Статии – Стара техника

Вижте в Sandacite.BG какво е изработвано в Държавната радиофабрика преди 70 години!

Днес ще се пренесем наад във времето, летейки на страниците на автентичен материал! :)

През 1948 г. на основата на няколко създадени преди 9.ІХ.1944 г. частни производителя на електроника е създадена фабирката ,,Радиопром“ към Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията. В края на 1949 г. тази фабрика влиза в рамките на новообразувания огромен Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“, който наследява някои от производствата й – напр. популярните радиоприемници ,,Христо Ботев“. Именно заради краткото съществуване на ,,Радиопром“ нейните производства са така редки и ценни, а свидетелствата за дейността й – оскъдно малко.

Ние сега тук сме Ви намерили един пепортаж в сп. ,,Радиопреглед“ от 1949 г., където ще можете от първа ръка да се запознаете с работата в цеховете на първия държавен радиопроизводител в България. Тогава той произвежда основно радиоприемници, но и други неща. Има и интересни снимки от производството… такива материали не са за изпускане!

Приятно четене! :)

,,Приветлива бяла сграда в покрайнините на София, украсена със знамена и лозунги. Надпис: „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и ра­диофикацията“.

 

Тук се изработват радиоапарати, усилвателни уредби, високоговорители за жична  радиофикация и разни други радиоматериали и части.

Основите на първата държавна радиофабрика у нас бяха положени преди година и половина. Само за 4 месеца, постройката бе издигната и двата етажа бяха готови за нанасяне и монтиране на машините. Под ръ­ководството на директора на фабриката, др. Борис Джаков, започна напрегната работа. Уреждаха се доставки и снабдяване, органи­зираше се труда, набираха се и се обуча­ваха работници.

Днес производството на всички радио­приемници и радиоматериали във фабриката се извършва серийно.

В просторните зали е светло и приятно. Всичко блести от чистота.

Изработването на нови модели радио­апарати, усъвършенствуването на разни радиочасти и конструктивната разработка на моделите се извършва в специална лабора­тория, където работят добри специалисти.

В дърводелния отдел се изработват ку­тиите за радиоприемниците и усилвателните уредби. Работниците от механичния отдел се занимават с механичните части на апаратите. В монтажният отдел пък, всичко, което се произвежда в радиофабриката добива завършен вид.

Работните маси, наредени в два дълги реда, във всеки отдел, са отрупани с мате­риали. На всяка маса работниците и работ­ничките извършват определена работа и до­оформяват приемника. От маса на маса, апарата добива все по-завършен вид, докато най-после, в единия край на просторната зала се извършва и опаковката. Слага се надпис : „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, радиоприемник, тип „Христо Ботев“… „Република“… „Република I“…

Верижното производство на радиоприем­ници и на други род материали е съпро­водено със строг контрол. Въведени са ,,контролни карти“, в които се вписва кой работник каква част е изработил.

В Държавната радиофабрика се произ­веждат не само радиоприемници. Там бяха построени и всички части и съоръжения за новия предавател на къси вълни — София III, който бе пуснат в чест на конгреса на БРП(к) на 18 декември 1948 г.                                                                                                                                                     ;

Работниците от Държавната радиофабрика в процеса на своята работа подобряват квалификацията си и заедно с това — ка­чеството на производството. Мнозина от тях са вече рационализатори. В дните на пред­конгресното съревнование, работниците Ни­колай Калайджиев и Здравко Бобев израбо­тиха кръгла матрица за сечене на шайби. Моделистът Петко Русев, с помоща на ди­ректора на радиофабриката, е направил при­способление за производството на мембрани и е подобрил механически части по конст­рукция на радиоприемници — модел „Христо Ботев“.

За 1949 година Държавната радиофабрика е запланирала да произведе три пъти повече радиоприемници отколкото през 1948 година, 30.000 високоговоритли, усилвателни уредби за жична радиофикация и озвучаване, радиопредаватели и други радиочасти и ма­териали.

През годините на Димитровската пети­летка, капацитета на радиофабриката ще постигне 250 % по отношение на производството през 1948 год.

Няма никакво съмнение, че тези задачи ще бъдат изпълнени достойно от радиоработниците.

В съревнованието в чест на конгреса на БРП(к), те зарегистрираха значителни производствени успехи. Всички отдели на фабриката, както и лабораторията към нея, са изпълнили с над 100% дадените обещания. Работниците Николай Мирчев, Борис Фиданов и Веселин Павлов изработиха 25 усил­вателни уредби, а бояджията Тодор Геор­гиев боядиса безплатно две 60-метрови ан­тени. Секретарят на Заводската партийна организация Александър Павлов пое обеща­ние да изработи 20 кутии за високоговори­тели, а изработи 100, работникът Иван Зла­танов изработи 210 кутии, вмзсто обеща­ните 150.

С дадените 2.710 безплатни трудочаса, работниците от Държавната радиофабрика реализираха икономия, възлизаща над 200 000 лева.

Вдъхновени от своите успехи, те хвърлят силите си в производството с още по-голям ентусиазъм.

Те са горди, че произвеждат говорящите кутии, които разказват на децата как да се учат и работят, на селяните — как по-добре да обработват земята и да подобряват своя бит, и на целия наш трудов народ поднасят музика и просвета, като го вдъхновяват в борбата му за построяване на социализма, за запазване на мира и установяване истинска демокрация в света.“

 

Вижте редкия български телевизор Рила в Sandacite.BG!

Здравейте, приятели, днес отново ще Ви говорим за нещо необичайно. Това на снимката е доста рядък и тайнствен български телевизор. За него едва сега успяхме да открием по-подробни сведения, както и да го видим как изглежда. :)

Тази фотография е от луксозен каталог на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ от 1964 г., издаден на български и английски. За телевизора вътре е дадена достатъчно изчерпателна информация, която ще приведем по-долу в статията – това не е проблем. По-важният въпрос е дали Рилата действително е влизала в редовно производство, или включването й в каталога е още един случай на ,,представително“ показване на ,,панаирджийски“ модели, разработени от специален отдел на завода – ,,Мостри и експонати“ – който е правел устройствата за демонстрации по технологични изложения и панаири. Доскоро се смяташе, че и Рилата е именно това.

Наскоро обаче разбрахме за човек, който го е намерил и го описва като ,,Прилича малко на Темп, от тия с пластмасата отвън“. Има предвид Темп 06МК-47 – цъкнете в Гугъл да го потърсите и ще видите, че ще Ви напомни точно Рилата на горната снимка. Тъй че явно Рила все пак е била произвеждана, макар и в някаква свръхмалка серия. Но от друга страна, сведението на нашия познат не е стопроцентова гаранция, че Рилата не е била ,,само за панаир“, защото дори и така може да се е озовала у него – след завръщането си от изложение представяните там апарати са били продавани, а понякога и взимани от работещи в завода за тях самите.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Сега нека първо видим какво представлява Рилата в технологично отношение, а после ще се върнем към загадката със серийното й производство – има една шизофрения в това.

Телевизорът има 18 електронни лампи, 11 германиеви диода и един селенов изправител. От пръв поглед се забелязва високото равнище на автоматизация в този телевизор: автоматична настройка и поддържане на честотата на собствения осцилатор, автоматично под­държане на честотата на редовете и картините, ключово автоматично регулиране на усилването, автоматика на яркостта и автоматика в зависимост от пространственото освет­ление (!). Освен това, Рилата притежава дефазатор на смущенията, синусов задаващ генератор за хоризонталната развивка и фазосравняващо устройство с честотен дискриминатор. Регулирането на честотната характеристика на видеоусилвателя е стъпално, а това на нискочестотния е пак стъпално и плавно. Гасене на светлото нетно и обратния ход на хоризон­талното и вертикалното отклонение.

Звуковият агрегат е представен от два викоговорителя – широколентов и високочестотен.

Захранването вече само 220 волта; Рилата консумира мощност 190 вата.

Ето и как изглежда цялата страница за този телевизор в каталога – индексът на модела е Т59-30:

Физически размери: размери 700 x 500 x 410 мм, тегло 30 кг.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МОДЕЛА

А сега, молим, обърнете внимание на следната извадка – телевизорът Рила в статия на български всекидневник от 1968 г., за новите разработки на СЗ ,,Кл. Ворошилов“:

Забелязвате ли нещо интересно? В първия каталог през 1964 г. Рилата вече присъства, а тук е отбелязано, че тя ,,ще се появи в магазините през 1969 г.“. Дали е същият? Апаратът на вестникарската снимка много повече прилича на един модел София 59, изработена за износ:

Мистерия! Възможно ли е журналистите да са сбъркали изображението с друго?

Ако се вгледате, ще забележите още едно интересно съвпадение – в каталога е казано, че Рилата притежава автоматично регулиране на яркостта, а във вестникарската статия също е отбелязано, че през 1969 апаратът ,,ще има“ същата характеристика (че даже и щял да бъде първият ни телевизор с автоматично регулиране на яркостта).

Склонни сме обаче да предложим следното, струва ни се, адекватно обяснение за телевизора. Този каталог е пълен с какви ли не луксозни и редки модели телевизори и радиограмофонни шкафове, от които само един-два сме ги виждали на живо. Напр. показаният в каталога български радиотелевизионен шкаф (радио Симфония 10 + телевизор Кристал 59) е инсталиран по луксозни сгради с международни посетители – ММЦ Приморско напр. Та, струва ни се, и Рилата с тези хвалби колко високи характеристики има и т.н. е модел, произведен в съвсем малко екземпляри или поне за демонстриране по различни технологични изложения.

Но това се отнася за горната снимка. За вестникарската нямаме обяснения дали после в завода са пренесли названието Рила на нещо друго. Тя продължава да бъде мистерия.

А още интересни български телевизори можете да откриете тук в нашия форум ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19

Вижте в Sandacite.BG какво е предлагал Системинженеринг!

Днес ще ви запознаем не с някое конкретно българско техническо изделие, а с предприятие, което ги е обслужвало, защото и от това има нужда, нали? :)

Горе виждате емблемата на Инженерингово предприятие Системинженеринг – информационно и сервизно предприятие от 80-те години, занимавало се с българска компютърна техника за дома и работните места. Вероятно е създадено през 1987 г. То е поделение на СО Микропроцесорни системи. Със Заповед на министъра на промишлеността от 1995 г. в Микропроцесорни системи ЕАД – Правец се влива Системинженеринг ЕООД – Правец, а предметът  на дейност се допълва с инженерингова и сервизна работа и търговия в България  и чужбина. Оттам нататък следите на предприятието се губят в множеството преобразувания на Микропроцесорни системи, които в крайна сметка завършват с края на съществуването му.

Но ето какви услуги са се предлагали от разглежданото от нас предприятие пред втората половина на 80-те години. Сервизни центрове на Системинженеринг са функционирали във всички окръжни градове в България. Чрез тях предприятието е осъществявало следната дейност:

1. Приема заявки и доставя: компютри на базата на известните Правец 8М и Правец 16 с нужния според целта софтуер; професионални работни станции на базата на Правец 16, предвидени да се използват в инженерно-конструкторската, управленската и други дейности; различни видове софтуер на СО Микропроцесорни системи и други производители;
2. При заявка на потребители Системинженеринг оказва и специализирана помощ при инсталиране и настройване на закупени от тях компютри;
3. Обучава специалисти за работа с новия за тях хардуер и софтуер;
4. Осигурява гаранционно и следгаранционно обслужване на закупените компютри и софтуер, включително сте можели и да сте абонирате и така да имате абонаментен серви, за да бъдете всякога спокойни, че компютрите Ви ще работят на 6!;
5. Дава експертни консултации и инфромация това какъв компютър да закупи потребителят според това какво ще прави с него (точно какъвто е и най-добрият критерий за това и днес!) и избора на софтуера за този компютър

А ако искате пък да разгледате официална рекламна дипляна на предприятието, щракнете върху тази картинка:

Ето и карта за показани дефекти по време на експлоатация на компютърна конфигурация, основана на някой от моделите Правец – както виждате, проблеми не са регистрирани, българският компютър е работел ОТЛИЧНО: :)

Наистина голяма работа е била българската компютърна промишленост тогава! Дори и компютърни мрежи сме имали, наше производство – като напр. ето тази:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more

 

 

Вижте в Sandacite.BG рекламата в Радио София и цените ѝ през 1939 г.!

В днешно време възприемаме рекламния поток, който извира към нас из устата на всякакви медии, като нещо най-обикновено и логично. Пишат се и изследвания за различните видове реклами, включително и в България. Досега обаче не сме забелязвали дори една статийка, която да обръща внимание на рекламата в Радио София преди 1944 г. Един такъв съвсем скромен принос мислим да направим сега тук и ние, защото разполагаме с оригинален източник, който да ни каже и покаже много. Долният текст е от ,,Наръчник на радиоабонатите“ на Димитър Алтънков – издание на Радио София през 1939 г. Върху него ние обосновано можем да правим своите изводи.

Рекламата в медиите винаги е струвала пари. В този документ ще ви покажем множество неща, между които и:

• колко добре са осъзнавали важността на радиореклам;ата българските журналисти от 1930-те години;
• каква е била цената ѝ за рекламодателите
• как са се оформяли и по какви правила са се излъчвали рекламите в Радио София преди 80 години

Вижте само началното изречение – ,,Рекламата е душата на търговията“. :) Kрасота!

Приятно четене!

,,РАДИО РЕКЛАМА

Рекламата е душата на търговията.

Да се рекламира, това значи да се поясни една истина, да се докажат неоспорими качества на известен продукт, новост, способ и др.

Начините на рекламиране са най-разнообразни: чрез ежедневната преса, рекламния афиш, филма, тонъ-филма (звуковото кино – бел. ред.), високоговорителя, светлинна реклама и най-ефикасното сред­ство идва радиорекламата

Ако днес в западните държави се основават пред­приятия с огромни капитали и строят радиостанции за предаване само на радиореклами и информации, това го­вори за важността и постигнатите успехи на радиорекла­мата. Постиженията не се спряха само с обикновено че­тене пред микрофона, а напротив, създадоха се приятни за слушане радиосценки придружени с музика, рекламни творения по типът на драми и опери, достигнали своята и вестност на сцената, рекламни репортажи за солидни тър­говски предприятия, достигнали своята световна известност, рекламни информации и др.

Радиорекламата пред микрофоните на българските ра­диопредавател, е застъпена дотолкова, доколкото възможносьта за изпълнението на програмната служба позволява, като се определя време достатъчно, за изпълнение на постъпилитте радиореклами.

Всека реклама трябва да бжде написана по възможност на пишуща машина, ясно и четливо, без поправки, на чист български език, на обикновен канцеларски формат, или ако службата разполага, със специални бланки за напис­ване реклами.

Рекламите се подават в всички телеграфопощенски станции, а за София – в радиоабонаментната служба и телеграфни каси.

Всяка приета реклама се записва по книга 659а (само за реклами), като се впише колко думи е рекламата и колко пжти ще се чете пред микрофона. На рекламния лист се слага номерът на разписката от кн. 659а, подписва се от чиновника, обгербва се рекламният лист, марката се унищо­жава с печата на службата, вписват се датите и часът, когато ще се изпълни пред микрофона, и се изпраща на про­грамната служба, за която е предназначена.

Всяко предаване се заварява с подписа на говорителя, който е отговорен, ако се изпълнят реклами, нетаксувани по реда на службата. Всички реклами се приемат на риск на подателя, тъй като те подлежат на одобрение от съ­ответния уредник.

Всяка приета от службата или станцията реклама се таксува по следната тарифа :

I.    Обикновенна текстова радиореклама:

а) от 1 — 5 съобщения включително се плаща по 4 лв, на дума.

б) от 6 — 20 съобщения включително се плаща по 3 лв. на дума.

в)  от 21 съобщения нагоре се плаща по 2 лв. на дума.

II.  Радиореклама с по-дълго изложение, целяща да ре­кламира патенти, по-сериозно предприятие, техническа новосг и пр., се плаща по 150 лв. на минута.

III. Радиореклама, придружена с шлагерна музика, се заплаща по 200 лв. на минута.

IV.  Абонаментни радиореклами:

За радиореклами на кина, театри, пътнически бюра и пр. до 10 реда се плаща по 1500 лева месечно. Съобщението се чете веднаж дневно и текстът му може да се променя.

Забележка I. Допуща се с разрешението на про­грамния съвет изпълнението на концерти, радиосценки и пр. с художествена стойност, уреждани от институти, фирми, кина и пр. с рекламна цел, като от фирмите се заплащат само хонорарите на изпълнителите.

При тия изпълнения се съобщава следният текст в началото и края на изпълнението: „Концерта или рвдиосценката се урежда от .  .    (името и фирмата)“.

Забележка II. Текстът и музиката на рекламите от II и III категории предварително се преглеждат от про­грамната служба.

V.   Радиорекламите от I, II, III и IV категории с текст на чужд език, се заплащат в двоен размер.

Радио-рекламата се обгербва с 50 лева, безразлично колко пъти ще се чете пред микрофона.

Рекламите за смърт не се обгербват .

Таксите от радио-рекламите се отчитат, както радиоабонаментните такси по чекова сметка 99″.

А междувременно ние тук се сещаме за една стара радиореклама от същата епоха, която ни беше изпяла една стара софиянка: ,,Има само един/ музикален магазин/ ,,Българска лира“ на [ул.] Леге!/ Чудно хубав тон/ има всеки камертон/ и всяка тромба – балон!„. Вероятно, ако разпитате други нейни връстници, те ще се сетят и за други. От сегашните реклами не можем да си спомним за девизи, полетели толкова надалече. ,,Оо, Пепи!“, сравнено с горецитираните, според нас изглежда направо карикатурно.

А ето тук пък можете да разгледате една друга наша статия за реклами от Царство България:

Рекламата на битова електроника в България 1930-1945

See more

Вижте в Sandacite.BG какъв страхотен парен локомотив ще се реставрира у нас!

100-тонен исторически парен локомотив вече пътува от Виена към България за пълна реставрация, съобщават австрийските медии.

Машината е произведена в Пилзен в тогавашния Трети райх и се смята за една от най-мощните при движещите се с пара. След края на Втората световна война въпросният парен локомотив е останал в бившата ГДР, а след това е бил продаден, за да се окаже в жп музея във Виена през последните 20 години.

Собственичката на локомотива Карин Флайшхакер обаче е решила, че времето му за „почивка“ вече е изтекло и над 100-тонното чудовище отново трябва да забълва сажди и пушек. А възможностите това да са случи в цяла Европа са силно ограничени и до голяма степен зависят от ентусиасти и любители на ретро влаковете. Неслучайно собственичката е избрала локомотивът да замине за цялостна реставрация и ремонт в България. Точно у нас са останали най-много парни локомотиви в Европа и има специалисти, които са „събуждали“ към втори живот дремещи от десетилетия парни красавци.

,,Ремонтът в София ще продължи около девет месеца. Идеята ни е след това да използваме този локомотив за атракционни пътувания, за да можем да изплатим разходите за ремонта“, обяснява Флайшхакер.

А частното жп предприятие от българската столица, което ще се заеме с доста екзотичната задача, ще получи и доста впечатляващ хонорар за услугата – 1 милион лева.

Парите изобщо не спират Карин.

,,Татко беше железничар и първият ми подарък беше едно малко влакче. С кукли почти не съм си играла като малка. Локомотивите не са много традиционна играчка за момиченца, но пък са огромно удоволствие“, обяснява г-жа Флайшхакер.

Преди броени дни парният локомотив бе натоварен на кораб на дунавското пристанище във Виена Фройденау. След това от Русе машината трябва да бъде изтеглена до София от друг локомотив. Друг вариант на практика няма. Огромното желязно чудовище не може да бъде превозвано по пътища заради теглото си.

Източник: Offnews.bg

Надникнете в студиото на Радио София през 1940 г. със Sandacite.BG!

Лекторка чете пред микрофона. В дъното се виждат устройствата за грамофонни плочи, а се чете и надписът на стенната табела: ,,Входъ забраненъ“

Здравейте, фенове на старите лампи! Днес сме Ви подготвили още едно пътуване във времето, по-точно – в миналото на Радио София. Тази статия ще ни отведе в студиото му, така, както то е изглеждало през 1940 г. :)

,,Преди 8 — 9 години по инициативата на неколцина об­щественици и инженери и с техни средства се създаде ра­диопредавателната станция „Родно радио“, която обаче не отговаряше на предназначението си.

По-късно Министерският съвет с Наредба-закон от началото на 1935 г. го направи държавен монопол,  като му промени името от „Родно радио“ на „Радио София“, с клонове в Стара Загора и Варна.

За Радио София бе предвидено да се построи голям предавател във Вакарел,  който вече работи, и голямо студио, което още не е довършено, и за сега временно се по­мещава в втория етаж на спестовната каса — на ул. „Мос­ковска“, зад двореца. (Под ,,недовършено студио“ авторът има предвид сградат ана бул. Драган Цанков 4 – бел. ред.)

„Радио София заработи от средата на 1935 г. и се наложи не само у нас,  но и в чужбина и разнася българ­ската реч и песен по целия свят. Въртите копчето на вашия радиоприемателен апарат и стаята ви се изпълва с приятна музика предаваща се от Радио София. А що представлява от себе си Ра­дио София?

Поставяне на грамофонна плоча върху металния диск. До него е микрофонът, а над прозореца с виждат светлинните сигнали

Главният уредник на последното е г. Сирак Скитник,  български писател и художник,  а неговите помощници – уредници за различните отдали (образователен,  музикален,  информационен и стопански – са: г. г. Йордан Стубел,  Ал. Джаджев,  Б. Икономов и Есто Везенков (по-късно един от директорите на Радио Скопие – бел. ред.)

Над една от стаите в етажа на студиото е поставен надпис „Дискотека“. Там в много шкафове, както в някаква голяма библиотека са наредени 14,000 грамофонни плочи, които по избор на уредниците ние слушаме ежедневно. От тях 14 са пълни опери.

Освен тази стая има и други, които служат за кан­целарии на уредниците, а по средата се намира голям хол,  откъдето се предават концертите на военните музики, голе­мите хорове и оркестри.

Същинското „Студио“ е оная част от радиопреда­вателната система, в която става изпълнението на програ­мата, подредена от уредниците на Радио София. То се състои от две концертни зали и от едно командно поме­щение, в което са инсталирани усилвателите, командните и сигнални апарати.

Дежурният техник предава нарежданията си в кон­цертната зала чрез натискане на система от бутончета, с които се предават светлинни сигнали: „Тишина!“, „Почни!“, „Добре!“, „По-близо!* и „По-далече!“.

В концертната зала се намира електрическият часовник, по който се съобщава точното време, и шкафът с грамофоните плочи, които ще се свирят през деня. В средата е пултът,  откъдето се чете, а в дъното е пианото, там са и столовете на оркестрантите.

В средата на залата, поставен на висок триножник се намира „микрофона“, на разстояние около половин метър пред пулта на говорителя.

Ог микрофона електрическите трептения преминават по кабела в апаратната стая, там се усилват, стигат до командната маса, където се контролира и регулира, за да не бъде ту силен,  ту слаб,  а равномерен. След това те се отпращат по една телефонна подземна линия от София за Вакарел. Тук електричните трептения минават през цяла система от усилватели и регулатори и се пускат по антената на националния радиопредавател. Последният има антени, които се крепят на мачта висока 200 метра. От антените на тази мачта се излъчват в пространството със скоростта на светлината (300,000 клм. в сек.) електро­магнитни вълни.

За предаване на грамофонната музика от студиото, в концертните зали има по една грамофонна маса, с по два металични диска, които се движат от електрични моторчета.

За изтеклите близо 5 години пред микрофоните на трите радиопредавателя (София, Стара Загора, Варна) са изнесени над 3,000 сказки, 8,000 концерти с грамофонни плочи и 3000 концерти от наши и чужди артисти, Слушателите получават всеки ден новини най напред от Радио София и после от вестниците. За всичко има уреден час: за българска литература, история, народни песни, детски, ра­ботнически, смесени и др.

В отделна стая има два апарата, на които върху плочи може да се записват някои от по-важните изпълнения пред микрофона в студиото или другаде. Така записаното може след това веднага да се възпроизведе. От тези плочи после могат да се приготвят и копиета.

За всичко направено до сега от Радио София, при нашите български условия, трябва да се благодари на ръко­водителите му, начело с г. Сирак Скитник,  за тяхното усърдие и разбиране.“

Автор: С. М., сп. Наука за всички, 1940 г.

А ето тук можете да надникнете и в потайностите и на Радио Варна:

Как е изглеждало Радио Варна през 1939 г.

See more

Вижте в Sandacite.BG уникален репортаж от радиопредавателя във Вакарел!

С днешната си публикация продължаваме стремглавото си гмуркане в дълбините на българската радиоистория. 

Сигурни сме, че всички редовни читатели на нашия сайт и насън да ги бутнеш, ще знаят историята на легендарния радиопредавател край с. Вакарел, известен и като София-5. Пусната в експлоатация за пръв път на 17.ХІ-1937 г., до 31.ХІІ.2014 г., тази радиопредавателна станция (РПС) е душата и сърцето на българското радио – откакто РПС Вакарел започва да излъчва, из Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 KCs с мощност 100 kW.

Антената на този предавател, тип Blaw-Knox, е чудо на техниката на своето време. Тя има ромбоидна форма, висока е 215 ми тежи 130 тона. Укрепена е с четири железни обтегача. От този тип в България има още една антена и за нея наскоро Ви разказахме. Тя се намира в Стара Загора и е построена също през 1936 г., но от унгарската фирма Standart. В Европа са останали само още две такива антени – по една в Англия и Унгария.

Ето как тогава техникът Иван Хаджийски разказва за строителството на Вакарелския предавател: „През 1936 г. година на високият хълм до село Вакарел започна строежа … Изправяше се голямата вретеновидна антифадингова антена, висока 214 метра, която в основата си се крепеше върху стъклен изолатор, придържана с четири яки стоманени въжета. Копаеше се дълбок ров, в който се полагаше специален високочестотен кабел за връзка със студиото в София. Изграждането на предавателя се ръководеше от специалисти на фирмата-строител „Телефункен”, но в строежа участваха и много наши работници, техници и инженери, между които инж. Станислав Мартулков, инж. Пипев, инж. Коларов”.

Талантливият електронен инженер и преподавател Станислав Мартулков дава подробно описание на обекта през 1938 г. в Годишника на БИАД: „Мястото на новия предавател е избрано след основни проучвания – около 905 м. над морското равнище, на 37 км. от София, около 2.5 км пред Вакарел … Сигнализацията на антената за аероплани става посредством въртящи се прожектори от хиляда вата, с червена светлина, застроени на 15 метра високи мачти от двете страни на антената”.

Инж. Григор Узунов пък описва антената на РПС Вакарел: „Антената на мощния предавател край село Вакарел, строена от фирма „Хайн-Леман”, Берлин, е желязна мачтова конструкция с рибена форма (широка в средата ѝ заострена в краищата) с височина 179 метра. На върха антената е удължена с металически прът, който увеличава височината и със 17 метра, така, че цялата височина е 196 метра. (по други пресмятания височината е 199.82 м). За проводници на тока служат четирите ръбни греди, захранването на антената става в долния край с тръбен проводник”.

Инж. К. Тодоров: „От средата ѝ са опънати стоманени въжета (от 93-я метър), четири на брой, дебели по 60 мм, съставени от по 121 жици. Основата на мачтата е бетонен блок, тежък 48 тона, а блоковете, за които са заковани въжетата, са по 67 тона единият”.

През своето близо 80-годиншо съществуване националният радиопредавател край Вакарел не е засегнат от нито едно природно бедствие – земетръс или ураган. През Втората световна е пощаден от бомбени разрушения, защото служи за ориентир на англо-американските летци.

След 1944 г. предавателят започва да се нарича „Предавател Христо Ботев”, също като известната комунистическа станция „Христо Ботев”. Поради липса на електронни лампи и други резервни части, предавателят работи с едва около 40 – 50 kW мощност. Затова през 1950 г. Главната дирекция на радиоразпръсквантое сключва договор с унгарската фирма „Standard” за ремонтиране на изпосталялото съоръжение. На 24 февруари 1954 г. обновеният Вакарел е пуснат в експлоатация с възобновена мощност от 100 kW.

РПС Вакарел е сред последните дълговълнови предаватели в света. Излъчените оттук програми са се чували много добре в цялата страна и голяма част от Европа, преди да бъде изключен на 31.ХІІ.2014 г., в 22:00 ч. централно координирано време (24:00 българско време).

Именно за това ще си поговорим днес. Тази обширна статия от списание Наука за всички г. VІ (1937), бр. 4 е изцяло посветена на откриването на най-мощния тогава български радиопредавател – Вакарелският – съществувал и изпълнявал вярно службата си до края на 2014 година. Тя е изключително подробна – цялата конструкция на предавателя е разгледана стъпало по стъпало и е обърнато внимание и на непознати подробности, които са крайно любопитни! Има и снимки, които показват тайни места от самата вътрешност на РПС-то, където сега човешки крак едва ли ще влезе да фотографира. С радост я изровихме за Вac. :)

Нека се пренесем назад във времето:

,,Новият радиопредавател се намира при с. Вакарел, на 36 клм. от София, и е свързан с подземен специален кабел с студиото в София. По то­зи кабел се провеждат говорните електрически токове, произведени от микрофона и усилени в сту­диото. Поради затихването по кабела, тези токове се усилват още веднаж в предавателна­та станция, след което модулират носящия високофреквентен ток (носящата вълна) на предавателя. Носящият модулиран ток се усилва в пре­давателните стъпала до край­ната мощ и се отвежда към антената, за да бъде излъчен от нея във форма на електро­магнитни вълни в простран­ството. Така, самият радиопре­давател има за задача да про­изведе носящия ток с висо­ка честота (висока фреквенция), да съчетае низкофреквентните говорни токове с носящите такива, т. е. да ги модулира, да ги усили и най-после да ги из­лъчи чрез предавателната ан­тена:

Всички тези процеси, с из­ключение на излъчването, се извършват от предавателни­те радиолампи в смислено съ­четание с индукционни мака­ри, кондензатори и омови съ­противления. Самият предава­тел образува 6 стъпала. Първото стъ­пало се състои от една радиолампа, в която се поражда променливият носящ ток с 850 000 колебания (тре­птения) в секунда или, както се казва, с 850 000 херца. Колебанията на този ток определят дължината на вълна­та, равна на 252,9 м. 

Първото предавателно стъпало про­извежда съвсем малка електрическа енергия, само колкото е нужна да въз­бужда, да управлява следващото стъпало, затова се казва още и управля­ваща стъпало или осцилатор. Главна­та заддча, която се поставя на управляващето стъпало, е то да произвежда постоянни колебания на носящата вълна, т. е. броят на колебанията на про­менливия ток да не се изменя с теж­нение на времето – било от външни, било пък от зараждащи се вжтре в самата уредба причини. Броят на клебанията на всяка осцилаторна уредба се определя, както е известно, от елелектрическите стойности на индукционната макара и кондензатора, свързани в тъй наре­чения резонансов кръг.

Изисквания­та, обаче, за постоянството на вълната на един радиопредавател  днес са тъй големи, че резонансовият кръг в този си вид поради чувствителностьта му към температурни промени, се явява неподходящ. Затова в решетковия кръг на осцилаторното стж­пало е включен един кварцов кри­стал във форма на крг, който има свойството да поддържа едно голямо постоянство на електричните колебания. Броят на последните в секунда се определя от размерите на квар­цовия кристал и главно от дебелината на кръга. Затова от голямо значение е точното шлифоване на кристала, така че той да отговаря на искания брой колебания на тока на носящата вълна.

За още по-голямо постоянство на вълната, кварцовият кристал е встроен в един стъклен балон, подоб­но на радиоприемателна лампа, в вътрешността на който автоматично се поддържа една постоянна температура. По този начин определящите броя на колебанията размери на кварцовия кристал са независими от темпера­турните разлики на предавателната зала.

Електрическите колебания от анодния кръг на осцилаторната лампа се предават по индуктивен път после­дователно на решетката на второто и третото стъпало. Тук колебанията само се усилват, без да претърпяват каквито и да било видоизменения, и тях­ната амплитуда остава постоянна.

Едва в четвъртото, модулационното стъпало, освен усилване на електрическите ко­лебания, става изменение още и на го­лемината на техната амплитуда в такт с говора и музиката. Този процес, чрез който низкофреквентните токове видоизменят носящите високофреквентни токове, за да могат те да бъдат пренесени безжично на големи разсто­яния, наричаме модулация. Електрически модулацията се извършва, като при­стигналите и усилени в предавател­ната станция низкофреквенти токове се въвеждат през един трансформатор в решетъчния кръг на четвър­тото стъпало. От взаимното въздей­ствие на високофр. и низкофр. ток върху решетката на лампата се полу­чава именно модулираното колебание, което носи вече с себе си звука. 

Този начин на модулиране, който се използва от предавателя във Вакарел, се казва модулация на решетковото напрежение и се прилага с успех при всички мощни предаватели.

Така модулираните вече колебания се предават по индуктивен начин от анодния кръг на IV стъпало на ре­шетката на V стъпало, за да бъдат усилени и по същия начин проведени към последното стъпало.

Петото предпоследно стъпало се състои от шест предавателни лампи, две от които в резерва, а четири могат да се включват по избор 2 по 2 в противотактна схема. По този начин, в слу­чай на повреда на някоя от предава­телните лампи в това стъпало, изключването на повредената и включването на нейно място на една от готово монтирани­те резервни лампи може да стане бързо и удобно, само с заврътване на един ключ. Петото стъпало усилва мощността на модулираните колебания на 25 киловата и ги пре­дава на VI, крайно стъпало, или както се казва още, мощно стжпало, понеже то е, което повишава мощностьта на 100 киловата.

Последното стъпало се състои от 4 големи предадавателни лампи, 2 от които запасни и могат също да се превключат в случай на повреда на лампите, които са в действие.

Както винаги, тъй и тук, за нама­ляване на хармоничните, лампите в последното стъпало са съединени в противотакт. В последното стъпало, както в всички предшестващи пре­давателни стъпала, анодният кръг на лампите е свързан с един трептящ кръг от паралелно свързани кондензатор и индукционна макара. На­стройването на отделните трептящи кръгове в резонанс с произведе­ното от осцилатора колебание става чрез изменение на индукцията с един вариометър. Скопчването на трептящия аноден кръг с решетъч­ния на следващите стжпала става ин­дуктивно.

Всяко предавателно стъпало, разгле­ждано по отношение на трансформирането на електрическата енергия, пред­ставлява един преобръщач на правотокова в високофреквентна енер­гия — от една страна захранваме лампата с право отоплително, анодно и решетъчно напрежения, а от друга — получаваме високофреквентни колеба­ния.

И тук, както при всяко друго пре­минаване на един вид енергия в друг, това е свързано със загуба на енер­гия, която се проявява във вид на топлина. При предавателните лампи с по-малка мощност топлината се излъчва нор­мално в околното пространство. При V и IV стъпала, обаче, гдето прера­ботената електрическа енергия е голяма, топлинните загуби са извънредно големи (около 300 киловата) и за да не разрушат лампите, образуваната топлина трябва да се отведе по изкуствен начин, напр., чрез водноохлаждане.

Съответно на този начин  на охлаждане, конструкцията на лам­пите от V и VI стъпало е по-осо­бена от тази на въздушноохлажданите лампи. Анодът на лампата е двустенен, за да може охладителната вода да циркулира и отнема от него топлината – този анод е плътно споен с стъклото и съставлява една част от външната обвивка на лампата. Охла­ждането става с дестилирана вода, която под натиска на една помпа се намира в постоянно краговръщение. След преминаването й през лампи­те, гдето се нагрява макс. до 50° Целзий, де­стилираната вода се охлажда в един цилиндричен меден котел с надлъжни тржби, като протича от единия към другия край на котела. Отнемане­то на топлината става от обикновена вода, която протича през тръбите на котела в обратна посока на дестили­раната вода. Кръгът на обикновената вода е съвсем отделенъ; тя се нами­ра сжщо в постоянно кръговръщение чрез една помпа и, като се стопли, се охлажда чрез оросяване в един каминен охладителю. Охладителната инсталация, заедно с предвидените монтирани резервни помпени агрегати и охладителя, заемат едно цяло по­мещение.

Температурата и количеството на про­тичащата охладителна вода се контро­лира във всеки отделен кръг чрез съответни апарати от едно централно место — предавателна маса (пултъ).

Анодният трептящ кръг на после­дното стъпало е скопчан индуктивно с тъй наречения вторичен крг, който има за задача да пречистя осно­вното (носящето) колебание от хар­моничните. За същата цел този кръг е скопчан капацитивно за хранителния проводник на антената.

За да се избегне обратното влияние на антената върху предавателя, същата е построена на 100 м. вън от пре­давателя. Високофреквентната енергия се провежда до нея по две концен­трични тръби, от които външната е за­земена. Този хранителен концентричен проводник е лишен от способността да излъчва енергията – това трябва да се извършва изключително от антената. За да не става рефлектиране на другия край на проводника, последният е свързан с антената по особен начин чрез кондензатор и индукционни макари, които служат същевремено за настройване на антената в резонанс.

Мачтата на антената има вретенообразна форма; висока е 215 м., тежка 130 тона и се крепи върху един стеатитов изолатор от четири обтегнати въжета. Тази конструкция на антена има свойство да излъчва повече енергия в хоризонтална посока, отколкото нагоре в пространството, вследствие на което свободната от фединг зона се увеличава значително. 

Захранването на радиопредавателна­та станция Вакарел с електрическа енергия става от централата в Мала Църква при Самоков по един далекопровод за 15,000 волта. В станцията това напрежение се трансформира на 12,000 волта за желязно-живачните изпра­вители за анодно напрежение, и на 220/380 волта за захранване на всички електромотори, осветление, отопление на последното стъпало и др. помощни кръгове.

Предавателните стъпала са преградени от стъклена стена и врати. Когато те се отворят, предавателят автоматично спира да работи, за да не стават нещастия

Отоплението на всички предавателни стъпала, с изключение на второто и последното, става с прав ток, произвеждан от една моторно-генератор­на група за 20 волта прав ток. Към същата група е куплирано и едно динамо за 220 волта за възбуждане другите динама, за решетъчно напрежение на VI стъпало, за релета и др. 

Металният канал между предавателя и антената е поставен върху малки колелца на релси върху отделни колони за да селдва промените в температурата

Отоплението на VI стъпало става с обикновен променлив ток, който се регулира автоматически на едно постоянно напрежение и се трансформира за всяка лампа поотделно на 17 волта и 2,000 ампера. Поради този силен ток вторичните трансформа­торни намотки са от тръба, през която тече охладителна вода. За да се избегнат грамадните токови удари, при включване на отоплението в VI стъпало последното се включва постепенно по ав­томатически път.

Решетъчните напрежения на IV и VI стъпало се вземат от машини, a V получава решетъчното си напрежение от лампов изправител с живачни пари. Първото, второто и третото предавателни стъпала получават анодните си напрежения от 11 000 волта от желязно-живачен изправител със специално и твърде сложно устройство. Този вид изправители имат свойството, че при късо съединение (прескачане на искра), в някоя от предавателните лампи, високото напрежение в същия миг автоматически спада на нула и след изчезване на искрата (която трае само един миг), напрежението авто­матически се покачва на нормалната си височина. По този начин скъпите предавателни лампи се предпазват от повреда и не става нужда да се изключват главните прекъсвачи и да се прекъсва предаването. Пускането и спирането на предавателя става чрез натискане на копчета от едно цен­трално място – предавателния пулт, в който са съсредоточени и по-важните инструменти за наблюдения.

При отваряне на капаците или вратите на кутиите и кабините, в които се намират апарати под високо напрежение, то автоматически се изключва, така че не съществува никаква опасност за обслужващия персонал. Освен това, ако се появи нередовност в някои от предавателните кръгове, с което се застрашава здравината на лампите или няко друг апарат, предавателят не може да се включи, докато нередовността не се открие и отстрани. 

Първите три предавателни стъпала, заедно с низкофреквентните усилва­тели и някои контролни апарати, са монтирани на високи стойки в предава­телното помещение. По-голямата част от това помещение, обаче, се заема от последните три предавателни стъпала, които са разположени и монтирани открито. В предавателното поме­щение, гдето се преработва близу 600 конски сили енергия, няма никакви движещи се машини; всичко е тихо и спокойно. Човек, изправен пред тези мъртви апарати, едва подозира за грамадната енергия, която се крие в в техъ. Само когато природните за­кони, които управляват тяхното дей­ствие, бъдат смутени, когато се яви някое препятствие в правилния ход на протичащата енергия и когато тя избуи с своята опустошителна сила, ние узнаваме какви огромни сили се крият в тази наглед кротка система“.

Автор: инж. Иван Ганчев

Ако желаете да изтеглите цялата статия в DjVu ето линк – rps-vakarel

 

Вижте в Sandacite.BG радиопредавателната станция Стара Загора преди 80 години!

Здравейте, фенове на старите радиовълни! :) Днес продължаваме екскурзията си 80+ години назад из историята на българското радио. Този път маршрутът ни ще ни отведе към един от големите градове на Южна България – Стара Загора, и по-точно край село Могила, където през 1936 г. е монтирана сниманата горе радиопредавателна станция на средни вълни. Географските й  координати са 42° 23′  40″ с.ш. и 25° 42′ 19″ и.д.

Сградата на станцията е единична постройка, в която на първия етаж е апаратната зала, а на втория са построени и подредени жилища на персонала, работещ в радиостанцията. ,,Наръчник на радиоабонатите“ – официално издание на Българското радио от 1939 – описва апаратната като ,,комбинирана предавателна зала с всички необходими устройства: съединително табло, предусилвател, изправителни единици, токоизправител и др.“.

При монтирането си през 1936 г. радиопредавателят в Стара Загора  е с 2 киловата мощност, оразмерена за нуждите на областите от Южна България. Интересното тук е антената. Монтираната от унгарски инженери ромбоидна антена Standart е с височина 60 м., а по-късно е монтирана още една антена, висока 94 м., за излъчване на Радио София.

За съжаление както предавателят Вакарел, така и Стара Загора не е вече жив. Той съществуваше до 2015 г. и и излъчвал програмата на Радио Стара Загора от 10.ІІ.1936 г. до 07.ІV.2013 г. На 6.ІV.2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР спря редица СВ предаватели, сред които и този в Стара Загора. Наистина, на 31.VІІ същата година предаванията на СВ 873 KHz бяха възстановени, но едва до 7.ІV.2013 г., когато СВ предавателят беше окончателно изключен след 77 години в ефир! :( Hа 17 .ХІ.2014 г. aнтенно-фидерните системи за СВ предавателите и двете антени бяха демонтирани и унищожени, а предавателите – на 17.І.2015 г.

Такава е тъжната последна сцена от живота на Старозагорския предавател.

 

Вижте в Sandacite.BG как е изглеждало Радио Варна преди 80 години!

Радио Варна е втората държавна радиостанция на Българското радио след тази в София. Историята на Радио Варна започва през 1933 г., когато на 25 май като секция към съюз „Родно радио“ е учреден Радиоклуб „Варна“. Първото пробно живо радиопредаване от Варна е осъществено на 6 януари 1934 г. на вълна 235.1 м (1276 kHz). На 19 юли 1934 г. пък Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните разрешава да започне строежът на бъдещата радиостанция.

Пробните изпитания на морското радио започват през септември 1934 г. с различни по продължителност емисии.

Официалното откриване на Радио Варна е на 9 декември 1934 г. в 10:30 ч. с освещаване и тържествен петчасов концерт в зала „Съединение“. Концертът е излъчен в ефир както на вълните на варненското радио, така и от „Родно Радио“ – София.

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който „Родно Радио“ става държавна собственост и така се полага началото на държавната радиомрежа в България.

В началото на 1936 г. е инсталиран нов предавател унгарско производство – „Стандарт“ – с мощност 2 kW. Този предавател, както и вретеновидната антена „Телефункен“ – 78-метрова желязо-решетъчна конструкция с тегло 12 тона – са разположени на около 6 км от центъра на града. С новия предавател Радио Варна започва да се приема добре не само в града, но и на една доста по-обширна територия – в Добричко, Вълчи дол, Шумен, Попово, Свищов, Севлиево, Габрово, Созопол, Горна Оряховица, Ямбол, Тетевен, София и дори във Видин.

Вече държавното Радио Варна започва излъчване на 21 май 1936 г. на средни вълни с дължина на вълната 251 м или честота 1195 kHz.

Такаа… вече знаете за четворка… а сега ние тук ще Ви отведем в предавателната зала (горе) и в апаратната част на студиото (долу) на морското радио точно преди 80 години, за да видите каква апаратура е имало там и въобще какво се е случвало – това са непубликуваи снимки, никъде другаде не можете да ги видите – само при нас! :) Почерпани са от книга със заглавие ,,Наръчник на радиоабонатите“, която е специално издание за платилите таксата си слушатели на Радио София. Тези снимки ние самите ги виждаме за пръв път.

Да влезем в залата с апаратура за радиопредаване: ,,В залата на отделни табла са инсталирани: съединителите на линиите, идващи от студиото, преусилвател, осцилатор-кристал, загряван от постоянна температура с автоматично регулиране, и светлинна контрола. Също там са изправителните единици с усилвател, междинен усилвател и модулационно стъпало. Едно изходящо стъпало с две лампи в действие и две лампи в резерв дава 2 киловата мощност. То има въздушно охлаждение и в допълнение е инсталиран и вентилатор“.

А ето я и апаратната зала на Радио Варна през 1939 г.:

,,Студиото е съединено с апаратната зала чрез прозорец, за да се контролира лесно предаването в студиото. На усилвателното табло личат един главен усилвател, три микрофонни усилвателя и един приемник за контролиране предаването. Има и командно табло с бутони, за да се приведе автоматически в действие инсталацията на предавателната станция на Радио Варна. Също така, в апаратната присъства и табло със сигнални знаци за всички видове изпълнения“ – ни казва рекламната книжка.

Интересен ли Ви е някогашният хардуер на българското радио? Тогава само почакайте, ще имаме още изненади за Вас! :)

 

Вижте в Sandacite.BG нашия български механичен грамофон от 1930-те г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-1930-%D1%82%D0%B5-%D0%B3.html.)

Много хора помнят от детството си електрическите грамофони, на които са слушали драматизации с детски приказки и любимите си изпълнители. Българските грамофони бяха доста разпространени, правеше ги заводът във Велико Търново, а по-скъпите от тях вървяха с комплект от две колони или както се наричаха – озвучителни тела. Напоследък слушането на плочи се възражда и наблюдаваме повишен интерес към машинките за слушането им.

Преди да се появят те обаче, у нас също са се произвеждали грамофони, които обаче имат немалко разлики със своите наследници. Напр., те нямат колони или вградени говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален „рупор“. Самите плочи също не са винилови, а от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, нaпoдoбявaщ бaĸeлит – и се въртят със 78, а не с 33 1/3 или 45 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела (макар че малко по-късно са произвеждани и „дядовци“ с електромоторче).

В Царство България такива грамофони са предлагани главно от 2 фирми – „Симонавия“ АД (с грамофоните „Орфей“), собственост на бившия летец Симеон Петров, и „Радио Електрик“ на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и „Клингзор Екстра“).“Симонавия“ е и най-големият производител на грамофонни плочи у нас до 1947 г. Вероятно през втората половина на 30-те са започнали предлагането и на грамофони.

Тези устройства приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка. В средата на късата страна е и механизмът за стягане на капака, за да не се отваря при носене на грамофона:

Отстрани на корпуса стърчи манивела:

При завъртане тя нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса (при българските манивелни грамофони фирмата „Радио Електрик“ е предлагала модели и с единична, и с двойна пружина – за по-висока мощност на двигателя, а и с електродвигател). Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата.

Когато отворим капака, виждаме добре подредено пространство. В средата е дискът, покрит с мъхеста материя, а в долния десен ъгъл – регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин (това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене):

Точно вляво срещу него пък има лостче за бързо спиране на диска.

В далечния край, оттатък диска, пък се намира интересно метално приспособление, поставено в специален отсек. Това е т.н. тонрамо на грамофона – извита тръба с кръгло сечение.

Когато искаме да възпроизведем звук, повдигаме рамото, завъртаме го и внимателно го поставяме върху най-външния край на плочата. Рамото завършва с голям кръгъл детайл, от който се спуска метална игла и опира в плочата – тази игла е звукоснемателят, тя извлича звука. Оттам той се възпроизвежда чрез мембрана, която можете да видите в споменатия кръгъл детайл. После започва пътуването на звука по това, което отличава този вид грамофони от онези, другите – традиционните „фуниести“.

Ето за какво става дума. При тях звукът от мембраната се усилва от голяма кръгловàта фуния, стърчаща високо над по-ниския от нея грамофонен корпус. Фунията звуковъзпроизвежда с голяма чистота и сила. Появата на тези грамофони и плочите в края на ХІХ и началото на ХХ век довежда до масово разпространение на автономното и самостоятелно слушане на музика – вече не е нужно човек да напуска дома си, за да стане съпричастен на концерт или опера напр. – но същевременно потребителите започват да искат музикалното устройство за слушане да бъде и преносимо. Тези устройства интензивно се рекламират като идеални за излети, къмпинги, разходки и т.н. От вносните марки най-известни в България стават американските Columbia и британските His Master`s Voice, разпространили се с названието „Куче Марка“ заради емблемата си – куче, слушащо традиционен „фуниест“ грамофон (HMV като „Куче марка“ се споменава и в разказа на Чудомир „Търговец“).

Фунията обаче прави грамофона деликатен и трудно преносим. И ето, през 1913 г. компанията DECCA изобретява портативен грамофон – „рупорът“ му се намира не над, а вътре в корпуса – в двойно дъно, под нивото на диска (при българските модели също е така). Рупорът представлява разширение на тонрамото отгоре. Голямата метална тръба осигурявала силен (80 – 100 dB), макар и неособено качествен звук – хриплив, писклив, с изкривявания. В нашата литература наричат рупора „резонатор“, а еталон за качествен тон стават грамофоните на His Master`s Voice.

При всички грамофони качеството на звука силно зависи от състоянието на иглата. Точно иглите са най-бързо износващата се част при тези грамофони, направо консуматив. Те трябва да се сменят след прослушване на едната – да, само на едната страна от плочата! Причината е, че от триенето в плочата иглата се затъпява и – което е по-лошо и вредно дори! – на нея се появяват ръбове и нащърбвания, които постепенно повреждат плочата. Иглите са продавани „по десетъ въ кутия“ (а и по повече), защото закупуването на една-две не е оправдано. У нас, освен западните марки като германската Everest напр., са предлагани и български игли „марка Радио Електрикъ, маркирани съ специална полировка“. Иглите лесно се закрепват за края на тонрамото. Те са стоманени, различни по вид и се разделят по силата на възпроизвеждането (soft tone, medium tone, laud tone, extra laud), която пък се определя от дебелината – колкото повече, толкова по-звучни. Напр. в български каталог се предлагат „игли марка Блицъ, въ 3 вида – силни, срѣдни и тихи, а разполагаме и съ други“. Има какви ли не форми игли, някои от които са съвсем невъобразими.

Правени са даже и от бамбук, за което американската компания Columbia е продавала специална машинка – fiber needle cutter:

Показаният грамофон „Радио Електрик“ дойде с няколко игли бонус, забравени от десетилетия в отсека вдлъбнатина, където обикновено „си почива“ тонрамото със звукоглавата. Продавали са се и различни метални кутии за тях.

Мембраните също са различни видове – „металически“, „със слюда, с ясен силен мелодичен тон“… Често се сменят и пружините за двигателя. След време те се чупят или отслабват – дискът пак се върти, но след поставяне на тежкото тонрамо върху него започва да се забавя, защото не преодолява натиска (да цитираме Чудомировия герой – „…слаби пружини, знаеш, врякат като жаби! „). Качествен внос у нас са били шведските Globus и американските Zenith (и те „направени отъ чисто шведска стомана“), но грамофонни пружини се правят и досега и могат да се намерят в Интернет. Там се продават и стари неизползвани пружини.

Трябва обаче и да полагаме грижи! Детайлите на грамофонния мотор е добре да се смазват, а плочите – да се чистят и да се съхраняват стриктно – каталогът ни предлага „бръсалки, истривалки, плюшни за чистене плочи; куфари (чанти) за тѣхъ; пликове за плочи 25 и 30 см“. Често слушаните са пазени и в издут дървен „джоб“ от вътрешната страна на капака. В средата е емблемата на производителя.

А както можете да видите и от клипа по-долу, нашият „Радио Електрик“ с двойна пружина е в действие и сега. Пожелаваме му още много работно дълголетие!