Статии – Стара техника

Електриче­ска кафеварка от 1956 в Сандъците – Sandacite!

Поредният непознат (или поне забравен) български уред, който ще Ви покажем в нашия сайт, е ел. джезвенце! Става дума за устройство, специално проектирано да си прави човек кафе… като тия сега по магазините, обаче наше, българско, и на 60+ години. Вероятно е първата българска електрическа кафеварка.

Тази джаджа е предназначена за варене на кафе, чай, мляко, детски каши и за загряване на малки количества вода. Вместимостта й е 0,3 л течност, която за около 10 минути получава температура около 100 гр. Целзий и достига врящо състояние.

Работното напрежение на уредчето е 150 или 220 волта (произвеждала се е в два варианта). Тук е моментът да споменем и нещо любопитно – според албумната книга наръчник с бяла техника ,,В помощ на домакинята“ от 1959 г. същата тази кафеварка се е изработвала и във вариант с работно напрежение 120 волта! (Странна работа, или поне ние не знаем защо.) Тежи 0,4 кг. Отговаря на БДС-та, издадени през 1954 г. Произвеждана е в Еппром Варна (тогава – Фабрика за електронагревателни уреди).

Електриче­ската кафеварка се токозахранва с отделен подвижен шнур, който пък се свързва към нея чрез щекер.

Преди да заработите с нея, нека Ви кажем нещо важно – кафеварка без течност не трябва да се включва в мрежата, защото нагревателят й бързо ще изгори! Това е така, защото, когато нагревателят започне да се загрява и около него липсва консуматор на топлината му, неговата температура ще се повиши до такава степен, която ще предизвика прегряване на нажежената нагревателна спирала, разрушаване или най-малкото сериозна повреда на изолацията и т.н. Това е същият принцип, който е валиден и при днешните електрокани. (Също така, разбира се, е логично, че изключването от ел. мрежата трябва да се прави, задължително преди течността от съсъда да е излята!)

След ползване, ако кафеварката е замърсена с  нещо (мазнини напр.), тя трябва да се почисти с топла вода и сапун или специални препарати за почистване на алуминиеви съдове. Средства, като сода, пепел и др., не бива да се употребяват, тъй като разяждат алуминия.

ВНИМАНИЕ! При миене на кафеварката никога не я обливайте или потапяйте във вода – това ще повреди нагревателя й!

Водата в различните райони на България е с различни характеристики. В случай, че във Вашия район тя е ,,твърда“, с течение на времето на дъното на кафеварката ще се отдели слой котлен камък. С надебеляването си той ще започне да пречи на топлоотделянето от дъното към водата и затова се налага от време на време котленият камък да се отстранява. За да го направите, постъпете така: загрейте в уредчето вода, налейте малко оцет или пък поставете ябълкови кори да поврат известно време. При този процес котленият камък  ще омекне и лесно може да се изтрие от дъното на кафеварката.

Малко за анатомията на кафеварката. Устройството на джаджата е подобно на елек­трическата кана, която разгледахме наскоро в друга наша публикация. Към долната част на тялото е закрепена чрез развалцована основа. Тези детайли са направени от алуминиева ламарина.

Нагревателният елемент е познатата кръгла шамотна плоча с впресована в нея спирала с мощност 250 вата. Изводите й завърш­ват на двущифтова съединителна кутия. Плочата е притисната към дъното на тялото с винт, навиващ се в продълговата желязна скоба, която пък се подпира в периферията на основата. Тя се закрива от кръгло бронзирано дъно, закрепено на винта посредством гайка. На дъното са заварени три малки крачета. В горната част на тялото е занитена излята алуминиева дръжка, в която при отливането е заложена една шпилка с лява резба. В нея се навива чрез въртене наляво бакелитов удължител, служещ за хващане на кафениче го. Лявата резба на горните детайли е направена с цел при изливане на съдържанието да не се развива удължителят.

Повредите на уредчето пък се състоят в прегаряне на нагревател­ния елемент, който не може да се поправи. Заменя­нето с нов става по следния начин: снемаме дъното, като оставяме прикрепящата го гайка; развиваме малко с отвертка притискащия винт, с което скобата се разхлабва; завъртваме последната така, че краи­щата й да съвпаднат с прорезите върху периферията на основата, и я изваждаме; след това освобождаваме изводите на дефектния нагревател я на негово място поставяме нов. Сглобяването става по обратния ред. За да се осигури добро топлопредаване и дълъг живот на нагревателния елемент, той трябва плътно да прилепне към дъното на тялото.

А ето и нещо друго интересно от нашата вече почти обзаведена 50-арска кухня:

1957 – първият български тостер

See more

Първият български мултикукър в Сандъците – Sandacite!

Най-общо изразено, определението за мултикукър е ,,многофункционален уред за готвене“. Днес има множество вериги за бяла техника, които предлагат да си купим такъв тип уреди. Замисляли ли сте се обаче, дали все пак някога не е произвеждан и български такъв? На този въпрос ще отговорим днес.

Наскоро Ви разказахме за първата българска електрическа тенджера. През 1959 г., на базата на тази разработка, във Фабриката за електронагревателни уреди Варна (по-късно – завод Елпром в същия град) е разработена следната купчина джунджурии, която с право можем да наречем Първия български мултикукър.

Само че тогавашното название на уреда не е така, разбира се, а ,,електрическа универсална кухня“. Тоест, има се предвид, че с този уред получавате всичко необходимо за готвене. Дали? Я да видим…

Въпросният комплект се състои от постав­ка, тава, скара, тенджера с чаша и нагревателен капак, в който са мон­тирани два нагревателни елемента. Джаджата е пригодена за из­пичане и готвене на всички видове ястия и тестени изделия: баници, кифли, бисквити, гювеч, месни и рибни продукти, задушени, печени и пържени ястия, торти и други. За тази цел ще използвате тавата, скарата или тенджерата.

Да разгледаме технически изделието. От двата нагревателя в капака единият отгоре с мощност 650 вата (този, който е предвиден за готвене в тенджерата), а вторият в основата на капака – с 950 вата. Той е предназначен за готвене в тавата. Мултикукърът е произвеждан за работа с мрежово напрежение 150 или 220 волта. Разбира се, то е означено върху заводската табелка или върху опаковъчната му кутия.

Изпичането на тестените изделия или месни и други продукти се осигурява чрез равномерно предаване на топлината от долната, горната или пък едновременно от двете нагревателни спирали. Има обаче една особеност – те се включват посредством два отделни шнура към разклонителния щекер на контакта. Включването се извършва според желание и нуждата на ползвателя с оглед дали той желае да получи по-вече топлина от долната или пък от горната страна.

Тук можем да видим и частите на кукъра по ред на номерата, както следва: 1 – поставка; 2 – тава; 3 – скара; 4 – тенджера; 5 – чаша; 6 – нагревателен капак.

Малко съвети за работа с уреда! Както виждаме от илюстрацията по-горе, една от частите на мултикукъра е кръгла метална поставка. Преди включването на електрическата универсална кухня, поставката се слага върху топлоустойчива изолирана основа като мраморна или каменинова плоча. Преди да почне изпичането на тестените изделия или някакво ястие напр., е необходимо уредът да се нагрее предварително около 15 мин при пълна мощност. Когато капакът е с неизолирана дръжка, домакинята трябва да използва кърпа.

Времетраенето за изпичането на тестени изделия е около 30 до 40 мин, а за гювеч и други ястия от 1 час и 15 мин до 1 час и 80 мин, като точното време се определя от опита на домакинята.

След привършването на печенето кукърът трябва да се измие най- старателно, като за целта се употребява топла вода, чист парцал и сапун. Необходимо е се избягва чистенето с пепел или сода, понеже уредът се поврежда вследствие на това, че неговите части са изработени от алуминий. При почистване капакът не трябва се потапя във вода, защото проникването й във вътрешността му ще доведе до прегаряне на електронагревателния елемент.

При ползването на Първия български мултикукър трябва да се има предвид следното:

• закрепените в капака електрически елементи силно нагряват дръжката и целия капак на уреда. За избягване на опасност от пожар капакът нека се поставя при отнемането му от уреда върху топлонепроводима поставка;
• след привършването на печенето веднага да се изключи уредът от мрежата;
• при манипулация да се хващат телата на щекерите или щепселите, а не да се дърпа самият шнур – впрочем, това е правило при всеки електрически уред, разбира се! ;
• необходимо е периодически шнурът да се преглежда и да се поправя мястото на входа му към щекерите или щепселите, понеже след дълго употребление той се износва и поврежда.

След прегаряне на някоя от спиралите на уреда същата трябва и може да се замени с нова. За целта развийте трите гайки на кухите болтчета, намиращи се на капака, след което леко повдигнете горната половина и я наклонете също така леко в посока на двущифтовото гнездо. Заедно с това развийте гайките на четирите щифта. Извадете прегорялата спирала и се заменете с нова, върху която предварително са нанизани синците (мънистата). След това наново здраво закрепете краищата на спиралата чрез гайките към щифтовете от вътрешната страна на капака. Внимавайте да не се разменят местата на спиралите! Накрая затегнете капака чрез трите кухи болтчета, като още веднъж внимавате да не бъде разместена изолационната подложка.

Ако го използвате грижливо и спазвате гореописаните правила, можем да Ви уверим, че този уред ще Ви служи дълги години, тъй като, освен нагревателни проблеми, няма каква друга сериозна повреда да го сполети.

А ако екскурзии във времето като тази току-що са Ви интересни, предлагаме Ви да последвате Фейсбук страницата на сайта ни ==> https://www.facebook.com/sandacite/?pnref=lhc – за да научавате бързо нашите най-нови щуротии. :)

 

В Sandacite.BG продължаваме да разгадаваме Първата печка на Елпром Варна!

В миналия епизод на сагата Ви запознахме с една мнооого стара масово произвеждана наша готварска печка ПГЕ-2 от 1056 г. През 1958 тя е преработена в подобрен модел, който можем да наречем вече пълнофункционална печка. Причината за това е, че освен досегашните два котлона и фурна с два нагревателя (долен и горен), печката вече притежава и още една екстра – малка вградена камера под фурната, оформена като метално чекмедже, което се изтегля към потребителя. Тази камерка служи както за предварително загряване на вече готови ястия, така и за затопляне на чинии, посуда, за сушене на прибори и други съдове и т.н.

В долната си част камерката е преградена от ламаринен бронзиран ламаринен кожух (елемент № 11 на чертежа по-долу – един от малкото номера, които се разбират :) ). Той е поместен в тялото на печката и обхващащ фурната. Служи едновременно и за допълнителна топлинна изолация. В долната част на камерата са монтирани два пръчковидни керамични открити нагревателя с обща мощност 300 W, които се регулират тристепенно — 75, 150 и 300 W.  За тях отговаря  петият пореден превключвател, който се намира върху командното табло на печката. Виждате и символа – две плътни хоризонтални линии с малки чупки отстрани:

Това черното над таблото е емайлиран капак, който предпазва вътрешността на печката от заливане с мазнини и други течности от ястията. Той е свободно поставен, т.е. не е завинтен или по някакъв друг начин фиксиран – отстранява се просто като се хване от двете страни и се вдигне.

Самите котлони са изключително дебели – не по-малко от2 от 2,5 см – което е предпоставка за бавното им загряване, веднъж включени. От друга страна обаче, изстиват много по-бавно след това. Във всеки случай са доста енергонеефективни, но… при тогавашните цени на тока но кого ли му е пукало за това. :)

Иначе нагревателните плочи и фурната са съвършено същите, както при вече описаната от нас готварска печка тип ПГЕ-2. Общата мощност на наследника й е 3900 W. В долната таблица са дадени мощностите на всички нагреватели по печката според избраното положение на превключвателите:

Всичко казано за печка ПГЕ-2 по отношение на устройство, изисквания към електрическата инста­лация, заземяване, експлоатация и др. важи и при този модел. За феновете на инженерните науки ще  допълним, че токозахранващият й кабел трябва да има дължина 2,5 м, сечение 2 х 1,5 мм² и се снабдява с щепсел 10 А.

Интересен момент в схемата е, че макар ПГЕК-2 да има фабрична свръзка за включване към еднофазна мрежа с напрежение 220 V, тя може да се включва и към трифазна мрежа 380 V с нула. Как става този номер, е покацано на електри­ческата схема (долната фигура). Трябва се махнат мостовете, даващи накъсо клемите 1, 2 и 3, които се намират на клемното табло 10. Сетне към освободените клеми 1, 2 и 3 се свързват трите фази, а към клемата 4 — нулата на трифазната мрежа. Разбира се, свързването трябва да стане с четирижилен кабел. При това редът на фазите няма значение. От схемата е ясно, че петте превключвателя посредством спомагателни проводници са свързани с клемното табло, към което, от друга страна, са присъединени всички нагрева­телни елементи.

Сега нещо още по-практическо – повреди и поправки.

Повредите в печката ПГЕК-2 се състоят в прегаряне на спиралите на плочите, фурната и камерата. Дефектна плоча и изгоряла нагревателна спирала на фурната се сменят по същия начин, който описахме в статията за ПГЕ-2. Повреден нагревателен елемент на камерата пък се подменя по следния начин: снемаме задния капак и изваждаме чекмеджето; отвиваме двата винта, прикрепящи междинния кожух върху долния ръб на отвора на камерата; освобожда­ваме проводниците на последната от шпилките на клемното табло и тези .свързвани с винтовете на двата порцеланови цокъла на муфела; развиваме двата винта, прикрепящи междинния кожух отзад към стра­ните, и го изваждаме назад. Снемаме дефектния открит нагревателен елемент и на негово място поставяме нов, Монтирането на разглобените детайли извърш­ваме по обратен ред.

Важно отново, и няма да се уморим да го повтаряме: при възстановяването на елек­трическите връзки съответните гайки и винтове трябва много добре да се затягат, за да се осъществи сигурен контакт. По такъв начин ще избегнем ненормалното загряване, окисление и прекъсване на проводниците в местата на свързванията им.

И накрая, нещо обобщаващо – обща таблица, даваща техническите данни и на двете печки – ПГЕ-2 и ПГЕК-2:

Печката е произвеждана до първата половина на 1960-те години. Най-късната такава, на която ние сме попадали, е от 1963:

Електрически по-късните варианти по нищо не се различават от по-ранните – разликите са само козметични. Емблемата на Елпром Варна не е вече ръкописна (както на първата снимка), а първият вариант на добре познатия от по-късни години ромб с инициали ЕВ:

Малко по-късно, както знаем, този знак претърпява модификация и остава така чак до края на съществуването на завода в началото на 90-те години:

Друга разлика е, че емайлираният в черно капак около котлоните вече е бяло емайлиран. :)

Ето и заводската информационна табелка на гърба на печката – като никога, сега не е окъпана в гран и даже се чете :)

Ами, това е! Надяваме се, че останали доволни от тази изследователска екскурзия във времето,о подкрепена с оригинални документи и проследяваща историята на първите български готварски печки. Ние се забавлявахме страхотно много, докато я писахме; дано и при Вас да е било така, докато сте я чели. :)

Вие прочетохте един материал на Сандъците – Sandacite, подготвен с любов към българската техника! Поздрави и до скоро виждане!

П. П. Тук има още информация за следващите модели български печки ==> http://www.sandacite.net/forum/viewtopic.php?t=2593

В Sandacite.BG открихме мнооого стара готварска печка на Елпром Варна – от 1956 г.!

Първата българска печка страда от шизофрения и всъщност е две печки! Не знаете ли? Тук ще Ви разкажем как и защо това е така… но ще разберете едва когато стигнете края на статията. :)

Историята на българските готварски печки започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо за техните характеристики, какво остава пък за описание на цяла печка. :) Със стопроцентова сигурност знаем обаче, че по времето на Царство България – и по-точно след 1934 г. – работи и друг производител на готварски печки, а именно софийската фирма ,,Едисон“. За тях ще Ви разкажем по-нататък.

Сюжетът продължава двадесетина години по-късно – във първата половина на 50-те – когато във Фабрика за електронагревателни уреди Варна (по-късния Елпром) вероятно е била разработена готварска печка с 2 котлона и фурна, която е носела индекса ПГЕ – Печка Готварска Електрическа. До момента не разполагаме с нейния образ и характеристики, макар че за второто можем да правим предположения, изучавайки наследника й. За него със сигурност знаем, че има названието ПГЕ-2, а и отскоро го имаме на живо в колекцията си.

Нека по-нататък за удобство продължим да наричаме ПГЕ-2 ,,първата“ за завод Елпром Варна, тъй като така или иначе не можем да посочим нищо сигурно за предишната. Тя – демек абсолютно първата готварска печка на завода – остава за момента с полулегендарен статут. Най-сериозните ни основания за това наше предположение са следните.

Често се случва, дори и да не можем да открием екземпляр от даден образец българска техника, в съответната техническа литература от периода да намерим достатъчно сигурни сведения за него, придружени със снимка. Това свидетелства, че изделието е било пуснато в производство и съществува все пак някаква вероятност да се натъкнем на него.

Е, с първата елпромска печка това не е така! – никъде нищо – ни звук, ни вопъл, ни стон. Обикновено такова мълчание книгите пазят спрямо разработки с експериментален статус, т.е. такива, които не са внедрявани в широко производство. За да намери нещо място в томовете, то трябва да присъства на пазара.

Само че, дори и в случаите, когато първият модел от едно изделие не се пуска в широко производство, а наследникът му се, номерацията на разработките се запазва и поредната цифра след индекса на модела нараства. Така например, печката, с която ще Ви запознаем днес, носи споменатия по-горе индекс ПГЕ-2 – Печка Готварска Електрическа, втора поред разработка на завода. Значи би трябвало преди нея да има първа!

Две интересни пособия от 1958 г.

Е, това са, значи, нашите основания да твърдим, че първата българска печка е с неизяснен статут относно серийното си производство. Разбира се, никой не знае какво ще му донесе бъдещето и винаги съществува вероятността тя да се изнамери отнякъде! Тогава, разбира се, ще редактираме тези редове…

А сега да се съсредоточим върху наличното, т.е. върху днешната ни героиня. В заглавието я нарекохме ,,първа българска печка“, защото тя  на практика се оказва първата масово произвеждана българска готварска печка. Става дума за малък уред, пуснат в производство през 1956 г., който може би ще оприличите на далеч по-късните Раховец. Но тя всъщност е нещо различно, и то ето какво…

Тя, разбира се, е предназначена за готвене и печене на различни видове манджи. Следилите редовно сайта ни знаят, че през 1950-те години преобладаващото напрежение нв българската национална електрическа мрежа е 150 волта и затова няма да се учудят, когато им кажем, че ,,масовият патриарх“ на българските печки се явява по магазините в два варианта – с работно напрежение 150 и 220 волта. Нашата е на 150 – ето, вижте табелата:

Печката се състои от 2 нагревателни плочи (котлони) и фурна (наричана муфел) с 2 нагревателни спирали, заместващи днешните реотани. Пъл­ната потребляема мощност на печката е 3600 вата, от които 1200 вата за голямата нагревателна плоча, 800 вата за малката и 1600 вата за муфела. От тях 800 вата за долно на­гряване на муфела и 800 вата за горно нагряване. 

Eлементите на чертежа са, както следва: 1 — фасада; 2 — страници; 3 — ка­пак; 4 — голяма нагревателна пло­ча 1200 W; 5 — малка нагревател­на плоча 800 W; 6 — покриващ ка­пак; 7 — електрически превключ­ватели; 8 — врата на фурната; 9 — цокъл

Ето и как изглеждат двата котлона на печката:

Муфелът e изработен от стоманена ла­марина и от вътрешната страна е емайлиран. Към отвора му е закрепена чугунена рамка, към която е монтирана двой­ната врата. От външната врата на муфела — горе и долу — са поставени по две нагревателни спирали, всяка с мощност по 400 вата, нанизани с порцеланови маниста, добре притиснати към стените на муфела. За да се получи добра топлинна изо­лация, около муфела е навита няколко слоя алуминиево фолио. Дъното на муфела също има нужната топлинна изолация.

Ръководство за употреба и кратко техническо описание на ПГЕ-2, изд. 1961 г.

Ко­жухът на печката има лицева част — фасада  и две страни, емайлирани в бял цвят. Над фасадата и страните е закрепено горното дъно, което също е емайлирано. Върху него са мон­тирани две нагревателни плочи. На горното дъно е закрепен подвижен капак, който може да се изважда и да се почиства от евентуално разсипано ядене, вода или насъбрал се прах. По­средством четири винта чугунената рамка на муфела се за­крепва към фасадата на печката.

На фасадата под вратата са монтирани четири броя превключватели (ключове). Първият от­ляво е за по-голямата нагревателна плоча, вторият е за долния нагревател на муфела, третият — за горния нагревател на му­фела и четвъртият — за по-малката плоча. Наличието на пре­включвателите дава възможност поотделно да се включва само долният нагревател на муфела, само горният или която и да е от двете нагревателни плочи. От друга страна, от всеки на­гревател чрез съответния превключвател могат да се включат три различни мощности, което е от голямо значение за иконо­мичното разходване на електрическата енергия.

Гаранционна карта към закупуване на Първата масова българска печка ПГЕ-2, 25.ХІІ.1961 г.

Когато печката се постави на определеното й място, тя не­пременно трябва да се заземи чрез специално поставения за целта заземителен винт. Той се намира на задния капак, непо­средствено до изхода на шнура.

След около 15 — 20 минути от включването на муфела на пълна мощност (двата превключвателя са на трета степен) в него се достига температура около 200° С. 

Ето, между другото, една интересна таблица с изчисления за силата на тока при включени различни части на печката:

Сега… по въпроса за повредите. При евентуална повреда на плочите — прекъсване или прегаряне на нагревателите, те могат да се заменят с резервни. Това става, като най-напред се извади капакът на печката, а след това се отвият щифтовете на двата предни ъгъла и шарнирните скоби на задните ъгли. След това повдигнете освободеното вече горно дъно, извадете трите края на нагревателните спирали от съответните шпилки, отвийте гайката от шпилката, която придържа плочата към скобата, и плочата се изважда. Поставянето на новата плоча става по обратния ред. Трябва да се запомни или отбележи по някакъв начин кой край от нагревателните спирали на старата плоча към коя от шпилките е бил притегнат, за да се свържат правилно съответните краища на новата плоча.

За да се подмени повредената нагрева­телна спирала от муфела пък, най-напред извадете капака, а след него горното дъно, без да демонтирате плочите. След това отвийте четирите винта, които притягат чугунената рамка на муфела към фасадата. Освободете всички проводници, които са свързани неподвижно към муфела, и той се изтегля назад, като предварително е изваден задният капак. Развийте внимателно изолацията, а след това разкарайте съответния притисквач на повредената спирала. Извадете и повредената спирала и на нейно място поставете новата. В този случай също добре трябва да се запомнят или за още по-сигурно — да се отбележат — местата, където е била временно прекъсната елек­трическата връзка, за да се възстанови тя правилно след подменяне на повредената спирала.

Стр. 1 и 2 на ръководството за употреба на ПГЕ-2

Стр. 3 на същия документ

Монтирането на муфела се извършва по обратен ред. Необходимо е да се осигури добър контакт при съединяването на електрическите проводници, а това ще направите, когато силно притегнете гайките.

А, да, и накрая за любителите на подробности да уточним, че електрическата готварска печка ПГЕ-2 отговаря на изискванията на ВТУ 49-56 (Печки готварски домакински електрически с фурна).

Такаа… това е засега. В следващия епизод от сапунката ще видите как тази печка ще се превърне в шизофренния си двойник и кой е бащата на децата. Доскоро! :)

П. П. Вижте колко се стараем, защо да не ни последвате и във Facebook? :) Така ще виждате веднага най-новите ни теми ==> https://www.facebook.com/sandacite/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100002339602136

Днес в Sandacite.BG отбелязваме юбилея на Бриз 30 – първия български таблет! 

Пишейки това заглавие, съм сигурен, че комбинацията между думите ,,таблет“ и ,,български“ ще озадачи и заинтригува много хора. Сигурен съм също, че вече си представяте десеткилограмово ,,преносимо“ устройство, поместено в нещо като дипломатическо куфарче, на което само батерията му дава половината от теглото. Налага се обаче да разясним, че тази представа няма да е особено вярна.

Преди всичко, като технологичен термин думата ,,таблет“ далеч не означава само популярните джаджи със сензорен екран, подобни на големи смартфони. Основната разлика между тях и онези другите (един от които ще разгледаме тук) е, че първите се използват за разглеждане на съдържание, а такива като днешния ни герой – за създаването му. Става дума за т.н. графични таблети.

Графичният таблет е периферно устройство за компютър. Като синоним на ,,графичен таблет“ може да се използват няколко понятия – цифрова дъска, дигитайзер, таблет за рисуване… С тези джаджи може да се рисуват и начертават с ръка образи и графики по същия начин, както върху лист хартия, но чрез таблета изобразеното се цифровизира и сетне може да се обработва с различни компютърни програми. При съвременните графични таблети съдържанието се въвежда чрез т.н. стилус, а при по-старите това става чрез една друга джаджа, по-малка от компютърна мишка, но изпълняваща приблизително същите функции:

Графичните таблети са популярни сред професии като художници и различни проектанти, напр архитекти. Така например, ако върху работното поле на таблета (неговата чувствителна повърхност) се закрепи лист чертожна хартия (паус) с вече нанесен на него чертеж или диаграма, той може да се въведе в компютър и след това да се редактира със специализиран софтуep.

Една от важните характеристики на тези таблети е разрешаващата способност (резолюцията). Това е най-малката единица разстояние при преместване на курсора, която таблетът може да различи. Измерва се в линии на инч (англ. lines per inch, lpi). Колкото по-висока е разрешаващата способност, толкова по-малки детайли върху чертежа могат да се посочат и таблетът може да различи. Обикновено при съвременните модели говорим за резолюция от порядъка няколко хиляди линии/инч.

За да може да се въвежда хартиеното изображение в компютъра, е нужно точно да се посочват неговите координати върху работната повърхност на таблета. Това прави курсорът. А за да може курсорът лесно да ,,казва“ на компютъра ,,къде е“ точката, която искате да въведете, работната площ е разделена на хоризонтални и вертикални линии, всяка от които си има номер – 0, 1, 2, 3… а координатите на точката са там, където две линии се пресичат. Това е нещо като координатната система с хоризонтална ос X и вертикална Y, която учехме в училище, спомняте ли си?

Ако все пак не Ви е ясно, загледайте се в горния чертеж. За начало на координатната система се приема долният ляв ъгъл. Както казахме, координатите на точката се определят според положението й спрямо хоризонталната и вертикалната ос. Например, в примера по-горе точка В се намира на 4-а линия спрямо оста Х и на 6-а спрямо Y. Именно затова документацията на таблета курсорът му се нарича ,,посочващо устройство“ и ,,датчик за положение“. Ето, това е – разкрихме голяма част от философията. Засега ни стига.

През 1988 г. в Приборостроителния комбинат в Петрич започва производството на графичния таблет с интересното име Бриз 30… не знам защо точно така са го нарекли. Това е първият български таблет. Той се произвежда само две или три години и поначало е специализирана апаратура – бил е предназначен само за инженерни, проектантски и производствени организации, така че самото му намиране в момента е голяма рядкост. Ползвал се е от хора, създаващи архитектурни и технически чертежи.

Какви са основните му данни? Работната му повърхност е един квадрат със страна 270 мм, т.е. обща площ на работното поле 270 х 270 = 72,900 см². Извън нея, датчикът за положение може да указва точки и в т.н. област на близост, разположена около работната площ. По-нататък вече сте в ,,зоната на мрака” и оттам сигнали не се приемат (илюстрацията по-долу).

Координатите на желаната точка се изразяват като брой стъпки отдалеченост от оста Х или Y, а една стъпка е разстоянието между две съседни разделителни линии. Номерът на линията се определя от разрешаващата способност. При нашия Бриз тя е съвсем актуална за времето си – една стъпка може да бъде от 0,1 до 0,025 мм. За да се справя той добре с пренасянето на чертежа, дебелината на чертожната хартия не трябва да е по-голяма от 3 мм. Началото на координатната система поначало и винаги се брои от долния ляв ъгъл, но може да се премести и в центъра, а също и в коя да е област на работното поле.

Самият таблет представлява бял… ааа, добре де – вече бежов – плот от пластмаса с размери 40 на 40-и-нещо см и тегло 3,2 кг. Както съвременните таблети, и Бризчо може да работи наклонен с максимален наклон 14 градуса. За това се грижи подпора с основна част една плъзгаща се пластина такава нагоре-надолу. При нагласяне много трака! Самият таблет се свързва с компютъра чрез популярния за времето си сериен интерфейс RS-232C. Консумираната му мощност от мрежата е 10 вата.

Към компютър – добре – но към какъв компютър? А, нищо необичайно. Както казахме, таблетът е със стандартен за епохата си интерфейс – тоест може да се включи и към някой от вариантите на Правец 8, и към Правец 16, стига да имат съответната разширителна карта с конектора (тя на някои 16-ки дори е вградена). Фасулска работа!

Ето как работи Бризът. Най-общо казано, чертежът  се поставя върху работната повърхност на таблета и вече може да се въведе в компютъра, като чрез посочващото устройство (датчикът за положение) се вземат (укажат) определени негови точки. Потребителят движи мишкоподобния показател по работната повърхност, клика, за да укаже положението на важна точка, и така чертежът стъпка по стъпка се възпроизвежда на екрана. После, вече с помощта на обработващата програма, нанася останалите елементи на чертежа. Само че има една уловка…

За да може таблетът лесно да си ,,говори“ с компютъра, е нужно те да общуват на един и същи език, т.е. програмата да разбира какво й ,,казва“ таблетът. Напр. чрез натискане на бутон на показателя му се посочва мястото на маркираната точка от чертежа, а останалите бутони могат да бъдат настроени да задействат различни функции на софтуера. Тук определяща е програмата, която трябва да поддържа таблета, а не той нея. А дали тя го поддържа, се определя от това дали знае неговия език – кодирането на бутоните. В случая инженерите на Бриз 30 са се погрижили кликанията да могат да се кодират по два много употребими начина, разработени от американската компания Summagraphics. Така че със сигурност нашият таблет е можел да се използва с голямо количество специализиран софтуер!

Настройката на работните параметри в петричкия Бриз е сложна работа, но това е така с почти всички устройства от онова време – спомнете си напр. ,,джъмперите“ за настройка на какво ли не, които имаха дънните платки в компютрите само допреди петнадесетина години! Нашето устройство разполага с 3 групи по 8 ключета, чрез които потребителят ще зададе началните параметри на неговата работа, а сетне те могат да бъдат променени по програмен път. Става сума за параметри като висока или ниска разрешаваща способност, режим на работа на таблета и др. п. Точното настройване на позициите на ключетата заема близо половината от потребителската документация на Бриза и безспорно това е частта, с която трябва да се внимава най-много. А самата документация можете да изтеглите от линковете най-долу в статията.

Таблетът отдолу с пластината за регулиране на наклона

В процеса на работа обаче може да се наложи промяна на параметрите – напр. преместване на началото на координатната система, по-висока разрешаваща способност, на режима на работа, и т.н. В такъв случай е трудно тепърва таблетът да се изключва и да се променят положенията на ключетата. Затова умно е предвидена възможност чрез самата програма да се изпратят определени команди, които да отменят параметрите от ключетата и така всичко да си продължи мирно и тихо.

След като Бриз 30 успешно въведе в съответния там ИЗОТ или Правец Вашия архитектурен чертеж (примерно) и Вие го редактирате някоя мощна 80-арска CAD програма, опусът може да бъде запазен на хард диск, да речем. Оттам вече е лесно.

Ето и пълната експлоатационна документация на таблета:

Ръководство за употреба на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – инструкция за експлоатация

Паспорт на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – паспорт

Формуляр на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – формуляр

П. П. Сега… Тъй като сме приятели, искаме да бъдем съвсем честни с Вас, и затова ще Ви споделим следното. Още през първата половина на 1980-те г. в Комбинат Мехатроника Габрово е произвеждан дигитайзер с името Микроника 297. Той обаче никога и никъде не е наричан таблет, а само дигитайзер, затова и ние таксуваме Бриз 30 като първия български таблет. Защото това е първото българско устройство, което самият производител си го нарича така. :)

---

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 2-2018.

 

Съществувал ли е наистина български цветен телевизор отпреди 115 години? Вижте в Sandacite.BG!

Фрагмент от реклама на  механичния телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926

Наскоро от архивите изскочи поредната техническа мистерия, която дори не е документирана докрай! А къде започва тя?

Както може би помните от друга статия в нашия сайт, в началото си телевизията не е електронна като съвременната, а механична (1884 г.). При този вид тв предаване се използва бързовъртящ се дървен или метален диск със спираловидно пробити дупки на него. Той се върти пред прожекционен апарат, осветяващ предаваната сцена. Зад диска се намира фотоклетка, която разгражда образа на светли и тъмни точки. Ако тя бъде свързана със светлинен източник зад втори диск, въртящ се със същата скорост като първия, сцената може да се възстанови и да се покаже на зрителя.

След 1880-те из Европа доста конструктори проектират механични телевизори, а по-късно започва и серийно производство.

А сега да се върнем в България!

През 1901 – 2 г. в Русе живее пенсионираният учител Атанас Тодоранов (1859 – 1919). Това е един  високообразован човек, автор на учебници по математика, физика и естествознание, а също и на книгите „Животен магнетизъм“ (с тема биоелектричеството), „Масларство и сиренарство“ и „Съвременна магия, фокусно изкуство“. Пише и много научнопопулярни статии.

Причината да си заинтересуваме от тази личност обаче е един крайно интересен технически проект на Атанас Тодоранов, за който разбрахме, че информация може да се намери в Държавния архив. Съответно бързо-бързо се упътихме натам и в търсачката им намерихме една тайнствена папка, означена като фонд 178, оп. 3, а. е. 909. Казахме тези индекси на служителката и по-късно тя ни зарадва с един дебел куп листове, който беше много прашасал. :) Това обаче не ни спря; даже сметнахме, че са по-тайнствени така, и ги заразагръщахме със светнали очи и треперещи пръсти!

Оказа се, че страниците представляват преписка между Атанас Тодоранов, Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните (ПТТ) и Министерството на обществените стради, пътищата и благоустройството. От разменените писма узнахме, че през 1901 г. учителят изработва проект за устройство, което нарича „електрически далекоглед“. То служи за „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове чрез електрически ток“. Когато той става готов с чертежите на апарата, ги изпраща за разглеждане от комисия в София, съставена от физици-преподаватели от СУ и държавни служители от Дирекцията на ПТТ. След това проектът е върнат с рецензия ,,за доработване“, но само за да го заяви Тодоранов отново на 10.Х.1902 г., и то заедно с още едно устройство!

Папката с преписката между Тодоранов и институциите 

Тук се намесва и още една важна подробност. За съжаление конструкторът на телевизионното устройство е крайно беден и затова моли да му се отпуснат влаков билет и 30 лв, тъй като той сам  се грижи за внуците си и те трябва да живеят с нещо, докато той е в София. Там Тодоранов ще се срещне с комисията, която ще разглежда проектите му. Учителят иска също така да стои в столицата възможно най-малко, а на заседанието на комисията да присъстват премиерът и цар Фердинанд. От всички тези желания обаче най-малко последното може да бъде удовлетворено!

Министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството също не изпраща билет и помощ на Тодоранов. На 26.Х той отговаря, че вижда как с него се случва същото, каквото и с „други изобретатели, които са умирали от глад“, но че ако българската държава похаби така неговите усилия, той ще потърси съдействието на „чужденци капиталисти“ (тоест ще предложи на задгранични компании проекта за своя телевизионен апарат).

Бавно работи чиновническата машина. Чак след два месеца Тодоранов получава жп билет ІІ класа № 564 (Русе – София и обратно) и е запитан кога може да тръгне. На 5.ХІІ.1902 учителят пише, че е готов.

Рано сутринта на 29.ХІІ намираме нашия герой в столицата, отседнал на ул. В. Търново № 6, пие кафе, а комисията ще заседава на 30-и от 14 ч. в Дирекцията на ПТТ. Според протокола, който разгледахме обаче, изслушването е проведено почти на Нова година – на 31-ви. Присъствали са физикът от СУ проф. Порфирий Бахметиев (първият професор на България, който сам изобретява устройство – прадядо на телевизора), химикът проф. Никола Добрев, завършилият в Германия способен електроинженер Борис Кинтишев и инспекторът на ПТТ Т. Цончев. Пред тях Тодоранов е описал два проекта за свои устройства.

След подробен научно-технически анализ комисията комисията предлага промени в конструкцията на Тодорановия телевизор. Кръгът трябва да има по-големи размери (за да носи повече дупки), да е уеднаквено движението на дисковете в предавателя и приемника, съответно да се измисли друг вид регулатор за това и т.н. Сравнен с черно-бял френски апарат от 1898, „далекогледът“ има по-сложна схема, но пък претендира да предава цветен образ (да си припомним описанието – „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове“)! Именно  от това комисията е поразена. Никъде не личи да са анализирали дали използваната от Тодоранов схема действително може да предава цветно, но и не го отричат открито.

Можел ли е Тодоранов да проектира цветен телевизор в България през 1901 г.? А защо не? Той е бил достатъчно запознат с достиженията в телевизионната техника от своето съвремие, познавал е отлично и начина на действие на механичната телевизия. И още повече, че малко по-късно в света се появяват патенти именно за цветни механични телевизори, а шотландският изобретател Джон Лоджи Беърд демонстрира такъв през 1928 г.!

Механичният телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926 г.

Да се върнем сега в София през 1901. Заключението на учените е, че макар учителят да е проучил достъпната за себе си техническа литература в областта, проектът му се нуждае от още доработване. Комисията предлага правителството да отпусне материална помощ, за да продължи Атанас Тодоранов спокойно работата си. А когато той усъвършенства апаратите си и представи техни подробни чертежи, на държавни разноски да бъде изработен прототип. Най-накрая на упорития конструктор са отпуснати 500 сребърни лв за „бъдеща техническа работа“.

На 25.VІІІ.1903 Тодоранов вече е готов с всички усъвършенствани планове и чертежи, и то „в натурална величина“. „Позволително за пътуване“ № 561 той обаче получава месец по-късно. На 27.ІХ уважаваният физик Порфирий Бахметиев отново дава положително заключение за „електрическия далекоглед“ и призовава: „Многоуважаеми господин Министър! Днес разгледах… с  г. Пенчев и двата апарата на г-н Тодоранов. […] Kакто сте благоволили да му отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако го подкрепите и сега“.

Става все по-интересно, нали? За съжаление обаче тук приказката свършва! Просто документите в папката свършват дотук и по-нататък историята мълчи. Но най-вероятно изобретението на Тодоранов така и е останало неразработено докрай и неизползвано. Министерството не оказва на интересния проект заслужената подкрепа и той закономерно потъва в забвение.

Това е то! Както казва знаменосецът Странджата от Вазовите ,,Немили-недраги“ – „Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското Освобождение“.

Да не Ви натъжихме? Тогава нека Ви зарадваме – макар и около половин век по-късно, но български електронни инженери и талантливи конструктори успяват със собствения си ум и разработки да поставят началото на телевизията в България! :) Как се е случило това, можете да прочетете ето тук:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

---

(Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 129, 16 февруари 2018.)

И такаа, други приятели, продължаваме екскурзията из българските електроуреди от края на 50-те г. След като вече Ви показахме първата, сега ще Ви запознаем с хронологически третата българска пералня от началото на производството на тези уреди в България през 1953 г.  Представяме Ви ЕП`60!

Как работи този същи казан? Въртящата се в казанчето перка (ще я видите малко по-долу) завихря топла вода, в която предварително сте настъргали сапунче – това е перилният препарат едно време. Насапунисаната вода преминава през тъканта на дрехите и разтваря нечистотиите по тях.

Ето съставните части на пералнята (цифрите са според номерацията на елементите на долната схема). Съществува цилиндрично казанче 2, към което чрез фланеца 4 е закрепен фланшово оформеният електродвигател 10. Под фланеца, който се навива в електродвигателя, е поставена уплътнителна картонена шайба 5, напоена с миниум. Перката 3 е навита направо върху вала на двигателя чрез лява резба. Във фланеца се намира набивка от памучно въже 8, напоено с графитно-лоена смес, която се притиска от салниковата гайка 7 и служи като водоуплътнител. За добрата работа на пералника е необходимо на всеки 300 работни часа салниковата гайка да се натяга

На дъното на казанчето е заварена къса тръба с присъединен към нея гумен маркуч 14 за изтичане на замърсената вода. По време на рабо­та маркучът се закачва с кука на специална скоба. В горния край на казан­чето е валцован ръб 15, показващ нивото, което трябва да достигне изпи­ращият разтвор. Казан­чето заедно с електродви­гателя е монтирано върху кожух 11, на долния край на който се намират кра­ката 13. Всички метални нетоководещи части са свързани токопроводно и са присъединени към заземителната клема, която намира в долния край на кожуха. На кожуха е монтирано електрическо ключе 9 за включване и изключване на електро­двигателя. То се свързва с електрическата мрежа чрез гумиран кабел, дълъг 2,5 м, с щепсел 6 А. В горната външна страна на казанчето са закрепени две дръжки 16 за преместване на пералнята. Тя се покрива с капак 1, когато не се работи с нея.

(Да отбележим, че някои серии от тези перални машини имат малка разлика – те са снаб­дени с маншетен каучуков уплътнител с графитно-лоена набивка и салникова гайка.)

Размерите са следните — диаметър 410 мм, височина 740 мм; тегло 30 кг.

На първата снимка виждате общия й изглед откъм предната част, а на тази отгоре – бакелитовият пускателен ключ със степени 1-0 и под него първото известно лого на Елпром Варна. Запомнете добре – ЕВ – Елпром Варна! Същото лого сте виждали и на много други електроуреди.

На задната й страна виждаме конзолите с навития около тях кабел, чийто щепсел е от първите Шуко – между другото, напълно оригинален!

Табелката с техническите данни — номинално напре­жение 220 В; номинална мощност 300 Вт; работен обем на казанчето 30 л; електродвигател асинхронен с пускова намотка и центробежен изключ­вател:

Няма лъжа, няма измама – наистина е ЕП`60. 30 литра вместимост, 300 вт, 1,5 кг сухо пране.

Когато я отворим, виждаме няколко важни неща…

Електродвигателят, който задейства пералнята, е разположен под казана. Перката е монтирана  направо на вала на електродвигателя. Както виждате по-долу, насоката в оформлението е била ребрата да не бъдат особено изпъкнали, за да не се захващат дрехите в тях. Но независимо от този стремеж, перивото все е намирало начини да се запре в процепа между диска и казана :) И съответно после оттам трябва да го извади грижливата домакиня…

С едно зареждане тази красавица е възможно да Ви изпере цели 1,5 кг сухо пране. Това е максимумът! И нещо интересно – най-дългото времетраене на един перален сеанс (така да се каже) е не повече от 5 минути – в противен случай заводът предупреждава, че е възможно да се явят повреди в електродвигателя!

Дупката в центъра е за оттичане на мръсната вода, а съвсем до нея виждате билетчето, с което бе таксувана пералнята ни в градския транспорт. :)

Теглото на цялата пералня е 30 кг, което значи, че не е особено трудно тя да бъде премествана с помощта на удобните странични ръкохватки. Имат един-единствен недостатък – малко са остри и при продължително носене започва да става неудобно на пръстите.

Ето и как изглежда пералнята отдолу:

Електродвигателят е производство на Елпром Троян,  асинхронен със съпротивителна пускова намотка и и центробежен пусков изключвател. Между другото, за добрата работа на пералнята е нужно на всеки 600 работни часа лагерите на електродви­гателя да се измиват с бензин и да се смазват с грес «М» (БДС 1416—53). Ако го намерите… ако не, вижте негов заместител по качества. :D

А сега почти накрая сме, нека да Ви напътим малко за повредите на ЕП`60-ката. Че утре, ако Ви се развали, как ще си я оправите?! И така, слушайте внимателно…

Повредите на пералнята са най-често в електро­двигателя и водоуплътненията на фланеца Ако двигателят е спрял, това може да е заради прекъсване на контакта, щепсела, кабела или други електрически връзки, или пък самият ел-двигател да е повреден. В последния случай той трябва се демонтира и да се даде за ремонт в електротехнически сервиз.(Демонтирането на двигателя се извършва, след като перката е снета и със спе­циален ключ се раз­вие фланецът 4. Вече като Ви го върнат готов, сглобяването на перал­нята става по обра­тния ред.)

 

Ако елек­тродвигателят бръмчи и не се върти, той веднага (най-късно до 5 секунди) трябва да се изключи от мрежата Причините за такава повреда са следните: прекъсната пускова намотка, дефектен центробежен изключвател или претоварена с дрехи пералня. В първите два случая двигателят се снема за ремонт, а в последния е необходимо да се извади част от прането.

Когато има дефекти във водоуплътненията на фланеца, от казанчето тече или капе вода. Ако пропускането на вода е между казанчето и фланеца на двигателя, необходимо е да се притегне фланецът 4 или да се смени уплътнителят. За тази цел предварително отвийте перката чрез въртене по часовниковата стрелка, като с подходящ ключ дръжте неподвижно сво­бодният край на вала 12.

При пропускане на вода покрай вала на електродвигателя пък отвийте пер­ката по гореописания начин и след това със специален гаечен ключ натегнете салниковата гайка в посока на часовниковата стрелка. Ако ли пък това не помогне, поставете нова салникова набивка.

Повече за ЕП`60 можете да разберете от приложената документация:

– техническо описание и ръководство за употреба на пералнята

– ръководство за отстраняване на по-елементарни повреди по пералнята

– ръководство за употреба на електродвигателя

– гаранционна карта на пералнята

Заповядайте всичкото това – ЕП`60

Коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5091

Уникалният прототипен автобус Чавдар 410 в Sandacite.BG!

Днес малко телеграфна информация за един по-рядък и неизвестен български автобус! :)

През 1988 г. в Комбината за автобуси Чавдар в Ботевград е произведен прототипен модел Чавдар 410.

Той има дизелов двигател с турбокомпресорно пълне­не ДП—5800 и мощност 105,8 кВт (143,6 к.с,), произвеждан в Комбината за дизелови двигатели във Варна. Максималната ско­рост на новия автобус е 100 км/час, той може да превозва 34 пътника и се отличава с особено красив дизайн на каросерията.

От него е произведена една-единствена бройка. Изпълнявал е курсове София-Смолян – вероятно е бил даден на Смолянския ДАП с цел продължителни изпитвания в планински условия.

Това е засега. :)