Статии – Стара техника

Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и  търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип.  Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова му­зика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще раз­гледате после и дискотеката е металическите шкафове за съх­раняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовни­кова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни пло­чи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания –  различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.

Вижте първата българска духалка в Сандъците – Sandacite!

Вентилаторната печка, известна още с неформалното ,,духалка“, е безспорно популярен уред през месеци като този. Затова какво по-подходящо за тези дни от това да си седнете някъде на топло с чаша чай и да четете за първата българска духалка?

Първата българска вентилаторна печка започва да се произвежда вероятно през 1960 г. в завод Елпром Варна. Тя има ламаринен корпус, който се състои от два капака, влизащи един в друг. В него е поместен цилиндричен кожух, в едната страна на който са радиално монтирани керамични носачи. Върху тях са закрепени две нагревателни спирали от по 1000 W. Именно те дават топлото.

Печката е предназначена за отопля­ване на помещения с обем до 35—40 м³. Особено е удобна за бързо локално отопление. Тъй като въздухът бързо циркулира в нея, стаята се затопля сравнително бързо с еднакви температури по целия й обем. За разлика от строгите указания за отражателните печки, близо до вентилаторната може да има предмети, тъй като излизащият през нея въздух е с ни­ска температура. Този уред може да се използва и за бързо подсушаване на дрехи, коси и др., А през горещите летни дни можете да пуснете само вентилатора и така да се разхлаждате! :)

Гледайте, има и версия  с надпис, а не с ромбчето – елпромската емблема:

Пе­чката обаче не трябва да се употребява в помещения, съхраняващи запалителни и взривоопасни мате­риали, а също където има запалим прах, като дърводелски работилници, мелници и др. Когато работи, тя трябва да бъде така поставена, че въз­духът да може свободно да навлиза в нея.

За да се разсейва топлината по-бързо из цялото помещение, срещу спиралите на скоба е захванат вентилатор. На цилиндричния кожух са монтирани електрически превключатели 15 А и стопяем топлинен предпазител или терморегулатор (в първите производствени серии) В случай че вентилаторът престане да работи, предпазителят се разтопява или пък терморегулаторът ограничава температурата.Така печката се предпазва от повреждане.

Помислено е и за Вашата безопасност – двата отвора (за влизане и излизане на въздуха) са преградени с решетки, които предпазват от случайно докосване на вентилатора и намиращите се под напрежение нагревателни спирали. На долната страна печката има крачета и заземителна шпилка с гайка, а на горната — удобна дръжка за носене. Към нея има вграден (неснемаем) шнур с дължина 2,5 м и сечение 2 х 1,5 мм².

Тази духалка има две модификации (варианти). Първия го виждате на първата снимка. Вторият се появява около 1964-5 г. и е известен под индекса 73101. Той не се различава от първия вариант нито по схема, нито по каквото и да било друго. Единствената разлика е в разположението на регулаторния ключ – както виждате, той вече е отпред, вместо отстрани. Може би са смятали, че така е по-удобно за ръката:

Най-важните технически данни на Първата духалка: номинална мощност 2000 W; номинално напрежение 220 V/50 Hz; мощност на вентилатора 25 W; дебит (прибл.) 150 м3/час.

Ето и схемата на духалката, където се вижда кое какво е:

Както сте видели вече, отдясно на печката е поместен терморегулатор. Работните му положения са:

0 – изключени нагреватели и вентилатор

В – включен само вентилаторът

1 – включен нагревател 1000 W и вентилаторът

2 – включен нагревател 2000 W и вентилаторът

Като всяко устройство и Първата духалка може да се повреди. Най-характерните повреди са спиране на електро­двигателя на вентилатора и прекъсване на предпа­зителя. В такъв случай вентилаторът трябва да се демонтира, да се отстрани повредата му от квалифи­циран специалист и чак след обратното му монти­ране и изпробване да се залепи със поялник пре­къснатият топлинен предпазител. Сплавта, с която е запоен той, е специална —с точка на топене 72° С. Залепването се прави задължително със същата сплав.

Самият демонтаж на печката е много лесен. Раз­виваме малките винтчета, намиращи се от долната страна, а също и това под дръжката. С леко почук­ване изваждаме задния капак. С това имаме вече до­стъп до всички части. Отвиваме винтчетата, затя­гащи двата проводника на вентилатора, след това и винтовете, придържащи последния за скобите. Монти­рането става по обратен ред. Това е!

Между другото, ето и табелката на втория модел – произведена 1964:

За разлика от разните му там котлони, електрически тенджуря и каквото разгледахме там в прежните статии, тук прегаряне на спиралите се случва много рядко. Ако все пак се наложи да ги сменим, демонтираме печката по гореописания начин и изваждаме цилиндричното тяло чрез отвиване

Още коментари за духалката можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=2552&p=11648&hilit=%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0#p11648

Ако сме Ви заинтересували, ще се радваме да харесате и нашата Фейсбук страница, за да продължим да бъдем заедно – https://www.facebook.com/sandacite

Запознайте се с българска електрическа тенджера в Сандъците – Sandacite!

Задъханият ни устрем да ,,възкресяваме“ на страниците на този сайт забравени, но популярни в миналото български електрически устройства продължава с пълен напред. След определено количество положени усилия нямаше как да не стигнем и до т.н. ЕТМФ.

Електрическата тенджера (в македонския район и тенджУра) е електрически уред, с който могат да се задушават месни ястия, риби, зеленчуци, както и да се обработват тестени печива (кексове, козунаци, торти) и зеленчукови плата.

Електрическите тенджери до 1958 г. са малко познати за българските домакинства. Малкото хора, които са успели да се сдобият с такова чудо, са притежавали чуждестранен образец – най-често гедерейска. След началото на производството на този вид уреди във варненския завод Елпром те се налагат като едни от най-необходимите и най-много търсени електродомакински уреди.

Тъй като се намираме във втората половина на 50-те години, тенджерите се изработват за напрежение 150 и 220 волта. Мощността е  650 вата. Нагревателната спирала се изработва от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“

Малко технически данни за нагревателя, в тази връзка:

Сега да разгледаме джаджата. Тенджерата се състои от тяло и капак, изработени от алу­миниева ламарина. Капакът е съставен от две отделни части — долна и горна, които се притягат една към друга чрез три броя кухи винтове с гайки. Околовръст на долната част на ка­пака е направен жлеб, в който е поместен нагревателят на тенджерата. Той представлява нагревателна спирала, изолирана с порцеланови маниста. Краищата на нагревателната спирала са притегнати към двата месингови контактни щифта. Към гор­ната част на капака са закрепени две бакелитови дръжки за вдигането и поставянето му през време на работа.

Тенджерата е комплектувана с алуминиева чаша, която се употребява в случаите, когато се пекат тестени изделия. Тя се поставя с отвора върху средата на дъното на уреда и спомага за по-равномерното изпичане. Подставката служи да се поставя върху нея тенджерата по време на работа, за да не се по­врежда или прегори мястото, където тя е поставена. Освен това, тя спомага да не се губи топлина – това би станало, ако тенджерата се постави върху студена плоча, цимент и др.

Апропо, ето я и гаранционата карта на нашата – даже с печат кога са я купили… Велико! :D

Изпичането на ястието се осигурява от равномерно разпреде­лената топлина, която се предава от капака на тялото и, евен­туално, на чашата. При печене на тестени ястия необходимо е тенджерата да се намазва отвътре с мас или масло, за да не залепва тестото. В този случай трябва да я включите в електрическата мрежа 10—15 минути преди да се постави тестото, за да се нагрее. За да се ускори изпичането, тенджерата може да се постави върху електрически котлон. В такъв слу­чай трябва да разкарате някъде подставката.

А сега, малко съвети как сами да си ремонтираме болния уред. :) При повреда на нагревателната спирала тя може да се за­мени с нова – също както при пържолника от миналата статия. Това става, като се отвият трите кухи винтчета на капака. След това се разделят двете части на капака и краищата на повредената спирала се отвиват от контактните щифтове. Изважда се повредената спирала, а на нейно място се поставя новата, като се внимава тя да не се разтегли. Накрая притегнете краищата към щифтовете, след което отново сглобете капака чрез трите кухи винтчета.

Малко за хигиената. След употреба тенджерата трябва да се измие с топла вода и сапун. Когато се почиства капакът, той не трябва да се по­тапя в съд с вода, за да не проникне водата вътре и да на­мокри нагревателя. При миене на тенджерата не трябва да се употребява пепел, пясък и др. подобни, понеже повреждат алу­миния – помните от одеве, нали? Кисели и солени разтвори също го повреждат.

Понеже нагревателят се намира в капака на тенджерата, той много силно се нагрява (логично някак си). Ето защо нагорещен капак не трябва да се оставя върху лесно запалими или повреждащи се от топлината предмети – ама дори и за съвсем малко време!

А, да, за пълнота, да добавим, че за тенджерата даже е създадено навремени специално БДС 3138-58 (Тенджери домакински електрически).

Ами… добър апетит освен? :D

 

Електрически пържолник от 1955 г.  в Сандъците – Sandacite!

Чували ли сте някога понятието електрически пържолник? Това e едно интересно уредче, на което да си  изпечете кебапчета, кюфтета, пържоли и други подобни мезенца. :)

Той се появява за първи път в България през 1955 г. и е производство на Елпром Сталин – тоест Варна (така се е казвал няколко години градът). В интерес на истината кутията, с която той пристигна при нас, е неоригинална – от български електрически котлон. Добре се вижда надписът Елпром Сталин (по-горе).

А тук ясно се забелязва как на капака е означен типът на материала – мукава ІІ качество:

Епохата, в която е родено това чудесо, определя и факта, че пържолникът се е изработвал за напрежение 150 и 220 волта. Друга важна характеристика – пържолникът притежава реотан с мощност 550 вата. При едно зареждане побира между 7 и 10 кебапчета кебапчета, които се изпичат за около 10-15 минути.

Такаа, а сега да разгледаме конструкцията му. Пържолникът се състои от една малка тенджерка и капак, изработени от алуминиева ламарина. Тъй като реотанът (нагревателят) е прикрепен към капака, за да печем добре, достатъчно е последният да прилепне плътно към търбуха на уреда – тенджерката демек. :) Към капака посредством една гривна е прикрепена керамична плоча, в чиито канали е поместена нагревателната спирала. Излишно е да казваме, че положението с нея е като с първия български котлон – нагревателната спирала е открита и е добре да не я докосвате, когато е под напрежение.

Спираволидният нагревател, впресован в керамична спирала

Отстрани на капака са занитени две бакелитови дръжки. В тенджерката е поставена скара, върху която се нареждат кебапчетата за печене. За да не се поврежда или прегаря мястото, където е поставен пържолникът, той си има една специална подставка. Включването на уреда към електрическа­та мрежа става с гумиран шнур, който се включва към пържолниковия корпус с добре познато щекерче.

Ето го, значи, как си кротува в кутийката. :)

А със самия пържолник трябва да манипулирате по следния начин. Най-на­пред, преди да поставите месо за печене, сложете капака на уреда сложете върху тенджерката и след това включета към елек­трическата мрежа. Така оставете нещата за около около 10 ми­нути. Това се налага, защото керамичната плоча се нуждае да погълне известно количество топли­на, докато се загрее.

Следва по-апетитната част – нареждането на кебапчетата и др. върху скарата. Но като направите това, не се унасяйте в чат, а периодически повдигайте капака да видите как върви печенето. Нагореще­ният капак не трябва да се поставя опрян с ме­талната си част до лес­но запалими или повре­ждащи се от топлината предмети. И, както споменахме, по време на работа пържолникът е под напре­жение – необходимо е, значи, голямо внимание за пред­пазване от докосване на нагревателната спирала. Ама наистина!

Както си му е редът, ето и съвети как да отстраните по-прости неизправности. При евентуално прекъсване или прегаряне на нагревател­ната спирала последната може да се замени с нова. Това става по следния начин.

Първо, извадете капака и отвийте винтчетата, които придържат емайлираната гривна към него. След това отвийте и гайките на контактните щифтове и освободете краищата на нагревателната спирала. Нея пък извадете от каналите на шамотната плоча. За да се постави новата нагревателна спирала, необходимо е най-напред тя да се разтегне равномерно на определена дължина. Това става, като с двете ръце се хванат краищата на спиралата (само на­витата част) и същата се опъне на дължина 95 см, която си е предварително отмерена.

След това трябва да прокарате спиралата през каналите на плочата като през лабиринт. Това е доста пипкава работа – трябва да се извърши много внимателно, за да не се разтегне спиралата повече, защото в такъв случай тя ще стане по-дълга и няма да може да се по­бере в каналите. Тогава ще е нуждо да се сгъстят витките с ръка, за да добие тя необходимата дължина. Това сгъстяване обаче ще стане неравномерно и там, където витките станат най-сгъстени, те ще се прегряват и след известно време спира­лата ще прегори… изобщо – по-добре да не си усложняваме живота, както се казва. :)

Затова най-добре е да направим нещата стъпка по стъпка, както си се правят, а именно – най-напред прекарайте единия усукан край на спиралата през една от дупчиците, които се намират в двата крайни канала. След това другият край последователно се про­мушва през останалите канали, докато се стигне последният. През дупчицата, която се намира на този канал, се промушва вторият усукан край на спиралата. При преминаването на спи­ралата от един канал в друг тя трябва да се раз­тегне на ръба, за да не останат навивки от спиралата извън каналите.

Междувременно, ето и един чертеж на уреда, за пълнота. :)

След като нагревателната спирала е добре наместена в каналите на плочата, следва поставянето на плочата към капака. За тая цел трябва при поставен с дръжките надолу капак  да монтирате ламарине­ния отражател, на който има прорези. Те трябва да останат откъм страната на щифтовете. Изводите на спиралата, изоли­рани с мънистата от изгорялата спирала, се прекарват през прорезите и се затягат чрез гайки към контактните щифтове. Внимание – трябва да се внимава краищата на нагревателната спирала да не опрат някъде до металната част на капака или ламаринения отражател, защото в такъв случай ще се получи т. нар. късо съединение! Вече след това поставете емайлираната гривна, и то така, че намиращият се от вътрешната й страна издатък да попадне в специалното гнездо на шамотната плоча. Последно идва за­тягането на гривната към капака чрез четири броя винтчета. Останалите четири дупчици служат като отдушници при пе­ченето.

А, да – след свършване на работата с пържолника тенджерката веднага трябва да се почисти с топла вода и сапун. Кисели и со­лени разтвори не трябва да се употребяват обаче, защото  повреждат алуминия. Ако тенджерката не може добре да се измие с вода и сапун, допусkа се употребата на фини прахове и течни препарати, които се използват при миене на домашни съдове.

За статистиката да отбележим също така, че това е първият и единствен екземпляр от пъжолника, който сме виждали, тоест, той не се намира лесно. Но навремето все пак се е произвеждал серийно, след като отговаря на изискванията на БДС 53-58 от 1955 г.:

По-късно са произвеждани и други модели пържолници, но вече в ТПК 9 септември Стражица. Но този остава пръв и ненадминат, вожд и учител на всички пържолници. :)

Та така.

Коментари можете да отправяте и в темата в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5065

Какво е необходимо за колекционера? Вижте в Сандъците – Sandacitе!

Колекционирането е една от най-интересните и увлекателни човешки дейности. Обикновено то възниква като хоби, тоест, като ,,дейност, която не съставлява главния предмет на заниманията на човека (за разлика от професията)“, както би ни обяснил някой тълковен речник. Много е важно да се отбележи обаче, че колекционерството е едно твърде възпитателно хоби, което шлифова характера. Когато се практикува дълго време, то учи на  подреденост (организираност), на пресметливост, предприемчивост, липса на завист и на търпение и постоянство в работата. Също така, колекционерството приучва човека да издирва, да систематизира и да се ориентира в натрупващи се големи обеми от информация.

Характерно за хобитата е, че страстта към тях е неравномерно развита у всички хора. Тя може да варира от лека заинтересованост, заради която човек да посвети на нещо няколко часа през месеца, до изключително ресурсоемък обект на дейност, заради който хората правят какво ли не – затрупват жилищното си пространство, непрекъснато харчат пари, лишават се от социален кръг, различен от себеподобни хобисти, хващат повече от една работа, за да издържат на разходите, дори понякога се изпокарват с близки и партньори (ако последните въобще се намерят).

Нека още сега да отбележим обаче, че перипетиите на колекционерския живот са предмет на отделна статия и Ви обещаваме, че ще я разработим, защото според нас си заслужава. Но сега предлагаме да пристъпим към същността на тази публикация. Да предположим, че искате да станете колекционер на нещо (все едно на какво); какво Ви е необходимо тогава?

(Предварително казваме следното. Този сайт е създаден и се поддържа от колекционер на българска техника и българска техническа литература, тоест – на нещо точно определено. Написаното отразява само и единствено гледната точка на неговия опит и наблюдения. Повечето потребности за различните видове колекционери са еднакви за тях, но има и някои малко, които се различават. Няма как тук да покрием всичко, но ще се опитаме  да изчерпим поне от каквото имаме понятие. Нататък – те си знаят, както казват хората. :))

Първото нещо, което е необходимо на един колекционер, за да се нарече такъв, е да се разбере сам със себе си и да (у)знае какво (ще) колекционира. Да колекционираш нещо означава да правиш колекция, а не да събираш каквото ти попадне. Според нас, ,,колекция“ е профилирана, тясно специализирана сбирка от предмети или информация, събрана и организирана по някакъв признак. Така събрана, колекцията има съдържателна цялост, тоест, всяко нещо в нея се знае защо е там, а всяко нещо извън нея се знае защо не е включено. Обикновено колекциите принадлежат на определено лице, на частни, общински или държавни организации или (по-рядко) на групи от две, три или повече лица – т.н. съвместни колекции.

По-горе казахме, че колекцията е сбирка от предмети или информация. Казваме второто, защото освен традиционните колекции от салфетки, пощенски марки, фонокарти и т.н. може да се събират и отрязъци информация – ние познаваме човек, увлечен от колекционирането на поговорки например. Съществуват и хора, събиращи определен вид музика – да речем, военни маршове от конкретна страна или няколко страни, техните различни версии. Тъй като такива колекционери невинаги отдават значение на музикалния носител, а на разликата в музиката или текста, те са повече колекционери на информация – не на предмети.

Та такаа, казахме значи, че първото необходимо условие, за да се нарече човек колекционер, е да реши какво точно ще колекционира. Тук можем да разделим критериите са обективни и субективни. Ако смятате, че тази теория ще ви досади, прескочете нататък, но ние мислим, че един абзац теория не пречи на няколкото страници практически опит. :)

Обективни са тези критерии, които изискват съобразяване с фактори, които нямат отношение към личните нагласи и умонастроения на човека – географски признаци, хронологични, национални, авторски… Ето какво имаме предвид. Ако става дума за по-традиционни неща като пощенски марки, фонокарти, картички, картини – там обикновено диференциацията се прави по географски, хронологичен или авторски признак. Нерядко се срещат и колекционери на такива произведения, които се ограничават, да речем, до снимките на определено фотографско ателие (напр. тези на фамилията Карастоянови, придворни фотографи) или пък на пощенски марки или радиоапарати от определен времеви отрязък, континент или страни. Картини само от еди-кой си художник, да речем. Библиофилите също понякога се ограничават до вид литература, или пък до всички издания на даден автор в определена страна напр. (така, познаваме книжар от пл. Славейков, събиращ всички издания на Майн Рид в България). Ако става дума за нумизматика – всички римски монети, до които можеш да се добереш, или само функционирали на територията на дн. България? Във филателията обаче са познати и колекционерите на т.н. абсолютни колекции – те събират всички видове и образци от конкретния предмет, до които могат да се доберат, без каквото и да е изключение. Такива хора има и сред колекционерите на други неща. Макар задачата на такъв човек да изглежда гигантска (а и тя си е!), все пак червената линия е поставена – само този вид предмети и нищо друго!

Субективни са критериите, при които изборът на неща се съобразява изцяло с личните усещания на колекционера – ,,взимам тази картичка/марка, защото ми харесва“. Сред книголюбците има такива, които събират всичко, което ТЕ ЛИЧНО биха изчели. Това със сигурност е чисто субективен критерий.

Въобще, възможностите да се сложи граница ,,какво да и какво – не“ са твърде много и не е нужно да ги изтъкваме всичките – мислим, че разбрахте за какво става дума. Важното е да има точен критерий какво ще влиза и какво не в колекцията, колекция от какво ще бъде тя и от какво няма да бъде. Това е цялата философия. :) Ако граница няма, а се взимат просто някакви неща на плюшкински принцип, то това е просто сбиротак.

Второто важно нещо е колекционерът да си определи пространство, в което ще прибира и съхранява експонатите. Това пространство трябва да отговаря на две основни условия: сигурност и мащаб.

Сигурността е основно качество на доброто хранилище. Това означава, че, веднъж поставени, експонатите могат да се държат там дълго време без опасност от обири, повреди в резултат от неблагоприятни атмосферни условия, премахване на част от нещата поради несъгласие на някого те да стоят на определеното място или въобще някакви пречки. За съжаление често с обогатяването на колекцията се стига до нуждата колекционерът да се нуждае от пространства за съхранение, които са извън рамките на неговия собствен имот или помещение. Тогава се прибягва до какви ли не решения, но трябва да отбележим кои от тях са рискови и не може да им се разчита.

Неподходящи места са напр. селски къщи/вили, до които се ходи рядко, необезопасени тавани/мазета/гаражи, влажни помещения или такива с често наводняване. Познаваме човек, който остави няколко десетки старинни радиоприемника във вилата си и при едно от идванията си завари половината липсващи, след кражба. За някои видове неща (дървени телевизори и радиа, стари книги) тавански помещения също са непригодни, защото лятно време температурата там става изключително висока, а това оказва лошо въздействие върху материалите. Лепилото между дървените плоскости старее по-бързо и след няколко години конструкцията става полуразпадаща се, а хартията на книгите също изсъхва и страниците се чупят. Апартаменти във входове със смесено население или в квартали с висока степен на битова престъпност също са неподходящи, поради опасността от кражби. Също така, не трябва да се пренебрегва заплахата част от нещата да бъда премахнати без предупреждение, ако са поставени в помещение, което е собственост на друг човек, та бил той и близък. Вие трябва много внимателно да преценявате кому поверява своите неща и кой има достъп до тях!

Ако все пак нуждата от пространство така страшно зачука на вратата, че  на колекционера му притрябва отдалечено хранилище, препоръчваме то да бъде някое от следните неща:

• Жилище в блок/кооперация (а не къща) в квартал с малко битова престъпност. Поставя се стабилна врата с добри брави, включва се СОТ – гледайте времето за реакция.
• Гараж в блок/кооперация в квартал с малко битова престъпност. Ролетката (или най-добре вратите) се усилва, включва се СОТ – и пак гледаме времето за реакция! Проучва се предварително честотата на кражбите от гаражи в района, има ли такива случаи и някакви подробности около тях.
• Помещение в собственост на близък роднина (напр. някой баба/дядо, които не ползват всички стаи на жилището си). Разбира се, че това ще създаде доста неудобства. Затова препоръчваме взаимоотношенията да се уредят да принципа на нереципрочната размяна, понякога във Ваш материален ущърб – поемете, напр., някакви разходи на въпросните хора, ремонт, скъпа покупка, придайте добър вид на нещата, които ще съхранявате, дръжте се възпитано и коректно. Запазете принципа на нереципрочната размяна (както казахме, понякога и в свой материален ущърб, нищо фатално няма) и след разполагането на своите богатства в чуждото пространство. Бъдете винаги готови да окажете услуга, често пъти правете някакви дребни неща и без да са Ви помолили отсреща.

 

Кражбите са истинско бедствие за всеки колекционер! Въобще не говорим само за жестоката мъка от загубата на неща, събирани с невероятен труд и усилия. Работата е там, че ако Вие не се защитите предварително от грабители, няма как друг да направи нещо кой знае какво. Защото, дори и някоя застрахователна компания да изяви желание да застрахова колекцията Ви и да Ви изплати обезщетение след кражбата, каква полза от тези пари, след като вече не можете да си намерите същите неща като откраднатите? То да не е колата Ви от автокъщата или телевизора от Техномаркет, дето ги произвеждат с хиляди? Едно твърде важно условие да купите нещо е да се намери някой да Ви го предложи. При нас, колекционерите на редки и стари ценности, това често пъти е неизпълнимо условие, затова и всякакви застраховки са ,,след дъжд качулка“.

Като мащаб на пространството искаме да кажем, че първоначално определеното Ви място трябва да е разчетено поне за две, а най-добре и за три години напред. И представа си нямате колко бързо ще измине този период, особено щом станете активен колекционер! Тук вече не можем да Ви бъдем конкретно полезни, тъй като всеки сам най-добре си знае с каква площ разполага; но мислим, че при добра подредба една стая от жилището Ви ще бъде достатъчна (стига да не колекционирате коли, разбира се :) ).

Разпределението на наличното пространство зависи от обема на колекционните експонати. Ако говорим за книги, класьори с марки/фонокарти/монети, снимки, картички, модели на автомобили/кораби/други превозни средства и т.н., то имаме добра новина за Вас. Това са относително дребни предмети и една добра мобилна инсталация от модулни рафтове би Ви била точно но мярка. Когато става дума за хартишлаци, ние в Сандъците – Sandacite сме любители на старите секции тип ,,пловдивски“ и в тях слагаме техническата си литература, но те не са особено повратливи и затова Ви препоръчваме – сами или с чужда помощ – да си купите или сковете рафтове, разчетени по широчина така, че да приютят възможно най-много от Вашите експонати. Такива рафтове можете да монтирате и извън стая – в коридор на жилище, напр. като антресоли от тавана до около 60-ина см под него. Идете в Хоум Макс примерно и разпитайте за модулни рафтове, опишете разполагаемото пространство и кажете за какъв размер експонати става дума – ще Ви окажат съдействие. Като станете мегаколекционер – пишете ни и тогава ще го мислим. :)

Разбира се, ако колекционирате по-големи предмети, подходът ще е различен. Напр. при нас телевизорите  и радиоприемниците са наредени по 3 един върху друг, обърнати с тясната страна към пода. Така 3 апарата почти достигат височината на помещението, а отгоре остава място за някакви леки неща. На илюстрация № 2 е видно какво имаме предвид. Над секциите пък също сме запълнили луфта до тавана с по-плоски неща – грамофони, а върху един от гардеробите сме разположили предмети по подобен начин. Старите радиограмофонни шкафове имат отсеци за съхранение на плочи. В тях сме сложили малки транзисторни приемници, а в добре изчистените фурни и сушилни камери на печките – също. Въобще, когато говорите за по-големи и между тях по-малки неща, Вашият стремеж трябва да бъде максимално уплътняване. Действително, продават се и метални подвижни стелажи, на които можете да наредите експонатите си, но този вариант е много по-разхитителен откъм пространство.

Като третото важно нещо бихме могли да определим финансите – колекционерството е скъпо хоби. Всеки сам решава как ще употреби парите си, но имайте предвид, че ако не можете да си слагате граница на разходите или не определите от самото начало какво ще колекционирате, парите от самото начало ще започнат да не Ви стигат. Добре е да имате някакви спестявания, с които да започнете. Ако можете да определите приблизителния размер на месечните си финансови потоци, определете каква част можете да отделите за любимото хоби. Диференциирайте покупките – ако имате избор между нещо по-рядко и нещо по-често срещано, то е ясно кое трябва да предпочетете, нали? Правете си архив на скъпи обяви – напр., виждате нещо, което Ви трябва, но в момента нямате възможност. Знаете обаче кога ще имате парите и затова си отбележете обявата в отметките на браузъра, или си запишете координатите на продавача. Така ще знаете какво да направите веднага щом се опатроните. :)

Понякога се случва човек да види ценна находка и да сметне, че трябва веднага да я вземе. Обикновено това се случва, когато колекционерът се натъкне на нещо, което е на чудесна цена, или пък на потенциално ценна придобивка, за която ще възникне конкуренция между колекционерите. В такъв случай е нужно или веднага да се дадат парите, или просто край! Тогава препоръчваме следното: все пак, внимателно помислете. Потърсете това нещо навсякъде из Интернет – действително ли то не се продава никъде? Наистина ли съществува в толкова малко бройки, в колкото продавачът уверява? Има ли за джаджата сведения в специализираната литература (за нея ще пишем по-надолу)? Срещали ли сте друг път това чудесо? Преди колко време беше това? Изгодна ли е цената? И да не е, заслужава ли си? Прави ли Ви това нещо щастливи, ще се радвате ли да го притежавате, изучавате и (евентуално) публикувате?

Ако отговорите на всички тези въпроси сочат към покупка, тогава прибегнете или до спестяванията си, или до кредитна карта. Каква кредитка да имате и с какви възможности е въпрос на предпочитание, затова тук няма да се спираме с подробности. Ние напр. години наред използваме тези на Fibank и те никога не са ни предавали, често пускат и промоции. Но независимо от бранда и опциите й, кредитната карта винаги означава настоящ разход на бъдещ приход и затова преди покупката трябва да си направите сметката кога ще можете да върнете похарчените пари. Дори и да трябва да останете на ,,колекционерска диета“ след това, дори и да трябва да си вземете ден-два отпуска, за да побачкате допълнително – дългът си е дълг, а думата си е дума. И така, ако сте наясно със себе си по тези въпроси, изтичайте до банкомата (или поръчайте лелеяното нещо и го платете с кредитната, щом Ви дойде в Еконта). Но независимо  от това, опитайте и да си намалите цена чрез пазарлък с продавача – често пъти особено търговците по сайтове като OLX и Аукцион.бг пускат преднамерено високи цени, в които е пресметната и отстъпката при думите ,,взимам го веднага, ако го дадете за еди-колко си лв“.

И най-важно – независимо за колко важна смятате задачата на своето колекциониране, недейте да карате близки и приятели да издържат финансово Вашето хоби. Едва ли някой има нещо лично против Вас, че и против него по принцип, но просто всеки има приоритети и дори веднъж-два пъти да Ви направи услуга, това не  е основание непрекъснато да му искате пари. Ако пресметнете, че настоящите Ви доходи не биха били достатъчни за изграждане на обществено значима колекция (а приемаме, че точно такава желаете да създадете), тогава можете да използвате нашия пример – работете на повече места. Напр. админът на нашия сайт работи на 4 места, за да може да издържа хобито си. Но пък той създава представителна предметна и информационна колекция на българската техника, каквато сбирка до момента в България няма.

Четвърти важен пункт – информация – колекционерството не е само събиране на някакви предмети, определени по даден признак. Добре е да знаете колкото се може повече за своите експонати. Освен по-пълноценно удоволствие от колекционирането, това ще Ви даде и нови знания за епохата, в която те са създадени, методите, използвани при разработката им, със сигурност ще научите малко известни факти за техните създатели и автори и т.н. Ако става дума за техника, е добре да познавате принципа на нейното функциониране, да можете да датирате експоната, от какви части е съставен (елементната му база), да си набавите поне схемата и техническото му описание, за да може евентуално да го ремонтирате и т.н. Тоест, на Вас Ви трябва тематична литература. Тя е различна според това, което колекционирате, но най-общо може да се определи като информационно осигуряване на Вашата колекция. Например, през годините са издавани справочници за сериите пощенски марки, издавани от различните страни по света, наръчници за колекционерите филателисти, нумизматични каталози, в които също присъстват хронологично подредените монети от определена епоха и държава и т.н.

При колекционирането на техника най-висока информационна стойност имат книгите, производствените каталози и проспекти (т.н. производствена или фирмена литература) и специализираната техническа периодика от времето на производство на експонатите. Това е така, защото  тези източници са отразени характерните особености на Вашите експонати, техните специфики и значими отлики един от друг. Набавяйки си необходимата литература и стриктно подреждайки я, Вие най-лесно ще можете да натрупате специализирани знания за своята колекция, за това, което тя съдържа. Ако колекционерът не знае много за натрупаните съкровища в колекцията си, то тя се превръща в механична работа  и самоцел.

Разбира се, не е изключено с развитие на колекционерската страст у Вас да се появи интерес да научите повече за близките до експонатите Ви области. За пощенските марки – историята на пощата в съответните страни, за автомобилите – историята на произвеждалите ги заводи и модификациите на самите коли, за картичките и снимките – факти за ателиетата, които са ги създавали, за радиоприемници и усилватели – технически знания от областта на електрониката, електроакустиката и т.н. В такъв случай е логично, че Вашата библиотека бързо ще започне да нараства с допълнителна литература, която за Вас ще бъде също така важна.

Пето в списъка – източници – откъде да си набавяте експонати? Разбира се, в наше време най-често това става чрез сайтовете за продажба и търгове в интернет. Но освен тях, съществуват и други места, откъдето можете да ,,копаете“ експонати, като Битака например. Ако имате връзки в агенциите за недвижими имоти, които се занимават със селски къщи, сте късметлии – често пъти по тях има неща, които в градовете вече са отдавна изчезнали. Тогава можете да накарате своите познати/приятели да се свържат с Вас, ако в имот, с който правят сделка, открият нещо по Вашата част, пък Вие ще обещаете възнаграждение. Антикварите също могат да Ви окажат съдействие, както и всякаквите други хора, които се занимават с продажба (под каквато и да е форма) на втора и трета употреба вещи. Можете да пускате обяви в сайтове, в специализирани форуми или ФБ групи, по стари жилищни входове. Покупки от други колекционери също можете да правите, разбира се, но е възможно някой и да не желае да си продава даден експонат.

Шесто в торбата – контакти – освен търговските контакти, е добре да завържете и други. Става дума за това да се включите в общностите и сбирките – офлайн или онлайн – на напреднали колекционери в същата област като Вашата или поне общности от професионалисти в сфера, която има отношение към темата на Вашата колекция.

Да речем, започвате да събирате усилватели или грамофонни плочи. Тогава Ваши добри помощници и сериозни приятели ще бъдат хората в разните аудиофилски ФБ групи и форуми, които обсъждат същите теми като Вашите. Имайте предвид, че в тези среди рядко има надменни хора. Страстта да човъркат нещо надделява и обикновено участниците в такива групи се радват на новодошли ентусиасти. Освен информационно – за обогатяване на знанията и отговор на Вашите въпроси – такива хора могат да Ви бъдат полезни и логистично. Напр., някъде се разпродават неща, които Ви интересуват, но новите Ви приятели имат такива. Тогава вероятно те ще споделят с Вас това ,,находище“. Може някой да има нещо повтарящо се, което да Ви продаде/подари. Също така, със сигурност така по-лесно ще намирате части за ремонт или реставрация.

Стигнахме и до осма точка – изяви – с течение на времето колекцията се разраства и знанията на нейния събирател също. В днешното време на всевъзможни блогове и лесна социалномедийна изява е логично колекционерът да помисли да стане автор и да започне да публикува натрупаните сведения в Интернет – напр. като започне да пише ревюта (прегледи) на най-забележителните според него експонати. Дали ще направите това, разбира се, е въпрос на Ваше лично решение, но трябва да Ви предупредим все пак да не излагате прекалено ,,критична“ информация – напр. къде приблизително в града се намират нещата Ви, а също така и да бдите такива сведения да не се окажат случайно ,,изтекли“ чрез снимка напр.

Ако поддържате колекционерски блог, да речем, и в него показвате широки познания и той се чете добре, то може да имате късмета да Ви поканят известни списания или онлайн издания да пишете за тях, тоест, да им станете автор. Това ще Ви донесе следните ползи:

• ще ошлайфате своя личен стил на писане, а това умение често е необходимо в живота
• блогът Ви ще има повече читаемост, а всеки автор иска да бъде четен (,,Скромен писател – това е истинско недоразумение“, казва един от нашите любими фантасти – Азимов :) )
• името Ви ще бъде по-разпознаваемо и ще се наложите като капацитет в избраната от вас сфера (първото някои хора го обичат, а второто може да бъде от полза за в бъдеще)
• писането на статии за външни издания може да стане и източник на приходи за Вас

Деветото Ви сечиво е снимачната техника – ако ще публикувате, ще Ви е нужна фотографска техника, разбира се. Смятаме, че фотоапаратът на почти всеки смартфон от 200 и нещо лв нагоре би Ви свършил работа. Той ще Ви е полезен и когато доставчици ще Ви пращат снимки на неща, които Ви предлагат. Ако се налага да правите клипчета, работата е малко по-различна, но и там мислим, че едва ли ще Ви е нужно нещо кой знае колко скъпо и професионално и пак ще минете с телефон. Като стигнете до избора на смартфон, можете да се обърнете към страхотния Никола Балов от Nixanbal.com, който е признат спец в областта на мобилната техника и с желание ще Ви помогне.

Десето – превоз, автомобил – много хора мислят, че ако човек колекционира големи и тежки неща, не може да мине без кола за тяхното транспортиране. Възможно е, наистина, това да е по-удобно за някои. Но пък има хора, които не желаят да шофират (като админа на сайта ни) или пък не смятат, че е рентабилно да купуват и поддържат кола само заради колекционерското хоби. Във всеки случай, ако избирате автомобил, спрете се на нещо тествано през годините, здраво, с възможност за побиране на багаж и за което има части. Напр. (по наши наблюдения) повечето варианти на Фолксваген Пасат са чудесни за целта. Ако искате да задълбаете в тази област обаче, съществуват специализирани ФБ групи, в които е Ви отговорят – там кодовите думи са ,,предложете кола за работа“.

И да завършим с единадесетото поред – мотивация – да, разбира се, това го слагаме на последно място, но то е, защото поначало го подразбираме и не мислим, че има нужда от някакво специално подчертаване. Както отбелязахме още в началото, колекционерството учи на търпение и постоянство. Няма голям колекционер, който да е направил сериозна колекция за година-две (освен ако не я е наследил де, ама то това може да стане и за един ден, като се замислим :) ). Събирайте търпеливо, така както са го правили хиляди хора преди Вас. Плодовете на своето постоянство ще започнете да изпитвате под различна форма още далеч преди да сте стигнали и средата на колекцията си. Успех! :)

Ами, това е от нас. Написаното тук е плод на 14-годишния опит на автора в колекционирането, запазването и публикуването на българска техника. Със сигурност има още неща, необходими на колекционера, които трябва да се кажат – за тях давайте идеи отдолу в коментарите и ние с радост ще ги разработим.

Как да пазаруваме умно на Битака

See more

Първата българска прахосмукачка в Сандъците – Sandacite

Напоследък (сигурно сте забелязали) продължихме серията публикации за ,,първите български неща“. Днес на ред е ЕПД 1 или Електрическа прахосмукачка домашна, 1-ва поред разработка на завода (Фабрика за електронагревателни уреди Варна). Производството й започва около 1957 г. Това означава, че тази година се навършват 60 години от пускането й на конвейера! Идеален повод да я почетем със статия. :)

Да разгледаме в началото от какво се състои уредът. Тялото на първия бг прахосмук се състои от цилиндричен гетинаксов кожух, в предната част на който е вградено електромоторчето с турбинната, а в задната част е предвиден прахосъбирач (бархетна торбичка). Двете части са разделени чрез гетинаксов диск. Моторчето с турбинката лягат във вътрешната част на кожуха върху два гу­мени пръстена, които поемат вибрациите на моторчето, когато то е в движение. От другата страна моторчето и турбинката са ограничени чрез щитово приспособление, което от своя страна е свързано с предния капак чрез гумен маншет. Отвътре на капака на прахосмукачката е нанесена елек­трическа скачвателна схема, вградени са електрическият пре­късвач, изводите и двущифтна кутия. Това последното е важно сведение, защото означава, че първата българска прахосмукачка се свързва с електрическата мрежа чрез щекерно съединение – все едно е скара, разбирате ли? И, между другото, да отбележим, че кабелът й съвсем не е няколко метра дълъг, както на следващата Плутон и на останалите прахосмуци след нея – даже напротив. :)

Самият капак е снабден с отвор, през който излиза всмукваният въздух. На задния капак се намира накрайник, към който се закрепва всму­кателното устройство, което се състои от еластичен маркуч и два удължителя от металическа тръба. Маркучът се закреп­ва към накрайщника, а към последния се захващат еди­ният или вторият удължител или пък и двата заедно според нуждата. Към края на всмукателното устройство се закрепват принадлежностите — четка, смукателна дюза и други – според предмета, който ще се почиства с прахо­смукачката. А през цялото това време тялото й лежи върху стой­ка с колела.

Мощността на електромоторчето е 290 вата, а турбинната е разчетена за 700 мм воден стълб. Консумацията на елек­трическа енергия е 0,290 квч.

Тъй като до началото на 1960-те години в България се използват различни стойности на мрежовото електрическо напрежение (127, 150, 220 волта), в ръководството за употреба на прахосмука е отбелязано, че ,,преди включването на прахосмукачката в електрическата мрежа трябва да проверим дали напрежението, нанесено върху табелката е същото като това на мрежата“.

А какви грижи трябва да полагаме за уреда? След едноседмично използуване на прахосмукачката трябва да се извади бархетната торбичка и тя почисти от набралата се смет, като изтупа грижливо, а след което наново се поставя в кожуха да прахосмукачката. Не необходимо едно допълнително изчеткване или изпиране на – торбичката, то даже  е вредно за плата.Обаче е необходимо след около двегодишно използване лагерите на моторчето да се гресират.

Също така, от време на време трябва да се проверяват въгленните четки на мотор­чето, като след износването им се заменят с нови.

Смукателната мощност на прахосмукачката е така разчетена, че да оси­гурява всмукването на набралата се прах, от една страна, а от друга, тъканта да не се оскубва. По-дебели тъкани, като килими, тежки завеси и др., трябва да се почистват от двете страни.

При случай, когато прахът не може да се всмукне от прахосмукачката (поради недостъпност), маркучът и тръбите могат да се прикрепят към отвора за издухване на всмукнатия въздух и прахът да се отстрани чрез духане.

Прахосмукачката, разбира се, трябва да се съхранява в сухо помещение.

Между другото, според информация, подадена ни от нашия потребител Станимир Стефанов, ,,Като монтираш маркуча на другата странa, можеш и да боядисваш. В комплекта имаше и бурканче.“ Все още не сме успели да се сдобием с тази прахосмукачка, а още по-малко с пълния й комплект), значи няма как да знаем дали едновремешни прахосмукачкопроектанти са държеи сметка за толкова голяма многофункционалност на уреда. Затова посоченото сведение остава в графата ,,непотвърдена информация“ до поява на нови факти, събития и обстоятелства, свързани с алтернативното приложение на първия български прахосмук.

А това знаете ли го? :)

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%8F/

 

Научната статия на Сандъците – Sandacite за рекламата на битова електроника в България 1930-1945.

Да, като казваме, че е научна статия, наистина е такава! :D Води ни се научна публикация, излезе в сп. Nota benе – онлайн списание на Благоевградския университет – брой 32 с водещ броя Гергана Попова. Списанието май вече дори го рецензират в научни бази данни! :) Статията ни си има и библиографски апарат с цитирания по т.н. Харвардска система (май така се казваше?), въобще доста се старахме да я изпипаме! :)

Пълното заглавие е ,,Рекламата на битова електроника в България 1930-1945 г. Аспекти на въздействията“. Поводът да я напишем беше желанието да хвърлим един философски и културологичен поглед върху начина, по който са били рекламирани нашите любими сандъци в българските книги и печат в периода 1930-45 г.

Мдааа… айде сега да четем! :)

---

Настоящето изследване проследява различни страни на българската печатна реклама в периода 1930-1945, като фокусът е поставен върху рекламата на битова електроника (радиоприемници и грамофони). Езикът, образите, комуникацията с реципиента, представянето на изделията, символите, някои похвати – всичко това е много по-различно в сравнение с рекламната среда, с която сме свикнали в днешно време. Талантливо съставените български реклами на техника отпреди 80 г. изграждат интересна комуникация, говорейки по друг начин с потребителя.

Тези реклами могат да бъдат намерени на следните места:

– книги, посветени на радиотехниката, електротехниката, телеграфната техника и електрониката въобще (напр. тези на инж. Ангел Петров – 1925-1929 г.)

– научнопопулярни и технически списания (масови или браншови)

– някои други вестници или списания

За да се подбере материал в изследването, беше прегледан корпус от над двеста печатни реклами, почерпани от пълните годишнини на 9 различни периодични издания между 1929-1944 г., от 9 книги, издадени в периода 1925-1943 г., и от рекламни каталози от 1937/8 г. По национален признак рекламите могат да бъдат разделени на такива за българска и за чуждестранна техника. При втория вид търговските марки биват изписвани отначало на кирилица, но след края на 1930-те г. започва да се наблюдава стремеж към все повече изписване на латиница.

Въведение

През втората половина на ХХ век някои широко популярни в Европа достижения на електрониката като радиоразпръскването например започват бавно, но уверено да навлизат в българския бит. През 1927 г. ХХІ Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото. Дотогава в България съществува малко и ограничено производство на единични самоделни радиоприемници, изработвани на основата на опростени схемни решения на западни фирми. През 1927 г. в Областния съд в Бургас е регистрирана първата българска модерна радиофабрика ,,Тулан“, а през същата година работа започва и софийската ,,ВЕВО Радио Етаблисман“, помещаваща се на ул. Леге.

Началото на общественото радиоразпръскване в България датира от 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

Някои предприемачи се специализират във вноса и продажбата на чуждестранни радиоапарати, а един след друг никнат и българските радиопроизводители. Те започват да поместват рекламите си по страниците на българските радиотехнически и научно-популярни списания. Първите такива са ,,Радио Универс“, излязло само в един брой (двоен) в Плевен през 1926 г. и софийското ,,Радиолюбител“ (1927-1933) с подзаглавие – ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“. От началото на 1930-те г. се появяват и други радиотехнически списания, а и внушителен брой научно-популярни, които също пишат за различни аспекти на радиотехниката и също отпечатват реклами. Тези списания изглежда са намирали добър пазар, тъй като с малки изключения повечето от тях успяват да издадат (до средата на 40-те г.) поне 12-15 пълни годишнини, а някои оцеляват чак до насилствената национализация през 1947/8 г. Радиотехническата тематика се приема добре и от по-стари научно-популярни списания – като легендарното ,,Природа“ например. То отпечатва статии и реклами на тема радио и дори телевизия (вж. Христович 1938: 8-10 ). През 1936 г. ,,Електрическото дружество за България и София“ започва да издава и специално списание ,,Спеда“ (,,Списание за пропагандирането на електродомакинските апарати“, но то успява да излезе едва в 5 книжки – до 1937 г., след което престава да съществува.

Независимо от това обаче съвременни уреди навлизат в българския бит. Механичните грамофони са в България още от началото на 30-те години на ХХ в. Повечето от българските грамофонни фирми са създадени точно тогава от предприемчиви музиканти. До 1945 г. в България са съществували поне 11 различни търговски марки и най-малко девет производители, от които по-известните са Арфа, Балкан Кристал, Лондон рèкорд, Медея, Микрофон, Орфей (търговска марка на „Симонавия акц. д-во“). Електрически и механични грамофони се сглобяват в България с чуждестранни части и се продават под търговски марки като ,,Клингзор“ (фирма ,,Радио Електрик“) и ,,Орфей“. Грамофонни плочи могат да се закупят от цитираните фирми, от представителния магазин на американския гигант ,,Зенит“ със звучното название ,,Океана на плочите“ и от други вносители като ,,Гадев и Стаевски, Алабинска 31, София“ и др. Маркетингът също е бил доста добър – фирми като ,,Радио Електрик“ редовно издават каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е ,,Купете отъ нас и пестете разликата!“ (Радио Електрик 1938: 3)… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Тъй като голямата част от техническата литература – книги и периодика – през 20-те, 30-те и 40-те г. в България работи на частни начала, а списанията са в конкуренция и трудно набират нови абонати, всеки опит за спонсорство е добре дошъл. От това се възползват търговските представителства на световните марки електронни части, които поместват реклами в книгите или списанията. В броевете на популярното ,,Наука за всички“ напр. широко се рекламира фотографска техника и принадлежности, а в професионално-браншови списания като това на Българското инженерно-архитектурно дружество – различни видове професионално оборудване от области като машиностроене и силова електротехника, главно германско производство.

Водещ текст

Обикновено рекламата представлява черно-бяло или разноцветно каре, разграничено от околния текст с различен вид рамка – обикновена, пунктирана, точкова, поредица от наклонени линии. Главният текст, който се очаква да привлече вниманието на читателя, обикновено е фрагмент от по-дълго изречение, но самият той има от една до три думи са изписани с по-едър шрифт, така щото да привлекат вниманието на читателя. Напр. в ,,Нов тип радиоапарат ТЕЛЕФУНКЕН!“ [Нов 1936: 30] най-долу следва дълъг обяснителен текст, но той е с обикновен шрифт, с малко по-голям са думите „нов тип радиоапарат“, а самата марка е с най-голям. Посланието е ясно – първите три думи привличат вниманието на реципиента, а то вече е окончателно грабнато, щом стане ясно чие производство е апаратът – през 1937 г. ,,Телефункен“ вече отдавна е заслужил доверието на българските потребители. Този мотив е ясен и при реклама на същата фирма от 1934 г., където в прав текст е заявено: ,,Покупката на радиоприемник е въпрос на доверие. ТЕЛЕФУНКЕН е световна фирма от 34 г., която държи на реномето си“ (Манчев 1934: 144).

Текстът при тези реклами е емоционален, но не фамилиарен. Емоционалността обикновено е предизвикана от искрено възхищение пред качествата на рекламираното изделие (,,Каква красота на тона и на трите вида вълни!“ [Телефункен 1940: 30]), от радостта от придобиването му (,,Завистта на съседа! Гордостта на всеки притежател!“ [Цонев 1968: 256]) или от учтивата, но все пак категорична препоръка към потребителя да избере точно това и нищо друго (,,Идеалното приемане става само с радиоприемник, ползващ Телефункен лампи!“ [Идеално 1933: 30]).

Характерна особеност на тези реклами е, че при тях не съществува постоянен рекламен девиз/слоган/лозунг в съвременния смисъл на думата. Послание на отликата може да е обособено с едър шрифт – ,,Повече издържливост, тон, яснота – американски лампи ПУРОТРОН!“ (Радио 1938: 4). Звучи логично, тъй като все пак на латински purus означава ,,чист“. Дори в случая ключовите характеристики (,,издържливост, тон, яснота“) са изписани с още по-едър шрифт в сравнение с думата ,,повече“. Тоест не само че е повече, но и ето какво точно е повече.

В някои случаи водещият текст привлича вниманието на читателя, но той е фрагмент от по-дълъг разказ и послание, защото сам по себе си не е достатъчен да изкаже докрай великолепните качества на рекламираното устройство и от читателя се очаква да се запознае с рекламата докрай. Текстовете на тези реклами са дълги, те очакват, че потребителят ще има време да ги чете (на този аспект ще се спрем подробно по-нататък). Такъв е, например, долният случай от 1939 г. Както нашето информационно съвремие се опитва да измери и подреди всичко, за да намери човеку ,,десет причини да дишате“, така в тази реклама на реципиента са предоставени три причини да си закупи радиоапарат ,,Телефункен“ (Алтънков 1939: 70).

Между другото, третата точка на тази реклама ще е интересна и за хора, които, под влияние на съвременните реклами, често смятат, че лизингът като метод за продажби се е появил в България едва след 1990 г.

В отделни случаи се намират и обособени еднофразни рекламни послания: ,,Чухте ли новия модел на Шауб, който няма съперник по тон?“ [Чухте 1936: 6]. Тук очевидно се разчита на силата на ясното, кратко и отчетливо послание.

Език

Списанието обикновено е четиво за свободното време и това също е причина за по-дългите рекламни съобщения и техните многословни изречения. Сп. ,,Труд и радост“ помества дълга реклама-възхвала на научноизследователската дейност на ,,Телефункен“ в областта на електрониката под заглавие ,,ТЕЛЕФУНКЕН и РАДИО – това са две думи, изразяващи едно и също понятие!“ [Телефункен 1940: 41]. Рекламата-разказ за изделието е сравнително лесна за създаване, тъй като в нея просто се описват качествата на рекламирания продукт по начин, достъпен за незапознати с конкретната техника реципиенти, отбелязват се и предимствата му пред евентуалната конкуренция.

Характерно за тези рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е експресивен, свободен и богат, лесно се обобщава (,,превъзхожда по качества всичко, виждано досега“ (Алтънков 1939: 2). Изреченията са дълги и изобилстват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Това е явление въобще в европейската реклама от този период. Подобно нещо забеляза и И. Кошарова: ,,Тогава повечето европейски рекламодатели залагат на на т.н. информационна реклама. Тя разчита не толкова на непосредственото емоционално въздействие, колкото на постепенното осъзнаване на необходимостта от покупката. (…) Потенциалният потребител е призоваван да купи продукта преди всичко заради неговите качества, които са описани твърде обстоятелствено“ (Кошарова 2001: 162). Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава стремежът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят. Така е например в рекламата на суперхетеродинния радиоприемник Телефункен 975GWK от 1939 г. В дълги съобщителни изречения е описано предназначението на различни елементи от конструкцията, като навсякъде в изреченията частите са в ролята на подлог. Така акцентът е по-силен.

Българското и чуждото

Българските технически реклами до 1945 г. могат да ни послужат и за наблюдения върху начина на представяне на българската и чуждата продукция. Обикновено чуждестранният апарат е този с най-добрите технически характеристики и експлоатационни качества. Характерен пример е горецитираната реклама на Телефункен, където в сравнително малко текст са употребени множество прилагателни, носещи идеята за превъзходност (,,съвършен„, ,,идеален„, ,,безкомпромисен„, пак ,,идеален“ и дори ,,най-съвършен„).

Това предпоследното всъщност няма как да бъде, тъй като ,,съвършен“ и ,,идеален“ е едно и също, а ако достигнем корена на понятието, ще видим, че ,,идеален“ е този, който е тъждествен с идеала, а не с реала. Идеалът е това, което човек носи в себе си като невеществена и неосъществена представа за нещо, а реалът е физическата, осъществената, несъвършената. Етимологията на думата е свързана с стгр. глагол eido – ,,виждам“ – който пък е сроден с индоевропейския корен Fιδ-, а той е налице и в бълг. ,,видя“ – т.е. значението на думата ,,идеал“ е ,,това, което човек вижда в съзнанието си като съвършена, недостижима представа за нещо“, тъй като тя не може да бъде достигната поради влиянието на множеството (реални) обстоятелства. И когато в крайна сметка човек се опита да я осъществи, неизбежно ще получи ,,реала“, тоест физически моделираната и обстоятелствено опредметена проекция на идеала.

Но да се върнем към сравнението. Ако чуждестранните изделия (и особено германските) са показвани като най-добри, съвършени, великолепни и т.н., българските производители обикновено добавят към изброяването на техническите характеристики на продукцията си и отликата ,,най-ниска цена“. Това е забележимо при поне три реклами, като долните например на софийска фабрика (Алтънков 1939: 4 и Динамични 1937: 30)=

Български фирми като Тулан и Радио-вести ООД (марката Силвания) също така предлагат и възможност за дългосрочно изплащане на закупените радиоапарати, но е трудно да се определи кой пръв е въвел тази практика – дали те или ,,Телефункен“, за чиято подобна реклама писахме по-горе.

Рекламирайки продукцията си като ценово най-изгодна, българските производители обаче съвсем не работят с идеята за локалност – напротив, емблемата на Тулан изобразява земното кълбо, обхванато от стилизирани ленти ТУЛАНЪ, което според нас може да се тълкува по два възможни начина: чрез закупения радиоапарат световните събития ще влязат в радиофицирания дом и чрез своята първа радиофабрика България вече е приобщена към развитите в това отношение народи.

Първият мотив е налице и в реклами на чуждестранни радиоприемници. Те, освен носител на високо качество, са и прозорец към света, свързващото звено между България и останалите страни и континенти. Това се потвърждава от няколко реклами на ,,Телефункен“, въоръжени с почти еднакъв девиз – ,,С Телефункен Вие ще имате целия свят“, ,,С Телефункен в цял свят“ [Телефункен 1936: 13].

Комуникация

Във всяка една от прегледаните над двеста реклами обръщението към потребителя е винаги в учтивата форма на 2. л. мн ч. Това е съществена разлика спрямо съвременните реклами, където изключително често се използва свойската форма за ед. ч., а лицата на рекламата обикновено са млади хора, които общуват по-свободно помежду си. Съвременната реклама обикновено се обръща към младежта. При българските реклами на техника отпреди 80 г. това не е така. Най-често в домовете е имало само един радиоприемник, купуван от главата на семейството, а то в часовете на радиопредаванията е сядало около апарата и е следяло излъчванията. Потенциални реципиенти на техническата реклама обикновено да са улегналите и стабилни хора над 35-40 г., защото се предполага, че само такъв човек може да си позволи скъпия (най-често) радиоприемник и също така по-скоро тези хора ще могат обективно да оценят обществено-политическата информация, която радиото ще донесе в дома им. Също така, само зрял човек ще може да оцени необходимостта от закупуването на радиоприемник. Именно поради тази причина обръщенията в тези реклами в ед. ч. обикновено са към мъже – ,,Доволен ли сте от Вашия стар радиоапарат?“ [Доволен 1935: 32].

Макар и рядко, срещат се и реклами, насочени към децата. Такъв е случаят с твърде интересно описания германски детски фотоапарат Baby Box от 1934 г. С реторични въпроси, зададени уж от желаещите го деца, и с метафори (,,Но ще кажете ,,Нашите кесии са още малки и слаби като нас“ [Апаратчето 1933: 32]) е разкрит начинът на действие на фотоапарата, изгодността на консуматива му, получаващата се крайна цена на една снимка и общата ,,костуема стойност“ на всичко това.

Понякога в тези реклами се използва и речевият контраст (напр. ,,Телефункен“ – ,,стар опит – млада кострукция“ [И в селото 1940: 32]).

Когато става дума за реклама на представяна като ,,съвършена“ техника, композицията е така оформена, че изображението не само да е най-големият обект в пространството, а и да е нарисувано в перспектива, да изглежда колкото се може по-живо. Понякога радиолампите се изобразяват наклонени, подобно на летящи ракети, те са носители на сила и мощ (думата ,,сила“ се споменава два пъти в долната реклама – Шопов 1933: 152). Тук според нас е видна идеята за идващото отдалеч техническо чудо, което улеснява живота на хората и чрез знание, а защо не и оръжие. Някаква модерна проекция на митологичния културен герой?

Патриотизъм

Можем да откроим още един застъпен мотив: патриотичният. През 1934 г. излиза вероятно първата книга в България, задълбочено разглеждаща проблема за телевизията (и то написана от българин). Това е ,,Радиотехника и далечно виждане“ на преподавателя в Телеграфопощенското училище в София Марко Манчев. Освен че терминът ,,телевизия“ е преведен (калкиран с ,,далечно виждане“), на втората корица на книгата е отпечатан емоционален призив: ,,Чрез радиото към национално обединение!“ (Манчев 1934: 142) Според нас, ясно е защо призивът е отпечатан точно на тази книга. Идеята е, че радиото и телевизията – тогава последните победи на човешкия технически гений – ще помогнат ако не за политическо, то поне за духовно освобождение на откъснатите от Царството ни българи в Македония и Западните покрайнини. Слушайки своята родна реч, те ще бъдат в течение на всичко ставащо в България, ще имат досег с нейната култура и няма да е лесно да им се насади сръбско национално съзнание.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие – телевизията. Новите постижения в дадена техническа област винаги са били любими на маркетолозите и рекламистите, тъй като, поради лесно създаващата се митология около тях, новият термин придобива ореола на нещо с изключителни качества и става за ,,добавяне“ към почти всичко в известен период. В случая става дума за реклама на радиоапарати ,,Телевизия“, която намираме за забележителна в няколко аспекта и ще я анализираме по-подробно.

Преди всичко, забелязваме отново икономическия маркер – ,,цени народни“ [Гетов 1939: 265]. Но не стига това, а тук е отпечатан и може би най-пламенният и непосредствен текст на патриотизма в прегледаните от нас реклами до 1945 г. Български радиоапарати отдавна вече има, те са пазарно достъпни и с добри конкурентни качества. Но тази реклама поставя ударението върху необходимостта в България да се развива този вид високотехнологично за времето си производство, което да стимулира националната икономика. Рекламният текст коментира крайната цена на радиоапарата по следния начин: имената на родните производители са по-малко разпространени и затова при тях се плаща толкова, колкото е нужно за съответното качество – липсва завишаване на цената поради известността на търговския бранд (какъвто е случаят с много от вносните). Независимо от това обаче техническите им качества са същите и успешно биха заместили скъпата вносна стока. Подобни патриотични послания са съвсем в духа на времето, но днес изглеждат като екзотика. Радиоапаратите марка ,,Телевизия“ обаче никога не стават особено разпространени, тъй че патриотичните призиви може и да не са достигнали напълно до сърцето на българския потребител.

Персонификация и стихове

В редки случаи при старите български реклами се наблюдава персонификация на неодушевени предмети, обикновено тя е придружена с въздействаща графика. В онази епоха всичко е рисувано на ръка, без дизайнерски помощни средства. Художникът от 1935 г. чудесно е изобразил тази болна и ,,пресипнала“ лампа на Telefunken (вероятно с намалена емисия на електрони от катода), а съпътстващият текст гласи: ,,Когато радиоапаратът Ви пресипне, подновете го с нови Телефункен лампи!“ [Доволен 1935: 32]. За разлика от рекламите на нови изделия, където се предполага, че потребителят ще пожелае да се сдобие с най-актуалното, тук радиоприемникът е представен като възрастен, но скъп болник, чието здравословно състояние изисква грижи. Сред прегледаните реклами това е единствената, в която се наблюдава персонификация на техническо изделие. Какъвто и да е моделът на приемника, вероятно лекарството – новата Telefunken лампа – ще му се отрази най-добре. И преди 80 г. обаче в българската реклама е имало ,,текст с малки букви“ – отпечатан е в последния ред [6]:

Както и сега, така и преди 80 г. в рекламите често се използва стихът, най-често това са два римувани реда с различен брой срички, които се запомнят лесно (както е в първите два реда на горния пример). Това е елемент и от съвременната реклама, но тук стиховете са по-непосредствени, с използване на речеви контраст и звучащи по-категорично и дори лозунгарски, като напр. ,,И в селото, и в палата – ,,Телефункен“ е мечтата!“ [И в селото 1940: 32]. Търговската марка е изписана с най-едър шрифт, а остър пръст натиска клавиш. Под него – друго изречение: ,,С един пръст само улавяте желаната станция!“ [И в селото 1940: 32]. Посланието е ясно, заявително – колкото пръстът е остър и се цели право ,,в десетката“, толкова тази десетка е само ТЕЛЕФУНКЕНЪ. Тук образ и звук носят внушение за единственост, за непогрешимост. (Друг е въпросът, че, чисто технически погледнато, единият пръст улавя желаната станция просто защото при изключването си радиоприемникът е бил настроен последно на нея и затова е нормално при следващото включване да зазвучи именно тя). Стиховете се запомнят лесно, звучат и по радиото и така се запечатват в съзнанието на потребителите. Възрастни софиянци още могат да припомнят следната прословута реклама заедно с мелодията й: ,,Има само един/ музикален магазин/ ,,Българска лира“ на [ул.] Леге!/ Чудно хубав тон/ има всеки камертон/ и всяка тромба – балон!“ От сегашните реклами не можем да си спомним за девизи, полетели толкова надалече. ,,Оо, Пепи!“, сравнено с горецитираните, според нас изглежда направо карикатурно.

Крайно дясно?

Някои производители на грамофонни плочи използват открито аималистичната символика в изображенията си, като търсят и внушения отвъд нея. През 1924 г. е основана най-голямата фирма-производител на грамофонни плочи в Царска България – ,,Симонавия“ АД, притежание на летеца Симеон Петров. Тя развива две търговски марки – ,,Орфей“ и ,,Патриа“ с сходно визуално оформление. Цялата горна половина на правоъгълната обложка е заета от орел с разперени криле, дръзко и предизвикателно гледащ наляво и разтворил клюна си с изплезен език. Пропорциите са равномерни, ръбовете на крилете са наравно по хоризонтала. Под главата на орела е изписан надпис, заемащ около ¼ от обиколката на окръжност – ОРФЕЙ. Постига се внушение за стабилност, мощ и величие. Повърхностни наблюдатели биха открили тук допирни точки с нацистката символика, но това няма да е съвсем вярно. Вярно е, че в основата на нацисткия т.н. Reichsadler действително е традиционният черен пруски орел, но тук птицата е зелена и освен това гледа наляво, а хитлеристкият орел след 1936 г. винаги се изобразява с глава надясно. Изображението се повтаря и върху етикета на самите плочи, но там орелът е златен, а фонът – черен.

Грамофонната фирма ,,Балкан“ също използва орела, макар и в съвсем различно изображение. Традиционната обложка на плочата показва идилична зимна картина над заспало планинско селце, а единственото живо същество в пейзажа е силен орел, разперил крилете си и захапал в клюна си грамофонна плоча. Надписът е в долната половина на плика и е водоравно изписан – БАЛКАНЪ. Според нас тук всякакви крайнодесни конотации са абсолютно неуместни.

Тук отново се забелязва експлоатация на идеята за мощ и сила, като по наше мнение това е културата – тя може да проникне и до най-затънтените краища. Друг е въпросът доколко това е ставало в действителност, при положение, че много от селата не са били въобще електрифицирани, камо ли обзаведени с грамофон ,,електроавтоматъ“.

Заключение, наблюдения и изводи

Въз основа на обработения корпус от над двеста печатни реклами от периода 1925-1944 могат да се направят следните обобщения:

– адресантите на посланията са главно вносители и търговци на чуждестранна техника, но и производители на българска такава.

– те се стремят да доближат непознатите до момента устройства към българския потребител, като подробно и обстоятелствено разясняват качествата им, ограмотяват ги технически и използват възможностите на словото и образа. Притежават аналитично чувство и това личи особено в избора на предложените образи;

– адресантите разбират често ограничените финансови възможности на своите клиенти и им предлагат богат избор от стоки на достъпни цени;

– рекламодателите проявяват вярно чувство за предвиждане нуждите на потребителя, т. е. дават си сметка, че чрез радиото и вестниците той ще разбере какви технически чудеса работят по широкия свят и ще пожелае и той да ги притежава.

Също така можем да видим ясно, че широко се използват възможностите на ,,насочената реклама“, напр. в научно-популярни списания и книги се рекламира най-вече техника, а реклама на детски изделия има само в списания, специално подготвяни за юношите (,,Наука за всички“ напр.).

Обработените за нуждите на изследването реклами съвсем не изчерпват многообразието от похвати и символи, които могат да се намерят в българската печатна реклама от изследвания период. Напротив – надяваме се настоящата публикация да е начало на поредица, която да се опита да разкрие още по-пълноценно културният арсенал на старата българска печатна реклама.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алтънков 1939: Алтънков, Д. Радиоабонаменти. Наръчник за радиоабонатите. София: Печ. Камен дел, 1939.

Апаратчето Baby Box 1933: Апаратчето Baby Box // Наука за всички, г. І (1933), кн. 3.

Гетов 1939: Гетов, Г. Пълен курс по радиотехника. Ч. І-ІІ. София: Печ. Военно-издателски фонд, 1939.

Динамични 1937: Динамични високоговорители… // Радиото днес, г. І (1936), кн. 4.

Доволен 1935: Доволни ли сте от Вашия стар радиоапарат? // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 3.

И в селото 1940: И в селото, и в палата… // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 9.

Кошарова 2001: Кошарова, Илиана. Европейски модели в българскапа печатна реклама в края на ХІХ и нач. на ХХ век. // Научни трудове на РУ ,,Ангел Кънчев“, т. ХХХVІІІ, сер. 1. Русе, 2001.

Манчев 1934: Манчев, М. Радиотехника и далечно виждане. Общедостъпно изложение. София: Печ. Кехлибаров, 1934.

Нов 1936: Нов тип радиоапарат Телефункен. // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 5.

Радио 1938: Радио Електрик. Общ илюстрован каталог. София. Радио Електрик, 1938.

Телефункен – идеално приемане 1933: Телефункен – идеалното премане става само с Телефункен лампи. // Наука за всички, г. ІІ (1933-4), кн. 2.

Телефункен 1936: С Телефункен в цял свят // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Телефункен 1940: Телефункен 975GWK. // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 10.

Телефункен 1940: Телефункен и радио… // Труд и радост, г. І (1940-1), кн. 2.

Цонев 1968: Цонев, М. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. София: Нар. младеж, 1968.

Чухте 1936: Чухте ли новия модел… // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Шопов 1933: Шопов, Д. А. Обща теория на радиото. Ч. І. София: Печ. Радикал, 1935.

---

Статията е публикувана за първи път от автора в сп. Nota benе, бр. 32 (2016 г.) с водещ броя Гергана Попова.

Малко познати фрагменти от техническото образование в Царство България, изровени от Сандъците – Sandacite.

Целта на днешната ни публикация е някак непълна. Техническото образование в Царство България е една много мащабна тема, на която (в зависимост от размаха, с който я разглеждате), можете да посветите както голяма книга, така и немалка статия.

Обикновено се цитира мощният напредък на средното техническо образование в периода 1945-1990 г. и бързо разрастналата се мрежа от техникуми. Образованието в ,,царските“ технически гимназии почти не е отразено в съществуващата в Интернет информация. Именно поради това сметнахме, че е време да се обърне внимание и на един заслужаващ интерес аспект от техническото образование в предходния период. Става дума за часовете, в които учениците от ,,механо-техническите училища“ е трябвало със свои ръце да изработват машинни части и детайли (а понякога и цели устройства), след като това заляга в учебната програма в този профил на обучение след 1937 г.

В момента времевите ни възможности позволяват само да Ви дадем да пиете вода от извора, тоест, да прочетете една оригинална статия от 1942 г. със заглавие ,,Обучение и производство в нашите средни механо-електротхенически училища“. Текстът е фактологически ценен, защото в нея са отразени постиженията на някогашните ученици. Статията е поместена в Годишник на БИА, бр. 17-1942 г., а автор е учителят инж. Андрей Андреев.

Текста препечатваме с незначителни съкращения, а правописа сме осъвременили:

,,Целта на средните ни механо-електротехни­чески училища е да подготвят питомци, които да могат с успех да монтират, да прислужват и да поправят машини и инсталации, да могат да изработват по дадени конструктивни чертежи ма­шини и машинни части, каквито могат да са обект на нашето машинно производство, да бъдат помощници на машинни инженери и електро­инженери. Тази цел не е възможно да бъде по­стигната изцяло при 5-годишен курс на учили­щата, като се знае колко усложнена е днес тех­ническата дейност, затова през последните две години питомците на тези училища специализират, разделят се на отдели като: машинни техници, електротехници, аеротехници, леяри, ковачи, стру­гари, шлосери и галванотехници.

[…] Тази цел днес нашите училища постигат чрез обучението по теория (обща и специална) и чрез обучението по практика (общи технически сръчности и лаборатория). Разбира се, че всеки отдел има свое специфично разпределение на ма­терията и на сръчностите.

Обучението по теоретичните дисциплини се ръководи отъ учители-инженери и гимназиални учители, в класни стаи при помощта на пособия от съответните кабинети, а обучението по прак­тика се ръководи отъ инженери и средни техници в учебни работилници и лаборатории.

Учениците от всички отдели трябва да преминат една обща практическа подготовка в три години, следъ което съшата се задълбочава по съответната специалност. Учениците отъ първите класове изработват упражнения, чрез които добиватъ подходяща сръчност и в резултатъ на които може да се яви нещо и за пазаря (инструмент, домакинско пособие и пр.). Учени­ците отъ горните класове, а особено отъ метал­ните специалности, требва да се учат освен на сржчност, още и на производство

Машинните части не трябва да са случайни, а такива от една нова машина, която завършена требва да се пусне въ движение предъ самите ученици. Така единъ ученикъ се учи да работи с бистро съзнание, съ старание, учи се да работи точно, учи се на от­говорности. Учи се да произвежда машини.

До скоро това производство на машини в нашите училища беше случайно, по избор на съответните ржководители. Отъ 1937 година, чрез една заповед на г. Министра на търговията, това производство стана планово. Изработи се единъ план, според който в тригодишен срок на­шите училища трябва да изработят около 120 големи инструментални машини, които по няколко да се работят серийно в всяко училище и после завършени да се разпределят също по план между училищата, за да задоволят отчасти нуж­дите им, което досега ставаше отъ чужбина.

Задачата беше геройска. Пречки имаше доста, дори и някъде недоверие в голямата задача, но следъ изтичането на срока, след завършването на машините, ние можем да сме горди от постиг­натото.

Една критика за производството през послед­ните три години бихме могли да дадем като изброим по-главните обекти, съ които бяxa нато­варени средните механо-технически училища.

1. Механо-техническото училище София треб­ваше да изработи: шест струга (150 мм. височина на центровегЬ и 1000 мм. работна дължина), пет лентови резачки (бандцизи) с диаметър на ко­лелото 800 мм., шесть бормашинки заедно с електромоторите им (за бургии до 13 мм.), шесть ръчни бормашини за бургии до 10 мм., пет фур­нирни преси, петь оксиженови апарати и др.
2. Механо-техническото училище Габрово: че­тири големи шепингмашини (с ход до 600 мм.), два бандажни струга (съ 1000 мм. планшайба), две дърводелски рендосвачки (600x 1800 мм.) и др.
3. Механо-техническото училище Карлово: две шлайфмашини, две големи шепингмашини, две радио- лабораторни машини, четири шмиргелови апарати, бормашини и др.
4. Механо-техническото училище Русе: два го­леми ковашки чука, шепингмашини, големи и малки, хладилна инсталация, кран и др.

С подобни задачи бяха натоварени и прак­тическите механо-технически училища.

Само онзи, който добре знае при какви усло­вия се работи въ нашиге механо-технически учи­лища, с каква работна ржка, състояние на машини и др. се разполага, само онзи, който е изпитал трудностите на едно машинно производство у нас, когато прегледа изработеното, само той би могъл да знае колко много трудъ, колко непрестанни

усилия и грижи са били вложени в това произ­водство, само той би оценил подготовката и би изпитал признание къмъ нашите млади техници и техните ръководители.“

А ето и нещичко за нашето машиностроене 8 години след това:

Какво се произведе в България през 1950 г.

See more