Статии – Стара техника

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

[1973] Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Първият български аспиратор за кухня (ширм)

Днес ще Ви покажем още един интересен образец от колекцията ни българска ретро техника. Става дума за уред, желан от всяка домакиня – т.н. аспиратор.  Разбира се, нуждата от него е субективно разбиране. Примерно ние нямаме нищо против кухнята и коридорът да ухае на вкусно ядене, но пък има хора, на които някои миризми са им тежки и те искат помещенията да се освобождават от кулинарните изпарения.

Затова през 1973 г. завод Елпром Варна е помислил и за тях и е пуснал в производство първият български кухненски аспиратор, наречен още навремето ширм. Ширмът засмуква образувалите се при готвене непри­ятни изпарения и ги отвежда в отдушник или специален комин, който няма връзка с друг вид готварски или отоплителен уред. Виждате го тука отдоле:

Аспиратор за кухня

Аспираторът за кухня се състои от ламаринен кожух, боядисан в подходящи цветове, с вградени в него центробежен вентилатор и осветителни лампи. В горната, задна част на кожуха е заварена тръба, чрез която уредът се свързва с отдуш­ника или комина. Вентилаторът задвижва от асинхронен еднофазен коидензатореи двигател. Отдолу ширмът се затваря с филтър, който поема маз­нините и праха. По този начин вентилаторът се предпаз­ва от прекомерно замърсяване. Степента на замърсява­не на филтъра зависи от начина на експлоатация. При правилна употреба той трябва да се почиства веднаж в годината.

Ретро електроуреди

На табелката можете да видите техническите му характеристики – струва ни се, достатъчно ясно са изведени и няма какво да се добави.

На лицевата част на уреда (първата снимка) са поставени двата клавиша: левият за включване на двигателя, а десният — за включ­ване на осветлението. Да, защото към аспиратора има и две лампи за осветяване на работното пространство над печката – така той служи и като локална лампа. Тези лампи са предвидливо монтирани в задната част на уреда, която при монтаж се пада към стената. Това е умно, защото когато човек се надвеси над печката, обикновено именно в дъното става най-тъмно. Осветле­нието се включва по желание – разбира се, то не взема участие при изсмукването на парата и газовете.

Българска техника

Ширмът се монтира на стената над електрическата гот­варска печка или над плот. Неговите размери са съобра­зени с размерите на разпространените готварски печки Мечта, модели 71202, 71203, 71205, 71206 и 71210, и готварския плот за вграждане 71016. (Това последното още не сме го виждали дори на картинка, но явно са произвеждали и такова…). Разстоянието от горния край на печка­та до филтъра на ширма трябва да бъде най-малко 60 см. Уредът се закрепва към стената чрез куки, които cа се продавали в комплект с него. Свързването към отдушника или самостоятелен комин става чрез тръби с диаметър 110 мм. В електрическата мрежа се включва с трижилен шнур и стандартен щепсел, тип „Шуко“.

Малко за поддръжката. Свалянето на филтъра не е трудно. Когато се заловим да разучаваме този процес, се натъкваме на явление, което днес би изглеждало като полова дискриминация – в техническото описание на ширма е упоменато, че ,,тази операция може да се извърши и от жени“! :D Без съмнение само това уточнение би могло да даде материал за цяла социологическа статия.

Но да се върнем на обслужването на филтъра. Задължителното условие е преди да се пристъпи към демонтаж, ширмьт да се изключи от електрическата мрежа. Целта на тази превантивна мярка е да предпази работещия от злополука. Самият филтър можете да го измивате с хладка вода, перилни препарати и мека четка. Преди да се монтира отново, той трябва да бъде подсушен добре.

Абсорбатор за кухня

Вентилаторът на ширма се включва по време на готвене и се изключва около 10 минути, след като с готвенето е приключено и от тенджерата не се вдига пара.

Кухненски ширм

Гаранционният срок е 12 месеца. В София гаранционните поправки са се извършвали в сервизната база на завод Елпром Варна, бул. „Витоша“ 66. В останалите сели­ща и градове — в специално определени сервизни бази, уточнени от производителя и от ДСО Търговия на едро.

Цената на електрическия домакински ширм през 1973 г. е била 60 лева. а в описанието се казва още, че ,,простият принцип на работа, добрата външност и ефикасност правят уреда една необходимост за всяко съвременно домакинство.“

Стара българска техника

[1981] Стари български фитнес уреди

[1981] Стари български фитнес уреди

Стари български фитнес уреди

Какво ли не сме правили едно време… оказва се, че и за физическата си форма сме се грижили! :)

Двата уреда, които ще Ви покажем днес, са предназначени за ритмични упражнения на различни мускулни групи и могат да регулират натоварването в широк диапазон – от много леко до твърде тежко. Пуснати са в производство около 1981 г. и са производство на същия онзи Комбинат Балкан Ловеч, който правеше велосипедите и мотоциклети Балкан. :D

Велоергометърът, който виждате на най-горната снимка, е предназначен не само за медицински изследвания при физически натоварвания на спортисти, дори не само и за бързо възстановяване след продължително боледуване или обездвижване, ами и за поддържаме на спортната форма и тренировка е домашни условия! Уредът представлява тръбен станок или по-точно стационарен велосипед с механично съпротивление и възможност за дозиране на натоварванията по желание. Туйто – слагате си го в хола и въртите педалите! :)

За изработката му е използвана рамката на велосипед ЛСВ-1, но тя е модифицирана. Какво е променено? Седалката е олекотена и издължена и омекотена с пенопласт; кормилото о с увеличени рамене, статично, на него е монтиран уредът за дозиране на натоварванията. Специалният чугунен диск се задвижва с педали. Седалката и кормилото се повдигат и снишават според ръста на трениращия.

Иде ни наум, че май са имали доста бройки бракувано производство велосипеди и са измислили да ги реализират някъде! Но не… това е шега, всъщност, не знаем дали действително е станало така. :)

Иначе редът е с актуален за епохата си дизайн и не заема много място. Цената е била около 70 тогавашни лв.

Велоергометър

Второто фитнес изделие носи наглед странно название Коломед`80. Коломед’80 е предназначен за тонизиращи тренировки при недостатъчна двигателна активност, за оздравителни тренировки след прекарани заболявания и за възстановяване движението на долните крайници след операция. С успех може да се ползва за регулиране на телесното тегло и поддържане на фигурата. Представлява чугунен диск с тръбна вилка, спирачно устройство за дозиране на натоварванията и специално устройство за контрол на механичното съпротивление.

Както и по-горе, и тук е използван ,,велосипедният“ произход – чугуненият диск се монтира на мястото на задното колело от велосипед, производство на Комбината Балкан Ловеч), а уредът за дозиране на натоварванията — на кормилото. Цена— около 50 тогавашни  лв.

А това е трети апарат, вероятно Велоергометричният стол Хемус:

Велоергометър

Срещали ли сте наживо някъде тези български фитнес уреди?

1956 – българска отражателна печка Слънце

Йеее, в Сандъците – Sandacite намерихме и печката Слънце!

Българска отражателна печка Слънце

Като гледате това чудо горе, сме сигурни, че веднага ще го помислите за лампа! Но нее, това не е лампа, това е електрическа отражателна печка с тясно насочено действие, при това толкова рядка, че този екземпляр е първият и единствен, който виждаме досега. Датира от 1956 г. и се нарича Слънце!

Този причудлив уред се ражда в завод Елпром Варна. Изработва се за напрежения 150 и 200 волта и има мощност 500 вата. Тежи кило и половина и е висок 420 мм. Печката загрява бързо и е удобна за бързо затопляне на сравнително големи помещения – стаи, работни кабинети, павилиони…

Ето я, тука е като някакъв паяк пък:

Българска отражателна печка Слънце

Печката се състои от стойка, изработена от стоманен профил с кръгово сечение, и има форма, осигуря­ваща добра стационарна устой­чивост. Към стойката е прикрепен отражателят (рефлекторът), който е подвижен и дава възможност да се насочва отразеният сноп светлина по на­ше желание във вер­тикално направление. Задържането на този тънък ламаринен от­ражател в желаното положение става чрез затягане на една крилчата гайка. Вътрешната повърхност на рефлектора е нике­лирана, а външната боядисана… на нашата дори и малко излющена. :)

Топлото идва от нагревателна спирала. Тя е нави­та върху кера­мичен изолатор. Към челната страна на изолатора се закреп­ва предпазна решетка, която ,,Въ варди“ от случайно докос­ване на нагорещената и намираща се под напрежение спирала.

Българска отражателна печка Слънце

Всички необходими данни за печката, като напрежение, мощност и други, са отбелязани на капачката, която притяга решетката към керамичния изолатор. А ето ги и тях:

ЕЛПРОМ

БДС 63-532099-55

150 волта

500 вата

1956 г.

Към електрическата мрежа се включва чрез обикновен щекерен кабел – виждате горе, съединителят му е отзад на рефлектора.

А какви могат да бъдат повредите в Краля-слънце?

При повреда или прегаряне на нагревателната спирала тя може да се замени с нова. За целта най-напред се отвиват двете винтчета, намиращи се отзад на дъното на цилиндрич­ната част на отражателя, с коетo се освобождава цялата нагрева­телна система. Сега вече тя може да се извади навън. След това се отвива винтчето, което притяга капачката и предпазителната решетка към керамичния изолатор. Изважда се повредената нагревателна спирала и на нейно място се поставя нова.

Българска отражателна печка Слънце

Нагревателната спирала трябва добре да легне в каналчетата на изолатора, за да се нагрява равномерно. За тази цел е необходимо тя правилно да бъде разтегната, което се изпробва, когато спиралата се навие около изолатора. Правилната дължина 1 000 мм. Ако това не се спази и спиралата се разтегне по­вече, ще се наложи да я свием малко с ръка. Колкото и да се стараем обаче, това не можем да го сторимправилно, и ще се получат места с много близки една до друга навивки. Това ще доведе до по-бързото прега­ряне на спиралата в тези места. Извод – навивайте спиралата около изолатора бавно и внимателно, като не е нужно да успеете от първия път. Ако не се получи, опитайте пак, но не я сбутвайте! :)

Също така нека отбележим, че включената печка трябва да се поставя на най-малко 1 м разстояние от разни запалими предмети.

Въпроси за нея и т. н. можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5048

1955 – антична отоплителна печка на 150 волта

Стара българска отоплителна печка в Сандъците – Sandacite!

Ретро отоплителна печка

Такаа… тая събота при нас се получи една интересна находка. Става дума за т.н. ЕПОЛ-1 (Електрическа печка отоплителна лъчеизпускаща, първи модел), прадядо на известните Лъч и първата българска излъчвателна печка от ,,класическия“ тип – с хоризонтални нагревателни спирали. Има още една излъчвателна от същата година, но тя има доста разлики, казва се Слънце и с нея ще Ви запознаем отделно.

ЕПОЛ-1 има две нагревателни спирали с обща мощност 1000 вата, по 500 вата всяка.

Тази печка е производство на варненския завод Елпром и се качва на конвейера през 1955 г. Предвид епохата й, има два варианта за два вида мрежово напрежение – 150 и 220 волта. И в двата случая се свързва с мрежата чрез обикновен щекерен кабел. В нашия случай съединенията му са производство на славния русенски завод ,,Найден Киров“.

Ламариненото тяло на печката се състои от две странични стени — задна стена и капак, заварени неподвижно. Обикновено тялото е боядисано в червен или друг подходящ цвят, който да спомага топлинното излъчване. От вътрешната страна на тялото е закрепен алуминиевият отражател, към който са прихванати двата нагревателя.

ЕПОЛ -1 – изглед отзад:

Ретро отоплителна печка

Самите нагреватели представляват керамични пръчковидни тела с нарязан на тях винтов канал, в който е навита нагревателната спирала – тоест това са тела-носачи. Краищата им, където завършват и краищата на спиралите, са обхванати от месингови пластинки, които преминават през прорезите на едни порцеланови изолатори. Към тези пластинки посредством винтчета и гайки са прихванати месингови проводници, които вече са свързани с контактните щифтове. Все пак тия нагреватели трябва отнегде да се захранват с ток, нали?

Отпред на печката има монтирана алуминиева решетка. Тя предпазва от случайно докосване до нагорещените и намиращи се под напрежение нагревателни спирали… или не толкова случайно. Отдясно пък има превключвател, с който можете да регулирате мощността на печката на включени един или два нагревателя.

За лесното пренасяне на уреда уж би трябвало да служи дръжката, която се намира на задната страна:

Ретро отоплителна печка

Но от собствен опит можем да Ви кажем, че тя хич не изпълнява както трябва предназначението си! Носили сме я 3 километра до най-близкия транспорт и можем да Ви кажем защо ръчката не е читава. Първо, поставена е на гърба на печката и така центърът на тежестта се разпределя неравномерно – печката се накланя в ръката на носещия и постоянно се удря в краката му. И второ – самата дръжка е много малка и между нея и самата печка остава много малко пространство да си провре човек ръката. Така че определено това с дръжката не е добре измислено.

На гърба на изделието, малко над щекерния извод, са гравирани на ламарината емблемата на Елпром, работното напрежение и потребяваната мощност. Това е така за всички печки от серията.

Ретро отоплителна печка

Какви са най-честите повреди на прословутото антично топлоизлъчвало?

След доста години употреба обикновено се повреждат нагревателните спирали. Също така, вследствие на грубо разнасяне на печката насам-натам могат да се счупят пръчковидните керамични тела-носачи, на които са навити спиралите. В такъв случай тези елементи могат да се заменят с нови.

За да замените спиралата, направете следното. Най-напред отвийте двете винтчета, които притягат алуминиевата решетка и дъното, а след това ги извадете. После освободете месинговите проводници от контактните щифтове и отвинтете винтчетата, които придържат алуминиевия отражател към тялото на печката. Освободения отражател го махнете. Внимателно отвийте старата спирала от пръчковидния носач. Новата спирала трябва да бъде разтеглена предварително на дължина 2480 мм – ако това не е така, ще трябва да го сторите Вие. Това е важно, защото точно толкова е дължината на канала на керамичното тяло-носач. Спиралата трябва да се събере в него точно, без остатък или недостиг, и едва тогава да  се навие. Да, знаем, малко е пипкаво, ама то затова производството на тия уреди е било по-скъпо от на сегашните подобни.

Ако ли пък трябва да смените счупено пръчковидно тяло, просто развийте нагревателната спирала от него, разкарайте старото някъде и след това навийте спиралата около новото тяло, като следвате указанията от горния абзац.

Останалата работа, която трябва да се извърши за монтиране на новата нагревателна спирала или на пръчковидно тяло, е въпрос на наблюдение и логика – просто вижте кое къде е било захванато и направете същото. Просто сглобяването на печката става по обратния ред. Можете да снимате последователно етапите на разглобяване и след това да преглеждате снимките, за да не пропуснете някоя стъпка. Така обратното сглобяване не би трябвало да представлява особена трудност. Едно време хората без мобилна снимачна техника сами са си ги правили!

А ето и малко данни за самите нагревателни спирали. Те са изработени от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“:

Ретро отоплителна печка

Важно е да предупредим, че тази печка е от онзи вид уреди, които не трябва да се оставят насочени срещу лесно запалими предмети, защото може да предизвикат пожар! Най-добре, каквото имате да държите близко до нея, го поставете на разстояние, не по-малко от 1 метър!

А, да, и да отбележим също така много важната подробност, че току-що описаното варненско чудо отговаря на изискванията на БДС 2099-55 (Печки електрически отоплителни отражателни за домакински нужди).

Произвеждана а е и модификация с три нагревателя, наречена ЕПОЛ-2.

Ретро отоплителна печка

Тя също е разчетна за два вида напрежение – 150 и 220 волта:

Ретро отоплителна печка
Ретро отоплителна печка

Трите й нагревателя оформят три степени на мощност, които също могат да бъдат превключвани с помощта на регулатора на І – 670 вата, ІІ – 1340 и трета – 2000:

Ето и кое е по-различното в използваните в тази модификация нагревателни спирали:

Ретро отоплителна печка

Иначе всичко казано за 1000-ватовия вариант важи и за тази печка.

А, да… и един кадър от мястото, където намерихме нашата ЕПОЛ-2 – Ректората на Софийския университет:

Ретро отоплителна печка

Няма какво да се дума направо – чиста проба академична печка! :)

Коментари за многоуважаемите ЕПОЛ-1 и ЕПОЛ-2 можете да отправяте и тук: http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

Как се построиха българските панелки

Кратка история на българските панелки в Sandacite – Сандъците.

Българските панелки

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ, издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бp. 125, 3 ноември 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-125.pdf.)

Както знаем, след 1945 г. започва засилена индустриализация на България, при която големи групи от хора се преместват от селата в близките големи градове. Увеличеното население се нуждае от жилища, а традиционните 5-6-етажни монолитни сгради не се строят достатъчно бързо. Затова държавата и научните звена се замислят за ускорено и изпитано строителство, което да използват.

Обикновено се мисли, че панелното строителство идва у нас от СССР и е съветско изобретение. Това не е вярно. Първите сгради, изпълнени с предварително произведени панели, са в квартала-градина Форест Хилс Гардънс, построен през 1909-12 г. в нюйоркското предградие Куинс за т.н. горна част на средната класа. Друг известен панелен квартал е берлинският Splanemann-Siedlung (1926-30). Тези „панелки“ са доста по-различни от познатите ни. Те приличат повече на нашите стари кооперации, дори си имат и класическите остри покриви с тавански помещения под тях.

Строителните панели представляват оплетка от арматурно желязо и отгоре залят бетон. Те имат различни функции и видове – подови, стенни, фасадни (последните нямат носеща функция). Произвеждат се в т.н. домостроителни комбинати (над 30 в цяла България) и се извозват до строежа с панеловоз. Повдига ги кран и се сглобяват чрез заваряване на издадените от панела стоманени елементи с тези на другите панели. Сетне местата на допир се запълват с различни бетонни разтвори, а отгоре се уплътняват херметически с еластичен материал.

Българските панелки

Смята се също, че панелките са еднакви. Това също не е вярно. Блоковете се различават по серии – т.н. номенклатури. Всички панелки в една номенклатура са еднакви, но не и номенклатурите помежду си. Понякога за различните градове се разработват отделни серии. Всяка нова номенклатура подобрява разпределението на площите в блока. А след 1983 г. земетръсната осигуреност е вече не просто чудесна, а отлична. Панелните жилища за пръв път предлагат и отделни, непреходни помещения… и течаща топла вода на много крайградски села, превърнати в квартали.

През 1957 г. в България са произведени първите панели, а през 1958 в София е издигната опитна 4-етажна сграда (първата илюстрация). Можем да я видим и сега на ул. Найчо Цанов № 66. Било е голямо събитие, а строежът й е отразен в специализирани книги. Малко след това започва и експерименталното строителство на три- и четириетажни панелни сгради от Районната проектантска организация в Русе.

Българските панелки

След 4 години опитно строителство е разработена и първата масова номенклатура на име Бс-2-63. Тези сгради (1963-8 г.) имат ширина на помещенията 3,6 м, леко скосен покрив и балкони-лоджии (Дружба І, Свобода). Липсва асансьор. От 1964 г. в действие влиза Бс-2-64 с асансьор от завода в Гара Искър, най-много 8 етажа и обикновени балкони (Младост І напр.). От 1968 г. строят и подобната Бс-VІІІ-Сф (Красна поляна, Света Троица…). За пръв път имаме голям 2,80 х 1,80 м прозорец на хола, а фасадата е с блещукаща мозайка. Сетне идва и новият модел блокове Бс-69-Сф, който е и най-масовият у нас. Пример в София са всички райони на Люлин. Бс-69-Сф има няколко варианта, изпълнявани паралелно. Тези сгради са по-дълбоки и така холът може да е дълъг до 6,3 м (той е 6,45, но 15 см „падат“ за междупанелните връзки). Връщат се и лоджиите. След 1977 г. етажите стигат 9 (Надежда ІІІ и ІV). При варианта от 1983 са въведени търговски площи в партерите (Обеля І напр.). За да се разчупи изгледът, фасадните плочи на балконите имат различни решетки и се боядисват оранжеви или сини. Банята вече не се сглобява на строежа, а още в завода. Тя пристига на място във вид на готова кутийка и кранът само я вдига до етажа. Въведени са и „тухлопанелни“ фасади – панелът им се състои от тухли, съединени със стоманени прътове и уплътнени с разтвори. От 1987 г. въвеждат и Бс-69-Сф-БП-87. Там, отново за пъстрота, фасадата получава някои обемни елементи в полушестоъгълна форма (Люлин VІІ-ІХ). Всички варианти на Бс-69-Сф се строят в цяла България чак до края на масовото панелно строителство през 1994 г.

Българските панелки

Днес в света панелната технология не е изоставена. Някои големи вериги супермаркети в UK я използват за строеж на свои обекти, но за нас интересни са новите жилищни панелки. През 2015 г. в Ню Йорк компанията MY Micro NY издигна 55-апартаментни блокове, предназначени за отдаване под наем. Панелите им се произвеждат в корабостроителниците в Бруклин.

В България отношението към панелните квартали е доста противоречиво. Но едва ли за това е отговорен видът строителство. Животът и образът на един квартал далеч не зависят само от типа сгради. Анализът е дълъг и факторите много, но непременно трябва да откроим човешкия. Битовата култура на обитателите ще направи един район добро или лошо място за живеене.

Повече за първата панелка можете да видите тук:

[1958] Заварки и връзки на първата панелна сграда в България

Излезе книга за Радио София през 1930-те

Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

Радио и общество Матвей Вълев

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Радио и общество Матвей Вълев

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Радио и общество Матвей Вълев

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и  търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип.  Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Радио и общество Матвей Вълев

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Радио и общество Матвей Вълев

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова му­зика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще раз­гледате после и дискотеката е металическите шкафове за съх­раняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовни­кова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни пло­чи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания –  различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Радио и общество Матвей Вълев

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.

1960 – първата българска духалка

Вижте първата българска духалка в Сандъците – Sandacite!

Първата българска духалка

Вентилаторната печка, известна още с неформалното ,,духалка“, е безспорно популярен уред през месеци като този. Затова какво по-подходящо за тези дни от това да си седнете някъде на топло с чаша чай и да четете за първата българска духалка?

Първата българска вентилаторна печка започва да се произвежда вероятно през 1960 г. в завод Елпром Варна. Тя има ламаринен корпус, който се състои от два капака, влизащи един в друг. В него е поместен цилиндричен кожух, в едната страна на който са радиално монтирани керамични носачи. Върху тях са закрепени две нагревателни спирали от по 1000 W. Именно те дават топлото.

Печката е предназначена за отопля­ване на помещения с обем до 35—40 м3. Особено е удобна за бързо локално отопление. Тъй като въздухът бързо циркулира в нея, стаята се затопля сравнително бързо с еднакви температури по целия й обем. За разлика от строгите указания за отражателните печки, близо до вентилаторната може да има предмети, тъй като излизащият през нея въздух е с ни­ска температура. Този уред може да се използва и за бързо подсушаване на дрехи, коси и др., А през горещите летни дни можете да пуснете само вентилатора и така да се разхлаждате! :)

Гледайте, има и версия  с надпис, а не с ромбчето – елпромската емблема:

Първата българска духалка

Пе­чката обаче не трябва да се употребява в помещения, съхраняващи запалителни и взривоопасни мате­риали, а също където има запалим прах, като дърводелски работилници, мелници и др. Когато работи, тя трябва да бъде така поставена, че въз­духът да може свободно да навлиза в нея.

За да се разсейва топлината по-бързо из цялото помещение, срещу спиралите на скоба е захванат вентилатор. На цилиндричния кожух са монтирани електрически превключатели 15 А и стопяем топлинен предпазител или терморегулатор (в първите производствени серии) В случай че вентилаторът престане да работи, предпазителят се разтопява или пък терморегулаторът ограничава температурата.Така печката се предпазва от повреждане.

Помислено е и за Вашата безопасност – двата отвора (за влизане и излизане на въздуха) са преградени с решетки, които предпазват от случайно докосване на вентилатора и намиращите се под напрежение нагревателни спирали. На долната страна печката има крачета и заземителна шпилка с гайка, а на горната — удобна дръжка за носене. Към нея има вграден (неснемаем) шнур с дължина 2,5 м и сечение 2 х 1,5 мм2.

Тази духалка има две модификации (варианти). Първия го виждате на първата снимка. Вторият се появява около 1964-5 г. и е известен под индекса 73101. Той не се различава от първия вариант нито по схема, нито по каквото и да било друго. Единствената разлика е в разположението на регулаторния ключ – както виждате, той вече е отпред, вместо отстрани. Може би са смятали, че така е по-удобно за ръката:

Първата българска духалка

Най-важните технически данни на Първата духалка: номинална мощност 2000 W; номинално напрежение 220 V/50 Hz; мощност на вентилатора 25 W; дебит (прибл.) 150 м3/час.

Ето и схемата на духалката, където се вижда кое какво е:

Първата българска духалка

Както сте видели вече, отдясно на печката е поместен терморегулатор. Работните му положения са:

0 – изключени нагреватели и вентилатор

В – включен само вентилаторът

1 – включен нагревател 1000 W и вентилаторът

2 – включен нагревател 2000 W и вентилаторът

Като всяко устройство и Първата духалка може да се повреди. Най-характерните повреди са спиране на електро­двигателя на вентилатора и прекъсване на предпа­зителя. В такъв случай вентилаторът трябва да се демонтира, да се отстрани повредата му от квалифи­циран специалист и чак след обратното му монти­ране и изпробване да се залепи със поялник пре­къснатият топлинен предпазител. Сплавта, с която е запоен той, е специална —с точка на топене 72° С. Залепването се прави задължително със същата сплав.

Самият демонтаж на печката е много лесен. Раз­виваме малките винтчета, намиращи се от долната страна, а също и това под дръжката. С леко почук­ване изваждаме задния капак. С това имаме вече до­стъп до всички части. Отвиваме винтчетата, затя­гащи двата проводника на вентилатора, след това и винтовете, придържащи последния за скобите. Монти­рането става по обратен ред. Това е!

Между другото, ето и табелката на втория модел – произведена 1964:

Първата българска духалка

За разлика от разните му там котлони, електрически тенджуря и каквото разгледахме там в прежните статии, тук прегаряне на спиралите се случва много рядко. Ако все пак се наложи да ги сменим, демонтираме печката по гореописания начин и изваждаме цилиндричното тяло чрез отвиване

Още коментари за духалката можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=2552&p=11648&hilit=%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0#p11648

Ако сме Ви заинтересували, ще се радваме да харесате и нашата Фейсбук страница, за да продължим да бъдем заедно – https://www.facebook.com/sandacite

1955 – български котлон на 150 волта с опасни открити нагреватели!

Вижте какъв опасен български котлон открихме в Sandacite.BG!

Стар български котлон на Елпром Варна

Историята на българските котлони започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо по-конкретно за тях. Със сигурност знаем обаче и за друг производител – предприятието ,,Едисон“ от София.

И така, след като достатъчно Ви глезихме с електрически тенджери, с пържолници, печки, абсорбатори и т.н., стигнахме и до като че ли най-простата на всичките тия луксозни джаджи. Представяме Ви ЕКО 600! :)

Зад това съкращение се крият думите ,,електрически котлон обикновен, мощност 600 вата“. Всъщност, понятието ,,първи български котлон“ само за ЕКО 600 е малко половинчато, тъй като през 1955 г. заводът Елпром Варна пуска успоредно два уреда от този тип – 6 мощност 600 и 800 вата съответно. Както можете да се досетите, вторият носи сиглата ЕКО 800. Точно от него е и горната напълно оригинална мукавена кутия. :)

В днешния материал ще разгледаме и двата образа.

Двата котлона имат еднаква конструкция и се отличават само по своите размери. Както редовните читатели на Сандъците вече са се догадили още щом са прочели годината на ,,раждане“, нагревателната спирала на котлона е открита и човек трябва много да внимава да не я допре случайно при работа… Ако все пак това се случи, нека поне дa e oбyт с дебели пoдмeтĸи, a пoд нeгo дa нe e гoл бeтoн. :) Във всеки случай, по-добре е да не стигаме до такива разсъждения.

Сега да поговорим технически за това откъде идва топлината. Нагревателната спирала е от нихромова или хром-алуминиева съпротивителна жица. Тя е положена в каналите на шамотна плоча с диаметър 145 мм за котлона с мощност 600 вт и 165 мм за 800 вт. Изводните краища на спиралата са трикатнио и усукани от същата съпротивителна жица. Изводите завършват с месингови накрай­ници (кабелни обувки, капсули), които трябва плътно да обхващат съпротивителната жица.

Стар български котлон

Трябва да отбележим обаче нещо доста неприятно. Когато котлонът работи дълго време, понякога се е случвало нагревателната жица да се понадигне на места и да излезе от каналчетата. Тогава тя влиза в съприкосновение с металния съд, който сте поставили да ври отгоре, а той пък влиза в допир с ръката Ви… Резултат = неприятен. :)

Контактното устройство се състои от два месингови щифта, към които се свързват изво­дите на спиралата с месингова гайка. Щифтовете отвън са предпазени от допиране и заливане посредством ламаринена кутийка, заварена към тялото на котлона. Тялото и дъното на котлона са от стоманена ламарина. Към дъното са заварени три ламаринени крачета. Всички открити повърхности на металните части на котлона освен спиралата са покри­ти против корозия с под­ходяща защитна и деко­ративна покривка от стъклоемайл, изпечен при тем­пература 900-920° С, или са боядисани. Дъното се притяга към тялото на ко­тлона посредством три зъбеца, прорязани и огъ­нати навътре от самото тяло, и три прореза по периферията на дъното, което влиза в тялото.

Българсик котлон Елпром Варна

Напречен разрез на ЕКО 600

Сигурно вече сте се досетили каква може да е най-честата повреда в това толкова просто уредче. Това е  прегаряне на изводите на спиралата на мястото, където тези изводи са свързани към контактните щифтове. Поради високата тем­пература, която се получава иа самите щифтове, най-малкото разхлабване на контакта увеличава електрическото съпротивле­ние на контактната връзка. При по-голямо съпротивление се отделя повече топлина, нагряването се увеличава още повече, контактните повърхности се окисляват силно и се стига до пренагряване края на извода, при което той прегаря. Често пъти причина за това може да бъде недостатъчно развалцоване на месинговите капсули към изводите на спиралата, не­доброто първоначално затягане или разхлабването им след про­дължителна работа или лош транспорт.

За да се предотврати този проблем, може да вземем овреме предпазни мерки. Може, след като котлонът е работил известно време, да бъде отворен и гайките на щифтовете да се презатегнат, а ако се установи, че изводът се движи свободно в месинговата капса, да се уплътни, като се сплескат допълнително капсу­лите с клещи или чук. 

Български котлон Елпром

А, ето го и вещественото доказателство за неговата ,,първичност“ – наистина е 150 волта, 800 вата – място за съмнение не може да има. :)

Как се оправяме с изгорялата нагревателна спирала обаче?  Тя се заменя с нова и това става по по следния начин. Най-напред се отваря котлонът, като се поставя обърнат с плочата надолу. После се натиска дъното и се развива на няколко градуса наляво (обратно на часовниковата стрелка), като тялото се държи неподвижно. След като се извади дъното, се развиват външните гайки от контактните щифтове и се отделя плочата със спиралата. Отстраняват се внимателно остатъците от прегорилата спирала. Преди да се постави в каналите на плочата, новата спирала трябва да се разтегне равномерно на около 96 см за 600 вт и 125 см за котлона 800 вт, без да се смятат изводните краища. При купу­ване на резервна спирала (препоръчително, от някой не много лъскав електриджийски магазин) трябва да укажете точно за какъв котлон е необходима и за какво напрежение. Най-добре първо обяснете какъв античен котлон имате, представете данните от таблицата по-долу и гледайте физиономията на продавача. :) За откритите котлони във всички случаи диаметърът на спиралата не трябва да е над 5,5 мм, за да може да легне в каналите на плочата.

Стар български котлон

Тъй като изводите на резервните спирали не ca снабдени с накрайници,  трябва краищата ми предварително да се извият във форма на ухо около щифтовете,а след това да се затегнат с външната гайка, като от двете страни на ухото се поставя по една ме­сингова шайба. Затварянето на котлона става, като се притисне и завърти дъното надясно.

По същия начин може да се за­мени счупена керамична плоча. Като се има предвид, че е по-трудно преместването на употребявана спирала в нова плоча, препоръчваме да се опитате да намерите цял такъв комплект. При купуване на резервна плоча трябва да се каже в магазина точно какъв диаметър е имала счупената плоча.

Смяната на счупено порцеланово изолаторче или щифт в контактното устройство също не е трудна работа.

Стар български котлон

Ето го пък другия ни екземпляр, сниман някъде на Битака… Според нас, снимката се получи интересна с този кабел – като се замислите, не Ви ли прилича на някакво странно животно? Кабелът му с тоя щекер му също е мноого стар, от първите на завод Найден Киров Русе.

Керамичните шамотни плочи на котлоните ЕКО-600 и ЕКО-800 по размери и качество отговарят на изискванията на тогавашното БДС 1141-52, а самите котлони трябва да отговарят на БДС 1732-54 (Котлони домакински електрически).

Сега… нещо друго в допълнение. От Елпром Варна са произвеждани и други типове открити котлони, които имат някои разлики. Напр., при някои от тях тялото е прихванато към дъното с три винта или пък плочата се притяга към тялото чрез един винт, намиращ се в средата на дъното. Шамотните плочи на тези котлони имат други (нестандартни) размери. Така например, при тях котлон 600 вт е с плоча с диаметър 120 мм, а котлон 800 вт-—с плоча 155 мм. Със същите плочи са произвеждани котлони, които се отличават от описаните от нас ЕКО 600 и 800 само с по-малките си размери. 

От тази таблица ще видите всички данни за българското котлоностроене до 1955 г.:

Стари български готварски котлони – данни

1958 – първата българска електрическа тенджера

Запознайте се с българска електрическа тенджера в Сандъците – Sandacite!

Първата българска електрическа тенджера

Задъханият ни устрем да ,,възкресяваме“ на страниците на този сайт забравени, но популярни в миналото български електрически устройства продължава с пълен напред. След определено количество положени усилия нямаше как да не стигнем и до т.н. ЕТМФ.

Електрическата тенджера (в македонския район и тенджУра) е електрически уред, с който могат да се задушават месни ястия, риби, зеленчуци, както и да се обработват тестени печива (кексове, козунаци, торти) и зеленчукови плата.

Електрическите тенджери до 1958 г. са малко познати за българските домакинства. Малкото хора, които са успели да се сдобият с такова чудо, са притежавали чуждестранен образец – най-често гедерейска. След началото на производството на този вид уреди във варненския завод Елпром те се налагат като едни от най-необходимите и най-много търсени електродомакински уреди.

Българска електрическа тенджера

Тъй като се намираме във втората половина на 50-те години, тенджерите се изработват за напрежение 150 и 220 волта. Мощността е  650 вата. Нагревателната спирала се изработва от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“

Малко технически данни за нагревателя, в тази връзка:

Първата българска електрическа тенджера

Сега да разгледаме джаджата. Тенджерата се състои от тяло и капак, изработени от алу­миниева ламарина. Капакът е съставен от две отделни части — долна и горна, които се притягат една към друга чрез три броя кухи винтове с гайки. Околовръст на долната част на ка­пака е направен жлеб, в който е поместен нагревателят на тенджерата. Той представлява нагревателна спирала, изолирана с порцеланови маниста. Краищата на нагревателната спирала са притегнати към двата месингови контактни щифта. Към гор­ната част на капака са закрепени две бакелитови дръжки за вдигането и поставянето му през време на работа.

Тенджерата е комплектувана с алуминиева чаша, която се употребява в случаите, когато се пекат тестени изделия. Тя се поставя с отвора върху средата на дъното на уреда и спомага за по-равномерното изпичане. Подставката служи да се поставя върху нея тенджерата по време на работа, за да не се по­врежда или прегори мястото, където тя е поставена. Освен това, тя спомага да не се губи топлина – това би станало, ако тенджерата се постави върху студена плоча, цимент и др.

Апропо, ето я и гаранционата карта на нашата – даже с печат кога са я купили… Велико! :D

Първата българска електрическа тенджера

Изпичането на ястието се осигурява от равномерно разпреде­лената топлина, която се предава от капака на тялото и, евен­туално, на чашата. При печене на тестени ястия необходимо е тенджерата да се намазва отвътре с мас или масло, за да не залепва тестото. В този случай трябва да я включите в електрическата мрежа 10—15 минути преди да се постави тестото, за да се нагрее. За да се ускори изпичането, тенджерата може да се постави върху електрически котлон. В такъв слу­чай трябва да разкарате някъде подставката.

Българска електрическа тенджера

А сега, малко съвети как сами да си ремонтираме болния уред. :) При повреда на нагревателната спирала тя може да се за­мени с нова – също както при пържолника от миналата статия. Това става, като се отвият трите кухи винтчета на капака. След това се разделят двете части на капака и краищата на повредената спирала се отвиват от контактните щифтове. Изважда се повредената спирала, а на нейно място се поставя новата, като се внимава тя да не се разтегли. Накрая притегнете краищата към щифтовете, след което отново сглобете капака чрез трите кухи винтчета.

Малко за хигиената. След употреба тенджерата трябва да се измие с топла вода и сапун. Когато се почиства капакът, той не трябва да се по­тапя в съд с вода, за да не проникне водата вътре и да на­мокри нагревателя. При миене на тенджерата не трябва да се употребява пепел, пясък и др. подобни, понеже повреждат алу­миния – помните от одеве, нали? Кисели и солени разтвори също го повреждат.

Понеже нагревателят се намира в капака на тенджерата, той много силно се нагрява (логично някак си). Ето защо нагорещен капак не трябва да се оставя върху лесно запалими или повреждащи се от топлината предмети – ама дори и за съвсем малко време!

А, да, за пълнота, да добавим, че за тенджерата даже е създадено навремени специално БДС 3138-58 (Тенджери домакински електрически).

Ами… добър апетит освен? :D

 

1955 – първият БГ електрически пържолник

Електрически пържолник от 1955 г.  в Сандъците – Sandacite!

Първият БГ електрически пържолник

Чували ли сте някога понятието електрически пържолник? Това e едно интересно уредче, на което да си  изпечете кебапчета, кюфтета, пържоли и други подобни мезенца. :)

Той се появява за първи път в България през 1955 г. и е производство на Елпром Сталин – тоест Варна (така се е казвал няколко години градът). В интерес на истината кутията, с която той пристигна при нас, е неоригинална – от български електрически котлон. Добре се вижда надписът Елпром Сталин (по-горе).

А тук ясно се забелязва как на капака е означен типът на материала – мукава ІІ качество:

Първият БГ електрически пържолник

Епохата, в която е родено това чудесо, определя и факта, че пържолникът се е изработвал за напрежение 150 и 220 волта. Друга важна характеристика – пържолникът притежава реотан с мощност 550 вата. При едно зареждане побира между 7 и 10 кебапчета кебапчета, които се изпичат за около 10-15 минути.

Такаа, а сега да разгледаме конструкцията му. Пържолникът се състои от една малка тенджерка и капак, изработени от алуминиева ламарина. Тъй като реотанът (нагревателят) е прикрепен към капака, за да печем добре, достатъчно е последният да прилепне плътно към търбуха на уреда – тенджерката демек. :) Към капака посредством една гривна е прикрепена керамична плоча, в чиито канали е поместена нагревателната спирала. Излишно е да казваме, че положението с нея е като с първия български котлон – нагревателната спирала е открита и е добре да не я докосвате, когато е под напрежение.

Първият БГ електрически пържолник

Спираволидният нагревател, впресован в керамична спирала

Отстрани на капака са занитени две бакелитови дръжки. В тенджерката е поставена скара, върху която се нареждат кебапчетата за печене. За да не се поврежда или прегаря мястото, където е поставен пържолникът, той си има една специална подставка. Включването на уреда към електрическа­та мрежа става с гумиран шнур, който се включва към пържолниковия корпус с добре познато щекерче.

Ето го, значи, как си кротува в кутийката. :)

Първият БГ електрически пържолник

А със самия пържолник трябва да манипулирате по следния начин. Най-на­пред, преди да поставите месо за печене, сложете капака на уреда сложете върху тенджерката и след това включета към елек­трическата мрежа. Така оставете нещата за около около 10 ми­нути. Това се налага, защото керамичната плоча се нуждае да погълне известно количество топли­на, докато се загрее.

Първият БГ електрически пържолник

Следва по-апетитната част – нареждането на кебапчетата и др. върху скарата. Но като направите това, не се унасяйте в чат, а периодически повдигайте капака да видите как върви печенето. Нагореще­ният капак не трябва да се поставя опрян с ме­талната си част до лес­но запалими или повре­ждащи се от топлината предмети. И, както споменахме, по време на работа пържолникът е под напре­жение – необходимо е, значи, голямо внимание за пред­пазване от докосване на нагревателната спирала. Ама наистина!

Както си му е редът, ето и съвети как да отстраните по-прости неизправности. При евентуално прекъсване или прегаряне на нагревател­ната спирала последната може да се замени с нова. Това става по следния начин.

Първо, извадете капака и отвийте винтчетата, които придържат емайлираната гривна към него. След това отвийте и гайките на контактните щифтове и освободете краищата на нагревателната спирала. Нея пък извадете от каналите на шамотната плоча. За да се постави новата нагревателна спирала, необходимо е най-напред тя да се разтегне равномерно на определена дължина. Това става, като с двете ръце се хванат краищата на спиралата (само на­витата част) и същата се опъне на дължина 95 см, която си е предварително отмерена.

След това трябва да прокарате спиралата през каналите на плочата като през лабиринт. Това е доста пипкава работа – трябва да се извърши много внимателно, за да не се разтегне спиралата повече, защото в такъв случай тя ще стане по-дълга и няма да може да се по­бере в каналите. Тогава ще е нуждо да се сгъстят витките с ръка, за да добие тя необходимата дължина. Това сгъстяване обаче ще стане неравномерно и там, където витките станат най-сгъстени, те ще се прегряват и след известно време спира­лата ще прегори… изобщо – по-добре да не си усложняваме живота, както се казва. :)

Затова най-добре е да направим нещата стъпка по стъпка, както си се правят, а именно – най-напред прекарайте единия усукан край на спиралата през една от дупчиците, които се намират в двата крайни канала. След това другият край последователно се про­мушва през останалите канали, докато се стигне последният. През дупчицата, която се намира на този канал, се промушва вторият усукан край на спиралата. При преминаването на спи­ралата от един канал в друг тя трябва да се раз­тегне на ръба, за да не останат навивки от спиралата извън каналите.

Междувременно, ето и един чертеж на уреда, за пълнота. :)

Първият БГ електрически пържолник

След като нагревателната спирала е добре наместена в каналите на плочата, следва поставянето на плочата към капака. За тая цел трябва при поставен с дръжките надолу капак  да монтирате ламарине­ния отражател, на който има прорези. Те трябва да останат откъм страната на щифтовете. Изводите на спиралата, изоли­рани с мънистата от изгорялата спирала, се прекарват през прорезите и се затягат чрез гайки към контактните щифтове. Внимание – трябва да се внимава краищата на нагревателната спирала да не опрат някъде до металната част на капака или ламаринения отражател, защото в такъв случай ще се получи т. нар. късо съединение! Вече след това поставете емайлираната гривна, и то така, че намиращият се от вътрешната й страна издатък да попадне в специалното гнездо на шамотната плоча. Последно идва за­тягането на гривната към капака чрез четири броя винтчета. Останалите четири дупчици служат като отдушници при пе­ченето.

А, да – след свършване на работата с пържолника тенджерката веднага трябва да се почисти с топла вода и сапун. Кисели и со­лени разтвори не трябва да се употребяват обаче, защото  повреждат алуминия. Ако тенджерката не може добре да се измие с вода и сапун, допусkа се употребата на фини прахове и течни препарати, които се използват при миене на домашни съдове.

За статистиката да отбележим също така, че това е първият и единствен екземпляр от пъжолника, който сме виждали, тоест, той не се намира лесно. Но навремето все пак се е произвеждал серийно, след като отговаря на изискванията на БДС 53-58 от 1955 г.:

Първият БГ електрически пържолник

По-късно са произвеждани и други модели пържолници, но вече в ТПК 9 септември Стражица. Но този остава пръв и ненадминат, вожд и учител на всички пържолници. :)

Та така.

Коментари можете да отправяте и в темата в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5065

Exit mobile version