.

Ще разгледаме подробно тези типове повреди.

1.   Приемникът не работи, но лампите се загряват

1. Пробит кондензатор в анодната верига (респ. анодните вериги) на токоизправителната лампа. Трансформаторът се за­грява недопустимо, а понякога лампата искри.
2. Токоизправителната лампа е повредена.
3. Един от двата филтрови електролитни кондензатора е пробит (има късо съединение).
4. Прекъснато е филтрового съпротивление, филтровият дросел или възбудител в ата намотка на електродиамичния ви­сокоговорител.
5. След втория електролитен кондензатор липсва анодно напрежение поради късо съединение.
6. Анодното напрежение след втория електролитен конден­затор е прекъснато.
7. Прекъсната е първичната намотка на изходния транс­форматор; има опасност за крайната лампа.
8. Пробит е кондензаторът в анодната верига на крайната лампа.
9. Прекъсната е трептящата бобинка на високоговорителя.
10. Крайната лампа е повредена.
11. Н. ч. лредусилвателна лампа е повредена.

12. Късо съединение в н. ч. екранирани проводници.
13. Пълно късо съединение в променливия кондензатор

2.   Приемникът работи слабо

1. Изтощена е някоя от лампите.
2. Късо съединение в изходния трансформатор.
3. Липсва захранващо напрежение на някой от електродите на н. ч. лампи.
4. Липсва захранващо напрежение на някоя от екранира­щите решетки на лампите.
5. Потенциометърът за регулиране на силата на звука е повреден.
6. Повреден катоден кондензатор.
7. Повреден кондензатор в някой м. ч. филтър.
8. Разстроен е м. ч, усилвател.
9. Разстроени входна и осцилаторни кръгове.
10. Прекъснат е антенният свързващ кондензатор.
11. Изгоряла е антенната бобина.

3.   Приемникът прекъсва периодично работатаси

1. Лош контакт във веригата на антената извън апарата.
2. Лош контакт в антенната верига в апарата.
3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
4. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
5. Повреден е потенциометърът за регулиране на силата ма звука.
6. Повреден кондензатор.
7. Повредено съпротивление.
8. Лоша изолации на някой от свързващите проводници.
9. Лоша спойка.

4.   Приемникът работи с изкривявания

1. Изтощена токоизправителна, крайна или н. ч. предусил- вателна лампа.
2. Пробит катоден блок.
3. Лошо центрован високоговорител.
4. Свързващият кондензатор в н. ч. усилвател има утечка.
5. Повреда във веригата на отрицателната обратна връзка.
6. АРУ не действа.

5   Приемникът пищи

1. Лоша селекхивност.
2. Филтърът за 9 кхц в анодния кръг на крайната лампа ме действува.
3. Повредена м. ч. усилвателна лампа.
4. Проводникът, който свързва анода на крайната лампа с изходния трансформатор, е много близо до първата решетка (качулката) на н. ч. предусилвателна лампа или до потенцио­метъра за регулиране на силата на звука.
5. Повреден променлив кондензатор.
6. Повредени филтриращи кондензатори в н. ч. усилвател.
7. Екранът на проводника за грамофонната мембрана не е свързан с шасито на апарата.

8. Повишени напрежения във в. ч. стъпала.
9. Остаряла анодна батерия при батерийните апарати.

6.   Приемникьт вие

1. Акустична обратна връзка между високоговорителя и променливия кондензатор.
2. Акустична обратна връзка между високоговорителя и смесителната лампа.
3. Шасито е стегнато много силно към кутията (гумичките са извадени).
4. Изсъхнали филгрови електролитни кондензатори (с на­мален капацитет); изсъхналите кондензатори имат голямо съ­противление.
5. Разменени краища на отрицателната обратна връзка.

6. Сипна положителна обратна връзка.
7. Повредена н. ч. предусилвателна лампа.

7.   Приемникът бръмчи

1. Лошо заземяване.
2. Лошо нагласен ентбрумер.
3. Недостатъчно филтриране в токозахранващото стъпало.
4. Прекъснат в. ч. филтров кондензатор в мрежовата част (в първичната или във вторичната страна на мрежовия транс­форматор).
5. Незаземена екранираща намотка на мрежовия трансфор­матор.
6. Прекъснат електролитен кондензатор в токозахранващата група.
7. Късо съединение във филтровил дросел или във възбу­дителната намотка на електродинамичния високоговорител.
8. Незаземени екрани на решетъчни проводници.
9. Повредена крайна лампа
10. Незаземен грамофонен електродвигател.

8.   Приемането е придружено с трясъци

1. Лош контакт в потенциометъра за регулиране на силата на ввука.
2. Лош контакт в ключа за вълни (клавишния блок).
3. Частично късо съединение в променливия кондензатор.
4. Окислени заземителни пластивки на променливия кон­дензатор.
5. Лош контакт в антенния кръг.
6. Лош контакт в антенната верига извън приемника.
7. Поява на електрически заряди при движение на скалния механизъм.

9. Приемането е придружено със звънтене

1. Незатегнати шайбички резонират.
2. Лошо центрована трептяща бобинка.
3. Разлепени проводници на трептящата бобинка.
4. Скъсана хартиена мембрана на високоговорителя.
5. Скъсана трептилка на високоговорителя.
6. Нестабилна система на някоя от лампите.
7. Повреден променлив кондензатор.

Надяваме се, че този систематизиран списък на повредите в ламповите радиоапарати ще Ви е полезен в техния ремонт. Но за това вече ще Ви трябва обзавеждане като от онова време, примерно нещо ето такова:

Ето че дойде време за ново изследване на Сандъците – Sandacite.

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к FibankNEWS, бр. 98, 1 юли 2016 г. ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2016-98.pdf.

Предложеният тук вариант е с около 10 пъти увеличен обем и няколко десетки пъти повече илюстративен материал, поради много по-големия възможен обем за текста.

Също тъй, нека тбележим, че именно с тази статия се представихме на Юбилейната научна конференция ,,Техническо и индустриално наследство в българските музеи“, провела се в Националния политехнически музей 1-2 юни 2017 г. Приятно четене! :)

Малко известен факт е, че преди познатия ни „Балкантон“ в България също е имало широко производство на грамофонни плочи с музика. За тях се говори рядко и още по-рядко се пише. Целта на тази публикация е именно да разсеем, доколкото е възможно, мъглата на времето и да обединим в едно текст и образ, за да се получи поне частичен разказ за този клон от нашата промишленост. Към текстовия материал е приложен и илюстративен. Той е съставен от експонати от личната ми колекция, в която са представени всички български грамофонни производители до 1945-7 година.

От данните и частичните податки, които намираме в различни източници, можем да разберем кои са били грамофонните фирми до осъществената през 1947-8 г. национализация, по какво са се различавали, какъв е бил графичният облик на обложките на рървите български плочи, какъв вид звук са записвали и издавали… но по-малко сведения има за историята на самите предприятия и какво се е случило с някои от тях след одържавяването.

Тези фирми са работeли в условията на ожесточена конкуренция и относително ограничен пазар. Плочите са изготвени от шеллак – твърд и много чуплив материал, наподобяващ бакелит. Имат диаметър 25 см, въртят се със 78 оборота в минута. Плочите на българските производители обикновено се изработват у нас.

А на какво са прослушвани тези грамофонни плочи? В Царска България са произвеждани както механични, така и електрически грамофони – „Орфей“  и „Клингзор Екстра“. Механичният грамофон представлява най-често преносима вещ, оформена като малък куфар, който се задейства чрез навиване на разположена отдясно манивела, нагнетяваща пружина. Звукът се извлича от плочата с помощта на остра стоманена игла, ориентирана строго вертикално. В магазини като „Радио Електрик“ в София (притежател на грамофоните ,,Клингзор“) са се предлагали всякакви части за тях – мембрани, игли „отъ шведска стомана по десетъ въ кутия“, електромоторчета, пружини (важен консуматив при механичните грамофони) и какво ли още не. Маркетингът е бил доста добър – фирмата редовно издава каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е „Купете отъ насъ и пестете разликата!“… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Нека започнем с уточнението, че е погрешно схващането, че всички плочи, отпечатан с правописа, използван до февруари 1945 година (с характерното Ъ след твърда съгласна), са български. Заблудата идва от кирилската азбука, а плочите с кирилски етикет в България не са били само от български фирми. Можем да разделим грамофонните фирми, действували на нашия пазар тогава, на две основни групи:

1. Чисто български фирми, записвали българска и друга музика (оперети, шлагери и т. н.) за обращение на нашия пазар.
2. Чуждестранни фирми, записвали българска музика под ръководството на български музиковеди и артисти и издавали тази музика под български етикет, като понякога името на фирмата е изписано само на кирилица, по-рядко – на латиница, а в най-редките случаи – и на двете азбуки. Плочите са подготвени за българския пазар. Тези фирми получават капиталите и суровините си от чужбина и плочите не е особено коректно да бъдат наричани ,,български”.

Имаме информация за следните фирми, създадени по различно време и работили на нашия пазар до 1945-47 година:

БЪЛГАРСКИ

1. Орфей, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.
2. Патриа, търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”.

3. Арфа
4. Балкан (предишно название ,,Лифа рèкорд”)
5. Микрофон
6. Лондон рекорд
7. Глория
8. Диктатор
9. Карузо рекорд
10. Кооп. ,,Георги Кирков” – съществува вероятно от 1946-7 и обединява други фирми, впоследствие влиза в състава на ,,Радиопром“
11. Кристал
12. Медея
13. Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. От 1952 – ,,Балкантон“.

ЧУЖДЕСТРАННИ (изписани са с азбуката, с която фигурират на етикетите)

1. Виктор
2. Грамофон концерт
3. Грамола
4. Zenith
5. Zonophone
6. Columbia
7. Odeon
8. Ориент
9. Парлофон
10. Pathe
11. Полидор
12. Фаворит
13. His masters`s voice
14. Хомокорн електро
15. Enregistrement Electrique

Тук е мястото да направим едно уточнение, за което ще се позовем на вече публикувани материали. Четири от предприятията – ,,Балкан”, ,,Арфа” , ,,Микрофон” и ,,Орфей” (търговска марка на ,,Симонавия акц. д-во”) – през 1947 г. са одържавени (Енциклопедия 1967: 78) и ,,на тяхна основа е създадено Държавно индустриално предпирятие ,,България”, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“ (Гаджев 2008). Това е причината да се намират и плочи с етикет ,,Орфей” без характерния голем ер (Ъ) след твърда съгласна. Записите вече се правят в първото специализирано грамофонно студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев.

През 1950 г. към новосъздаденото Управление на радиото и радиоинформацията се основава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“. Тези плочи също са на 78 оборота и от шеллак. Тогава записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в току-що построения Слаботоков завод Климент Ворошилов. ,,През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т. н.”, отбелязват два от малкото източници, занимавали се с тематиката (Гаджев 2008; Хофман, Рупчев 1988: 16). Ние ще добавим, че първите балкантонски плочи също са на 78 оборота, а от средата на 50-те се преминава към производство на винилови плочи и с това шеллаковата ера на българската грамофонна промишленост приключва.

Повечето от българските грамофонни фирми са създадени в началото на 1930-те г. от  предприемчиви музиканти. Жанровете музика, записвани от първите български грамофонни фирми, са главно необработен фолклор, валсове, танга, както български и западни шлагери и оперетни откъси. Това е така, защото с подобна широко популярна музика е можело да се оцелее и пробие на пазара в условията на конкуренция, а класическите произведения и без това са били отдавна монопол на чужди компании (примерно чехословашката Supraphon и германската Telefunken).

Сега ще се опитаме да предоставим информация за отделните фирми, като обаче нека отчетем факта, че по отношение на количеството сведения за конкретна фирма данните са изключително неравномерно разпространени из различните източници.

Орфей – най-голямата грамофонна фирма на Царска България. Нейни са и най-често намираните български шеллакови плочи. ,,Орфей” е търговска марка на акционерно дружество ,,Симонавия”, основано през 1924 г. от о. з. майор Симеон Петров (1888-1950). Симеон Петров е първият български летец, осъществил полет извън територията на България на 13. август 2012 г. Наричали са го Симеон Авиатора, оттам и името ,,Симонавия”. ,,Симонавия“ е ,,акционерно дружество за търговия и индустрия“ и притежава първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“. Допълнителен щрих внася Искра Ценкова: ,,Симеон Петров […] по-късно изкупува акциите на другите (по-дребни акционери – б. м., А. О.) и става едноличен собственик на фабриката. В началото “Симонавия” внася плочи, а той на няколко пъти организира записи на наши изпълнители – певци и оркестри, във Франция (това се потвърждава и от експонат в личната ми колекция – на сниманата плоча с етикет Pathe се забелязва най-отдолу на етикета надписът Simonavia, който свидетелствува за началната вносителска дейност на Симеон Петров – б. м, А. О.). След това решава, че е време да си имаме и родно производство на грамофонни плочи. Първата негова плоча е записана през 1934 г. с вносни материали” (Ценкова 2012). Става дума за закупената от германската фирма ,,Георг Нойман” електрическа грамозаписна апаратура, която е комплектована с усилватели ,,Pathé” от Франция. Най-напред изпълненията се записват върху восъчен диск, след това той се обработва и от него се правят матрици за плочите. Изпълнявани са били също така специални опръчки на Министерството на народното просвещение, като, когато това е така, е отбелязано на плочите (може да се види на една от приложените снимки). Първият запис на българска народна песен в ,,Симонавия“ е на Мишо Тодоров по текст на Димчо Дебелянов – „Спи градът“. ,,В репертоара влиза изключително танцова музика и отчасти народна” (Енциклопедия 1967: 141). Годишният тираж на фабриката е около 150-200 000 броя плочи. Издават се фолклорни и шлагерни песни – общо над 5000 заглавия. През 1947 г. дружеството и гореспоменатите четири фирми влизат в състава на ДИП ,,България”, а самият Петров постъпва на работа като бобиньор в Силнотоковия завод ,,Васил Коларов” в София. През 1950 г. умира.

Патриа – от плочата в илюстративния материал е видно извънредно голямо сходство в оформлението с плочите на ,,Симонавия“. От този факт може да се направи изводът, че тази търговска марка също е принадлежала на Симеон Петров, Освен заглавията на няколко народни песни, дадени в статия на проф. Венцислав Димов (Димов 2005: 168), не знаем друго за звукозаписния репертоар.
Продукцията на тези грамофонни фирми осигурява част от музикания репертоар на БНР през 1930-те и 1940- те г.

Арфа – не знаем кога е създадена тази фирма, но знаем годинана на одържавяването (1947). Цинтралата се е намирала на ул. Леге № 14 в София, а по-късно – на бул. Мария Луиза № 43. Издава главно народни песни. За тази фирма знаем, както между другото споменава отново Димов (2009: 41), че е публикувала български шлагери на някога известния Георги Шаранков. В ,,Арфа” (а и в ,,Симонавия”) записва около 90 песни и народната певица Вълкана Стоянова, отбелязва Ваня Божилова (Божилова 2012).
Нека да обърнем внимание и на графичното оформление на плочите на ,,Арфа“, като приведем това подробно описание от едно сериозно студентско изследване: ,,Графичната визия на хартиената опаковка на грамофонни плочи на фирма “Арфа” е решена в три тоналности. Бялото и черното описват кръг около кръглия отвор в средата на опаковката, създава се впечетлението за нарисувана плоча. От ляво и дясно, от двете страни около кръга, на равнището на очите са очертани кръгли червени плоскости, всъщност червени грамофонни плочи. Върху едната, която е мегдан на село (на заден план се виждат къщи) се вие хоро. Върху другата, на срещуположната страна, двойки танцуват валс. Може би целта на този тип фирмени изображения е да подскажат, че музикалната продукцията на “Арфа” е и за тези които предпочитат фолклорната музика, но и за тези, които се увличат по модерните западни танци” (Добрева, Ранчич 2012). Както се вижда от снимките в приложения илюстративен материал, обложката е с различен цвят на буквите и леко променена корица.

Балкан – покрай нея да кажем две думи и за един друг важен производител – ,,Лифа рекорд”. ,,Лифа” е основана от незабравения и в момента популярен шлагерен певец Алберт Пинкас (Тенев 1997: 224) и тази фирма записва музика върху восъчна матрица в Берлин или Букурещ, а произвежда масови звуконосители в София с две ръчни преси, т.е. със стара манифактурна технология. В илюстративния материал е приложена тяхна плоча. Поради бавния и трудоемък производствен процес тиражът е малък и плочите „Лифа рекорд“ са редки.

Производството на фабриката на Пинкас обаче става много по-популярно под названието на фирмата, на която той продава своята. Това е ,,Балкан”, чийто адрес се е намирал, както свидетелствува поместената по-горе обложка, на бул. Константин Стоилов № 32 в София. И тук нямаме информация за други записи, освен на народна музика. Одържавена като ,,Балкан” през 1947 г.

Микрофон – адресът е бил на бул. Константин Стоилов № 16 А. Голяма фирма, издавала разнобразни танга, валсове и народни песни. Това се потвърждава от каталог на продукцията й, издане 1943 г., който присъства в личната ми колекция.

Нека приведем и описание на обложката, изпълнено в същия педантичен стил, както и при ,,Арфа: ,,Грамофонни плочи “Микрофон” използват подобен, но този път триполюсен мотив на графично изображение. В долния край на графично загатнатата плоча в правоъгълник е изобразен прецизно и детайлно на преден план акордеонист с калпак (може да забележим дори леката усмивка на устните му, както и цветето забодено зад ухото му). На заден план се люлее хоро, фигури на мъже и жени в народни носии са представени във вихъра на танца. От двете страни над правоъгълника са изрисувани съответно танцуваща двойка, облечени в модни одежди, и цигулар, облечен във фрак. Тук освен за популярна (танцова, шлагерна) и народна (фолклорна) музика, грамофонната фирма напомня и за художествената (салонна, класическа) музика, която също тиражира върху грамофонни плочи. Елемент от рисунката на плик „Микрофон” е буквално пренесен в рекламно каре на музикален магазин „Българска лира”, поместена във в. „Македония” (бр. 649/08.12.1928) (поместен в илюстративния материал към статията – б. м., А. О.). От двете страни на рекламния текст са симетрично разположени две рисунки: вляво войник свири на хармоника на фона на войнишко хоро, вдясно същият селянин с калпак и китка свири на хармоника на фона на селско смесено хоро.” (Добрева, Ранчич 2012).

През 1940-1942 г. известната народна певица Мита Стойчева записва песни в ,,Микрофон”. През 1947 г. фирмата е одържавена.

Лондон рекорд – интересна фирма. Любопитното е, че адресът, посочен на опаковките, е същият с този на ,,Балкан“ (бул. Константин Стоилов № 32). Според изследователя и колекционер на шеллакови плочи Йордан Симеонов това се дължи на факта, че през 1938 г. собственикът на ,,Балкан“ Алберт Пинкас продава фирмата си и на предприемача Марко Бенбасата, който основава Лондон рекорд, чийто пръв директор е патриархът на българската забавна песен – композиторът Йосиф Цанков. На ,,лондонските“ опаковки от задната страна се забелязва уточнението, че ,,главното представителство“ на фирмата се намира в магазина ,,Радио електрик“ на бул. Мария Луиза № 51. Това е мощна навремето си българска фирма за търговия с радиоелектроника.
Една от певиците, които е издавала тази фирма, е известната навремето българска шлагерна изпълнителка Иванка Георгиева (Добрева, Ранчич 2012а)

Глория – нямаме никаква информация за тази фирма, различна от тази, която може да ни даде приложеният тук етикет на тяхна плоча.

Диктатор – всъщност Диктатор е също етикет на Пинкасовата Лифа. Друга информация, която намираме за нея, е пак у споменатото изследване на проф. В. Димов (Димов 2005: 160). Там е упоменато, че фирмата е издала под № 10752 патриотичната песен ,,Настъплението при Драгоман и изгонването на сърбите” и баладата ,,Погребението на княза” на група Шоп.

Карузо рекорд – една малко известна фирма. Това всъщност не е фирма, а етикет на уважената по-горе Арфа. Единственото, с което я свързваме, е че споменатият вече Георги Шаранков е записвал в нея. Този производител записва и издава шлагерни песни.

Кооп. ,,Георги Кирков” – вероятно закратко съществувала фирма между 1945 и 1947 година. Под № 4174 е издала плоча с ръченица и народната песен ,,Арда е мътна дотекла”

Кристал – не намираме никаква информация за нея, освен сведението за нейното съществуване в сп. Новости на БАН (Новости 2010: 3). Прави впечатление изключително сериозната прилика между обложките на ,,Кристал” и ,,Зенит”, които можете да видите в илюстративната част.

Медея – това е търговски етикет на Симонавия АД. В. Димов (Димов 2005: 163) споменава за издадена плоча № 5021 на фирмата, която включва ,,изпълнение на физармоника” на Атанас Авджиев и Добруджанска ръченица.

Радиопром – съществува от 1950 г. и обединява национализираните ,,Орфей“, ,,Балкан“, ,,Арфа“ и ,,Микрофон“. ,,Радиопром“ продължава традициите на довоенните предприятия, но към записваните дотогава народни и шлагерни песни добавя нови серии, напр. поредицата ,,Песни за новото българско село“. Преименува се на ,,Балкантон“ през 1952 г. ,,Балкантон“ също има записани малък брой шеллакови плочи в периода 1952-1958 г. – напр. в поредицата ,,Песни и танци на народите“.

Флама – също етикет на вездесъщия Алберт Пинкас (Й. Симеонов).

Сега нека кажем няколко думи и за чуждестранните фирми, записвали и издавали грамофонни плочи в България. Трябва да отбележим, че първите грамофонни плочи с етикети на български са издадени от именно от чуждестранни, а не от наши фирми. записи на локална музика са инициатива на английската фирма The Gramophonе Company, която предпочита да задоволява пазарите в Ориента, Азия и на Балканите с изпълнения на местни оркестри и артисти. В периода 1903-1907 година такива записи са правени в София и Варна. Примерът на англичаните е последван от Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които вече работят с български дистрибутори и музикални скаути, издирващи за запис популярни солисти и ансамбли. Тези плочи обаче са изнасяни от самата България и продавани извън границите й.

В началото на 30-те г. някои големи европейски фирми – френските Pathé и Enregistrement Electrique, германските Odeon и Parlophon, английската The Gramophone Company, американските RCA Victor, Columbia Records, Zenith и Zonophone International – започват да записват български фолклорни и шлагерни песни с етикет на български език и да ги предлагат на пазара. Някои от тези производители осъществяват тази дейност под повече от една търговска марка или марката за даден район от Европа е определена специално за него. Обикновено названията на известните западни фирми в етикетите за България са изписани на кирилица. Ще дадем кратко упътване, чрез което да можете да се ориентирате откъде произхожда дадена плоча от описания вид, ако я срещнете:

Виктор – вероятно става дума за RCA Victor.

Грамофон концерт – търговска марка за България, притежание на британската The Gramophone Company
Грамола – също
Zenith – известната американската компания Zenith е внасяла у нас също механични и електрически грамофони и консумативи за тях (игли, пружини). В илюстративния материал е показана реклама за техни игли. Иглите и пружините са били най-често сменяните части на механичните грамофони, а тези на Zenith са се славели с най-високо качество.
Интересното е, че българските плочи ,,Кристал” откровено копират логото й. Zenith са имали в София огромен магазин със звучното название ,,Океана на плочите“.

Zonophone – също американска компания.

Columbia – така на българските плочи е изписвано името на американската компания Columbia Records. Интересното е, че продукцията за България е с етикет, оформен в цветовете на националното знаме (което не е така при плочите на Columbia, предзназначени, да речем, за Гърция).

Odeon – германска фирма.

Ориент – търговска марка на ,,Електрекорд“. Седалището се е намирало на бул. Мария Луиза № 36 (по-късно означението е променено според новото име на булеварда – Георги Димитров № 36).

Parlophon – също германска фирма.

Pathé – френска фирма. Започва дейност в България през 1904 г.

Полидор – австрийска фирма
Фаворит, Enregistrement Electrique – също.
His master`s voice, Хомокорн електро – английски фирми

За биографията на тези западни производители съзнателно не даваме информация, тъй като те са достатъчно добре известни като пионери на грамофонната техника и всеки може самостоятелно да прочете далеч по-обхватните статии, писани на езицит е на съответната страна.
Далече сме от мисълта, че този кратък доклад е успял да обхване цялата история на българската грамофонна промишленост до 1945-47 г. Със сигурност още много факти ще бъдат изваждани от прахта и огрени от слънцето на познанието. Единственото, на което съм се надявал, е тази публикация да Ви подтикне да издирвате, четете и научавате повече. Ние трябва да правим това със съзнанието, че даваме своя принос в културното издигане на нашия народ.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Божилова 2012: Божилова, Ваня. 90 години от рождението на Вълкана Стоянова. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/VulkanaStoianova.aspx (09.ІV.2017).
2. Божилова 2013: Божилова, Ваня. Първите народни изпълнители в програмата на БНР. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/Parvite_narodni_izpalniteli_v_programite_na_BNR_170113.aspx (09.ІV.2017).
3. Гаджев 2008: Гаджев, Владимир. ,,Балкантон” и юнаците от ,,Хайдушка поляна”. http://e-vestnik.bg/3790 (09.ІV.2017).
4. Димов 2005: Димов, Венцислав. Към изясняване на записаната музика в България от първата половина на ХХ век: архиви и колекции. В: Българско музикознание 1, 2005. София: Издателство на БАН, 2005.
5. Димов 2009: Димов, Венцислав. Славянски следи в записаната на грамофонни
   плочи музика от България. В: Slavica slovaca 1, 2009. Bratislava: Vydavatel`stvo maticeslovenskej, , 2009. http://www.slavu.sav.sk/casopisy/slavica/2009_01/2009_1.pdf (09.ІV.2017).
6. Добрева, Ранчич 2012: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Образи на фолклорното върху първите български обложки на грамофонни плочи. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012/11/blog-post_7602.html (09.ІV.2017).
7. Добрева, Ранчич 2012а: Добрева, Стефка; Йована Ранчич. Иванка Георгиева. http://retrofonoteka.blogspot.com/2012_06_01_archive.html (09.ІV.2017).
8. Енциклопедия 1967: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Издателство на БАН, 1967.
9. Новости 2010: Новости. Месечен информационен бюлетин за наука и технологии на БАН. Бр. 2, 2010. София: Издателство на БАН, 2010.
10. Тенев 1997: Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София:  Български писател, 1997.
11. Хофман, Рупчев 1988: Хофман П. Х., Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София: ДИ „Музика“, 1988.
12. Ценкова 2012: Ценкова, Искра. Фабриката на Симеон Авиатора. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15655 (09.ІV.2017).

Знаете ли как са зареждали автомобилите преди 1945 г.? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Макар трафикът по улица „Съборна“ през 1941 г. да не изглежда особено натоварен, вдясно на снимката се белее светещ глобус с надпис „бензинъ“, подсказващ наличието на колонка за зареждане

В спомените си ,,Тристахилядна София и аз между двете войни“ писателят Драган Тенев разказва за единственото по това време място за пълнене на гориво в центъра на града, намирало се на улица „Раковски“ в близост до Писателското кафене. Както отбелязва той, в началото сипването на бензина ставало „не от колонки, а направо от варели с ръчни помпи“ или „със специални кофи с чучурки“. Постепенно София се запознала и с бензиноколонките. Най-често ставало дума за единична колонка за зареждане, разположена пред работилница, гараж, автомобилно представителство или магазин, предлагащ същевременно цял набор от стоки като масла, гуми, части и други необходимости.

Както се вижда от запазените фотографии (напр. най-горната), обикновено колонката и прилежащият й малък резервоар се намирали върху самия тротоар край улицата. Както повелявали световните тенденции, елегантните приспособления завършвали с голям бял кръг или кълбо на върха, върху които с черни букви за сведение на шофьорите била изписана така важната и до днес за тях дума „бензинъ“.

Досега в Сандъците – Sandacite май само машина за прибиране на зеленчуци не сме Ви показвали!

Както и другите образци техника, с които постоянно Ви бомбардираме, и зеленчукоприбирачката е 100 % българска. Тя е предназначена за извозване на зеленчуци и плодове в амбалаж или насипно състояние до края на блока.

Окачва се на самоходно шаси (напр. СШ-22, за което Вече сме Ви разказвали, но също и ДСШ-14, ДВСШ-16).

Техническа характеристика на машината са следните:

Конструктивно машината за прибиране на зеленчуци ПНЗ-8,5 представлява платформа, която се състои от средна част (четиринога), две крила и задна площадка. Средната част представлява заварена винкелова кон­струкция във формата на четиринога, която се захваща с четири болта към рамата на шасито. На горната й част е заварена планка, на която са захванати шест въжета за поддържане на крилата в хоризонтално положе­ние. В предната част на четириногата е монтирана лебедка и направляваща ролка за сгъване на платформата в транспортно положение.

Крилата са две. Всяко крило се състои от две части, които по средата се свързват шарнирно. Те се сгъват към трактора с помощта на телени въжета. В задната си част крилата са подсилени с обтяжки, а в предната част е монтирана предпазна мрежа.

Задната площадка е закрепена на две конзоли, които са захванати с болтове към задния мост на шасито.

При прибиране на зеленчуци с платформа технологическият процес в зависимост от културата, която се прибира, и количеството на готовата за прибиране продукция може да се осъществи по два начина.

Първи начин – в началото на блока звеното от берачи нато­варва платформата с амбалажа (кафези, касетки или щайги). При дви­жение на платформата по полето берачите я следват, като всеки обира плодовете от своя ред и ги поставя в кофа, престилка или кошница и пе­риодично ги изсипва в амбалажа на платформата. След напълване на пър­вия ред амбалаж работникът, обслужващ платформата, го заменя с празен.

В края на блока или на междинните пътища звеното разтоварва плат­формата. По същия начин се извършва работата при следващите преходи. При изоставане на берачите трактористът периодично спира агрегата и изчаква работниците да го настигнат.

Втори начин – берачите предварително обират плодовете, след което платформата минава и набраната продукция се натоварва и се изнася.

Прибирането на зеленчуковите култури е свързано със спирания, по­ради което скоростта на предвижването е малка. Тя зависи от вида на кул­турата и начина на брането. При бране на пипер и домати скоростта е по-малка, отколкото при бране на зеле, тъй като се берат повече и по-дребни плодове от различни страни на растението.

Поначало всички земеделски машини, разработвани в България в периода до 1990 г., са преминавали теренни изпитания в прототип, преди да бъдат допуснати до масово производство. Когато тези изпитания преминат, забелязаното в тях се описва в ,,Бюлетини за научно-производствена информация“, издавани от Машинно-тракторните станции (МТС), каквито е имало в Пловдив и Русе напр., и от Академията на селскостопанските науки.

Та от лабораторно-полското изпитване, проведено в началото на 1960-те години с нашата зеленчукоприбирачка, е установено, че платформата ПНЗ-8,5, агрегатирана с ДВСШ-16, може да работи безпрепятствено при прибиране на домати, отглеждани на телена конструкция с височина 45 см (обща височина с растенията до 55 см). Агрегатирана със СШ-22, тя може да работи при телена конструкция, висока 55 см (обща височина с расте­нията 63—65 см).

Повредите, които нанася платформата върху културните растения, са незначителни и нямат практическо значение.

Платформата ПНЗ-8,5 е разчетена за 1500 кг товар. Проведените изпитания на терен са показали, че тя издържа товар до 2000 кг. Трябва да отбележим обаче, че съществува несъответствие между товароносимостта на платформата и конструктивната товароносимост на шасито (1000 кг). Опитите и наблюденията показват, че моментите, които създава товарът, не действат разрушително, тъй като скоростта на дви­жение е ниска и динамическите натоварвания са незначителни.

Времето, разходвано за завои, е малко. За безпрепятствена работа на агрегата е необходим обръщателен пояс, не по-тесен от 10 м, което много рядко може да се осигури при сегашното състояние на зеленчу­ковите градини.

Коефициентът за технологическа надеждност е единица, тъй като се работи без листозащитници и няма случаи на задръствания. 

Независимо от всички дитирамби, които изписахме досега обаче, нека кажем, че разгледаната от нас зеленчукоприбирачка не може да разреши цялостно проблема за прибира­нето на зеленчуковите култури, но пък увеличава производителността на труда около 1,5 пъти и облекчава труда на берачите. Затова съвсем заслужено ПНЗ-8,5 е одобрена от МИС и е пусната в серийно произ­водство в началото на 1960-те години.

А ето и подробен преглед на прословутото самоходно шаси СШ-22:

Товарна платформа на Балканкар в Сандъците – Sandacite.

Наскоро Ви бяхме разказали за няколко малко известни изделия на българската автотехническа мисъл, разработвани пpeди вcичĸo в Цeнтpaлния нayчнoизcлeдoвaтeлcĸи инcтитyт пo тpaнcпopтнo мaшинocтpoeнe нa ceгaшния бyл. Цap Бopиc III № 126 и произвеждани в различни заводи в страната.

Днес сме Ви подготвили още едно такова чудо – българска специализирана товарна платформа. Както и останалите превозни средства от този вид, и тя е произвеждана в ограничени бройки, което се обяснява със специфичните й сфери на употреба – предназначена за транспортиране на различни видове товари в заводите, аерогарите, жп. гарите, пристанищата и т. н.

Платформата е проектирана е в ЦНИИТМ през 1970 или 1971 г. и се описва с трудно запозняемия индекс Ф16.Б32—2013.

Първо, малко за конструкцията. Предният мост е управляем и има независимо окачване. Задвижването се осъществява с четирицилиндров четиритактов двигател тип „Москвич 408“ с мощност 45 конски сили при 4500 tr/min. Товарната платформа е приспособена за движение по улиците и пътищата; а осветителните тела и светлинната й сигнализация отговарят на действащите тогава международни изисквания. Притежава добра маневреност, удобно управление и въобще е лесна за експлоатация.

Габаритите на това балканкарско изделие са, както следва: дължината на платформата е 2440 мм, широчината 1650 мм, височина 800 мм. Основните размери (тоест тези на цялото превозно средство) са: дължина 3780 мм, широчина 1700 мм, височина 2005 мм. Скоростта на движение с товар е 34 км/ч. Товароносимостта на изделието е 3200 кг, а ненатоварено цялото чудо тежи 1650 кг.

Първата българска съдомиялна вече е в Сандъците – Sandacite.

В момента, ако се разходите до някой магазин за битова техника, ще намерите богат избор от съдомиялни. Но сред тях няма да има нито една българска! Затова сега ние ще Ви върнем 46 години назад, когато е била произведена първата българска съдомиялна.

Интересното в случая е, че тя не е предназначена за домашна употреба. Става дума за мащабно съоръжение с капацитет 1100 чинии в час, чието ,,работно място“ са големите заведения за обществено хранене. Независимо от това обаче, ние мислим, че машината си струва разглеждането.

Както ни осведомява списание ,,Машиностроене“ (9-1971), рекламното название на устройството е просто ,,машина за миене на чинии“. Тя е била произвеждана в някой от многото заводи в рамките на ДСО Тежко машиностроене и след 1971 г. е била в експлоатация поне няколко години… преди да дойде следващият модел. :)

За да измие добре чиниите, машината загрява вода в собствен бойлер, на който му трябва един час, за да повиши до работна температура 240 литра вода от водопроводната мрежа. На илюстрацията бойлерът й е онова, бъчвообразното, дето се намира под командното табло и се опира на земята чрез три стърчащи извити крака. Чиниите се хигиенизират в контейнера при темпеpатура 65-75 градуса, а след привършване на манипулацията чакат готови да си ги вземете – виждате контейнера, най-обемната част от машината, вляво от бойлера. Цялото времетраене на работния цикъл е едва 45 секунди!

Ето и оригиналната реклама в списанието. В нея можете да видите и основните размери на цялата машина, а също така може би ще Ви стане ясна и някоя друга подробност, изпусната от нас (все пак никога не сме работили с това чудо):

А дали някога сме правили и битова съдомиялна?

Програмата за складова наличност Микросклад в Сандъците – Sandacite!

Днес сме Ви подготвили среща с една българска програма за 16-битови компютри, което ще рече от Правец 16 (1984) нагоре. :)
Софтуерът Микросклад е предназначен за управление на наличностите от материални ценности в складове на стопански организации, производствени предприятия, бюджет­ни организации, институти и др. Разработен е в ТК Национален програмен и проектен фонд през 1986 г.

Програмата идва при нас на 1 бр. 5,25-инчова ИЗОТ-овска дискета, а документацията й се състои от 3 дебели книги формат А4, в които са разпределени пълно описание на различни операции стъпка по стъпка, ръководство за потребителя и накрая типичният за софтуерите на ТК НППФ контролен пример. Това е нещо като подробно изпълнено упражнение, илюстрирано етап по етап. Идеята е всеки, колкото и трудно да се разбира с компютрите, да съумее да научи Микросклад.

Микросклад притежава следните функции:

• информационна база;
• движение на материалните цености;
• управление на наличностите от материални ценно­сти;
• инвентаризация;
• фактуриране;
• следене на заявките

Всяка функция е обособена в самостоятелен модул:

Модул „Информационна база“ решава задачите по създаване и поддържане на основните файлове в програмния продукт.

Модул  „Движение на материалните ценности“ решава задачите по регистриране на приходно-разходните движения на материалните ценности в склада.

Модул „Управление на наличностите от материални ценности“ извежда видеограми и таблограми, които се използу­ват в процесите на управление на наличностите от материални ценности.

Модул „Инвентаризация“ решава задачите по съставяне на инвентаризационен опис, въвеждане на преброените количест­ва и съставяняе на съпоставителен протокол.

Модул „Фактуриране“ отпечатва фактури за продадени­те материални ценности.

Модул „Следене на заявките“ регистрира заявките, обобщаване на заявките по номенкла­турен номер, въвеждане на количества разрешени за отпускане, отпечатване на заявките за изпълнение и извеждане на справки за заявките.

Също така, в Микросклад“ са включени два модула със специално предназначение, а именно:

– „Инициализация“ – този модул се използва за пър­воначално настройване на програмния продукт;

– „Cлужебен режим“ – тук се извършват об­работки свързани, с изтриване на информация от файловете на програмния продукт, свързани с приключване на отчетните периоди и др. Те засягат работоспособноста на Микросклад, поради което трябва да се изпълняват само от упълномощени за това лица. Това се осигурява, като достъпът до този модул се защитава с парола.

За какво може да се използва Микросклад? Той се прилага за управление на наличностите в складове, в които се съхраняват следните неща:

• материални ценности;
• готова продукция;
• резервни части;
• стоки и др.

Приходно-разходните движения на материалните ценности в програмата Микросклад се регистрират чрез въвеждане на данни от първични счетоводни документи.

Програмата може бързо да бъде преработена за обработка на първични счетоводни документи за отчитане на материални ценности и готова продукция, съставени с отчитане на специфичнито нужди на потребителя.

Експлоатационни специфики

Микросклад работи в реално време и в диалогов режим. Софтуерът обработва информацията за наличностите от материални ценности. които се съхраняват само в един склад.

Броят на материалните ценности, които програмката може да обработва, се препоръчва да не бъде по-голям от 5000, тъй като значително се увеличава времето за сортиране и индексиране, които се изпълняват при някои обработки.

Технически условия

Хардуерните изисквания за Микросклад са следните:

• IBM PC-XT;
• Intelle XT;
• съвместими c тях (тоест нашият Правец 16 влиза в тази категория)

Минималната конфигурация включва:

• оперативна памет 256 кб
• екран – 24 реда x 80 знака
• клавиатура – кирилица и латиница
• печатащо устройство (принтер)
• дискетно устройство – 360 кб.
• постоянен (твърд) диск – 10 мб.

Печатащото устройство трябва да може да отпечатва 80 знака в ред или повече. В случай, че се използва модул „Фактуриране“, печатащото устройство трябва да има възможност да отпечатва 132 знака в ред.

Основно меню на Микросклад

В случаите, когато инвентаризацията на материалните ценности ще се реализира с използване на преносим интелиген­тен терминал „ПИТ – 1“, минималната конфигурация трябва да включва и

• платка за сериен интерфейс „RS 232C“ – 1 бр.
• кабел за сериен интерфейс „RS 232C “ – 1 бр.
• адаптер за -захранване на „ПИТ -1“- 1 бр.

Сега знам, че ще ни попитате какво е ПИТ-1… Ами поначало терминалът е устройство, на което работи оператор (служител) и резултатът от неговата работа се изпраща в реално време към компютър. Ама специално за тоя ПИТ-1… виж, нямаме информация в момента, освен, че е българско производство. :) Обещаваме, когато научим повече за него, да направим голяаама публикация. :)

RS 232C е популярен интерфейс за връзка между различни хардуерни устройства от онова време. Използван е къде ли не, напр. в плотера ИЗОТ 6413С.

За да работи на Вашия компютър, Микросклад изисква също така и:

• операционна система „ДОС 16“;
• система за управление на база данни – „МИКРО РС“;
• софтуер за комуникация между преносим интелиген­тен терминал „ПИТ-1″ и самия компютър, ако се използва “ ПИТ -1″ в модул „Инвентаризация“.

За  нормалното функциониране на програмата Микросклад е нужно да бъдат спазени и следните условия:

• да се защити складът по такъв начин, че да не бъде възможно внасяне или изнасяне на материални ценности в отсъствие на складовите работници;
• да се осигури в склада помещение, което да отговаря на изискванията записани в паспорта на компютъра;
• да се номерират складовите места, ако се използва тази възможност на програмния продукт.

Микросклад обаче има и някои кусури. Така например, от него не се отчитат срокове за годност, модели, разцветки и т.н., освен ако те не се определят като отделни номенклатурни номера.