Статии – Стара техника

Ето и данните на БГ високоговорителите ВВ104 и В01121 в Sandacite.BG!

След вчерашните прожектори и онзиденшните клаксони мислим, че е добре да продължим нашата справочна серия, в която разшифроваме българските репродуктори.

Високочестотният модел ВВ104 е малък, кръгъл, с конусна мембрана. Можете да го намерите в българските радиоприемници, голем4 радиошкафове тип серията ,,Акорд“, звукови колони за закрити площи и т.н.

Работната мощност (за обхвата от 2000 до 18 000 херца) е 2 вата. Номиналният импеданс е 8 +/- 1,2 ома; 4 +/- 0,6 ома, а при 10 000 херца – 12 +/- 1,8; 6 +/- 0,9. Неравномерността на честотната характеристика е </=12 децибела, а средната абсолютна чувствителност (Pa.W 1/2) >/= 0,8. Габаритните размери са 100 х 61 мм, а се монтира чрез завинтване през четири отвора с диаметър 5 мм, разположени на окръжност с диаметър 119 мм. ВВ 104 тежи около 230 грама.

ВО1121 пък е овален, предназначен да работи отново в радиоприемници, тонколони и озвучителни тела.

Той е по-мощен – има номинална мощност 10 вата и номинален импеданс 4 +/- 0,6 ома. Резонансната честота е </= 70 херца, а горната гранична – >/= 9000 херца. Неравномерността на честотната характеристика е отново </=12 децибела. Нелинейни изкривявания:

• до 200 херца – </= 6;
• от 200 до 2000 – </= 4;
• над 2000 – </= 3

Говорителят ВО1121 тежи 1,2 кг и е с размери 200 х 315 х 130 мм.

И двата модела са произвеждани в благоевградския завод ,,Гроздан Николов“ и са изнасяни в СССР.

Забележително! БГ подводен прожектор за аквариуми, басейни и фонтани от 60-те в Sandacite.BG!

Днес сме на водолазна вълна! Натъкнахме се на информация ,,от извора“ за български осветителни тела, предвидени да работят на кораби, във водни пространства, на и под вода и бързаме да ги споделим с Вас – нашите верни приятели на родната техника!

Както вероятно знаете, завод Светлина Стара Загора е щатният производител на всякакви осветителни тела през безспорно най-продуктивният период за българската техника – 1950 – 1990 г. В халетата в СЗ са правени буквално какви ли не лампи – от паркови и улични фенери през фарове за автомобили и електрокари, та чак до корабни осветителни тела и такива за изкуствено създадени водни пространства… Като този приятел тук, роден някъде около 1966 г.! :) А сега ще го разгледаме подробно.

Наречен с простичкото ,,Прожектор эа под вода“, този масивен метален корпус съдържа онова, което Ви трябва за да осветите своя басейн, фонтан или голям аквариум. Както водолазите, когато се спускат под вода, обличат специална екипировка, така и нашият електрически хидронавт се състои от корпус (метално тяло), гривна, защитно стъкло, ре­флектор, панел с клеми и т.н.  антигронови (провитовлагови, влагозащитени) входове. Здравата изработка на този прожектор му позволява да издържа на водно налягане до 0,5 атмосфери.

Както знаем, изпъкналите стъкла са по-здрави. Затова и на този прожектор стъклото му е изпъкнало, с дебелина 6 мм. Освен това, то издържа на големи температурни амплитуди, а има и още една екстра – можете да го боядисвате в различни цветове според нуждите – ако Ви трябва светлината отдолу да е по-пъстричка и да създава настроение. :)

В долната част на тялото се намират салникови устройства, към които се присъединява специалният му захранващ противовлагов кабел.

Прожекторът тежи 7,9 кг, по-тежък е от водата и е ясно, че като го пуснете в басейна, ще потъне като гюлле, но за най-полезно ще Ви трябва да е фиксиран някъде по стените или по пода му. За тази цел проектантите са монтирали самото осветително тяло към П-образна стоманена скоба. На хоризонталната хаста на П-то са пробити дупките, през които да минат винтовете, с които да го закрепите неподвижно. Освен това, прожекторът е закрепен за скобата чрез две малки оси и се върти – така можете да го извъртате на ± 45 градуса. Като физически данни можем да кажем, че осветителят е висок 400 мм, а диаметърът му е 300.

Самата крушка, която ще завинтите на вече фиксирания прожектор, пък е  най-обикновена с историческия и добре познат Едисонов цокъл Е27. Мощността й може да бъде до 150 вата и, разбира се, напрежението е 220 волта.

Тъй като осветителят работи постоянно под вода, някогашният български производител ,,е взел съответните мерки“ и всичките му метални детайли са старателно покрити с лакови и галванични субстанции, за да се отстрани опасността от корозия.

И, разбира е, нека споменем, че както всичко ,,по соца“, така и за тези прожектори тогава действа специална ,,отраслова техническа нормала“, която определя основните характеристики, които тези изделия трябва да имат. В случая тя е приета през 1964 г. и има код ОТН-ММ 5307-64. А точният модел на чудото е 36.2.905.600… не че разбрахме нещо. :D Но е пътувал по света – напр. изнасян е за ГДР.

Мдаа… а ето пък едни интересни фарове, също от старозагорската реколта. Дори са още по-стари:

В Sandacite.BG изнамерихме и БГ контактен ключ от 1962-ра!

Българската техника няма край, особено когато се заровим толкова надълбоко в историята й, че не можем и себе си да извадим. Днешният момент е точно такъв, защото тази публикация е посветена на един малък, по-рядко споменаван детайл, без който обаче на практика не бихме могли да ползваме всяко съвременно превозно средство. Замисляли ли сте се кой задейства стартера напр.? Точно така – това е ключът за запалване!

През 1962 или 63 г. в Електроапаратурния завод в Пловдив започва производството и на българско такова изделие. То носи неособено оригиналното название КЗ (досещате се от какво е съкратено) и е предназначено не само за автомобили, но и за тепърва ставащите все по-славни български електрокари. Там напр. КЗ-то включва и изключва оперативната и сигналната верига на кара. Самото то тежи 190 грама.

Номиналното напрежение на ключа за запалване е 24 волта (постоянно), а номиналният ток – 4 ампера. Токът на изключване пък е 2,5 ампера (при времеконстанта L/R = 0,05 сек.). При постоянно напрежение 12 волта с ключа можем да превключим верига с максимална сила на тока 10 ампера.

За да боравим с устройството, трябва да превключваме контактните положения на ключа. Тук това става чрез сериен ключ – виждате го как стърчи вдясно. Ето и подробности за него. Положенията 0,1 и 3 са фиксирани, а от 2 на 1 ключът се превключва сам под действието на пружина, като връзката между амперметъра и индуктивната бобина не се прекъсва.

Както и други изделия на ЕАЗ Пловдив, предназначени за износ в страни с тропически климат (напр. прекалено влажен), контактният ключ има и вариант, при който съставните части са изпълнени с оглед повишената влажност на въздуха – тази модификация се нарича КЗ-ТАН.

Даа… достоен представител на някогашните поколения български автомобилни части! Които се различават от сегашните по това, че не са лицензно произведени ,,на ишлеме“, както се казва, ами са плод на инженерната и развойната мисъл на български конструктори и проектанти…

Ето още едно такова нещо:

Разгледайте в Sandacite.BG тази страхотна българска корабна брава с мастер ключ!

Както вероятно сте забелязали, напоследък започнахме да Ви представяме някакви такива по-странни и редки неща из историята на националната ни техника, които не могат да се намерят по контейнерите из градовете, но България ги е произвеждала и те имат пълно право на живот из нашия сайт.

Такъв е и днешният случай – ще разгледаме нещо наглед съвсем обикновено, но всъщност не дотам. На горната илюстрация виждате брава за врата, но предвидена да се монтира на кораби и притежаваща една интересна функция. Но да не избързваме.

Тази брава е разработена вероятно в началото на 80-те години и е произвеждана в предприятието БТР Обков (в системата на ДСО ,,Битово машиностроене“). Проектирана е за врати на каюти и други помещения на търговските и пътнически кораби. Като основа за този модел е послужил друг популярен – т.н. „Брава вкопана малогабаритна със секретна клю­чалка“, която е тогава вече е дългогодишно редовно производство на варненския завод „Ме­тал“. Той съществува и до днес, и до днес прави брави. :)

В конструкцията на ,,сухоземната“ брава обаче са внесени някои промени, а именно:

• премахнат е вакселовият отключващ лост;
• ,,морският“ вариант разполага с допълнително устройство към дол­ния възел на бравата, което позволява вра­тата да се заключи дори когато е в полуотворено положение;
• и третото, най-важното – в новия модел се използва качествено нов секретен патрон, отключващ се с два ключа. Какви са те?

Третото нововъведение съдържа т.н. мастер ключ (от англ. master key – букв. ,,ключ господар“). Ако една брава е оборудвана с мастер ключ, то тя е част от по-голяма система (група) брави, които могат да се отключат всичките с един ключ (мастера) – те нямат тайни от него, той ги отключва всичките. Същевременно обаче всяка една такава брава си има и един друг ключ, който си е отделен само за нея.

Целта на всяка една мастер ключ система е да бъде регулиран и контролиран достъпът на хора/служители до определени помещения в рамките на изградената система, като достъпът се определя според това на колко души е необходимо да влизат някъде. С едно изречение, мастер ключ система ни е нужна, когато искаме да осъществяваме такъв контрол на достъп, че всеки потребител да може да отключва само онези помещения, в които му е разрешено да влиза. По този може да се намали значително броят на ключовете, които се използват.

В нашия случай една мастер ключ система (група) брави са всички онези, които се монтират по вратите на един и същи кораб.

Мастер ключът обаче не е единствената иновация в морската брава. Тъй като по време на корабоплаването тя ще бъде подложена на засиленото разяждащо въздействие на соления морски въздух, й е нанесено покритие, което неутрализира вредното му влияние, та да не кородира металът.

Ами това е! Само за размерите не уточнихме – бравата е дълга 7,5 см, широка 14 и дебела 1,3. Можете да отидете на някой стар кораб да ни откинете една такава. Какво ще кажете? :)

Доскоро и пълен напред!

В Sandacite.BG днес ще поговорим за разрушените заводи и промишленост на Видинския край.

Поначало когато Ви разказваме за интригуващото минало на българската техника, винаги оставаме в миналото, защото говорим за изделия, които макар че много от тях работят и в момента, отдавна вече не се произвеждат. По-страшното обаче е че на мястото на предприятието, което някога ги е изработвало (най-вече в десетки и стотици хиляди бройки) днес няма абсолютно нищо! Само пустеещи заводски сгради и халета. Затова особено тъжно е, когато пътува човек из България – из градовете се виждат следи на кипял в миналото бурен живот, който днес не съществува.

Днес Ви предлагаме една тъжна, но интересна по своему статия, която изброява почти всички закрити производители във Видинския край, а за някои от предприятията дава кратка история, техния профил и как се е стигнало до закриването им. Не можем да Ви пожелаем приятно четене, но сме сигурни, че поне ще научите нови неща – както научихме и самите ние…

,,През 2013 г. излезе една статия за Видин и в нея се разказва как Видин се е стопил на половина за 114 години.
В началото на ХХ век населението на област Видин е било 197 043 души, а към края на 2013 г. то е 95 467 души, което представлява 1.3 на сто от населението на България и нарежда областта на последно място в страната.
Видин е областта с най-висок относителен дял на лица на 65 и повече навършени години – 26.4 на сто при среден дял за страната от 19.2 процента
Видин е областта с най-голяма смъртност, ниска раждаемост, висока миграция и т.н., и т.н.
Средната възраст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години.
Средната възраст във видинските села е още по-отчайваща с 54.3 години, докато средно за страната е 45.9.
Общо взето в тази област сме на първо място във всичко негативно и сме на последно място във всичко положително.
Към 15 юни 2011 година жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души или поне така казва ГРАО, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.
Според мен реалното население на град Видин е не повече от 25000, в най-добрия случай 30000, и то около Коледа и Великден.
В разцвета си град Видин е бил през 1986-88 година – около 63000 – 70000 хиляди, но по-възрастните хора казват, че е стигал до 85000-88000 хиляди.
Тогава градовете и селата в област Видин са били в своя апогей, като са имали всички предпоставки за развитие като заводи, предприятия, фабрики и тн.
От близките села са работили в заводите на Видин. Автобусният превоз (чрез Държавното автомобилно предприятие – ДАП) също е бил развит.
За да си отговорим всички на въпроса ,,ЗАЩО ОБЛАСТ ВИДИН Е ПРЕД ЗАКРИВАНЕ“, се опитах да намеря имената на фабриките, заводите, цеховете, филиалите и т.н., давали работа на всички.

Химкомбинат Видин, Химическите заводи (Химията, Видахим) с всичките му производства и ТЕЦ-ът.
Това е така наречения завод за гуми ,,Видинки“. Хубавото качество е за износ, а останалите гуми с форма на осмица бяха за местния пазар.
Гумите бяха известни в цяла България и много хора са излизали отпуски от казармата, влизали са с предимство при лекари, уреждали са си хубави места за почивка и т.н., щом са носили нужната бройка такива гуми.

В този завод е работил всеки втори видинчанин, около 9000 – 10000 души са работили в този завод.
След ерата на комунизма, съдбата на завода е ясна. Масови съкращения, огромни задължения след това приватизация за 2 стотинки и край. От 2004 г. беше  възстановено производството на пневматични гуми, но след няколко години влошава не финансовите показатели, през 2016 г. там 300 души останаха без работа (https://nova.bg/news/view/2015/03/15/104646/%D0%BD%D0%B0%D0%B4-300-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC), а след края на първото полугодие на 2017 г. дори собственият капитал на ,,Видахим“ беше отрицателен (http://www.banker.bg/pari-i-pazari/read/vidahim-zariaza-gumite-i-se-preorientira-kum-zemedelie).
Още след 1990 г. тръгнаха много слухове, верни и неверни – за предложения за купуване на „Химията“ от големи заводи за автомобилни гуми от типа на Пирели, Марангони, Фулда и т.н., но или тогавашният кмет на град Видин е искал пари под масата, или някой от парламента (оглавяван тогава от всенародния любимец особено във област Видин Иван Костов).

Следващият е  Заводът за металорежещи инструменти (Завод за режещи инструменти – ЗРИ), по-късно Видия-В:

Преди години видинският Завод за режещи инструменти произвеждаше свредла, райбери и зенкери за вътрешния пазар и за износ, като качеството им бе сравнимо с това в най-добрите предприятия от бранша у нас и в чужбина. Всичко беше сигурно-  изпълняваше се планът, получаваха се добри заплати, хората бяха доволни… Персоналът бе около 750 души. Заводът беше оборудван с вносни съвременни машини. За персонала на работеше стол за хранене.
Заводът се славеше като едно от проспериращите предприятия навремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея да се адаптират успешно към новите реалности в живота.
Заводът за режещи инструменти, впоследствие „Видия- В“, затвори врати през 2000 г., само две години след приватизацията си. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха $ 820 000 – в същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият собственик веднага продаде част от модерните машини, предназначени за изработване на свредла, зенкери и райбери, след което достави собствени. Не е известно защо „Карбис“ се отказа от производството. Преди това ЗРИ Видин бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.

Следващата фабрика е Порцелановата фабрика Видин (,,Коста Йорданов“)
През 20-те години на миналия век във Видин е имало две порцеланови фабрики – „Изида“ и „Бонония“ (наречена така на древноримското название на града)

Фабриката е отворила врати 1926 г. с производство на сервизи за кафе и чай бароков стил – позлатени, които са се продавали много добре в Европа и на вътрешния пазар. След 1947 г. фабриката се национализира, а след 1952 г. персоналът работници е наброявал над 500 души. През 1977 г. създават цех за костен порцелан, тогава единствен в България. Историята на тази фабрика е много интересна и може да се проследи в този линк – http://www.vidin-online.com/fabriki-zavodi-i-dr/portselanovata-fabrika.

След 1990 г. бавно започва да намалява производството, а в момента вероятно също работи, но в много намален състав, а сайтът на предприятието не е обновяван  от години.

Цигарена фабрика Видин (наречена “Дунав”, по-късно Видин-БТ)
Фабриката е с над 120-годишна история и е една от най-старите в България. Правиха някакви опити за спасяване, дори и съвместно дружество Вида-Табак в сръбския град Парачин, но заводът не можа да избяга от съдбата си.  През 2004 година е обявена ликвидация и тогава и това предприятие отива в архивите и спомените на бившите работници и пушачи.

Държавно индустриално предприятие “Вида“/ ДИП Вида
По известно като „дипа“. Предприятието съществува от 1962 година, като до 1990 година преминава през различни трансформации.
До промените през 1989 г. е най-голямото предприятие в страната за лека конфекция, с основна производствена гама мъжки и детски ризи и дамски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промишленост” и на територията на Югоизточна Европа.
През 1995 година фирмата е приватизирана и лека-полека отиде към небитието…
Жалко за дипа – там шиеха доста качествени дрехи и ако не се лъжа, преди години се шиеха дрехи за българския контингент в Афганистан.

Ето и другите заводи във Видин и по-надолу и в областта, които давам по списък:

Оцетна фабрика
Тухлена фабрика
Керамична фабрика ,,Катюша“
Драгажен флот
Държавни угоителни стопанства
Държавно автомобилно предприятие
Държавно стопанско предприятие “Млекопреработване” / Млекоцентрала
Държавно предприятие за зърнени храни “Септември”
Държавно индустриално предприятие “Текстилни влакна”
Държавно индустриално предприятие “Бдин”
Държавно индустриално предприятие “17 партизани”
Държавно индустриално предприятие “Украйна”
Държавно предприятие “Пренос – превоз”
Държавно земеделско стопанство
Държавно стопанско предприятие “Винпром”
Държавно стопанско предприятие “Булгарплод” “17 партизани”
Държавен застрахователен институт
Държавен машиностроителен завод “Георги Димитров” / ДМЗ
Ремонтен технически завод – филиал на ДМЗ
Трудово-кооперативно земедeлско стопанство “Ернст Телман”
Трудово-кооперативно земеделско стопанство
Трудово-производителна кооперация “Червения септември”
Трудово-производителна кооперация “Тройка”
Трудово-производителна кооперация “Бор”
Трудово-производителна кооперация “Мир”
Окръжно предприятие “Автотранспред”
Окръжно предприятие “Кинефикация”
Окръжно предприятие “Материално техническо снабдяване”
Окръжна станция на съобщенията
Окръжно изкупвателно предприятие
Окръжно търговско предприятие
Окръжна стоматологична поликлиника
Окръжно търговско предприятие “Топливо”
Окръжно пътно управление
Промкомбинат “Мико Нинов”
Промкомбинат “Метал”
Промишлен комбинат “Възход”
Месокомбинат “Родопа”
Мебелен комбинат Бдин
Градско търговско предприятие “Здрава храна”
Градско търговско предприятие “Градска търговия”
Градската мелница
Шивашка трудово-производителна кооперация “Боян Чонос”
Шившко предприятие – Димитър Благоев
Хлебозавод / Градско стопанско предприятие “Хлебни изделия”
Вакуумната фабрика за производство на консерви
Завода за строителни конструкции “Крум Бъчваров”
Стопанско предприятие “Сортови семена и посадъчен материал”
Научно-изследователски институт по млекарство
Екарисажен завод
Машинно-тракторна станция
Единна строителна организация
СМК
БКС
СЕП
АПК
Наркоп
Балкантурист
Обществено хранене
Водно стопанство
ДСО Кореком
Пристанищен комплекс ,,Видин“
СО МАТ
Фабриката за безалкохолни напитки / Лимонадена фабрика
Ремонтстрой
Химремонтстрой
Водстрой
Бирена фабрика
Растителна защита
Химическо чистене
Градско стопанско предприятие “Комунални услуги”

с. Кошава
МПК – Кошава

град Брегово
ДАП
Филиал на завода за помпи от Видин
Аграрно-промишлен комплекс “Тодор Петров”

с. Антимово
АПК-Златорожие

град Дунавци
Свинекомплекс
Две овцеферми
Две кравеферми
Люплна
Дърводелски цехове
АПК
Фуражен завод
Лимонадена фабрика
Построен цех за производство на Пепси, но след 10 ноември всичко отиде в историята.

с. Срацимир
Върголия

град Кула
Птицекомбинат – филиал на Върголия
Завод за технически каучукови изделия-  Кула
Завод Единство за пресукване на коприна
Хлебозавод
Млекоцентрала
АПК
Промкомбинат
БКС
Шивашки цех
ДАП
Растителна защита
Военен завод
Сладкарски цех
Лимонадена фабрика
Дърводелски цех
Химическо чистене
Бозаджииски цех
Картонажна фабрика
Печатница

с. Цар Петрово
Филиал на шивашкия цех от Кула

с. Старопатица
Филиал на военния завод от Кула

с. Киреево
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула

с. Раковица
Леярен завод
Бивш завод за металорежещи машини „Васил Коларов“ – филиал на софийския завод

с. Бойница
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула
ТПК-Боян Чонос

с. Раброво
Филиал на завода за технически каучукови изделия от Кула

с. Чупрене
Шивашки цех – Асен Балкански
Цех за лимонада
Филиал на завода „Миджур“ от с. Горни Лом
Бубинажен цех
Дърводелски цех
АПК, с развито животновъдство и растениевъдство, шилеугоителен комплекс, в който са се отглеждали агнета и са изнасяни в арабските страни и Италия
МТС, състояща се от три тракторни парка в Чупрене, Търговище и Средогрив
Горско стопанство с дърводобив
ЛКМ и животновъдство

с.Горни Лом
Завод „Миджур“

град Белоградчик
Завод за телефона техника
Полимерни керемиди „Ведерник“
Мебелен завод
Завод Ведерник
Завод за производство на юргани

с. Ново село
Бивш филиал на завода за помпи Видапомп
ТПК Ракета
Предприятие за безалкохолни напитки „Панема“
Новоселска гъмза

град Димово
Филиал на завода за помпи от Видин
Млекоцентрала
Военен завод
ТПК
Наркооп
АПК
ДМЗ

с. Ружинци
Содо-лимонадена фабрика
АПК
МТС
Хлебокомбинат

Това обаче не са всички предприятия съществували по онова време.
В селата е имало филиали на някои предприятия и цехове и във всяко едно село е имало ТКЗС-та със зеленчукови и овощни градини.
Нека да знаем, че много от заводите са имали готов пазар и в по-голямата си част пазара е бил в СССР.

В днешно време във Видин единствено се развиват гробищните паркове. Градът има два гробищни парка – известни като ,,старото гробище“ и ,,новото“, а като гледам накъде вървим с пълна сила, до десетина години ще има и ,,най-новото гробище“, тъй като новото вече ще е запълнено.
Умиращите са два пъти повече от новородените.  90 % от студентите не се връщат а търсят препитание в града, където са учили висшето си образование или най-често в София. Без да броим, разбира се, заминаващите направо за чужбина.
Като споменах София, трябва също да спомена, че в Костинброд има повече заводи и предприятия от всички заводи от Западна България, взети заедно.
Представете си само как един завод с 600-700 работни места ще раздвижи Видин… но на тоя етап няма как да стане и всичко ще е в бъдещите ни фантазии.“

Вижте в Sandacite.BG този наш циментовоз отпреди близо 50 години!

Много статии сме писали, но не сме се особено занимавали с българска строителна техника, а това  един пропуск. И тъй като знаем, че изпитвате особен афинитет към всичко, дето се движи на колелета, ви намерихме ето това нещо – надяваме се да ви хареса!

Голямото прикачно устройство, което виждате да го тегли камионът на буксир, е българският циментовоз АП-8 от 1971 г. Той е  използван за транспортиране на цимента в насипно състояние от завода производител до складове за строителни материали, където той ще се съхранява, или до строителната площадка. Много важна подробност при тези возила е удобната система за товарене и разтоварване на продукцията. В нашия случай тя е пневматична и работи с налягане (измерва се в нютони/кв. м.) 1,5 х 10⁵ 

Чудесото няма марка, а както казахме, моделът му е АП-8. Има полезен товар 7,6 – 8,3 тона, а самото то тежи 3,5 тона. Седловото устройство може да носи до тона товар, а обемът на цистерната е 7 кубически метра.

АП-8 може да разтовари между 0,6 и 1 тон цимент за 1 минута, а максималните разстояния на разтоварване са 40 – 50 м (хоризонтално) и 20 – 25 м (вертикално).

Важно е също така да кажем, че АП-8 е поначало е предвидено да бъде теглено от камион влекач – ЗИЛ 130В1 – но вероятно може да се прикачва и към други. Колко ли сгради са построили по този начин…

Интересно къде е произвеждан днешният ни герой? Производител е завод в системата на ДСО ,,Строителна техника“, но това не значи кой знае какво. Поначало заводи за строителна техника имаше в Плевен, Айтос, но и на доста други места. Може да е бил произведен и от ДМЗ ,,Червена звезда“ в Дебелец, там правеха бетонобъркачки примерно… Ако знаете, вземете пишете отдолу в коментарите! :)

Вижте в Sandacite.BG един мноого стар български фризер за сладолед!

Много пъти сме казвали, че колкото по-стар образец открием от нещо, толкова по-добре. В днешния случай това е точно така, защото след КЗП 315, който е български фризер от началото на 80-те, попаднахме и на това чудилище, наречено КПЗ 0,3. Това е отново замразител (,,консерватор на продукти замразени“), но не знаем как да тълкуваме десетичната дроб след това. Мислим си обаче, че може да е трета поред разработка на завода.

Поначало КПЗ-то е предназначено за дългосрочно запазване на сладолед, но и на други разнообразни хранителни продукти и готови яденета. Разработен е в две разновидности – с единичен и с троен капак – което определя колко точно тежест ще Ви се наложи да вдигнете, преди да се доберете до вкусното съдържание в търбуха.

Фризерът е разработен вероятно в Института по хладилна и климатична техника в София. Произвеждан е от завод в системата на ДСО ,,Битово машиностроене“, може би – ,,Хладилна мебел“ в Сливница или Хладилният завод ,,Антон Иванов“ в София. Ето му и рекламки от когато е бил нов:

Ето и най-важните технически данни за КПЗ. Обемът на варианта му с един капак е 330 литра, а на онзи с троен – 300. И двете модификации могат да поддържат в търбуха си температура -18 градуса при температура на околната среда 32 градуса. Мощността им е 250 вата. Компресорът, разбира се, е с хладилен агент фреон.

Как и къде можете да поберете тази ракла, ако някога Ви се случи да я намерите? Дължината и на двата фризерни варианта е над метър – 1420 мм, а широчината – 760, но само тройнокапачният фризер е малко по-нисък от събрата си – 825 срещу 880 мм. Абе, може да го поберем в коридора, какво ги мерим само… само въпросът е накрая ние самите в кой ъгъл ще трябва да се заврем. :)

Модификацията с единичен капак тежи 202 кг, а другият – 195. Като се имат предвид това и обемите, вероятно КПЗ не е гласен за домашно, ами за професионално използване – в разни ресторанти и други такива места. Не са Ви направил 300 литра хладилен търбух да си държите вътре сладолед като за цел блок. :)

А ето тук подробни данни и за едно малко битово фризерче, което още се използва в една сладкарница на бул. Васил Левски: